Р Е
Ш Е Н
И Е
№
26.03.2021г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МАРИНОВ
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД № 501 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – А.А. ***, ЕГН **********, е останал недоволен
от Наказателно постановление № 19-0254-000517/25.06.2019г. на Началник Сектор
към ОД-МВР-Хасково, РУ- МВР-Димитровград, с което за това, че на 28.04.2019г.
около 04:30 часа в гр.Димитровград, по ул.“Панорамен път“- до СБА, в посока на
движение от запад към изток управлява лек автомобил „Мерцедес“ Е220 ЦДИ, с рег.№
Х 47-65 КН, като не спира на своевременно подаден и ясен за разбиране сигнал
със стоп-палка по образец от униформен полицай със светтлоотразителна жилетка
на осветен участък от пътя, същият превключва на дълги светлини и рязко
увеличава скоростта си, с което осуетява извършването на полицейска проверка, с
което за виновното нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 (двеста) лева.
Жалбоподателят
в жалбата си отрича да е управлявал автомобила, изтъква доводи, свързани с
водено досъдебно производство. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В с.з. жалбоподателя-
нередовно призован, доколкото не е открит на посочения от него адрес, не се
явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител. Доколкото
разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН дава възможност делото да бъде разгледано в
отсъствие на жалбоподателя, ако същият не е открит на посочения адрес, в случая
Съдът прие наличието на така описаните предпоставки и разгледа делото.
АДМИНИСТРАТИВНО-
НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура-
Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат представител и не
вземат становище по жалбата.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 28.04.2019г. полицейските служители при
РУ-МВР-Димитровград- свидетелите Д. С. и А.А., изпълнявали служебните си
задължения. Със служебен автомобил като автопатрул, двамата отишли на
установъчен пункт в гр.Димитровград, на ул.„Панорамен път“- до СБА. Същият ден
се провеждала специализирана полицейска операция (СПО) за проверка на МПС.
Около 04:30 часа сутринта, св.С. и св.А. видели, че в посока от бензиностанция
„Олимпик“ към тях се задал лек автомобил марка „Мерцедес“. Служебният им
автомобил бил паркиран в пресечка- перпендикулярна на главния път, а
полицейските служители се намирали на осветено от уличното осветление място.
Св.Д. С. излязъл на лентата за движение и подал на водача на приближаващият лек
автомобил сигнал със стоп-палка по образец, която поставил на нивото на
фаровете на приближаващия автомобил. В този момент поради ранния час нямало
движение и на пътното платно се намирал само този автомобил. В момента на
възприемане на подадения от полицейските органи сигнал, водача на въпросния лек
автомобил превключил на дълги светлини и рязко увеличил скоростта си, като
продължил движението по ул.„Панорамен път“ в посока към гр.Стара Загора.
Двамата полицейски служители веднага се качили на служебния автомобил и
последвали водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, като не го изпускали от
поглед. По време на преследването видели, че автомобилът пред тях е марка
„Мерцедес“, модел „Е 220“ с рег. № X 47-65 КН. С включена светлинна и звукова
сигнализация на патрулния автомобил продължили да преследват този автомобил,
като за предприетото преследване бил уведомен и оперативния дежурен в ОДЧ при
Районно Управление - Димитровград. По време на преследването свидетелите Д. А.С.
и А.Д.А. се движели зад горепосочения автомобил и на излизане от
гр.Димитровград в посока към гр.Стара Загора, в района на хлебозавода, водача
на преследвания автомобил изгубил за кратко управлението поради навлизане с
висока скорост в десен завой, поради което намалил значително скоростта си на
движение и за да избегне настъпване на ПТП почти спрял. Именно в този момент
двамата полицейски служители се приближили с патрулния автомобил и осветили с
фаровете преследвания от тях лек автомобил, при което успели да видят водача.
Свидетелите С. и А. го описват като лице от мъжки пол с късо подстригана коса,
на видима възраст около 30 години. След това водача на преследвания лек
автомобил увеличил скоростта си и продължил движението си в посока към гр.Стара
Загора, като не спрял за извършване на проверка. След разпореждане от
оперативния дежурен при ОДЧ преследването на лекия автомобил марка „Мерцедес“
било прекратено при навлизане в с.Тракия, обл.Стара Загора. Горепосоченият лек
автомобил продължил движението си към гр.Стара Загора, а полицейските служители
се прибрали в гр. Димитровград. През цялото време свидетелите С. и А. следвали преследвания
лек автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация. След извършени
справки в „АИС МВР“ било установено, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Е 220“ с рег. № X 47-65 КН е собственост на лицето А.А. Смаил- ЕГН **********
от гр.Хасково и няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което след дата 11.02.2019г. е с прекратена регистрация
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В попълнена в хода на предварителната проверка
Декларация по чл.188 от ЗДвП собственика на горепосочения лек автомобил
посочил, че на процесиите дата и час лекия автомобил е бил управляван от сина
му А.А.А. - ЕГН ********** ***.
Така срещу А.А.А. бил съставен АУАН серия Д,
№830511/15.05.2019г. за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Нарушителят отказал да подпише акта, което е
удостоверено с подписа на свидетеля Ангел Тодев Ангелов.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 19-0254-000517/25.06.2019г.
на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-МВР-Димитровград, с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП, на водача А. му било наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200лв.
Постановлението било
връчено на жалбоподателя на 02.10.2020г., видно от неразделна разписка към
него, а жалбата против него е изпратена до адм.-наказващия орган същия ден- на
02.10.2020г., т.е. в законоустановеният 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от Акт за установяване на административно нарушение серия Д,
№830511/15.05.2019г., Наказателно Постановление № 19-0254-000517/25.06.2019г.
на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-МВР-Димитровград, показанията на
актосъставителя Д.С., на свидетеля по установяване на нарушението и по
съставянето на акта А.А., както и от документите- приети като доказателство по
делото, които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за
доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е
подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални
изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по
същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
При
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия Д,
№830511/15.05.2019г. като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При издаване
на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършените от
водача А.А. нарушение. Правилно е
описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване
на административно нарушение - а именно чл.103 от ЗДвП. Съществено в случая е
да се отбележи, че издаденото на основание съставен АУАН наказателно
постановление, също е издадено при спазване на процесуалните правила – визирани
в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото
наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които
водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка.
При издаването на процесното постановление, административно-наказващия орган е
изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и
доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и
текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка
издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.
По наведените доводи на жалбоподателя за
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, съдът
намира следното: Съгласно чл.103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания“. Подаването на сигнал
за спиране със стоп-палка представлява „нареждане“ по терминологията на чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл.103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки - по чл.170, ал.3 от ЗДвП. От събраните
по делото доказателства се констатира, че водачът на автомобила е имал
възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоп-палка. В
своите показания актосъставителя Д.С. заявява, че е подал сигнал ясен сигнал
със стоп-палка по образец, като е бил с униформа, със светлоотразителна
жилетка, на осветен от уличното осветление участък от пътя, стоп-палката е
подадена на височината на фаровете на приближаващия автомобил, като
същевременно с другата ръка е подал сигнал и с ел.фенер. Освен това, поради
ранния час е нямало движение и други автомобили по пътното платно. Т.е. не са
били налице никакви препятствия и пречки водачът да възприеме подаваните му
сигнали от полицейски служител- излязъл на платното за движение. Така заявеното от актосъставителя С. се
подкрепя и от показанията на св.А.А.. Като потвърждение на това, че подаденият
от св.Д.С. сигнал със стоп-палка и ел.фенер е бил възприет от водача на
приближаващият автомобил са и последващите реакции на същия- а именно превключване
на дълги светлини и на по-ниска предавка с форсиране на двигателя. Тези
действие не са логични за движещ с нормално в градски условия автомобил, при
липсата на други такива наоколо. Тези действия недвусмислено показват
нежеланието на водача да се подчини на подадения му от полицейски служител
сигнал със стоп-палка. А по-нататъшните му действия са извършени и за
осуетяване на полицейска проверка.
С факта, че жалбоподателят не е спрял, същият е
осъществил състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП. Не следва да се подминават
обстоятелствата от показанията на двамата разпитани свидетели, а именно, че водачът
на преследвания автомобил с висока скорост се е опитал да се отдалечи,
създавайки предпоставки за ПТП, като преследването му е продължило с километри,
в градска среда и в извънградска такава.
Съдът възприе и кредитира показанията на двамата
разпитани свидетели, доколкото същите са дадени от длъжностни лица, възприели
ставащото в рамките на техните компетенции и служебни задължения, като
вниманието им е било насочено именно към тези правно релевантни обстоятелства.
Налице е последователност, логичност и безпротиворечивост на тези показания,
същите съответстват на приетите като доказателства писмени документи, поради
което и съдът ги възприе и кредитира.
Следва да се посочи, че и двамата свидетели са
категорични, че водачът на преследвания от тях автомобил „Мерцедес“ е именно
настоящият жалбоподател А.А., доколкото при навлизане на последния на десен
завой и създаване на предпоставки за ПТП с висока скорост, същият се е принудил
значително да намали скоростта си на движение до спиране, при което автомобилът
му е бил косо разположен спрямо полицейския и на осветеността от фаровете
двамата полицейски служители са могли да видят от достатъчно близко разстояние
добре водачът. И двамата са категорични, че лицето, което в последствие се е
явило в сградата на РУ-МВР-Димитровград за съставяне на АУАН е било същото,
което е управлявало преследвания автомобил през процесната вечер. В тази връзка
Съдът намери за доказано по категоричен начин, че именно жалб.А. е водачът на
този автомобил.
Като цяло, Съдът не възприе възраженията на
жалбоподателя, но дори и при тяхното възприемане, посочените такива в
по-голямата им част не сочат съществени процесуални нарушения, които да са от
рода на тези- налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В случая нарушението е описано и доказано по
безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които да внасят основателни съмнения
в това, т.е. наказателното постановление е издадено при условията на
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата
разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Не се представиха
доказателства оборващи посоченото в АУАН и НП за навременно и ясно подаване на
сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР- отправен именно
към жалбоподателя, поради което съдът намира, че обстоятелствата при които е
извършено нарушението са описани точно и ясно.
В този смисъл Съдът намира, че законовата
презумпция, въведена от чл.189,
ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено
в чл.103 от ЗДвП, за което нарушение е
следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната
административно-наказателна разпоредба наказание. Разпоредбата на чл.175,
ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с адм.наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
В случая не е било наложено по-лекото наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“, доколкото жалб.А. е неправоспособен и не
може да бъде лишен от права, каквито няма.
По отношение на наказанието „Глоба“, същото
правилно е било определено в максималния предвиден размер, доколкото са налице
единствено отегчаващи отговорността обстоятелства. А именно, че водачът се е отдалечил
и не е могло да бъде открит, при което се е наложило да бъде издирван в
следващите дни, като и АУАН е съставян няколко дни по-късно, правилно са били
приети от адм.-наказващия орган като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Създаването на предпоставки за предизвикване на ПТП, движение с висока скорост
в градска среда, проявената упоритост и отказа да се подчини на полицейските
органи, което е довело до преследване в градска и извънградска среда, в продължение
на километри, са все обстоятелства, които правилно са били отчетени от
адм.-наказващият орган и са обусловили налагането на максималния предвиден
размер на административното наказание. В тази връзка степента на обществена
опасност на нарушението и на нарушителя изцяло съответстват на вида и размера
на наложеното наказание.
В случая като цяло не се откриха съществени
нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да водят до
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Ето защо атакуваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0254-000517/25.06.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-
МВР-Димитровград, с което на А.А. ***, ЕГН **********, за това, че
на 28.04.2019г. около 04:30 часа в гр.Димитровград, по ул.“Панорамен път“- до
СБА, в посока на движение от запад към изток управлява лек автомобил „Мерцедес“
Е220 ЦДИ, с рег.№ Х 47-65 КН, като не спира на своевременно подаден и ясен за
разбиране сигнал със стоп-палка по образец от униформен полицай със
светтлоотразителна жилетка на осветен участък от пътя, същият превключва на
дълги светлини и рязко увеличава скоростта си, с което осуетява извършването на
полицейска проверка, с което за виновното нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева – като обосновано и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ив.Маринов/