РЕШЕНИЕ
№ 794
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120106825 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано след като с определение от 27.09.2021 година
Административен съд - Бургас е прекратил производството по административно дело № ***
по описа на съда за 2021 година и е изпратил делото по подсъдност на Бургаски районен
съд.
Постъпила е искова молба от Д.Т.С. ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от
адвокат А.Ф., АК – Бургас, против Прокуратурата на Република България за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 6 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за
неправомерното му задържане за периода от 23,30 часа на 09.03.2021 година до 15, 20 часа
на 09.03.2021 година, за отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС за
периода от 09.03.2021 година до 27.07.2021 година, както и за воденото срещу него ДП №
*** година на РУ – *** ДПор *** година по описа на БРП, образувано на 09.03.2021 година
по реда на чл. 212 от НПК и прекратено, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищецът, чрез
процесуалния си представител, излага, че на 09.03.2021 година в град ***, в района на ***,
е спрян за проверка докато управлявал лек автомобил. Взетата проба с дрегер отразила
контролна линия срещу АМР амфетамини. Ищецът заявил, че не е употребявал наркотици и
поискал да даде кръвна проба в болница. Тогава служителите на МВР започнали да го
убеждават, че апарата не греши, а и те знаели, че той и преди е наказван за управление на
моторно превозно средство с наркотични вещества в кръвта. Той заявил, че от година и
1
половина не употребява такива вещества, започнал е работа и поддържа връзка със сериозно
момиче. След даването на кръвната проба ищецът бил задържан в полицията и бил
подложен на психологически натиск да подпише, че не желае среща с адвокат, както и че не
желае близките му да бъдат уведомени за задържането му. Това попречило заповедта за
задържането да бъде обжалвана в предвидения в закона срок. Получил реална възможност
да се свърже с адвокат след като бил освободен от ареста. Впоследствие изследванията на
кръвната проба дали отрицателен резултат и досъдебното производство било прекратено с
постановление за прекратяване на Районна прокуратура от 23.06.2021 година, за което
ищецът бил уведомен няколко дни по – късно. По отношение на неимуществените вреди
ищецът излага, че отнемането на свидетелството за управление несъмнено е причинил
неудобства за него, затруднило е трудовата му дейност като автомонтьор, образувано било
досъдебно производство наказанието по което щяло да се отрази съществено върху правата
и личния му живот. В исковата молба са описани конкретните обстоятелства относно
събитията и обусловените от тях преживявания на ищеца относно личния му живот и
професията, която има. Конкретизирано е, че се влошило и здравословното му състояние,
тъй като е получил *** и проблеми със съня. По – късно, след като досъдебното
производство било прекратено, за което счита, че следва да се има предвид и ненужно
продължителния срок за получаване на резултат от кръвната проба, било забавено и
връщането на шофьорската му книжка. В исковата молба е посочено, че Прокуратурата на
Република България отговаря и в случаите, когато не е повдигнато обвинение, но срещу
съответното лице е образувано досъдебно производство и за него е било несъмнено, че
досъдебното производство се води срещу него. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства и е поискано до разпит да бъдат допуснати двама свидетели.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е
постъпил писмен отговор Прокуратурата на Република България, представлявана от А.М. –
прокурор в Районна прокуратура – Бургас, в който предявеният иск е оспорен като
неоснователен и недоказан. Посочено е, че в конкретния случай липсват доказателства
органите на Прокуратурата на Република България да са се разпореждали за извършване на
правни действия извън правно- регламентираните, което е елемент от състава на чл.2 от
ЗОДОВ. Уточнява, че на ищеца е била разяснена възможността да даде кръв за химическо
изследване, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози. На следващо място е посочено, че наказателното производство не е било
образувано срещу ищеца, за да е налице фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, за
което се позовава на съдебна практика, а и той не е бил привлечен като обвиняем.
Конкретизира, че практиката на ЕКЗПЧ относно термина „обвинение“ и неговото автономно
значение е неотносима, тъй като не е налице приетото по делото Corigliano v Itali наличие на
официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган „относно
твърдение, че лицето е извършило престъпление“ или друг акт, от който „такова твърдение
се подразбира и което по същия начин засяга положението на заподозрения“. От името на
ответника е изложен и правен довод, че дори да се приеме като основание за водене на
2
гражданско дело прекратяването на наказателното производство, това е първият елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В отговора е конкретизирано още, че
Прокуратурата на Република България не носи отговорност за търпените вреди в резултат на
полицейското задържане по ЗМВР, както и относно предприетите действия по отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на ищеца. На следващо място в
отговора е посочено, че не са посочени доказателства за установяване на твърденията за
влошено здравословно състояние на ищеца. По тези съображения процесуалният
представител на ответника е поискал предявеният иск да бъде отхвърлен. В случай, че съдът
приеме, че предявеният иск е основателен, счита, че размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е в неадекватно висок размер на твърдяните вреди и
социално – икономическата реалност в страната, както и не е в съответствие с принципа за
справедливост и съдебната практика по аналогични случаи. Процесуалният представител на
ответника конкретизира, че наказателното производство е приключило в разумен срок от 3
месеца и ищецът не е имал процесуално качество на обвиняем. Излага още, че
престъплението по чл. 343б от НК не е тежко престъпление по смисъла на НК. Ищецът е
осъждан, а съдебното минало е относима към личността на дееца и съответно към размера
на обезщетението. Изложено е, че липсват доказателства за трайни вреди върху здравето на
човека. В писмения отговор са посочени доказателства.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адвокат Ф.,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. По същество на спора отправя искане да бъде
постановено решение за уважаване на предявения иск и излага подробни фактически и
правни доводи в тази насока.
В съдебно заседание, ответникът, чрез прокурор М. излага доводи за неоснователност
на предявения иск. Сочи доказателства. Счита, че следва да бъде постановено решение, с
което искът да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и
предвид приложения материален закон, се установява следното от фактическа и правна
страна:
Материално правната квалификация на иска чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съгласно който
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
Прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Като писмено доказателство е прието ДП № ЗМ *** година. Към посоченото
досъдебно производство е приложен акт за установяване на административно нарушение от
09.03.2021 година, съставен от мл. автоконтрольор при ОД МВР – Бургас, РУ – ***, в
против Д. Т. СТ., в който е посочено, че в град ***, ***, в посока Жп Гара управлява лек
3
автомобил *** с рег. № ***, собственост на друго посочено в акта лице, под въздействие на
наркотични вещества и техните аналози. Посочено е, че техническото средство дрегер друг
чек 3000 с посочен фабричен номер и срок на годност до 04.2022 година не отразил
контролна линия срещу АМР – Амфетамин. Изложено е, че пробата е показана на водача и е
издаден талон за медицинско изследване. Приложен е и издадения медицински талон, в
който е посочено, че е показан положителен резултат АМР – амфетамин. Съставени са на
същата дата протокол за оглед на местопроизшествие, както и протоколи за разпит на
свидетели. Видно от приложената съдебна химико токсикологична експертиза от
извършените изследвания на представените проби кръв и урина от Д. Т. СТ. не е установено
присъствие на наркотични вещества. С постановление от 23.06.2021 година наказателното
производство, водено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, е прекратено, тъй като
деянието не е извършено.
Като доказателства по делото са приложени заповед за задържане на лице от
09.03.2021 година, издадена от мл. инспектор при РУ МВР – град *** за задържане за срок
от 24 часа на Д. Т. СТ.. Видно от заповедта тя е съставена в 12, 30 часа на 09.03.2021
година, а съгласно приложена разписка ищецът е освободен в 15,20 часа на същата дата.
Фактите, описани в мотивите на заповедта са изложените по – горе за управление на
моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество, което към него момент е
констатирано с дрегер. Съставен е протокол за личен обиск, както и е съставена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, съставена от началник група при ОД
МВР РУ ***, с която при описаните по – горе факти и на основание чл.22 от ЗАНН е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗД вП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изложено е в заповедта,
че подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14 – дневен срок от
уведомяването.
По повод наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
настоящият състав приема следното:
Ищецът е материално правно легитимиран да предяви иска за присъждане на
обезщетение за вреди за които твърди, че са претърпени от обвинение в извършване на
престъпление, тъй като ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено. Налице е пряка причинно следствена връзка между
неимуществени вреди, претърпени от това и образуваното досъдебно производство, тъй
като ищецът е бил единствено възможният обвиняем за това деяние. В съдебната практика
се приема, че ако досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпление и ако той е бил единственото
лице, което може да извърши конкретното престъпление, в случай, че обвинението бъде
повдигнато по – късно, той търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е
узнал за образуване на наказателното производство за конкретното престъпно деяние. В
този смисъл са мотивите на Решение № 425 от 01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015
4
г., IV г.о.
По отношение на вредите от наложената принудителна административна мярка –
отнемане на свидетелство за управление ответникът Прокуратурата на Република България
не е материално правно легитимиран да отговоря. Законосъобразността на тези действие се
преценява по реда на административното производство, в което ответник по жалбата следва
да бъде ОД на МВР.
По отношение задържането на основание заповед за полицейско задържане от
09.03.2021 година и възможността да бъде присъдено обезщетение за вреди от това от
ответника Прокуратурата на Република България настоящият състав приема следното:
В решение № 95 от 08.05.2011 година по гражданско дело № 849/2010 година на
ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието следното: „.. в трите случая на
задържане – до 24 часа от полицейски орган на лице,до 72 часа от прокурор на обвиняем и
когато съдът налага мярка за неотклонение ”задържане под стража”-осъществяваната
принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй като със задържането - лицето се
поставя в принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен
режим на поведение и се ограничават гарантирани му от Конституцията права-например на
лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване,на свобода и тайна на
кореспонденцията. Затова в случаите,когато лицето е оправдано- причинените му в резултат
на незаконното задържане под стража неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.
Редът, по който тези вреди се обезщетяват е по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ,като следващият се за
тях размер се включва в общия размер на дължимото обезщетение /съгласно приетото в т.13
от ТР №3/22.02004г.на ВКС по т.д.№3/2004г.на ОСГК/. По реда на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ-
Държавата самостоятелно отговаря за вреди само в случаите,когато задържането под стража
е изрично отменено като незаконно, като в този случай е без значение по какъв начин се е
развило досъдебното и съдебното производството.“ Следва да бъде посочено, че към датата
на постановяване на посоченото решение редакцията на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ е
редакцията от ДВ бр.43 от 2008 година, а считано от изменението на закона от ДВ бр. 98
от 2012 година възможността за обезщетяване на вреди, претърпени от наказателно
производство, което е прекратено, е предвидена в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. По тези
съображения настоящият състав приема, че ответникът е материално правно легитимиран да
отговоря за вредите, причинени от полицейското задържане.
По отношение на конкретния размер на неимуществените вреди по делото са
събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Н.Р.Н., която е приятелка на ищеца, се установява, че
с него имали планове да създадат семейство. Пояснява, че живеят заедно от около две
години. Тя излага, че след случилото се той имал проблеми със съня като не можел да спи,
получил ***. Отделно от това установява, че родителите й узнали за задържането му от
сайт, в който той бил посочен с инициали и й казали да спре да се вижда с него. Тя пояснява
още, че с него спрели да ходят по барове и кафета, тъй като там се срещали с негови познати,
които след като узнали за случая му предлагали. Тя пояснява, че откакто са заедно той е
5
спрял да излиза с хора от миналото си и тя не е забелязала да има странно поведение от
което да се заключи, че употребява наркотици.
Свидетелят М.С.Б, който е колега и приятел на ищеца, излага, че след като се върнал
на работа след случая, няколко дни по – късно, споделил че има проблем, но не казал нищо
конкретно. Двамата работели в сервиз за ремонт на камиони и когато правели ремонт
ищецът не се качвал да ги пробва, което направило впечатление на ръководителя му.
Впоследствие той започнал да се отнася по – грубо с ищеца и променил отношението си
към него, но го оставил да работи докато излезе втората проба. Свидетелят излага още, че
ищецът бил притеснен, тъй като можело да изгуби работата си, не говорел много, а относно
здравето му излага, че получил *** или ***.
Свидетелят Т.К.П. излага, че с ищеца работели в един сервиз, докато той бил в
затвора и след това. Когато разбрал какво се е случило свидетелят не можел да повярва, тъй
като били разговаряли многократно на тази тема и той му споделил, че повече няма да се
занимава. Той установява, че известно време не се виждали, тъй като свидетелят му се
разсърдил. Отделно от това ищецът не винаги отивал с него на кафе, когато го поканел.
Като цяло впечатленията му са за това, че след първия тест, който бил положителен, ищецът
не бил същия.
От посочените по – горе гласни доказателства може да бъде направен извод, че
ищецът е бил притеснен в периода от датата на първата проба, която е била положителна, до
датата на прекратяване на наказателното производство, предвид отрицателния резултат от
кръвния тест. Влошило се качеството му на живот, тъй като не можел да спи, влошили се
отношенията за посочения период в личния му живот, на работното място, както и
здравословното му състояние.
От представената от процесуалния представител на ответника справка за съдимост за
ищеца се установява, че той е осъждан със споразумение от 28.05.2019 година по НОХД за
същото престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като изтърпяването на наказанието е отложено
за срок от 3 години. Бил е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 8 месеца.
При тази фактическа обстановка и относно размера на обезщетението за вреди
настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по чл. 2 ЗОДОВ следва да се имат предвид и Постановление №4 от 23.12.1968 година
на Пленума на Върховен съгласно /т. II./, съгласно което понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са обсъждани и в
съдебната практика.
Съдебната практика приема, че значими за определяне на размера на обезщетението
6
обстоятелства по иск с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ са: продължителността на воденото
наказателно производство, характера, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато
обвинението, отражението му върху общественото положение, авторитета, здравословното
състояние и професионалната реализация на пострадалото лице, периода на мярката за
неотклонение”задържане под стража” и др./ р. по гр.д. №1456/12 г. на трето г.о. на ВКС./,
както е посочено в решение от 31.03.2022 година, постановено по гражданско дело №2110
/2021 година, ВКС, III г.о..
В случая наказателното производство е продължило за период от около три месеца,
от 09.03.2021 година до 07.06.2021 година. За престъплението законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева, като в случая следва да се отчете и обстоятелството, че събитията са настъпили в
срока, за който е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за предходно
престъпление. Този факт следва да бъде отчетен като свързан с по – голям интензитет на
преживените негативни емоции. В случая не са пострадали трайно професионалната
реализация и личния живот на ищеца, но все пак следва да бъде отчетен преживения от него
стрес за периода и в тази насока, както и че е бил задържан за срок от 3 часа, на основание
заповед за полицейско задържане. До известна степен се влошило и здравословното му
състояние, което се установява от показанията на разпитани по делото свидетели.
При това положение настоящият състав приема, че обоснован и съответен на
конкретното претърпените вреди и социално – икономическата обстановка в страната е
размер на обезщетението от 800 лева. До пълния предявен размер от 6 000 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда на 15.09.2021 година, когато е входирана в
Административен съд – Бургас, преди изпращане на делото на Районен съд- Бургас по
подсъдност.
При този изход от спора в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени
разноските, направени от ищеца по водене на делото, съответно на уважената част от
исковете съобразно чл.78 от ГПК. Разноските са в размер на 640 лева, от които сумата 630
лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и
съдействие и сумата 10 лева, представляваща платена държавна такса. Съответно на
уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер от 85 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул.”Витоша” № 2, да плати
на Д.Т.С. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 800 лева /осемстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него ДП №
*** година на РУ – ***, ДПор *** година по описа на БРП, образувано на 09.03.2021 година
7
и прекратено с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Бургас от 23.06.2021
година, като и неимуществени вреди, претърпени в резултат на заповед за полицейски
задържане от 09.03.2021 година, за периода от 12, 30 часа на 09.03.2021 година до 15,20 часа
на 09.03.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 15.09.2021 година до окончателното й плащане, както и
сумата 85 лева /осемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на
делото.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.Т.С. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на
Прокуратура на Република България, гр.София, бул.”Витоша” № 2, да плати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата между присъдената на това основание сума от 800 лева
/осемстотин лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 6 000 лева /шест хиляди
лева/, както и обезщетение за отнемане на свидетелството му за управление на МПС за
периода от 09.03.2021 година до 27.07.2021 година, на основание заповед за прилагане на
принудителна административна мярка от 09.03.2021 година, издадена от Началник група
към ОД МВР РУ ***.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
8