Присъда по дело №49/2023 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 7
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 8 април 2023 г.)
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20232300200049
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Ямбол, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
СъдебниД. И. К.

заседатели:Т. П. М.
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
и прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Наказателно дело от общ
характер № 20232300200049 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. /фамилия/ Д. /лично име/ /G. D./ - роден
на ********** г. в община *****, ******** *******, живущ в ********
*******, село ******, общ. *******, окръг ***, ул. ********** № **,
*******, ******** гражданин, ******* в S. Y. S.R.L., със ***** образование,
******, неосъждан, граждански номер ************, лична карта, издадена
от ******** *******, серия ** № ******, валидна до *-*.**.**** г.
ЗА ВИНОВЕН в това, че на **.**.**** г., към 03.55 часа на път 1-7,
км.235+200 в посока с. Зимница - пътен възел Петолъчката, при управление
на МПС - товарен автомобил "*****" с № ******* с прикачено ремарке
"*****" с № *******, собственост на S. Y. S.R.L., е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и
1
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, в резултат
на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Н.
И., ЕГН ********** от с. **********, обл. ******, поради което на основание
чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл.58а, ал.4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК ГО
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
определеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Г. Д. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, считано влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 59 ал. 4 НК ЗАЧИТА времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред и по реда на чл. 69а от НПК, считано от **.**.**** г. до влизане в сила на
настоящата присъда.

ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. да заплати направените по делото
разноски в размер на 3145,45 лева в полза на Републиканския бюджет по
сметка на ОД на МВР - Ямбол.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. да заплати на частния обвинител Д. Л. Д.
от с. **********, обл. ******, с ЕГН: ********** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение - сума в размер на 5500 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. да заплати на частния обвинител Л. Д. В.
от с. **********, обл. ******, с ЕГН: ********** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение - сума в размер на 2500 лева.
Веществените доказателства - тампон обтривка и проба от тестова
касета -приложени към ДП, като вещи без стойност, да се унищожат след
влизане в сила на настоящата присъда.
2
Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен
срок от днес пред Апелативен съд - Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ на Присъда № 7/23.03.2023 г.,
постановена по НОХД № 49/2023 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по ОА, с който ЯОП е
предявила обвинение против подсъдимия Г. Д. /G. D./ за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В производството пред първата инстанция, подсъдимият Г. Д. се
възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.
В открито съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението,
като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, предвид
особеното производство и направеното от подсъдимия самопризнание.
Пледира, подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се определи
наказание след преценка на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, към минимума, който законът предвижда за това
престъпление, като счита, че кумулативно следва да му бъде наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 343г НК.
Подсъдимият Г. Д., при съкратеното съдебно следствие, по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. Изразява съжаление за извършеното, като моли за минимално
наказание. Защитникът адв. Х. от АК – ****** твърди, че ОА е основан на
автотехническа експертиза, заключението по която е за съвина, като сочи, че
и пешеходецът не е спазил правилата за движение. Пледира да бъде наложено
на подсъдимия минимално предвиденото наказание, което да бъде отложено
по чл. 66 НК в рамките на три години. По отношение разпоредбата на чл. 343
г от НК, защитникът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и четири
месеца, което ще бъде справедливо, тъй като той работи като шофьор и така
изкарва прехраната за семейството си.

Съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт както следва:
Подс. Г. Д., ******** гражданин, бил правоспособен водач на
МПС категории А, В, С, ВЕ, СЕ и притежавал свидетелство за
правоуправление № ********* издадено от органите на МВР на Р ****** на
**.**.**** г., валидно до **.**.**** година. Подс. Д. работел като водач на
1
товарен автомобил, в S. Y. S.R.L., със седалище в Р Румъния.
На **.**.**** г., към 03:55 часа по път 1-7, в района на км.
235+200, подс. Д. управлявал товарна композиция влекач ***** с № *******
и полуремарке ***** с № *******, собственост на S. Y. S.R.L…Движението
се извършвало в условията на нощна тъмнина, мокра асфалтова настилка, с
наличие на хоризонтална маркировка - прекъсната осова линия, разделяща
платното на две ленти за движение - по една за всяка посока. Подс. Д.
управлявал автомобила в дясната лента за движение по посока на движението
си - от с. Зимница към пътен възел ПЕТОЛЪЧКАТА, с включени къси
светлини. Скоростта на движение била променлива, в границите между 84 и
89 км/ч.
В същия момент, в същата лента за движение, в обратна посока -
от пътен възел ПЕТОЛЪЧКАТА към с. Зимница се придвижвал пешеходецът
С. Н. И., ЕГН ********** от с. **********, обл. ******. Същият преди това
бил употребил алкохол, който в кръвта му бил с концентрация 2,70 %о.
В процеса на движение, И. бил разположен на около 0,90 метра в
ляво от десния край на платното за движение по посоката на движение на
подс. Д. - в лентата за движение на товарната композиция. И. е бил видим за
участниците в движението, включително и за подс. Д., като с разположението
си на пътното платно, представлявал предвидима опасност за движението на
преминаващи МПС.
Съобразно правилата, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
който, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и в чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно който, водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и задължение да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, подс. Д. имал задължение непрекъснато за контролира
управляваната от него композиция, както и да управлява с такава скорост,
която му дава възможност при наличната мокра настилка и тъмнина, да
намали или спре в зоната на осветеност на късите светлини на управляваната
от него композиция, тъй като И. е представлявал предвидима опасност за
движението, с оглед разположението му на платното за движение. Въпреки
тези си задължения, подсъдимият не управлявал автомобила със съобразената
на конкретните условия на движение скорост, в случая около 50,4 км/ч, и не
контролирал непрекъснато управлявания автомобил, с което се поставил в
невъзможност да намали скоростта или да спре, при приближаването си към
И.. В резултат на това, последвало сближаване на композицията и И., като в
един момент И. бил забелязан от подс. Д.. Направил опит да задейства
спирачната система на автомобила, но в резултат на несъобразената с
конкретните условия скорост на движение, подс. Д. нямал възможност да
2
намали в достатъчна степен или да спре, при което последвал удар между
товарната композиция и И.. Настъпилия удар за товарната композиция е бил
челен, обособен в десен край на предните състави на влекача, а за
пострадалия пешеходец удара бил обособен по височината на тялото. Към
момента на удара, товарната композиция се движела със скорост от около
77,2 км/ч. след удара, поради по-високата си скорост и маса, автомобила
повдигнал тялото на И., последвало „носене" напред, и тялото на пострадалия
било изхвърлено напред и надясно на около 33,90 м. след мястото на удара, в
дясно на пътното платно в зоната на ската след десен банкет. В резултат на
силния удар, И. получил множество травми, несъвместими с живота, поради
което настъпила смъртта му. След станалия сблъсък, Д. намалил плавно
скоростта, след което, поради невъзможност да спре около мястото на удара,
заради налично интензивно движение на МПС, без да спира продължава
движението си до паркинг в зоната на бензиностанция „ОМВ" на пътен възел
ПЕТОЛЪЧКАТА. Там уведомил пазача на паркинга, че е станал инцидент на
пътя, като в последствие за станалото били уведомени органите на МВР. Бил
извършен оглед на мястото на настъпилото ПТП, била установена смъртта на
И. и тялото му било откарано за аутопсия в МБАЛ „**** *********“ гр.
Ямбол. Д. бил тестван за употреба на алкохол, като се установило, че не е
управлявал след употреба на алкохол. Бил извършен тест за употреба да
наркотични вещества, който дал индикация за употреба на амфетамин.
Назначената в последствие токсикологична експертиза установила, че Д. не е
управлявал след употреба на наркотични вещества.
От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на
трупа на С. Н. И., ЕГН ********** се установило следното:
Автомобилна травма - травма вследствие блъскане на пострадалия
като пешеходец от движещ се автомобил, при което пострадалият получил
съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб, гръдния кош,
корема и крайниците.Установили се масивни повърхностни травми в областта
на лицето и окосмените области на главата, контузия на врата със счупване на
врата между 6-ти и 7-ми шийни прешлени с натъртвания на гръбначния мозък
на това равнище, тежка черепномозъчна травма с масивни охлузвания,
наранявания и кръвонасядания в областта на меките черепни покривки и
линеарно счупване на черепа в областта на дясното слепоочие, добре изразени
субарахноидални кръвоизливи, както по изпъкналите повърхности на двете
големи мозъчни хемисфери, така и по базалните им участъци, контузионни
огнища обхващащи коровите слоеве на двете големи мозъчни хемисфери.
Установила се тежка гръдна травма, като в областта на меките тъкани на
гръдния кош отпред и отстрани, многофрагментни счупвания на десните и
левите ребра по предностраничните им части, счупване на гръдната кост по
средата, значителни натъртвания и контузионни кръвоизливи в белите
дробове, добре изразени кръвонасядания и в областта предното средостение.
Коремна травма, изразена в наличието в коремната кухина на около 1,5 л
кръв и кръвни съсиреци, вследствие установените разкъсвания на слезката и
3
черния дроб. Налице било счупване на дясната подбедрицата и десния глезен
с кръвоизливи около местата на счупванията.Причината за настъпването на
смъртта била съчетаната травма с обхващане на гръбначния стълб и
гръбначния мозък, главата със счупване на черепа, субарахноидалните и
контузионните кръвоизливи на мозъка; тежката гръдна и коремна травма,
както и травматичните увреждания в областта на горните и долните
крайници. Уврежданията на органите и в трите телесни кухини, сами по себе
си поотделно, са били в състояние да доведат до настъпването на смъртта на
пострадалия. Смъртта се дължи на получената черепномозъчна и
гръбначномозъчна травма, както и гръдната и коремната травма при
възникналото пътно-транспортно произшествие и е пряка и непосредствена
последица на възникналото пътно-транспортно произшествие.
Установената концентрация на етиловия алкохол в кръвта на
пострадалия отговаря на тежка степен на остро алкохолно отравяне.
От назначената по делото автотехническа експертиза е видно, че
преди удара, композицията се е движела с променлива скорост - в границите
между 84 и 89 км/ч, а към момента на удара се е движела със скорост от
около 77,2 км/ч..Зоната на осветеност на къси светлини била около 60 метра,
като зоната за спиране при установената скорост на движение към момента на
удара била около 107 метра.Съобразената скорост на движение при
наличните пътни условия и управление на къси светлини била около 50,4
км/ч..
От назначената оценителна автоекспертиза се установява, че на
влекач ***** са причинени вреди в размер на 1365 лева.
От назначената химическа експертиза се установява, че в кръвта
на пострадалия И. има етилов алкохол с концентрация 2,7 на хиляда.
От назначената токсикологична експертиза е видно, че в кръвта и
урината на подс. Д. не са установени наркотични вещества и алкохол.
Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият е дал
обяснения относно обстоятелствата по делото.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27
от НПК. След анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че
направеното самопризнание от подсъдимия Д. по чл. 371, т. 2 от НПК, се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства –
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на ВЛ
по проведените СМЕ - л. 94-94, том 2 от ДП, физико-химическа експертиза -
л. 103-104, том 2 от ДП, съдебна химикотоксикологична експертиза - л. 108-
111, том 2 от ДП, тройна автотехническа експертиза - л. 117-135, том 2 от ДП,
автотехническа оценъчна експертиза - л. 144-148, том 2 от ДП, както и от
приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмените доказателства, находящи се
4
в ДП.
Всички тези доказателства са безпротиворечиви, в хармонично
единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
обстоятелства по делото досежно авторството, времето, мястото и механизма
на извършване на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установи, че подсъдимият Г. Д. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл. 343
ал. 1, б. „В” вр. чл. 342 ал.1 вр. чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като на
**.**.**** г., към 03.55 часа на път 1-7, км.235+200 в посока с. Зимница -
пътен възел ПЕТОЛЪЧКАТА, при управление на МПС - товарен автомобил
***** с № ******* с прикачено ремарке ***** с № *******, собственост на
S. Y. S.R.L. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП -Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и чл.20 ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, в резултат на което предизвикал ПТП и по непредпазливост
причинил смъртта на С. Н. И., ЕГН ********** от с. **********, обл. ******.
Фактът, че подсъдимият е управлявал МПС и е предизвикал
процесното ПТП – следователно е автор на деянието, съдът намери за
установен от всички безпротиворечиви кредитирани доказателства.
От обективна страна
Безспорно подс. Д., при управлението на процесния лек
автомобил, е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движението, не се е
съобразил с атмосферните условия, с условията на нощна тъмнина, със
състоянието на пътя (мокра настилка) и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Направил е опит да задейства спирачната система
на автомобила, но в резултат на несъобразената с конкретните условия
скорост на движение, подс. Д. нямал възможност да намали в достатъчна
степен или да спре управляваното от него МПС при възникнала опасност за
движението. Така подсъдимият Д., като не упражнил непрекъснат контрол
при фактическите действия които е извършвал при манипулация и боравене с
5
уредите, приборите и механизмите на товарен автомобил „*****“ с №
******* с прикачено ремаркe „*****“ с № *******” и като избрал скоростта
му на движение да е между 84 и 89 км/час, без да е съобразил, че е тъмно, че
асфалтовата настилка е била мокра, и че е имало интензивно движение на
МПС, сам се е поставил в състояние при реално възникнала опасност за
движението да не може да намали скоростта и да спре управляваната от него
товарна композиция пред движещия се на около 0,90 метра в ляво от десния
край на платното за движение по посоката на движение на подс. Д.- С. И.,
който бил видим за участниците в движението и представлявал предвидима
опасност за движението на преминаващи МПС. Избраната скорост на
движение не е дала възможност на подс. Д. да контролира непрекъснато
управлявания от него автомобил, така че бъде в състояние да предотврати
настъпилото ПТП. Именно тези нарушения на правилата за движение по
пътищата от страна на подсъдимия, са в пряка причинно-следствена връзка с
последвалото ПТП, като с нарушаването им той сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за
настъпването му, при което на пострадалия С. Н. И., са били причинени
редица травматични увреждания обусловили смъртта му. Следователно
подсъдимият е въздействал с управляваното от него МПС пряко и
непосредствено върху пострадалия и по този начин е увредил обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот - в
резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на С. Н. И.. Между
ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена
връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП е настъпила
смъртта на пострадалия. Подсъдимият Д., чрез своите действия,
противоправно е лишил от живот пострадалия И. и смъртта му е в пряка
каузална връзка с нарушенията на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2
от ЗДвП. Ето защо съдът счита, че наказателната отговорност на подсъдимия
следва да се ангажира само за нарушенията по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, които
са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и респективно – с вредоносния
резултат.
От субективна страна
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимият Д. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на
деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във
формата на небрежност, защото подс. Д. не е целял и не е
предвиждал общественоопасните последици, но в конкретната ситуация е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е управлявал товарната
композиция така, че сам се е поставил в невъзможност да го контролира
непрекъснато и да реализира спиране, като с поведението си е допуснал ПТП.
Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди
настъпването на общественоопасните последици и ако се бе съобразил
6
поведението с правилата по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, не би допуснал
настъпването на ПТП.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на
движението по пътищата от страна на подсъдимия Д..

ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия Д. престъпление, Законодателят е
предвидил наказание лишаване свобода от две до шест години.
Съдът като съобрази и нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи
наказанието на подсъдимия Д., на основание чл. 343 ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342,
ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4, вр чл. 55 ал. 1, т. 1 НК.
При определяне конкретния размер на наказанието, съдът взе
предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства:
добри данните за личността на му – човек в активна възраст; със средно
образование; неосъждан; женен; работещ; фактът, че е спрял на паркинг в
зоната на бензиностанция „ОМВ“ на пътен възел „Петолъчката“ след
процесното ПТП и е уведомил пазача на паркинга и органите на МВР за
инцидента; съдействието от негова страна; изразеното искрено съжаление и
разкаяние – обуславящи невисока степен на обществена опасност на дееца.
Всичко това допълнено с факта, че пострадалият И. е бил под въздействието
на алкохол и е нарушил чл. 108 ЗДвП, с което е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП.
ЯОС като прие, че констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства са многобройни и че и най-лекото, предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежка в случая, наложи наказанието
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. При индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази също и: принципно високата степен на
обществената опасност на деянието - транспортно престъпление, както и
динамиката на такива престъпления в страната. Самопризнанието на
подсъдимия не се взе предвид от съда като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като то се отчита от закона на друго основание – при
приложението на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът взе предвид и
подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение
на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС
чрез спазването на нормите на ЗДвП. Така съдът счита за справедливо и
съответно на извършеното, наказание под минималния предвиден в текста, а
именно – ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
По отношение на така определеното наказание „лишаване от
свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са
всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от
7
НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от
свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното
осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му предвид
неговата критичност и осъзнаване на вината, факта че е човек в активна
трудоспособна възраст. Поради това съдът, прие че налагането на ефективно
наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било
ненужно тежка репресия срещу личността му. За това съдът отложи
изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода” и като
съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, счете
че следва това да е за минимално допустимия срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
В съответствие с императивната норма по чл. 343 г от НК във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът определи на подсъдимия и наказание
лишаване от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА. Това наказание в конкретния размер, наложено кумулативно с
лишаването от свобода, ще го мотивира, да осъзнае обществената опасност на
извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към
постъпките си, като в бъдеще не нарушава установения в Република България
правов ред и специално този, регламентиращ правилата за движение по
пътищата. Поради липсата на данни за предварителното му лишаване от това
право по административен ред, съдът не приложи чл. 59, ал. 3 от НК.
Наложените на подсъдния Д. наказания - като комплекс за
въздействие, в конкретните им параметри, съдът счита за справедливи и
съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и
моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи да повлияят
на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши
други престъпления. Наказанията са необходими и достатъчни и за постигане
на генералната превенция с оказване на възпитателен и предупредителен
ефект върху другите членове на обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
ЯОС осъди подс. Г. Д., да заплати направените по делото разноски в размер
на 3145,45 лв. в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР
гр. Ямбол, 5500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
частния обвинител Д. Л. Д., както и 2500 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение на частния обвинител Л. Д. В..
Веществените доказателства – тампон обтривка и проба от тестова
касета – приложени към ДП, като вещи без стойност, следва да се унищожат
след влизане в сила на настоящата присъда.
8


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9
Съобщи за изтекли лични данни