Р Е Ш Е Н И Е
№
260865 15.06.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми
май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Мирослава
Енчева като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 8823 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
редовна и допустима искова молба на Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, против И.И.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН **********,***.
Ищцата претендира установяване по отношение на ответниците, че те не са
собственици на описания в исковата молба недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор *****в землището на *****, в местността „*****“, с площ от 356
кв.м. Отправя и искане за отмяна на издадения в полза на ответника И.И. M констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
за собственост върху описания имот, придобит по давностно
владение - № **, том I, per. № ****, н.д. № ****г. от
****г. на нотариус с peг. № *** в регистъра на НК.
Ищцата твърди, че единствен наследник на баща си П.Г.Х.с ЕГН **********,
починал на *****г. С протоколно решение № *****г. Поземлена комисия – Созопол
признала за възстановяване общо 48,200 декара земеделски земи, принадлежали на
баща ѝ, сред които и 6 декара в местността „*****“ в землището на *****,
община Созопол, разположени в зона за земеделско ползване по § 4 и сл. от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Част от тези 6 декара били обособени по плана на новообразуваните
имоти като имот № **, понастоящем нанесен в КККР като поземлен имот с идентификатор
*****с площ от 356 кв.м. Трети лица - Н. И.М. /брат на ответника/ и А.Д.М..
заявили качеството си на ползватели на този имот, като обжалвали заповедта на
кмета на община Созопол № ****г., с която кметът им отказал правото да
придобият собствеността върху имота. С влязло в сила съдебно решение по адм.д. № ****г. по описа на ВАС било прието, че имотът не е
общинска собственост и жалбата била отхвърлена. Третите лица оспорили и
заповедта на кмета на Община Созопол № ****г., с която било определено
задължението на ищцата за заплащане на направените от ползвателите подобрения в
имота в размер на 922 лева. С влязло в сила решение по гр.д. № ****г. по описа
на Районен съд - Бургас била определена стойността на подобренията 1669,68
лева, а в мотивите си съдът приел, че е налице идентичност между имот ** по
помощния план и възстановените по протоколното решение на ПК Созопол 6 декара
земя в местността „*****“ и отхвърлил като неоснователно възражението на
ползвателите, че наследодателят на ищцата не е бил собственик на реституирания
имот, както и констатирал, че планът за новообразуваните имоти е влязъл в сила
и не може да бъде изменян.
С разрешаването на съдебните спорове с ползвателите ищцата установила свое
владение върху процесния имот, като от 2014г. до настоящия момент продължавала
несмущавано да го владее. Междувременно била уведомена от Община Созопол, че
реституционната процедура не може да бъде довършена, тъй като е налице вписан
нотариален акт за собственост върху имота в полза на ответника И.М. в
граждански брак с ответницата с.М..
Оспорва изтекла в полза на ответниците придобивна
давност върху имота, като отрича осъществявана от тях фактическа власт, нито
манифестирано намерение да се свои имота. Сочи, че е невъзможно присъединяване
на владение на посочените трети лица – ползватели. Позовава се и на мораториума
за придобИ.е по давност на имоти държавна и общинска
собственост, установен в чл.86 ЗС и § 1 от ПЗР на ЗС, тъй като до завършването
на реституционната процедура имотът следва да се счита за държавна собственост.
На ответниците са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията. В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответниците представят писмен отговор, с който оспорват иска.
По същество
ответниците твърдят, че владеят имота повече от 10 години – явно, спокойно и
несмущавано. Сочат, че са извършили в имота редица подобрения и са го оградили.
Сочат, че не са обвързани от цитираните от ищцата съдебни решения, тъй като не
са били страна по тези дела. Оспорват и правото на собственост на наследодателя
на ищцата, респективното правото ѝ на възстановяване на имота по реда на
ЗСПЗЗ. Също евентуално се позовават на § 1 от ПЗР на ЗС относно твърдяното от
ищцата давностно владение, сочещо на недопустимост на
предявения иск. При условията на евентуалност твърдят още, че ищцата не е
спазила предвидените в ППЗСПЗЗ преклузивни срокове за
изплащане на подобренията.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
и страна следното:
С протокол №**** от
****г. на ПК-Созопол/л.****/ е признато и определено за възстановяване правото
на собственост на наследниците на П.Г.Х.върху земеделски земи с план за
земеразделяне на общо 48.200 дка при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2
от ЗСПЗЗ, в т.ч. и на 6 кв.м. в местност „****“. Видно от удостоверение за
наследници изх. №****г./л.**/ ищцата Г.П.Г. е единствен наследник на П.Г.Х.,
починал на ***** г. По делото е приложено заверено копие от преписка с вх. № ****/18.02.1**2
г. от наследниците на П.Г.Х.на ПК-Созопол/ л. ***/.
С Решение № *** по адм. д. №***г. на Бургаския окръжен съд/л. ***/ е отменен
отказ на Кмета на Община Созопол, оформен в Заповед №***г., с която е отказано право да придобият
собственост върху имот планоснимачен № ** в землището
на местността “*****” по кадастралния план на местността от ****година,
признато е на Н. И.М. и А.Д.М..,*** право да придобият собствеността върху имот
планоснимачен № ** по кадастралния план на местността
“*****” в землището на с.****, при условията на пар.4а,
ал.5 от ПЗР ЗСПЗЗ. Решението на БОС е отменено с Решение №****г. на ВАС по гр.
д. №****г. /л.***/ и е отхвърлена жалбата на Н. И.М. и А.Д.М.. против Заповед №
*** от ******, с която кмета на община Созопол е отказал правото им да
придобият собственост по отношение на имот № ** в м.***** в землището на с.****.
С Решение № **19/**.**** г. на ВАС по гр.д. №****г. /л. ****/е отхвърлено
искането на Н. И.М. и А.Д.М..,***, за отмяна на влязлото в сила решение №******г.,
постановено по адм. дело № ******г. на Върховния
административен съд.
От удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки изх. №**** г./л.**/ се установява, че Н. И.М. е
брат на ответника И.И.М..
С Решение от
23.05.2013 г. по гр.д. №*****г. на БРС/л.*****/ е изменена заповед № *******г.
на кмета на община Созопол, с която е утвърдена определената по реда на § 31,
ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и обективирана в протокол № ****
от ******г. оценка на подобренията върху новообразуван имот № ** по плана на
новообразуваните имоти в местността „*****”, в землището на гр. ****, общ.
Созопол, като е определено задължението на наследници на П.Г.Х.да заплатят на
жалбоподателите/ Н. И.М. и А.Д.М../ в качеството им на ползватели сумата от 922
лева стойността на подобренията в имота, като е определена оценка на
извършените подобрения в същия имот в размер на 1669,68 лева. Това решение е
оставено в сила с Решение №*** от **.*****г. по гр.д. №***г.на Административен
съд-Бургас/л. ***/.
По делото е
представена Заповед №*** от ***г.на Кмета на Община Созопол/л.69/ с която е
постановено придобИ.е правото на собственост на К.И.М../майка
на ответника/, Н. И.М./брат на ответника/ и И.И.М.
върху новообразуван имот с номер **, местност „*****“ в землището на гр. ****,
Община Созопол. В Заповедта са посочени съседите на имот №**, като за
новообразуван имот №** е посочено, че е с неустановен собственик. По
същия начин е описан съседния имот №** и в скица №****/***г. /л.70/ за
новообразуван имот №**.
С Нотариален акт № **,том * , рег.№ ***** дело № *** от ******* год. на нотариус О.Ж./л.******/ ответникът
И.И.М. е закупил от група лица, сред които е и ищцата
Г.П.Г. ,неследствения им поземлен имот №*********
Видно от
Удостоверение за декларирани данни на И.И.М.,***/
ответникът е декларирал процесният имот с идентификатор №*****в данъчната
служба към общината, чрез подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ на *****г.
По делото е
назначена е изготвена съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице М.М.. Вещото лице е заключило, че процесният имот с
идентификатор *****е идентичен с имот пл.№** по стар кадастрален план на м.“*****“,
з-ще ****, помощен план от 2004г. и ПНО от 2007г. Той е част от имот пл.№**** с
площ от 6.00 дка., признат за възстановяване с план за земеразделяне на
наследниците
на П.Г.Х., от който 1.65дка са извън зоната по §4 (ПНО).
Свидетелката С.И.Б.сочи,
че познава ищцата от повече от 50 години, не познава ответника, защото не е от ****
и знае къде се намира процесния имот, доколкото тя самата има собствен такъв
през 4-5 имота, за който също са водени съдебни спорове. Твърди, че една част
от някогашните ниви са върнати като земеделски, а другите са като ползвателски. Свидетелката сочи, че е ходила заедно с
ищцата в имота, той е около 300-400 кв.м, намира се на брега на самото море, на
изток е морето, на запад има уличка, от т.н. новообразувани имоти и от двете
страни са съседни други имоти. Тя твърди, че Г. обработва имота от 2014 г.,
откакто е реституиран. Сочи, че в имота
има засадено лозе, което ищцата е обработвала до преди една година-година и
половина от когато е сложен катинар. Разказва, че имотът е ограден заедно със
съседния и между двата имота няма ограда. При предявяване на скицата на
процесния имот/на л. ** от
делото/ свидетелката допълва, че оградените имоти са с номер ** и ** от
скицата, като свидетелката сочи, че в северния имот има виличка, не познава
хората, които живеят там, но не е виждала там и ответниците. Сочи, че когато Г.
е обработвала имота тя е влизала от страната на морето, като тогава от тази
страна не е имало ограда.
Свидетелят К.А.Г.познава
ищцата от както е роден, твърди, че е израснал в гр. ****, а от 2007 г. отново
живее там. Твърди, че познава имота, тъй като и той има имот на север от процесния.
Сочи, че имотът е част от една обща нива. целият е около 600 кв.м, има вила в
северната част, а лозето, което са възстановили на Г., не е отделно оградено,
има обща ограда с общата част. Свидетелят твърди, че преди 6-7 години И. искал
да закупи друг имот, за да си разшири двора, защото дворът, където е лозето е
възстановен на старите собственици. Поддържа, че откакто И. купил от тях имот с
№*** загубил интерес към лозето, което било възстановено на Г. и тя започнала
да го обработва. Свидетелят сочи, че лозето е около 300 кв.м. При предявяване
на скицата на процесния имот/на л. 34 от делото/ свидетелят допълва, че мястото
на Г. е с № ** и то е в обща ограда с имот № **, в който има вила, ненанесена в
кадастъра. Свидетелят сочи, че входът за това общо място с входна врата е откъм улицата,
а Г. обикновено влизала от другата страна, откъм морето, защото входната врата
откъм улицата била заключена. Свидетелят сочи, че вратата откъм морето е
дървена и винаги е била отворена. Той
сочи, че напоследък никой не се грижи за мястото, а И. ползва вилата в
северната част на общия имот.
Свидетелката Р.И.Д.твърди,
че знае къде се намира имота на С. и И., като знае къде се намира мястото още
от времето на бащата на И., а от 10-12 години И. е започнал да го работи.
Свидетелката сочи, че познава и Г., като никога не я е виждала в това място,
което е било на бащата на И.-И. като ползвател с ПМС.
Свидетелката описва мястото, като сочи, че е около 700-800 кв.м., оградено с
телена мрежа с две врати, отпред и отзад, които се заключват. Тя знае, че И. е
купил и друг имот отзад зад къщата. Тя сочи, че няма ограда вътре в големия
имот, като едната част е лозе, а в другата има постройка, като лозето било засадено
от бащата на И.-И..
Свидетелката Г.У.сочи,
че И. и съпругата му притежават място около 800 кв., което преди това е било на
баща му и след като той починал през 2007 г. И. продължил да поддържа.
Свидетелката сочи, че има място в района от 1968 г. и когато местата били
раздадени, всеки си е оградил своето. Тя твърди, че възприема И. и И.М.за
собственици, защото винаги са били в имота. Свидетелката сочи, че през 1968 г.
всички са били ползватели, но впоследствие закупили имотите при първа
възможност.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. В
настоящото производство ищцата носи доказателствената тежест да установи всички
факти, на които основава правния си интерес от предявения иск, а ответниците
носят тежестта да установяват придобИ.ето на имота
чрез давностно владение в продължение на повече от 10
години.
С Определение №****** г. на БРС по гр.д. №****г. е прието, че
не е налице правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск
за процесния имот и производството е прекратено. С влязло в сила Определение №***
от ***г. по в.ч.гр.д. №***г. на БОС първоинстанционното
прекратително определение е отменено и е прието, че в
конкретния случай, доколкото са налице фактически твърдения, че ищцата
разполага с решение на ПК, с което е признато правото да възстанови
собствеността върху процесната земеделска земя, установила е от 2004г. владение
върху нея, но общинската администрация е отказала да финализира
процедурата по възстановяване на земеделската земя и приеме заплащане на
определеното обезщетение на ползвателите, с мотив, че ответникът се е снабдил с
констативен нотариален акт, следва да се приеме, че е налице правен интерес от
воденето на отрицателен установителен иск в защита на свое правно очакване, а
именно да придобие право на собственост.
Ето защо доколкото
наличието на правен интерес у ищцата е установено с влязъл в сила съдебен акт,
предмет на настоящото производство е само наведено от ответниците давностното владение като придобивен
способ за установяване на право на собственост върху поземлен имот с
идентификатор *****
Установява се от
протокол №**** от ****г. на ПК-Созопол и от приетото по делото заключение, че процесният поземлен имот е част от имот
пл.№**** с площ от 6.00 дка., признат за възстановяване с план за земеразделяне
на наследниците на П.Г.Х., съответно имотът е подлежащ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ.
По отношения на
същия имот се установява, че правото на ползване върху него е предоставено на
граждани по силата на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това обстоятелство се
установява от вещото лице, както и от приложените съдебни актове от ищцовата
страна. Свидетелите Д. и У. твърдят, че имота е „ползвателски“,
като на бащата на ответника И.И.М.- И. М. е
предоставено право на ползване по силата на Постановление ма Министерски съвет.
С Р № *******г. по гр.д.№ ********. на ВКС ІІ гр.о. и
Р № **** от ****г. на ВКС по гр.д********г. І гр.о.
се приема, че правото на собственост се възстановява с обособяване на имота
като обект на собственост. В терени по пар.4 ЗСПЗЗ.
това е момента на приемане на плана на новообразуваните
имоти /ПНИ/.
С Р № **** от *******г. по гр.д. № ******г.. на І г.о., Р № ***
от *****. по гр.д. № *****. на І г.о., Р № *** от *****г. по гр.д. № **/****г.
на ІІ г.о. и Р № ***от *****г. по гр.д. № *******г. на ІІ г.о., Р № *********г.
по гр.д.№ ***** гр.о. се приема, че началото на давностния
срок за придобИ.е на имот, намиращ се в терен по §4
ПЗР ЗСПЗЗ тече от момента на приключване на административната процедура по
възстановяване на собствеността върху самостоятелен обособен обект на
собственост. Правилото е, че давност не тече срещу този, който не може да
защити правата си. Тъй като от момента на обособяване на обекта на правото на
собственост това право може да бъде защитено, то от този момент може да тече и придобивна давност за тези имоти.
Ето защо въз основа
на така цитираната практика давност по отношение на подлежащ на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот, който също попада в терените по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, започва да тече с приемане на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/. В
процесният случай вещото лице е констатирало, че такъв план е приет през 2007
г.
ПридобИ.ата давност, като способ за придобИ.е
на вещни права, е уредена в чл. 79 ЗС. Нормата регламентира фактическия състав
на придобивната давност при добросъвестно и
недобросъвестно владение, включващ като елементи – изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС - в хипотезата
на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание - в
хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Ответниците не са навели твърдения за добросъвестност
и наличие на основание за владение на имота, съответно и за приложение на
кратката петгодишна придобивна давност, поради което
в процесния случай е приложим срока по ал. 1 на чл. 79 ЗС- 10 години, който
течащ от 2007 г. би могъл да породи правни последици през 2017 г.
В Решение № ******
г. по гр.д. № ******* г., ВКС, І г.о. и
решение №*********., постановено по гр.д.№******г. на ІІ ГО на ВКС
е прието, че след като веднъж
фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобИ.е
на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, което следва от изискването, владението да не е
установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този,
който се позовава на придобивната давност е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във
владение.
С Решение № *********
г. по гр. д. №**********г. на ІІ г.о., Решение № ******* г. по гр.д.№ ****** г.
на ІІ г.о. е прието, че за да промени държанието във владение като предпоставка
за придобИ.е по давност на чужд имот, държателят
трябва да демонстрира промяна в намерението за своене
на имота /interversio possessionis/,
която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи
възможността последният да предприеме действия за защита на правото си.
Настоящият съдебен
състав намира, ответниците държат имота като продължение на държането/право на
ползване въз основа на Постановление на МС/, предоставено на праводателя на ответника И.М.. Не се изисква демонстриране на завладяването само
тогава когато се завладява изцяло чужд
имот без правно основание, а правно основание за държането в процесния случай е налице. Не са доказани
действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота от страна на ответниците
спрямо ищцата, които могат да се квалифицират като владелчески.
Свидетелите Д. и У. имат възприятия, че ответниците ползват имота, но те не
правят разлика между държането на имота и неговото своене,
като и двамата свидетели знаят, че имотите са „ползвателски“
по см. на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Свидетелката У. сочи,
че тези които работят земите ги приема за собственици без да знае дали са
такива. Тя твърди, че знае, че ответниците са закупили имот с къща/ПИ №***********
който обаче е различен от процесния, независимо, че е заграден с обща ограда. Свидетелките
показания на другата група свидетели- Б. и Г. не влизат в противоречие с тези
на св. У. и Д.. Следва да се отбележи и, че св. Б. и Г.а знаят, че фактически
ограденият имот се състои от два поземлени имота с идентификатори ****.*** и ******,
докато другите свидетели са с впечатлението, че става въпрос за един ползвателски имот, който се държи и обработва от
ответниците. Съдът кредитира и показанията на св Б. и
Г.а, в частта им, че ищцата също има достъп до процесния имот откъм плажа и
обработва и поддържа засетите лозови насаждения, доколкото те не се
опровергават от другата група свидетели които имат инцидентни наблюдения за
това кой влиза и излиза от имота. Ето защо дори и да бъде прието, че по някакъв
начин е установена фактическа власт с намерение за своене,
тя не е непрекъсната и безпрепятствена.
В допълнение следва
да бъде посочено, че когато фактическата власт е установена без правно
основание следва страната която се позовава на придобивна
давност да докаже конкретните обстоятелства по завладяването, началния и краен
момент и действията, чрез които е осъществявана фактическата власт, като
подобно доказване не е проведено и това е още едно самостоятелно основание за
уважаване на предявения отрицателен установителен иск.
Ето защо трябва да
се постанови решение, с което се приеме за установено, че ответниците не са
собственици на имот с кадастрален идентификатор ***** Нотариалният акт, който
ги легитимира за такива е издаден неправилно, поради което по реда на чл.537,
ал.2 ГПК следва да бъде отменен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски.
Претендират се такова в размер на 2**5 лева, съобразно представения списък,
като своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Съобразно установената съдебна практика възнаграждението по установителни искове за собственост се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при съобразяване на минимума, установен в чл. 7,
ал. 5 от същата наредба. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР
№ ***** г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото. Става въпрос за вещен иск със сравнителна правна и фактическа
сложност, като по делото са събрани множество доказателства и са проведени
няколко съдебни заседание. Поради изложеното съдът счита за справедлив размер
на адвокатското възнаграждение сумата от 1200 лева, до която следва да бъде
редуцирано претендираното възнаграждение в размер от 2500 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.Г. с ЕГН **********, че И.И.М. с
ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** не
са собственици на поземлен имот с идентификатор *****в землището на *****,
в местността „*****“, с площ от 356 кв.м.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение № **, том I, peг. № ****, н.д. № ****г. от ****г. на нотариус И. К.
с peг. № *** в регистъра на НК.
ОСЪДЖА И.И.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** да заплатят на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК на Г.П.Г. с ЕГН ********** сумата от ****лева- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: СТ РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)