Определение по дело №123/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 384
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20197100700123
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

384

09.10.2019 год., гр. Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на девети октомври  през две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдия-докладчик Т. Милева адм.дело №123 по описа на ДАС за 2019 г. намира следното:

 

           Производството по делото е образувано по жалба на Д.К.И. К.Ц. Д.“ гр. Балчик, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, КЗ „Д, представлявано от директора Ж.М. срещу Решение Академичния съвет на С.У. С.К.О.“ гр. София, обективирано в Протокол №5 от проведено заседание на 10.12.2019 г., в частта по т.19 касаеща утвърждаването на Ценоразпис цени вход и услуги в УБГ Балчик за 2019 г.

В жалбата се излагат обстоятелства, относно правния интерес на дружеството да оспорва процесното решение, в т.19, като се счита, че решението на Академичния съвет и прилагането на утвърдения с него ценоразпис, пряко нарушават правото на достъп на Двореца до управляваните от него сгради, находящи се в ПИ 02508.7.157 по КККР на гр.Балчик, чието необезпокоявано упражняване Софийският университет е длъжен да осигури, съгласно т.3 от Решение №218/2011г. на МС. Обжалваното решение, по т.19, силно ограничава и напълно препятства правото на достъп до управляваните сгради. С обжалваното решение, по т.19, в частта с която е утвърден ценоразпис само за УБГ – Балчик, именно относно билетите за многократно преминаване в точката, касаещи настанените в почивната база на Двореца, входа за автомобили и т.н. основно се твърди, че пряко и непосредствено засяга упражняването на правата на Двореца, с което се излагат съображения за правния интерес.

Сочи се, че решението, с което е утвърден ценоразписа е нищожен акт, евентуално незаконосъобразен, тъй като нито в обжалваното решение по т.19, нито в преписката са посочени правни и фактически основания, обосноваващи приемането на решението, утвърждаване на ценоразписа. Твърди се, че Академичният съвет на СУ не е компетентен орган да определя условията за ползване на УБГ, а в тази връзка, включително не е компетентен да приема цените за вход и услуги в УБГ - Балчик.

Релевират се доводи в насока, че Дворецът е самостоятелно юридическо лице, независимо от Софийския университет и в тази връзка Университетът и неговите органи, включително Академичният съвет и Ректорът, нямат компетентност и правомощия спрямо Културния институт и не могат да разпространяват действието на своите вътрешни актове, върху тяхната дейност, клиенти, имущество и права.

Твърди се, че Дворецът не е имал възможност да се запознае с обжалваното решение и утвърдения с него ценоразпис, не е уведомявано за производството по приемане на същото решение и не са имали възможност да изразят становище.

Моли се да се обяви нищожността, евентуално незаконосъобразността на решението на Академичния съвет на СУ „Св.Климент Охридски“, от 18.12.2018г., в частта по т.19.

Ответника по жалбата, представляван от своя процесуален представител на първо място излага съображения за недопустимостта на жалбата, а в алтернатива и за неоснователността й.

Производството е второ по ред, след отмяна на Определение №167/07.05.2019 г. на ДАС от ВАС с Определение №10755/10.07.2019 г. на ВАС и производството е върнато за продължаване на съдопроизодствените действия, като са дадени изрични указания да бъде дадена възможност на жалбоподателя да докаже наличието си на правен интерес.

             С Молба, вх. №2291/09.08.2019 г., ДКИ „Д гр. Балчик е изложил подробни доводи, във връзка с наличието си на правен интерес.

             Съдът, след като се запозна с така депозираната жалба, обжалвания акт и приложените по делото доказателства, приема, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не засяга правата и законните интереси на оспорващият, поради което е налице липса на правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 159 т. 4 от АПК, поради следните съображения:

             Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за висшето образование,  актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Безспорно и по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗВО процесното решение е постановено и прието от такъв орган, а именно АС при СУ „ Св. Кл. Охридски".

             За да бъде налице правен интерес от оспорване на това Решение, освен предпоставката да бъде издадено от орган по чл.38 във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗВО, следва с него да бъдат засегнати права и законни интереси на оспорващия. Видно е, че с Решение от заседание на Академичния съвет на С.У. С.К.О.“, проведено на 19.12.2018 г., в т.19 от Протокол №5 е взето решение с което се утвърждава ценоразпис на цените за вход и услуги в Университетските ботанически градини – София, Балчик и Варна за 2019 г., съгл. Приложение №2.   Т.е. адресат на този акт е УБГ  гр. Балчик, в настоящият случай.

            Съгласно чл. 147 от АПК право да оспорват административният акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е обща, наличието на правен интерес за жалбоподателя следва да се изведе от прякото и непосредствено засягане правата и интересите му от атакувания административен акт. Това правило е приложимо винаги, когато липсва друга правна норма от специален закон, която да урежда кръга на лицата, чийто права се засягат от конкретният административен акт, издаван по съответния специален закон. Правото на съдебна защита на правните субекти срещу всички административни актове, които ги засягат е регламентирано в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Съдържанието на понятието "засягане" е изяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г. С него той е приел, че "административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, респ. организации, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси". Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на гражданин, юридическо лице или организация е материалноправното основание за включването му в кръга на съдебно обжлваемите актове. Същевременно това материално основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси пряко не са нарушени или застрашени. Правният интерес за обжалване предпоставя предотвратяване на неблагоприятни правни последици и представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу административния акт възниква тогава, когато административното произнасяне реално е довело до установяването на определено правно положение между конкретни правни субекти към момента на издаване на административния акт. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на оспорващия като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.

          За да бъде осъществен съдебният контрол върху определен административен акт, компетентният съд следва да е надлежно сезиран от оспорване, подадено от лицата, чиято правна сфера, /като права задължения и правни интереси/ посоченият акт следва да засяга по неблагоприятен начин. Извън така очертаният кръг лица, други правни субекти, респ. организации по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, не могат да оспорват редовно един административен акт, респ. да сезират валидно съдът да разгледа правния спор по неговата законосъобразност. При това положение и доколкото спрямо жалбоподателят по никакъв начин не се установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита, по арг. от чл. 15, ал. 1 от АПК, съдебното производство подлежи на прекратяване поради недопустимост.

            С оглед гореизложеното съдът приема, че така депозираната жалба е процесуално недопустимо, тъй като оспорващият няма правен интерес от оспорването на акта, поради което е налице хипотезата на чл. 159 т. 4 от АПК за прекратяване на производството и оставяне на жалбата без разглеждане

           Тъй като в съдебно заседание на 18.09.2019 г. е даден ход по същество на делото, същият следва да бъде отменен.

           Предвид изложеното и на осн. чл.159, т.1, т.4  от АПК , съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от с.з. на 18.09.2019г., с което е даден ход на делото по същество.

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.К.И. К.Ц. Д.“ гр. Балчик, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, КЗ „Д, представлявано от директора Ж.М. срещу срещу Решение по т.19 от дневния ред, с което е утвърден ценоразпис на цените за вход и услуги в Университетските ботанически градини – София, Балчик и Варна за 2019 г., съгл. приложение 2 на Академичния съвет на С.У. С.К.О.“ гр. София, обективирано в Протокол №5 от проведено заседание на 10.12.2019 г., в частта касаеща утвърждаването на Ценоразпис цени вход и услуги в УБГ Балчик за 2019 г.

          ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №123/2019 г. по описа на ДАС.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                  

 

                                                              ДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: