№ 637
гр. Бургас, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202628 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „Г“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от Д.С.К. и В.С.Д., против Наказателно постановление
№22/17.06.2024г., издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на храните -
Бургас, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.4, ал.1 от ЗХ, на
основание чл.128, ал.2, вр. чл.128, ал.1, т.1 от ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер
на 4000 (четири хиляди) лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на НП. В провелото се
пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за дружеството - жалбоподател,
редовно уведомено, не се явява представител.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.03.2024г., св. З. Т. Н. - старши инспектор в отдел „Контрол храни и граничен
контрол“ в ОДБХ — Бургас, съвместно със свои колеги, извършила проверка по повод жалба
вх. № 504/25.03.2024г. Бил посетен обект - супермаркет, находящ се в ******, стопанисван
от „Г“ ЕООД. При проверката св. Н. констатирала, че в търговската зала на обекта са
изложени за продажба храни с изтекъл срок на годност и липсваща маркировка -
шоколадови десерти „Twix white“, парт. № L 32563VSN-01-7 - 10 бр. опаковки по 46 гр. и
срок на годност до 21.01.2024г.; храни без етикетировка и маркировка - шоколадови десерти
„Kinder bueno“ - 23 бр. по 20 гр.; баварска бира „Тухег Ротвийр“ - 3 бр. по 0,5 l в стъклени
1
бутилки със скъсан етикет на мястото на срока на годност.
В тази връзка св. Н. съставила АУАН с бл. № 0000242, квалифицирайки
нарушението като такова по чл.4, ал.1 ЗХ. Актът бил предявен на пълномощник, който не
вписал възражения.
Въз основа на АУАН, на 17.06.2024г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗХ.
В срока по чл.34 ЗАНН наказващият орган, възприемайки констатациите в АУАН, е
издал обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което на основание чл.128,
ал.2, вр. чл.128, ал.1, т.1 от ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 (четири
хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Независимо от горното, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление, нарушаващи разпоредбата на
чл.57 от ЗАНН и възпрепятстващи възможността на лицето да организира защитата си.
На първо място, отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.128,
ал.2 от ЗХ, съгласно който на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал.1, се налага
глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. Алинея първа пък предвижда,
че се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредбата на чл.4, ал.1. Тълкуването на
санкционната норма на чл.128, ал.2 от ЗХ води до следните изводи: 1/ налице е специфичен
субект, който подлежи на наказване – бизнес оператор; 2/ наказанието се налага за
нарушение по чл.128, ал. 1 от ЗХ. В текста на АУАН и НП обаче не са изложени никакви
факти и обстоятелства, които да обосноват наличието на специфично качество у
2
жалбоподателя, а именно – бизнес оператор. Определение за това понятие е дадено в чл.9
от ЗХ, а именно: „бизнес операторите произвеждат, преработват и/или дистрибутират
храна“. Съгласно пар. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ „дейност по производство, преработка и/или
дистрибуция‘ е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един
от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана
самостоятелно по време или място, а ‚дистрибуция на храни“ е всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на
храни. Следователно за пълно описание на нарушението е било необходимо да се посочат
факти и обстоятелства, които да навеждат, че жалбоподателят е бизнес оператор.
Очевидно в ЗХ се прави разграничение между бизнес оператор и други лица,
извършващи търговска дейност, тъй като в чл.128, ал.2 от ЗХ е предвидена специална
санкция за бизнес операторите, която се различава от санкцията за останалите лица,
извършващи дейност по ЗХ, които отговарят по чл.128, ал.1 от ЗХ. Тъй като никъде в
постановлението не е въведено твърдение дружеството жалбоподател да е „бизнес оператор“
по смисъла на закона, не става ясно защо е ангажирана отговорността му именно по
втората алинея. Нещо повече, касае за съществено нарушение, тъй като на практика
липсва въвеждане на съставомерен признак в постановлението, при което се получава
разминаване между текстовото описание на нарушението и приложената санкционна
разпоредба. В тази насока е и константната практика на БРС - Решение № 1300 от
28.12.2023 г. на РС - Бургас по а. н. д. № 4155/2023 г., Решение № 260362 от 22.04.2021 г.
на РС - Бургас по а. н. д. № 673/2021 г. и на съдилищата в страната - Решение № 200 от
13.11.2023 г. на РС - Несебър по а. н. д. № 602/2023 г. и др.
На следващо място, наличното текстово описание на нарушението също е неясно.
В НП е посочено, че „в търговската зала на обекта са изложени за продажба храни с
изтекъл срок на годност и липсваща маркировка - шоколадови десерти „Twix white“, парт.
№ L 32563VSN-01-7 - 10 бр. опаковки по 46 гр. и срок на годност до 21.01.2024 г.; храни без
етикетировка и маркировка - шоколадови десерти „Kinder bueno“ - 23 бр. по 20 гр.;
баварска бира „Тухег Ротвийр“ - 3 бр. по 0,5 1 в стъклени бутилки със скъсан етикет на
мястото на срока на годност“. Действително, изтеклия срок на годност е относим към
годността за консумация н храната по чл.4, ал.1 ЗХ. Не става обаче ясно, по какъв начин
липсата на етикировка и маркировка води до извода за нарушаване на разпоредбата на чл.4,
ал.1 ЗХ. Не е уточнено от АНО също така какво се прием в случая като изпълнително
деяние - че храната не е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични,
химични, радиологични и микробиологични качества и състав или че представлява опасност
за човешкото здраве. Нещо повече, горните формулировки изобщо липсват, като
наказващият орган се е задоволил да посочи единствено разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗХ,
без да опише словом състава на вмененото на жалбоподателя нарушение. По мнение на
съда яснотата по отношение на вмененото нарушение следва да е налице към момента на
съставянето на АУАН и НП, като само по този начин ще се гарантира правото на защита на
3
санкционирания субект.
Накрая, разпоредбата на чл.128 от закона действително препраща към чл.4, ал.1.
Последният текст обаче гласи, че храната трябва да е годна за консумация от хора по
отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и
състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве и погледнат сам по себе си
звучи по-скоро като принцип с декларативен характер, без да въвежда конкретно
задължение.
Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на спора разноски се полагат на жалбоподателя, който обаче не е
направил искане в тази насока и не е представил доказателства за сторени такива, поради
което и разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22/17.06.2024г., издадено от директор на
Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас, с което на дружеството –
жалбоподател – „Г“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от Д.С.К. и В.С.Д., за нарушение на чл.4, ал.1 от ЗХ, на основание чл.128, ал.2, вр. чл.128,
ал.1, т.1 от ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4