О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..………./……..……….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
частно въззивно
гражданско дело № 919 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 14364/08.06.2020
г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Л.М., с искане за допълване на определение №
1371/26.05.2020 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските.
В молбата се навеждат подробни
доводи за това, че ответникът-жалбоподател е обективирал
своевременно искане за присъждане на сторените пред пъвроинстанционния
съд разноски – още с отговора на исковата молба – но доколкото окончателният
съдебен акт, чието допълване се иска, е постановен в закрито съдебно заседание,
то жалбоподателят е бил лишен от възможността да представи доказателства,
удостоверяващи извършването им във връзка със защита интереса на ответника по
предявения отрицателен установителен иск пред РС-Варна. Сочи се, че в ГПК не е регламентиран изрично в кой точно
етап от производството следва да се представят на съда списъка с разноските и
доказателства за размера на същите. Поддържа се, че най-късният момент за
представяне на доказателствата за извършените пред РС-Варна разноски е
подаването на молба по чл. 248 от ГПК, имайки предвид обстоятелството, че в
настоящото производство делото не е разгледано в открито съдебно заседание и не
е било дадено ход на устните състезания по него.
В законоустановения преклузивен
срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е.М.,
действащ чрез адв. В.Г.. В отговора се излага, че молбата е
неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение. Оспорват
се доводите на молителя, че се намира в ситуация на процесуална изненада, която
да обуслови възможността едва с молбата по чл. 248 от ГПК да представи
доказателства за направени от него разноски в хода на първоинстанционното
производство. В условията на евентуалност е инвокирано
възражение за прекомерност на претендирания в полза
на процесуалния представител на молителя адвокатски хонорар.
Молбата е подадена в законоустановения
едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК,
изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска допълване на
определението в частта за разноските, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав, като съобрази
предметните предели на въззивното производство,
очертани в частната жалба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно и приложимия закон, приема за установени следните фактически и правни положения:
Производството по гр. д. № 20451/2019 г. по
описа на РС-Варна, ГО, 48-ми състав е образувано по искова молба на Е.К.М., ЕГН
********** срещу "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК ********* с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 11 417.92 лева – паричната
стойност на потребена ел. енергия за периода от
25.07.2017 г. до 24.07.2018 г. за търговски обект на потребление, в гр. Търговище,
ул. „Сердика“ № 7.
В
отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, "Енерго-Про
продажби" АД оспорил допустимостта на иска с възражение за
неподведомственост на спора на съда. Обосновал същото с твърдение, че въз
основа на искане № 5184529 от 05.08.2019 г. е заявено съгласие всички спорове
възникнали между страните да бъдат решавани от Арбитражен съд, гр. Варна при
сдружение "ППМ", съобразно неговия правилник. Следователно между
страните е налице валидно арбитражно споразумение, обективирано
в горепосоченото искане. Ответникът е поддържал, че спорът е подведомствен на
АС – Варна, поради което отправил искане делото да се прекрати.
С
определение № 2652/14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 20451/2019 г. по
описа на РС-Варна, съдът е оставил без уважение възражението на ответника за
прекратяване на производството поради неподведомственост на спора на
гражданския съд.
Срещу
така постановения съдебен акт е подадена частна жалба с вх. № 17240/27.02.2020
г., на основание чл. 15, ал. 2 от ГПК. С определение № 1371 от 26.05.2020 г.,
постановено по настоящото дело, чието допълване в частта за разноските се иска,
настоящият съдебен състав е уважил частната жалба, като е приел, че с оглед
доказателствата по делото, възражението на ответника е основателно, като производството
по гр. д. № 20451 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 48-ми съдебен състав е
прекратено поради неподведомственост на спора на граждански съд.
Претенцията
за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има
относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица,
по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася,
само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по
искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за
разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна
на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена
отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246
от ГПК.
В
конкретния случай, видно от представения пред настоящия съдебен състав списък с
разноски /л. 15/ частният жалбоподател е претендирал единствено адвокатски
хонорар в размер на 240.00 лева с ДДС във връзка с подадената частна жалба,
което е в унисон с представените писмени доказателства, удостоверяващи извършването
им – договор за правна помощ и съдействие от 19.02.2020 г., фактура и платежно
нареждане. Към списъка е приложен и документ за внесена държавна такса в размер
на 15.00 лева, поради което въззивният съд е уважил
искането за разноски и в тази част, макар същите да не са включени в списъка по
чл. 80 от ГПК – в този смисъл са и
указанията, обективирани в мотивите на ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е оставил без
уважение искането за присъждане на разноските, направени във връзка с исковото
производство, доколкото досежно тях жалбоподателят не
е ангажирал доказателства за извършването им.
Непредставянето
на списък по чл. 80 от ГПК не обуславя отказа да се уважи искането за допълване
на съдебния акт в частта за разноските, но това е така при хипотеза, при която
съдът не се е произнесъл въобще по претенцията за разноски – арг. от т. 8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В този
случай най-късният момент за присъждане на разноските е изтичането на срока за
подаване на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК. В конкретния случай, съдът изрично
е мотивирал отказа си да уважи претенцията за разноски касателно
исковото производство, обективирана както в отговора
на исковата молба, така и в частната жалба.
Настоящият
съдебен състав намира за несъстоятелни доводите на частния
жалбоподател-ответник за това, че е бил поставен в ситуация на процесуална
изненада, доколкото актът е постановен в закрито заседание и същият не е знаел
дали съдът ще уважи частната жалба и прекрати делото. Частната жалба изхожда
именно от ответника, който с инвокираното с отговора
на исковата молба възражение за неподведомственост цели прекратяването на първоинстанционното производство от самото му начало и е
неоправдано да се твърди, че е изненадан от прекратяването му дори
окончателният акт да е постановен без провеждане на устни състезания.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. №
14364/08.06.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, в която е обективирано искане за допълване на определение
№ 1371/26.05.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 919 по описа за 2020 г. на
ОС-Варна, ГО, II въззивен съдебен състав, в
частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1, предл.
1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3, изр.
2-то, подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при условие, че са налице
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: