РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Габрово , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600010 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от
подсъдимия П. М. А. от гр. Габрово, чрез договорния защитник адв. П.П. от АК –
Велико Търново, както и по жалба от подсъдимия Й. М. А. от гр. Габрово, чрез
служебния защитник адв. И.С. от АК – Габрово, срещу присъда № 260018 от
23.10.2020 г. по НОХД № 609/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С присъда № 260018 от 23.10.2020 г. по НОХД № 609/2019 г. по описа на
Районен съд – Габрово подсъдимият Н. Я. М. от гр. Габрово е признат за виновен в
това, че в това, че на 07.04.2019 г., в магазин *** на ул. „Н.“ № ** в гр. Габрово, в
съучастие като извършител с Й. М. А. и П. М. А., по хулигански подбуди, чрез
нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В. Б. И.
от гр. Габрово в качеството му на длъжностно лице – „продавач-консултант“, при
изпълнение на службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото
око, кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток
с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна
вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна
1
вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на
главата, контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на
втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1 предл. първо и т. 12 предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 54 от НК е осъден на една година и девет
месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Н. Я. М.
е определено едно общо по-тежко наказание по посочената присъда и по присъда №
192 от 03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла
в сила на 17.06.2019 г., в размер на две години лишаване от свобода, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на определеното общо
наказание е приспаднато изтърпяното по присъдата по НОХД № 139/2019 г. по описа
на Районен съд – Габрово. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на
наказанието е приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия Н.М. е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение № 211/11.04.2019 г. по
ЧНД № 391/2019 г. на Районен съд – Габрово, както и на основание чл. 59, ал. 2 от НК
е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с постановление от
10.04.2019 г. на РП – Габрово за срок от 72 часа.
Със същата присъда подсъдимият Й. М. А. от гр. Габрово е признат за виновен
в това, че на 07.04.2019 г., в магазин *** на ул. „Н.“ № ** в гр. Габрово, в съучастие
като извършител с Н. Я. М. и П. М. А., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари
с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В. Б. И. от гр. Габрово в
качеството му на длъжностно лице – „продавач-консултант“, при изпълнение на
службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни
за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око,
кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна вляво,
разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна вляво с
кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата,
контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори и
трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 1 предл. първо и т. 12 предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, за което и на основание чл. 54 от НК е осъден на една година и девет месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим.
2
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наказанието е
приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия Й. М. А. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ с определение № 211/11.04.2019 г. по ЧНД №
391/2019 г. на Районен съд – Габрово, както и на основание чл. 59, ал. 2 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с постановление от
10.04.2019 г. на РП – Габрово за срок от 72 часа.
На основание чл. 69, ал. 2 от НК подсъдимият Й. М. А. е освободен изцяло от
изтърпяването на наказанието от една година и три месеца лишаване от свобода,
наложено му с присъда № 672 от 05.12.2016 г. по НОХД № 1697/2016 г. по описа на
Районен съд – Габрово, в сила от 21.12.2016 г.
Със същата присъда подсъдимият П. М. А. от гр. Габрово е признат за виновен
в това, че на 07.04.2019 г., в магазин *** на ул. „Н.“ № ** в гр. Габрово, в съучастие
като извършител с Н. Я. М. и Й. М. А., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари
с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В. Б. И. от гр. Габрово в
качеството му на длъжностно лице – „продавач-консултант“, при изпълнение на
службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни
за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око,
кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна вляво,
разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна вляво с
кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата,
контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори и
трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 1 предл. първо и т. 12 предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, за което и на основание чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 , б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наказанието е
приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия П. М. А. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ с определение № 211/11.04.2019 г. по ЧНД №
391/2019 г. на Районен съд – Габрово, както и на основание чл. 59, ал. 2 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с постановление от
10.04.2019 г. на РП – Габрово за срок от 72 часа.
С присъдата, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимите Н. Я. М., Й. М. А. и П.
М. А. са осъдени да заплатят при условията на солидарност на В. Б. И. от гр. Габрово
сумата от 3 000 лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието
3
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
07.04.2019 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно
претендираните 12 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С присъдата е постановено, след влизането й в сила, веществените
доказателства – 2 бр. оптични носители със записи от камери и 1 бр. диск със запис от
телефон с ЕЕН 112, да останат на съхранение по делото.
Подсъдимите Н. Я. М., Й. М. А. и П. М. А. са осъдени да заплатят държавна
такса върху размера на уважения граждански иск – по 40 лева за всеки от тримата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Н. Я. М., Й. М. А. и П. М. А.
са осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната
фаза на процеса разноски – по 89.85 лева за всеки от тримата, както и по 5 лева
държавна такса в полза на съда при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Н. Я. М., Й. М. А. и П. М. А.
са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд - Габрово направените в съдебното
производство разноски – по 10 лева за всеки от тримата, както и по 5 лева държавна
такса в полза на съда при служебно издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимите Н. Я. М., Й. М. А. и П. М. А. са осъдени да заплатят по 500 лева
на В. Б. И. за направените от него разноски за ангажиране на повереник.
Във въззивната жалба на подсъдимия П. М. А. се твърди, че присъдата в
нейната наказателно-осъдителна и гражданско-осъдителната част е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението, както и да се отхвърли предявения срещу него граждански
иск. Алтернативно, прави се искане за изменение на присъдата в частта за наложеното
на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като му се наложи наказание
пробация.
Във въззивната жалба на подсъдимия Й. М. А. се излага твърдението, че
наложеното наказание е явно несправедливо, като не са отчетени в пълна степен
смекчаващите вината обстоятелства. Прави се искане за намаляване на размера на
наказанието.
В проведеното пред настоящия съд съдебно заседание, по реда на чл. 320, ал. 6
от НПК, подсъдимият Н. Я. М. – лично и чрез служебния си защитник адв. Л.Ц. от АК
4
– Габрово, заявява, че се присъединява към жалбите на другите двама подсъдими с
оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат от подсъдимия П.А. и
защитника му адв. П. и от подсъдимия Й.А. и защитника му адв. С..
По съществото на делото адв. П. заявява, че за подзащитния му са събрани
изключително противоречиви доказателства и същият е осъден въз основа на
предположения и в нарушение на чл. 303 от НПК. Приема, че няма нито едно
свидетелско показание, от което ясно и категорично да се установява, че подсъдимият
П.А. е нанасял удари на пострадалия. Посочва, че в показанията си пострадалият
съобщава за нанасяне на удари от страна на другите двама подсъдими, но не и от
подсъдимия П.А.. Позовава се на предявените записи от видеокамерите в търговския
обект, на които също не било видно подзащитният му да удря пострадалия. Счита, че
са налице предпоставките за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият П.А. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение. Алтернативно, пледира за изменение на присъдата в частта за вида на
наказанието, като намира достатъчно основания за приложение на чл. 55 от НК и
налагане на наказание пробация. При упражняване на право на лична защита, както и
право на последна дума подсъдимият П.А. моли за налагане на наказание, което да е
различно от лишаване от свобода, за да не влиза в затвора.
По съществото на делото адв. С. излага съображения за това, че подзащитният
му Й.А. е показал, че осъзнава вината си, разкайва се и съжалява за извършеното.
Поради това счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил наказанието
при превес на отегчаващите вината обстоятелства. При упражняване на право на лична
защита, както и право на последна дума подсъдимият Й.А. моли за намаляване на
размера на наказанието, за да може по-скоро да се върне при болните си родители и
при жената, от която очаква дете.
По съществото на делото адв. Ц. излага съображения за това, че
първоинстанционният съд не е изложил достатъчно убедителни мотиви за определяне
на наказанието на подзащитния му Н.М. при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. При упражняване на право на лична защита, както и право на последна
дума подсъдимият Н.М. моли за намаляване на размера на наказанието лишаване от
свобода.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбите. Намира
присъдата за законосъобразна и обоснована относно участието и на тримата подсъдими
в извършването на престъплението, за което са предадени на съд. Счита, че
наказанията са съобразени с наличните по делото смекчаващи и отегчаващи
5
обстоятелства. Пледира за потвърждаване на присъдата.
Частният обвинител и граждански ищец В.И. не оспорва жалбите. Заявява, че
от чисто човешка гледна точка счита, че следва да се направи компромис по отношение
на подсъдимия П.А., за да не влиза в затвора и да не остави детето си, за което се
грижи.
Въззивният съд разгледа жалбите на подсъдимите П. М. А. и Й. М. А., към
които се присъединява подсъдимият Н. Я. М., и като обсъди становищата на всички
страни в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание
чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбите са допустими. Същите са депозирани от страни в процеса, които са
легитимирани да атакуват постановения съдебен акт и са подадени в срока за
обжалването му. Разгледани по същество жалбите са неоснователни, по следните
съображения:
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимите Й.А. и П.А.; показанията на свидетелите В.И., В.С., Х.К.,
Д.Н., Ц.П., Р.Д., Н.Б., П.А. и И.П., писмените доказателства и доказателствени
средства, веществените доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по
делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка
е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички
основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият Н. Я. М. е роден на *** г. в гр. ***. Живее в гр. Габрово. Същият
е български гражданин, без образование, осъждан е и не работи.
Подсъдимият Й. М. А. е роден на *****г. в гр. *** и живее в гр. Габрово.
Същият е български гражданин, с начално образование, осъждан е и работи.
Подсъдимият П. М. А. е роден на *** г. в гр. **** и живее в гр. Габрово.
Същият е български гражданин, с начално образование, осъждан е и работи.
По силата на трудов договор № 162/25.08.2017 г. свидетелят В. Б. И. бил
назначен на работа като „**“ в магазин ***на ул. „Н." № ** в гр. Габрово. В
длъжностната му характеристика се включвали задължения за обслужване на
клиентите, поддържане на реда и приемане на парични суми от клиенти.
6
На 07.04.2019 г., вечерта, пострадалият И. бил на работа и подреждал стоките в
магазина, докато неговата колежка – свидетелката Ц.П., обслужвала клиенти на касата.
В този момент в търговския обект се намирали редица клиенти, сред които свидетелите
Д.Н., В.С., Х.К., П.А., Р.Д. и И.П.. Около 22:00 ч. пред магазина спрял лек автомобил
„**“ с peг. № **, управляван от свидетеля Н. Б.. В превозното средство се намирали
подсъдимите Н.М., Й.А. и П.А.. Тримата подсъдими слезли от посочения автомобил и
влезли в търговския обект. В близост до входа се засекли със свидетеля Р.Д..
Подсъдимият П.А. се отдалечил към вътрешността на магазина, докато подсъдимите
Н.М. и Й.А., които били в нетрезво състояние, започнали да се държат
предизвикателно с Д., отправяйки му обиди и заплахи. Въпреки пасивното поведение
на този свидетел, Й.А. го ударил с ръка първоначално в слабините, а след това и в
лицето. Впоследствие тримата подсъдими излезли навън, свидетелите П. П. и П.А. си
тръгнали, а свидетелката Ц.П. извикала пострадалия В.И. и му разказала за случващото
се. От своя страна пострадалият излязъл навън и дръпнал свидетеля Р.Д. обратно в
магазина. След него обаче влезли подсъдимите Н.М. и Й.А.. Последният започнал да се
държи агресивно и заплашително този път спрямо В.И.. Първоначално възникналото
между двамата напрежение било потушено. Пострадалият се отдалечил към витрина в
магазина с цел да продължи своята работа, но при обръщането си възприел как този
път и тримата подсъдими са обградили свидетеля Д. и отново се държат агресивно и
предизвикателно. Тогава В.И. се приближил към тях и отново ги приканил да
преустановят това си поведение. Внезапно в този момент подсъдимият Й.А. му
нанесъл удар с юмрук в лицето. Веднага след това подсъдимият Н.М. също започнал да
удря пострадалия, докато подсъдимият П.А. застанал пред него в опит да спре
действията на другите двама подсъдими. Те обаче продължили, като това ставало пред
погледа на свидетелите Ц.П., В.С., Х.К. и Д.Н.. Пострадалият В.И. започнал активно да
се отбранява, при което подсъдимият П.А. го хванал през кръста. Вследствие на това
подсъдимият Н.М. успял да го събори на земята, където другите двама подсъдими
продължили с нанасянето на удари с ръце спрямо него, при което паднали и няколко от
рафтовете и витрините в магазина. След няколко минути В.И. се изправил, при което
подсъдимите Й.А. и Н.М. продължили с отправянето на удари, а П.А. се отдръпнал на
няколко метра. Малко след това подсъдимият Й.А. също се отдалечил от пострадалия и
му казал, че спира с действията си. Свидетелят В.И. се доверил на заявеното, но
веднага след това внезапно получил нов силен удар с юмрук в лицето от подсъдимия
Й.А., вследствие на което паднал на земята. Там Н.М. и Й.А. продължили с ударите с
ръце и крака по тялото му до момента, в който свидетелката Ц.П. се качила на касата и
извикала на всички да напуснат магазина. Тримата подсъдими си тръгнали и били
откарани до домовете си от свидетеля Н. Б.. Свидетелите В.С., Х.К. и Д.Н. също
напуснали обекта, а В.И. станал и изчакал пристигането на линейка, която го
транспортирала до ЦСМП - Габрово. На мястото на инцидента пристигнал брата на
7
пострадалия - свидетеля С. И.. След това за времето от 23:50 ч. до 00:30 ч. в магазина
бил извършен оглед, за което действие бил съставен съответен протокол за оглед с
приложен към него фотоалбум с 18 бр. фотоснимки.
Впоследствие пострадалият В.И. останал на лечение в МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ - Габрово до 10.04.2019 г.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, вследствие на
нанесения побой на В.И. са причинени следните травматични увреждания: контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите
на лявото око, кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от
носа, оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната
устна вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната
устна вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области
на главата, контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия
на втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице –
съдебният лекар д-р Я.К., приема, че констатираните травми могат да бъдат получени
по съобщения от свидетелите-очевидци механизъм - чрез нанасяне на многобройни
удари с ръце и крака по тялото на пострадалия, падане на пода и съприкосновение с
витрините в магазина.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Основното оплакване, развито във въззивната жалба от подсъдимия П.А. и
поддържано в съдебно заседание, се свежда до твърдението, че за този подсъдим няма
нито едно свидетелско показание, от което ясно и категорично да се установява, че
същият е нанасял удари по пострадалия, както и че такива действия от негова страна не
се виждат на записите от видеокамерите в търговския обект. Доказателствата по
делото, интерпретирани по този начин, дават основание на защитата на подсъдимия
П.А. да счита, че осъдителната присъда спрямо него почива на предположения.
Въззивният съд намира възражението за неоснователно. Същото възражение е правено
и пред първоинстанционния съд, който е изложил убедителни аргументи, за да не
приеме подобна трактовка на доказателствената съвкупност. За да счете, че
подсъдимият П.А., заедно с другите двама подсъдими, има каузален принос за
настъпване на съставомерния резултат районният съд е анализирал показанията на
свидетелите В.И. (включително показанията на този свидетел от досъдебното
8
производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК), В.С. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК показания от досъдебната фаза), Х.К., Д.Н. (включително приобщените
показания от досъдебното производство) и Ц.П.. Както правилно е приел
първоинстанционният съд противоречията в показанията на посочените свидетели не
са съществени, отнасят се до детайлите по възпроизвежданите от тях действия на всеки
от тримата подсъдими и не засягат основните моменти от предмета на доказване.
Следва да се добави, че наличието на известно разминаване в показанията им е
обяснимо както с периода от време, изминал от деянието до датата на разпитите, така и
с динамиката на събитията и стресовата ситуация, в която са били поставени и
следващата се от това субективна селективност при възприемане на случващото се.
Правилно първият съд е кредитирал с доверие показанията на пострадалия.
Неоснователно е схващането на защитата, изтъквано и пред въззивната инстанция, че
свидетелят В.И. не е изложил уличаващи подсъдимия П.А. показания. Напротив, видно
е от протокола от проведеното на 27.11.2019 г. съдебно заседание, че пострадалият
подробно е разпитан и последователно е възпроизвел възприятията си по отношение на
всеки един от тримата подсъдими, включително относно подсъдимия П.А.. Свидетелят
добросъвестно е посочил, че в началото на конфликта подсъдимият П.А. е имал по-
скоро възпиращо другите двама подсъдими поведение, но след като бил притиснат към
витрина в магазина „от тримата“, „П. беше обърнат към мен и тогава той ме изтласка и
аз паднах на земята със спънка“. По-нататък в показанията си пострадалият пояснява,
че в началото получавал удари само от подсъдимите Й.А. и Н.М., както и че самият той
в защита започнал да отговаря на техните удари и в един момент съборил подсъдимия
Н.М. на земята, при което „…усещам П. и Й. на гърба ми веднага да ме дърпат и ме
удрят. Бях с гръб и не мога да видя кой точно ме удряше, но много удари с крака и
ръце получих. Трябва да са били двамата. Аз не можех да се обърна, бях на земята.
Нямаше прави. П. ни разтърваваше в началото, но тогава вече аз виждах как не дърпа
неговите хора, за да предотврати и прекрати конфликта, а дърпа мен.“. Показанията на
свидетеля В.И. не следва да се разглеждат изолирано от останалите доказателства по
делото. Правилно районният съд ги е съпоставил с показанията на другите, посочени в
мотивите на присъдата свидетели, като изрично са изведени части от съобщеното при
разпитите им от Р.Д., В.С., Д.Н. и Ц.П., сочещи на деятелност на подсъдимия П.А.,
насочена към засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия. На следващо
място, първият съд е анализирал съвкупно с гласните доказателствени източници и
информацията, което се извлича от видеозаписите от охранителните камери в
търговския обект. Въззивният съд, след като се запозна с посочените видеозаписи,
изцяло споделя извода, че на тях се вижда голяма част от развитието на конфликта,
включително поведението на всеки от подсъдимите. Факт е, че наблюдаваният на
обсъжданите записи интензитет на участие на подсъдимия П.А. е значително по-малък
9
при съпоставка с активността на другите двама подсъдими. И за този съдебен състав
обаче е видно, че и подсъдимият П.А. извършва действия против пострадалия, като
първоначално го изтласква, а после, след като свидетелят И. се намира паднал на
земята и по този начин е поставен в подчинено положение, заедно с другите двама
подсъдими се намира върху него, като го затиска и обгръща с ръце. Правилно
районният съд, стъпвайки на данните от показанията на свидетелите, не е възприел
тезата, че П.А. не нанася удари, а само държи или разтървава участвалите в побоя.
Верен е изводът, че така изложените от подсъдимия П.А. и от неговия брат –
подсъдимият Й.А., твърдения в обясненията им пред първоинстанционния съд изцяло
се опровергават от доказателствата по делото.
Подсъдимите Н.М. и Й.А. не оспорват възприетата по делото фактическа
обстановка и доказателствата, които я установяват. Настоящият съд намира, че
правилно и обосновано, след анализ и съпоставка на всички доказателствени
източници, първоинстанционният съд е възприел водещата роля на подсъдимия Й.А. за
възникване и развитие на конфликта с пострадалия В.И., предшестван от целенасочена
и непредизвикана проявя на агресия спрямо свидетеля Д.. Съответен на
доказателствата е извода за участието и на подсъдимия Н.М., а след това и на
подсъдимия П.А. в конфликта. На база свидетелските показания, информацията от
видеозаписите от охранителните камери, медицинските документи и заключението на
съдебно-медицинската експертиза аналитично са изведени фактическите изводи
относно деятелността на тримата подсъдими, насочена към постигане на каузалния
резултат. Обсъдените са и правилно не са възприети възраженията на защитата за
преднамерено предизвикателно отношение на пострадалия спрямо подсъдимия Й.А.,
както и за наличието на личен мотив, извеждан от предполагаеми данни за лични
отношения между подсъдимия Й.А. и свидетеля Д..
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че всеки един от тримата
подсъдими – Н. Я. М., Й. М. А. и П. М. А., е осъществил от обективна и от субективна
страна признаците от престъпния състав по чл. 131, ал. 1, т. 1 предл. първо и т. 12
предл. първо, във вр.с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, след като на
07.04.2019 г., в магазин ** на ул. „Н.“ № ** в гр. Габрово, в съучастие с другите
подсъдими, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и
тялото, умишлено причинил на В. Б. И. от гр. Габрово в качеството му на длъжностно
лице – „продавач-консултант“, при изпълнение на службата, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение,
кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане с оток и болезненост
на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана от вътрешната страна на долната устна вляво, разкъсно-контузни рани от
10
вътрешната и външната страна на горната устна вляво с кръвонасядане, подкожни
хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата, контузия на гърба вляво,
контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори и трети пръст на дясната ръка
и палеца на левия крак, съчетани с болезненост, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Изпълнен е квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 1 предл. първо от
НК. Несъмнено е, че пострадалият В.И. е имал качеството на длъжностно лице, тъй
като се установява, че същият е назначен по трудово правоотношение като „продавач-
консултант“ в търговския обект, в който му е нанесен побоя от тримата подсъдими. По
време на извършване на престъплението свидетелят И. е изпълнявал служебните си
задължения.
Проявени са всички признаци по квалифицирания състав по чл. 131, ал. 1, т. 12
предл. първо от НК – причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди.
Предизвикването и след това нанасянето на побой от тримата подсъдими на служител
на търговски обект при изпълнение на службата му несъмнено е непристойно
действие, което е в грубо нарушение на установените в обществото правила на
поведение между отделните личности и съставлява проява, която скандализира
обществото. Подсъдимите Н.М., Й.А. и П.А. са изразили демонстрация против
установения ред и са нарушили важни обществени и лични интереси – чрез засягане
във висока степен на телесната неприкосновеност, извършено на публично място и в
присъствието на множество клиенти в магазина, като се е стигнало и до временно
преустановяване на дейността на търговския обект. Тримата подсъдими са изразили и
явно неуважение към обществото, тъй като чрез действията си са обективирали
открито висока степен на неуважение към личността на пострадалия. Косвено са
засегнати и обществените отношения, свързани със защитата на правото на
собственост, доколкото се установява, че са нанесени повреди в търговския обект.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не е налице личен мотив в
действията на който и да е от тримата подсъдими. Само за пълнота на изложението
въззивният съд ще посочи, че дори и при наличие на чисто лични мотиви, какъвто не е
настоящият случай, трайно установената съдебна практика приема, че хулиганските
мотиви не са несъвместими с „чисто личните“ и тяхното съчетаване е не само
психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на
престъпното хулиганство /в този смисъл: решение № 65/8.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
718/2009 г., I н. о., НК; решение № 85/21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 71/2013 г., I н. о.,
НК; решение № 122/17.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 52/2011 г., I н. о., НК; решение №
47/22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК; решение № 255/3.07.2015 г.
на ВКС по н. д. № 544/2015 г., I н. о., НК, и др./.
11
Престъплението е извършено от тримата подсъдими в съучастие като
извършители. Съобразно трайно установената съдебна практика е налице
съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой заедно -
едновременно или поотделно. Това предполага задружно умишлено участие на две или
повече лица, чиито действия в своята цялост водят до осъществяването на
престъплението, при което те съзнават, че осъществяват същото заедно с други лица. В
случая активността на всеки един от подсъдимите е била насочена към
осъществяването на общия престъпен резултат – телесните увреждания по хулигански
подбуди, действайки с общност на умисъла. Този престъпен резултат е постигат чрез
съвместно осъществяване на изпълнителното деяние, при което в случая е налице
различен каузален принос на отделните съучастници, обединени обаче от общ умисъл.
Отново във връзка с оплакванията, най-вече развити в защита на подсъдимия П.А.,
следва да се напомни, че съдебната практика е многобройна и приема, че когато
няколко лица нанасят удари на пострадалия, е налице съизвършителство, независимо
от обстоятелството, че съставомерният резултат е постигнат било с един удар, било с
няколко такива, а когато в рамките на общия умисъл съизвършителите използват
различни увреждащи средства и/или нанасят различни по сила и насоченост удари,
нито един от тях поотделно не може да се позовава на ексцес на умисъла, когато
възприема и се съгласява с действията на съучастника си. Ето защо съдът счита, че от
обективна страна деянието е извършено чрез действия, като всеки един от тримата
подсъдими е участвал в самото изпълнение на престъплението.
Правилни са изводите на районния съд, че от субективна страна всеки от
тримата подсъдими е действал при пряк умисъл на вината, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се в причиняване на телесни увреждания
на длъжностно лице при изпълнение на службата му и по хулигански подбуди (чрез
явна проява и демонстрация на неуважение към установените в обществото правила на
поведение), и е искал настъпването на тези последици.
Следващата група оплаквания от страна и на тримата подсъдими е по
отмерените от районния съд размери на наложените им наказания лишаване от
свобода, а по отношение на подсъдимия П.А. се развива виждането за
незаконосъобразност на наложеното наказание лишаване от свобода и се пледира за
приложение на чл. 55 от НК и налагане на друг вид наказание – на пробация.
Настоящото въззивно производство е образувано по жалби от подсъдимите
Й.А. и П.А., към които се присъединява подсъдимият Н.М.. Липсва съответен протест
от страна на прокурора, поради което не са налице основания за преодоляване на
забраната за влошаване на положението на подсъдимите (reformatio in peius).
12
За престъплението по чл. 131, ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до 3 години.
При извършената проверка на присъдата и след собствен анализ на
обстоятелствата по делото при съблюдаване на правилата, очертани в разпоредбата на
чл. 54 от НК, въззивният съд счита, че извършеното престъпление, включително заради
личната обществена опасност на всеки от тримата дейци, разкрива по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид,
като са налице и неотчетени от първоинстанционния съд отегчаващи обстоятелства.
Поради това не са налице основания за корекция на наказанията. Съображенията на
съдебния състав са, както следва:
За подсъдимия Н. Я. М.
Първоинстанционният съд е приел за смекчаващи отговорността на този
подсъдим обстоятелства младата му възраст, затрудненото семейно и материално
положение, както и изразеното съжаление за извършеното, а за отегчаващи -
изключително обремененото съдебно минало, включващо и редица посегателства
спрямо личността, както и засиления интензитет на участие в деянието. Счел е, че
посочените отегчаващи обстоятелства имат лек превес, което предопределя фиксиране
на наказание малко над средния възможен размер, а именно една година и девет месеца
лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
са правилно изведени на база данните по делото. Наред с това, обаче, следва да се
отчете, че към датата на деянието подсъдимият Н.М., въпреки младата си възраст, е
бил осъждан многократно, а това обстоятелство рефлектира върху степента на личната
му обществена опасност. Престъплението, което е предмет на настоящото
производство, е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други случаи
на престъпления от същия вид както заради завишената лична обществена опасност на
извършителя, така и защото е извършено групово от три лица; в търговски обект,
намиращ се в централната част на града; чрез продължителен и интензивен побой над
служител на магазина; пред множество клиенти; при липса на каквото и да е
съобразяване с установените в обществото правила на поведение и демонстрирано във
висока степен незачитане на личната и телесна неприкосновеност. Настоящият състав,
наред с посочените от районния съд отегчаващи обстоятелства, отнася към тази група и
осъществяването на два от квалифициращите признаци от състава на престъплението –
причиняване на телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на службата му и
по хулигански подбуди; наличието на съучастие от три лица; наличието на множество
увреждания, позиционирани по различни части от тялото на пострадалия, всяко едно
от които е достатъчно да причини разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128
13
и чл. 129 от НК, и изпълва признаците от престъпния състав по чл. 130, ал. 1 от НК.
При съвкупния анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства правилно е
отдаден лек превес на отегчаващите такива, което обуславя определяне на наказанието
в размер над средния. При наличните отегчаващи обстоятелства, възрастта на
подсъдимия и съображенията от социален характер очевидно не са от естество да
мотивират налагане на по-ниско като размер наказание. Поради това въззивният съд
счита, че така отмереното от първоинстанционният съд наказание от една година и
девет месеца лишаване от свобода е в пълно съответствие с целите на наказанието – на
личната и на генералната превенция, очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил
разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като е групирал наказанията
на подсъдимия Н.М., наложени му по настоящата присъда и по присъда № 192 от
03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово, влязла в сила
на 17.06.2019 г., и е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно
две години лишаване от свобода.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на общо определеното наказание от две
години лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно е приложен чл. 25, ал. 2 от НК, като е
постановено при изпълнение на общо определеното наказание от две години лишаване
от свобода да се приспадне изтърпяното от наказанието по присъдата по НОХД №
139/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово. Законосъобразно съдът е приложил чл.
59, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 59, ал. 2 от НК, като е приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил задържан във връзка с провеждане на наказателното производство.
За подсъдимия Й. М. А.
Първоинстанционният съд е приел наличието на лек превес на завишаващите
отговорността обстоятелства, като е отдал приоритет на централната роля на Й.А. за
възникване на инцидента и за постигане на целения престъпен резултат. Отчетено е
предходното му осъждане. За смекчаващи обстоятелства са приети младата му възраст
и декларираното съжаление, без да им се отдава водеща роля. Районният съд е счел, че
посочените отегчаващи обстоятелства имат лек превес, което предопределя фиксиране
на наказание малко над средния възможен размер, а именно една година и девет месеца
лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
14
са правилно изведени на база данните по делото. Наред с това и както се посочи и по-
горе, престъплението, което е предмет на настоящото производство е с по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на престъпления от същия
вид защото е извършено групово от три лица; в търговски обект, намиращ се в
централната част на града; чрез продължителен и интензивен побой над служител на
магазина; пред множество клиенти; при липса на каквото и да е съобразяване с
установените в обществото правила на поведение и демонстрирано във висока степен
незачитане на личната и телесна неприкосновеност. Следва да се отнесат към
отегчаващите обстоятелства осъществяването на два от квалифициращите признаци от
състава на престъплението; наличието на съучастие от три лица; наличието на
множество увреждания, позиционирани по различни части от тялото на пострадалия,
всяко едно от които е достатъчно да причини разстройство на здравето, извън случаите
по чл. 128 и чл. 129 от НК, и изпълва признаците от престъпния състав по чл. 130, ал. 1
от НК. При съвкупния анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и при
отчитане на водещата роля на подсъдимия Й.А. за започването и продължаването на
конфликта, правилно е отдаден лек превес на отегчаващите такива, което обуславя
определяне на наказанието в размер над средния. При наличните отегчаващи
обстоятелства младата възраст на подсъдимия и съображенията от социален характер
не са от естество да мотивират налагане на по-ниско като размер наказание. Поради
това въззивният съд счита, че така отмереното от първоинстанционният съд наказание
от една година и девет месеца лишаване от свобода е в пълно съответствие с целите на
наказанието – на личната и на генералната превенция, очертани в разпоредбата на чл.
36 от НК.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определен
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание от една година и
девет месеца лишаване от свобода.
Законосъобразно съдът е приложил чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 59, ал. 2 от
НК, като е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан във връзка с
провеждане на наказателното производство.
С присъдата, на основание чл. 69, ал. 2 от НК, подсъдимият Й.А. изцяло е
освободен от изтърпяване на наказанието от една година и три медеца лишаване от
свобода, наложено му с присъда № 672 от 05.12.2016 г. по НОХД № 1697/2016 г. на
Районен съд – Габрово. В тази част по така постановената присъда липсва съответен
протест, поради което и с оглед принципа reformatio in peius въззивният съд не обсъжда
правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт.
За подсъдимия П. М. А.
15
Първоинстанционният съд е приел, че при подсъдимия П.А. доминират
облекчаващите наказателната му отговорност факти, сред които се откроява
второстепенната роля в извършителството на деянието. Отчел е, че този подсъдим
първоначално е направил опит да спре действията на другите двама подсъдими, както
и че е нанесъл значително по-малко удари на пострадалия. За отегчаващо
обстоятелство е прието обремененото съдебно минало. Районният съд е обсъдил
възможността за приложение на чл. 55 от НК, като е счел, че не са налице законовите
основания за активиране на този институт.
Въззивният съд намира, че правилно при индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия П.А. е отчетен значително по-ниския интензитет на упражнено насилие
спрямо пострадалия и обстоятелството, че е направил опит да преустанови случващото
се. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице допълнителни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, които да дават основание за снижаване на
отговорността. Заявеното в заседанието пред въззивния съд, че този подсъдим има
малолетно дете, за което се грижи сам, не е подкрепено със съответни доказателства.
Наред с това, само по себе си това обстоятелство не дава основание за намаляване на
размера на наказанието. Изцяло неоснователно е искането за определяне на друг вид
наказание. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага
кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не е налице кумулативност на двете условия. Смекчаващите
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а предвиденото наказание
лишаване от свобода не е несъразмерно тежко, за да се приеме, че в случая са налице
предпоставките на закона за замяната му с наказание пробация. Подсъдимият е с
утежнено съдебно минало и е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода,
но независимо от това не се е вградил в социума, чрез спазване на установените
правила за поведение. Наред с това, както вече се посочи и за другите двама
подсъдими, престъплението, което е предмет на настоящото производство е с по-
висока степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на престъпления от
същия вид, защото е извършено групово от три лица; в търговски обект, намиращ се в
централната част на града; чрез продължителен и интензивен побой над служител на
магазина; пред множество клиенти; при липса на каквото и да е съобразяване с
установените в обществото правила на поведение и демонстрирано във висока степен
незачитане на личната и телесна неприкосновеност. И по отношение на подсъдимия
П.А. следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства осъществяването на два от
квалифициращите признаци от състава на престъплението; наличието на съучастие от
три лица; наличието на множество увреждания, позиционирани по различни части от
16
тялото на пострадалия. Съвкупният анализ на посочените обстоятелства не дават
основание за корекция в полза на подсъдимия на така отмереното му наказание от една
година лишаване от свобода, тъй като същото в пълна степен съответства на целите на
наказанието, очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание от една година
лишаване от свобода.
Законосъобразно съдът е приложил чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 59, ал. 2 от
НК, като е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан във връзка с
провеждане на наказателното производство.
В гражданско-осъдителната част присъдата е обжалвана само от подсъдимия
П.А. с искане за отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне на гражданския иск.
Липсва съответна жалба от гражданския ищец, поради което компетентността на
въззивния съд се свежда до възможност да потвърди или да намали размера на
присъденото обезщетение.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност
по чл. 45 от ЗЗД. С постановената присъда тримата подсъдими са признати за виновни
по повдигнатите им обвинения, което обуславя основателността на гражданския иск.
След анализ на относимите към тежестта на престъплението обстоятелства,
настоящата съдебна инстанция не намери основания да приеме, че присъденото
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева е завишено.
Правилно районният съд е отчел, че като пряка и непосредствена последица от
деянието пострадалият В.И. е търпял болки и страдания и е бил на болнично лечение в
продължение на два дни. Следва да се добави, че на гражданския ищец са били
причинени увреждания по различни части от тялото. Засегнато е било и
емоционалното му състояние. Престъплението, от което произтичат вредите, е
извършено в съучастие от подсъдимите, поради което правилно Н.М., Й.А. и П.А. са
осъдени солидарно да заплатят обезщетението на пострадалия В.И., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.04.2019 г. г., до окончателното
изплащане на сумата от 3000 лева.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпросите за
разпореждане с веществените доказателства, за дължимите от всеки от тримата
17
подсъдими държавни такси върху размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, за дължимите по сметка на съда и по сметка на ОД на МВР –
Габрово разноски по водене на производството, както и за направените от частния
обвинител и граждански ищец разноски за ангажиране на повереник.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260018 от 23.10.2020 г. по НОХД №
609/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18