№ 42
гр. Балчик, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20223210200178 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена жалба от „М.С.**“ООД,със седалище и
адрес на управление в *** с ЕИК*****,представлявано от управителя М. П. С.,с адрес за
кореспонденция в ****,срещу Наказателно постановление№81 от 09.12.2019г.,издадено от
С.А.Д.-Директор на Регионална Здравна инспекция-гр.Д.,с правно основание в разпоредбата
на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена чрез административно наказващия орган и е постъпила в
Районен съд-Балчик с Рег.№3428 на 23.09.2022г.
Дружеството-ответник твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно
постановление е необосновано,незаконосъобразно.Твърди,че са налице условията на чл.28
от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като
незаконосъобразно.
Редовно призовано,дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание
от процесуален представител-адвокат Д. М..
От името на своя подзащитен,процесуалният представител поддържа жалбата.
Представя писмено становище по същество, като твърди, че процесното наказателно
постановление,следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Не се претендира
направени деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з.от главен ю.к.Д. В..
В съдебно заседание оспорва изцяло жалбата,твърди,че процесното обжалвано
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло,претендира
1
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната
фактическа обстановка :
Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект-кафе-клуб“Р.",находящ се в
****.
На 24.08.2019год. е извършена проверка от контролните органи на РЗИ-Д. в
търговския обект.Проверката е инициирана от писмо-сигнал,подаден от ОДМВР-
Д.,съгласно чл.49 от наредба№36/2009 за условията и реда за упражняване на държавен
здравен контрол.Проверката е извършена в рамките на една година от постъпването на
сигнала.Проверката е извършена от главен инспектор Н. С. П.,разпитана като свидетел по
делото.При проверката е извършен е лабораторен контрол-измерване на еквивалентни нива
на шума в прилежащата зона на почивна станция“Т.“-гр.Б..
При проверката се установява,че дружеството-жалбоподател,при осъществяване на
дейността си,предизвиква шум в околната среда над граничните стойности: 46 dB(A) и 48
dB(A) (при норма 35 dB),съгласно сертификат за контрол с №798 от 26.08.2019год. на ОК
вид А при РЗИ-Д.. Отправена е покана до представляващия дружеството,но не се е явил
такъв по повод съставяне на АУАН.
Акт за установяване на административно нарушение е съставен на 09.10.2019год.от
свидетелката Н. П., в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател.
Въз основа на АУАН е образувана административно-наказателна преписка,по която,
административно наказващия орган е издал процесното обжалвано Наказателно
постановление №81 от 09.12.2019 год.С него е прието,че дружеството-жалбоподател е
допуснало при своята дейност, административно нарушение на разпоредбата на чл.16 т.1 от
Закона за защита от шума в околната среда във вр. чл.5, ал.2 Приложение №2, таблица 2 т.7
от Наредба №6 за показателите на шум в околната среда.С оглед на това,с наказателното
постановление на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
3000лв.
В наказателното постановление е посочено,че същото е извършено за първи път.
Процесът по ЗАНН е строго формален,поради което съдът приема,че посоченото в
наказателното постановление,че административното нарушение е констатирано за първи
път, следва да се има предвид при анализа на доказателствата.
По делото са събрани писмени доказателства. Като свидетели са разпитани
актосъставителя Н. П. и Х. К. Ч., която е извършила техническото замерване на нивото на
шума.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
2
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок. С Определение №349 в съдебно заседание от
23.11.2022год. производството по делото е прекратено, тъй като съдебния състав е приел, че
жалбата е просрочена.това определение на съда е обжалвано пред Административен съд-Д..
Образувано е КАД№772/2022 по описа на АС-Д.. С Определение №33 от 19.01.2023год.
касационната инстанция отменя прекратителното определение на БРС и приема,че жалбата е
подадена в срок, като връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
делото.
С оглед на това жалбата е процесуално допустима.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Няма спор между страните,че Директорът на РЗИ-Д. е активно легитимиран да
издаде процесното обжалвано наказателно постановление.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита, че жалбата е допустима, а също така и основателна и доказана, като
съобразява следните доказателства и обстоятелства:
От събраните писмени доказателства безспорно се установява,че дружеството-
жалбоподателят е допуснал визираното в АУАН и в наказателното постановление
административно нарушение.
Съдът преценява наличието на условията на чл.28 от ЗАНН.
При тълкуване на чл.28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и целите на
административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. В Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по
тълк. нак. дело №1/2005 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния
касационен съд категорично се е произнесло, че преценката на административно-
наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Административно наказателният процес е
строго нормирана дейности, при която за извършено административно нарушение се налага
съответното наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Дори жалбоподателят да е осъществил вмененото му във вина нарушение,
административно-наказващия орган не е съобразил фактите относно характера на самото
нарушение и на липсата на евентуални вредоносни последици ( макар тези последици да не
са съставомерни за квалификацията на деянието, те са правно релевантни за окачествяването
му като маловажно). Разпоредбата на процесуалния закон предвижда, че за "маловажни
3
случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Посочените в настоящия
казус факти обуславят маловажността на случая и са предпоставки за освобождаване от
административно наказателна отговорност.
В случая са налице и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които
отличават процесното нарушение от обичайните случаи на нарушения от същия вид. В този
смисъл следва да се вземе в предвид, че нарушението е за първи път. Освен това от деянието
не са произлезли вредни последици. На последно място,следва да се съобрази и факта,че от
установяването на извършеното административно нарушение е изтекъл срок почти четири
години,които е твърде дълъг и който сам по себе си следва да се приеме за смекчаващо
вината обстоятелство. Липсват доказателства след това,да са констатирани други подобни
административни нарушения. Неприлагането на чл.28 от ЗАНН при така установените
факти представлява нарушение на материалния закон и по своето естество е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление. При преценката дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона и
когато деянието е маловажен случай на административно нарушение следва да го приложи.
Тази преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол и тъй като се
установи, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването
му в противоречие със закона.
Действително, административно наказващият орган е трябвало да отчете тежестта на
извършеното нарушение, да вземе предвид, че не са извършвани други нарушения от
наказаното лице и че не е настъпила вреда.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, следва да се приеме, че административното нарушение, за което е
санкционирано дружеството-жалбоподател,следва да се квалифицира като "маловажен
случай". Факт е, че не е налице увреждане говори за по-ниската степен на обществена
опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по
всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида
и стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност,
морална укоримост на извършеното и т.н., като се отчита същността и целите на
административно наказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е
висока, предвид незначителната обществена опасност и характера на засягане на
обществените отношения.
Според съда са налице условията на чл.28 от ЗАНН.
Като такова процесното обжалвано наказателно постановление, следва да бъде
4
отменено.
Съдът, след като отмени наказателното постановление, следва и да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По въпроса за разноските
При този изход на спора въззиваемата страна, няма право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Дружеството-жалбоподател не претендира направени деловодни разноски,поради
което не следва да се присъждат такива в негова полза.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63ал.2 т.2 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №81 от 09.12.2019г., издадено от
С.А.Д.-Директор на Регионална Здравна инспекция-гр.Д., с който за констатирано на
24.08.2019г. в гр.Б. на ****,при работата на търговски обект-Кафе-Клуб „Р.“,
административно нарушение на чл.16 т.1 от Закона за защита от шума в околната среда във
вр.чл.5 ал.2, Приложение №2, таблица 2 т.7 от Наредба №6 за показателите на шум в
околната среда на „М.С.**“ООД,със седалище и адрес на управление в **** с ЕИК*****,
представлявано от управителя М. П. С., е наложено административно наказание
Имуществена санкция в размер на 3000лв.(три хиляди лева), като незаконосъобразно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА„М.С.**“ООД,със седалище и адрес на управление в *** с
ЕИК*****,представлявано от управителя М. П. С.,че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Д. в
четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5