№ 897
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100901285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „КЛ-14” ЕООД срещу отказ № 20220630140411/
01.07.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър по партида на дружеството на промяна на обстоятелствата, изразяващи
се в: 1) увеличаване на капитала на „КЛ-14” ЕООД, който става в размер на 105 000 лв. чрез
непарична вноска в капитала от дружеството „РК – О.-2021“ ЕООД, представляваща
парични вземания на „РК – О.-2021“ ЕООД към „КЛ-14” ЕООД, 2) вписване на дружеството
„РК – О.-2021“ ЕООД като съдружник с дялово участие в размер на 55 000 лв., 3) промяна
на правната форма на дружеството, което от ЕООД става дружество с ограничена
отговорност /ООД/.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу
постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по
вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията
към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено
едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе
по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с
което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в
съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“,
не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на
подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната
в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който
няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е
постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и
правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по
реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради
което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон,
1
така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и
изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил
един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да
подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба
срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта,
че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по
вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от
длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху
които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.
Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който
търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на
страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава
писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да
подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото
отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е основателна.
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания в
настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „КЛ-14”
ЕООД на следните промени във вече вписани обстоятелства: 1) увеличаване на капитала на
„КЛ-14” ЕООД, който става в размер на 105 000 лв. чрез непарична вноска в капитала от
дружеството „РК – О.-2021“ ЕООД, представляваща парични вземания на „РК – О.-2021“
ЕООД към „КЛ-14” ЕООД, 2) вписване на дружеството „РК – О.-2021“ ЕООД като
съдружник с дялово участие в размер на 55 000 лв., 3) промяна на правната форма на
дружеството, което от ЕООД става дружество с ограничена отговорност /ООД/.
При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския
регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да
постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали
то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона
форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва,
че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона,
т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ /.
Всички обстоятелства, чието вписване се иска произтичат от извършена непарична
вноска в капитала на „КЛ-14” ЕООД, с която се увеличава капитала на дружеството и
новите дялове се записват от вносителя, който придобива качеството на съдружник в него.
Ето защо и предвид посоченото в предходния абзац, проверката, която следва да извърши
длъжностното лице по регистрация, включва и това дали заявителят е представил
документи, от които да се установява, че апортът е извършен, който извод може да се
направи ако от тях се доказва, че е осъществен всеки елемент от сложния фактически състав
на тази едностранна по своя характер сделка, а именно: 1) наличието на волеизявление на
титуляра на имущественото право за това, че е съгласен да извърши непарична вноска в
капитала на едно търговско дружество като му прехвърли това свое право, което съгласие
трябва да е изразено в предвидената в чл. 73 ТЗ форма, и 2) формиране на воля и от самото
търговско дружество да приеме апортираното имуществено право, което в случаите на
последващ апорт става с вземане на решение за увеличаване на капитала от общото
2
събрание, което е волеобразуващият орган на търговското дружество съответно от
едноличния собственик на капитала, който съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ има правомощието да
решава въпросите от компетентността на общото събрание тогава, когато капиталът в
дружеството се притежава от едно лице. При апорт, в резултат на който се увеличава
капитала на дружеството, приложение намират и подзаконовите разпоредби на чл. 21, ал. 4,
т. 1, 2, 3, 4 и 6 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър /Наредбата/, в които изрично са регламентирани и конкретни документи, които
трябва да се представят, за да се докаже, че това обстоятелство е настъпило, които са
следните: 1) решение на общото събрание, съответно на едноличния собственик на капитала
за увеличаване на капитала чрез непарична вноска; 2) покана за свикване на общо събрание,
на което е прието решението и доказателства, че тя е връчена на съдружниците, с
изключение на случаите, когато решението е взето неприсъствено или от протокола за
приемането му е видно, че всички съдружници са присъствали на общото събрание; 3)
препис от дружествения договор, съответно от учредителния акт, съдържащ промяната,
заверен от органа, представляващ дружеството; 4) заключение на вещите лица по чл. 72, ал.
2 от Търговския закон, освен в изрично предвидените със закон случаи; 5) при непарична
вноска на вземания трябва да бъдат представени и доказателствата, че вносителят е съобщил
на длъжника за прехвърляне на вземането, с изключение на случаите, когато вземането е
срещу самото дружество.
Съдът счита, че към подаденото заявление, за разглеждане на което е образувано
процесното регистърно производство, са представени всички изискуеми съгласно Наредбата
документи. От тях се установява, на първо място, че от дружеството, което е вносител на
непаричната вноска в капитала на „КЛ-14” ЕООД, което е „РК – О.-2021“ ЕООД, е изразена
воля за апортиране на притежавани от него парични вземания за получаване на суми по
сключени седем договора за заем в капитала на „КЛ-14” ЕООД. Изявление в тази насока е
обективирано в протокола за взето решение от едноличния собственик на капитала на „РК –
О.-2021“ ЕООД, съставен на 17.06.2022 г. Такава воля е изразена и от законния
представител на дружеството-вносител с подписването на представения в регистърното
производство дружествен договор, което доказва и това, че тя е изразена при спазване на
предвидената в чл. 73, ал. 3 ТЗ форма за това. Доколкото вземанията, които са предмет на
апорта, са срещу дружеството, в капитала на което тези имуществени права се внасят като
непарична вноска, то се налага изводът, че в случая приложение намират нормите на чл. 73,
ал. 3, изр. 2 ТЗ и чл. 21, ал. 4, т. 6 от Наредбата и от заявителя не трябва да бъдат
представяни доказателства за това, че вносителят е извършил действия по съобщаване на
длъжника за прехвърляне на вземанията.
За да се приеме, че от дружеството „КЛ-14” ЕООД е формирана воля да приеме
непаричната вноска, изразяваща се в право върху притежавани от „РК – О.-2021“ ЕООД
вземания, трябва да се докаже, че от едноличния собственик на капитала в това търговско
дружество, който е органът, който е компетентен да стори това, са взети решения за
увеличаване на капитала, за изменение на дружествения договор, в който да са отразени
обстоятелствата по извършване на непаричната вноска, по увеличаване на капитала с нея и
по разпределяне на новозаписаните с оглед увеличението дялове от лицето, което е
апортирало вземането съгласно чл. 137, ал.1, т. 1 и т. 4 ТЗ. Тъй като вносителят на
непаричната вноса в капитала на дружеството-заявител не е съдружник в него, а трето лице,
за да може извършеният апорт на вземания да породи правно действие, следва да се
установи, че са спазени и установените в закона изисквания за приемане на нов съдружник,
които са тези, предвидени в чл. 122 ТЗ, а именно вносителят да е подал писмена молба до
дружеството за приемането му за съдружник, в която да заявява, че приема условията на
дружествения договор съответно на учредителния акт, както и да е взето решение за
приемане на това лице за съдружник от едноличния собственик на капитала, който е
компетентен да направи това съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ.
От заявителя е представен протокол от 17.06.2022 г., в заглавната част на който е
записано, че той е съставен за вземане на решение от съвета на директорите на дружество
3
„М.И.Г.“ АД, което към посочената дата е едноличен собственик на капитала на „КЛ-14”
ЕООД. Съдът счита, че въпреки че в този протокол това не е коректно посочено, той е
съставен за решения, взети от едноличния собственик на капитала на „КЛ-14” ЕООД, а не за
такива, приети от управителния орган на „М.И.Г.“ АД, който е съветът на директорите. Това
е така, тъй като в съдържанието на протокола е изрично отбелязано, че решенията, за
приемане на които той е съставен, са взети от членовете на съвета на директорите на
„М.И.Г.“ АД точно с оглед на качеството на това юридическо лице като едноличен
собственик на капитала на „КЛ-14” ЕООД. Следователно от описания протокол се доказва,
че на 17.06.2022 г. от върховния орган на дружеството „КЛ-14” ЕООД са взети решения,
сред които са и следните: 1) решение за увеличаване на капитала на „КЛ-14” ЕООД, който
става в размер на 105 000 лв. чрез непарична вноска в капитала от „РК – О.-2021“ ЕООД,
представляваща парични вземания на „РК – О.-2021“ ЕООД към „КЛ-14” ЕООД по седем
договора за заем; 2 ) решение за приемане на „РК – О.-2021“ ЕООД за нов съдружник, 3)
решение, че всички нови дялове, които са 5 500 на брой и са с номинална стойност от 10 лев
всеки, се записват от новоприетия съдружник „РК – О.-2021“ ЕООД срещу направената от
него непарична вноска, 4) решение за одобряване изменението на дружествения договор на
дружеството. Този протокол е съставен в изискуемата съгласно чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за
действителност на решенията на общото събрание по чл. 137, ал.1, т.1, т. 2 и т. 4 ТЗ, която е
писмена с нотариални удостоверявания на подписите и съдържанието, извършени
едновременно, което означава, че всички обективирани в него решения са действителни и са
породили правно действие. Освен това в регистърното производство са представени
доказателства, от които е видно, че процедурата за приемане на нов съдружник, която
предхожда приетото решение за това на едноличния собственик на капитала, е спазена,
защото от вносителя на непаричната вноска „РК – О.-2021“ ЕООД е направено искане до
самото дружество „КЛ-14” ЕООД да бъде приет за съдружник, както и изявление, че приема
условията на учредителния акт, които са обективирани в писмена молба от 16.05.2022 г.
Това означава, че решението за приемане на „РК – О.-2021“ ЕООД за съдружник в
дружеството, което е част от фактическия състав, при който непаричната вноска в капитала
се счита извършена, е и законосъобразно взето.
С оглед изложеното, съдът счита, че от представените от заявителя доказателства се
установява, че от дружеството „КЛ-14” ЕООД е формирана воля да приеме непаричната
вноска, изразяваща се в право върху притежавани от „РК – О.-2021“ ЕООД парични
вземания, възникнали по седем договора за заем. Следователно в настоящото регистърно
производство се доказа, че апортът, чрез който е увеличен капитала на „КЛ-14” ЕООД, е
извършен. С извършването на апорта са настъпили и всички други заявени за вписване
обстоятелства относно промяната в капитала на дружеството, в лицата, които притежават
дялове от капитала и в правната му форма и всички те подлежат на вписване в търговския
регистър по партидата на „КЛ-14” ЕООД.
От вписванията, извършени в търговския регистър по партидата на „КЛ-14” ЕООД,
се установява, че на 29.10.2021 г. е вписан запор върху дружествени дялове от капитала на
това дружество на стойност от 19 800 лв., наложен по и.д. № 20211110402481 по описа на
ДСИ при СРС, образувано по налагане на допусната от съда обезпечителна мярка по искане
на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
Действието на наложения запор върху дружествени дялове, който настъпва от
момента на вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията съгласно чл.
517, ал. 1 ГПК, е уредено в разпоредбите на чл. 451- чл. 453 ГПК и то се изразява в това, че
от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с
притежаваните от него дялове, като в случай, че такова разпореждане е осъществено, в
закона е изрично предвидено, че то не може да бъде противопоставено на взискателя и на
присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. Тази
недействителност не е абсолютна, т.е. не е нищожност, а е относителна и има действие само
спрямо взискателя и другите присъединени в изпълнителното производство лица, по
4
отношение на които се счита, че сделката за прехвърляне на дружествени дялове, извършена
след наложения запор не е породила правни последици по преминаване на собствеността
върху дяловете от патримониума на длъжника в този на трето лице, с което той е договарял.
Вписването на запора, обаче, не означава, че ако е сключена сделка за разпореждане с
дружествените дялове, след като е наложен запор върху тях, тя не е породила правни
последици - тя е действителна и поражда правни последици в отношенията между страните
по нея, както и по отношение на дружеството и на трети лица, които нямат качеството на
взискател или присъединен кредитор в изпълнителното производство, в хода на което от
съдебния изпълнител е наложен запора. Ето защо и нейното вписване в търговския регистър
не може да се откаже поради това, че дяловете, които са предмет на разпореждането, са
запорирани. Още по-малко пък наложен запор върху дялове от капитала на едно търговско
дружество представлява пречка за вписване на увеличаване на капитала му, тъй като с него
не се извършва изобщо действие на разпореждане със запорираните дружествени дялове – те
не се прехвърлят в собственост на лице, различно от своя титуляр към момента на налагане
на запора върху тях. Вписването на увеличаването на капитала на едно търговско дружество
не би било и пречка за взискателя и присъединените кредитори, които се ползват от
вписания запор, да насочат принудителното изпълнение върху запорираните дружествени
дялове по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК чрез предявяване на конститутивен иск за прекратяване
на дружеството и съответно да се удовлетворят от ликвидационния дял, който се припада за
тях.
След като по делото се доказва, че всички заявени за вписване обстоятелства са
настъпили и подлежат на вписване в търговския регистър, то постановеният от
длъжностното лице по регистрация отказ да извърши исканото вписване е
незаконосъобразен и като такъв трябва да се отмени от съда. На длъжностното лице трябва
да бъдат дадени указания преди да се произнесе по подаденото заявление да изпълни
задължението си по чл. 132, ал. 3 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, както и да съобрази специалната норма на чл. 133,
ал. 2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество и да се произнесе по подаденото заявление, само ако е изтекъл срока по чл. 153,
ал. 1 от същия закон.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „КЛ-14” ЕООД отказ № 20220630140411/ 01.07.2022 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в търговския
регистър по партида на дружеството на промяна на обстоятелствата, изразяващи се в: 1)
увеличаване на капитала на „КЛ-14” ЕООД, който става в размер на 105 000 лв. чрез
непарична вноска в капитала от дружеството „РК – О.-2021“ ЕООД, представляваща
парични вземания на „РК – О.-2021“ ЕООД към „КЛ-14” ЕООД, 2) вписване на дружеството
„РК – О.-2021“ ЕООД като съдружник с дялово участие в размер на 55 000 лв., 3) промяна
на правната форма на дружеството, което от ЕООД става дружество с ограничена
отговорност /ООД/.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията ДА
ИЗПЪЛНИ задълженията си по чл. 132, ал. 3 от Закон за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество, и след като получи необходимата
информация от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество и се убеди, че липсват пречките за произнасяне, предвидени в
норма на чл. 133, ал. 2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество да ВПИШЕ по партидата на „КЛ-14” ЕООД, промяна в
обстоятелствата, заявени със заявление с вх. № 20220630140411, изразяващи се в: 1)
увеличаване на капитала на „КЛ-14” ЕООД, който става в размер на 105 000 лв. чрез
5
непарична вноска в капитала от дружеството „РК – О.-2021“ ЕООД, представляваща
парични вземания на „РК – О.-2021“ ЕООД към „КЛ-14” ЕООД, 2) вписване на дружеството
„РК – О.-2021“ ЕООД като съдружник с дялово участие в размер на 55 000 лв., 3) промяна
на правната форма на дружеството, което от ЕООД става дружество с ограничена
отговорност /ООД/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6