№ 16638
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Гражданско дело
№ 20221110150753 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата А. В. А. твърди, че на 15.10.2021 г. в гр. ******** в района на кръстовището с
*********, е претърпяла ПТП като пешеходец, докато е пресичала пешеходна пътека,
причинено виновно и противоправно от водача на МПС марка „Фолксваген Голф“ с рег. №
****** – Р. В. Р., чиято гражданска отговорност към тази дата е била застрахована при
ответника. Поддържа, че в причинна връзка със събитието е получила физически
увреждания, изразяващи се в контузия на дясно бедро и травматично увреждане на главата,
които са довели до болки и страдания, както и психически стрес, загуба на съня и страх.
Твърди, че извънсъдебно е предявила претенция пред ответника за обезщетяване на
причинените вреди, но застрахователят е определил твърде ниско обезщетение в размер на
800 лв., поради което претендира сумата от 10000 лв., която счита за справедлив размер на
обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, причинено на
15.10.2021 г. виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 11.02.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът ********** признава наличието на правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към процесната дата за описания автомобил,
но оспорва иска при твърдения, че ПТП не е настъпило при описания в исковата молба
механизъм и липсват доказателства за противоправното поведение на застрахования при
1
него водач на МПС. Навежда твърдения за случайно деяние, при което ударът е бил
непредотвратим за водача, както и възражение за съпричиняване. Оспорва ищцата да е
претърпяла описаните неимуществени вреди, като намира претендирания размер на
обезщетение за прекомерно завишен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП,
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са
обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
15.10.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП с участието на ищцата като пешеходец и МПС
марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, като към датата на ПТП посоченият автомобил е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Изложеното се
установява и от приложените по делото писмени доказателства (констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, амбулаторни листове, писмена кореспонденция между страните),
като от същите е видно и че ищцата е отправила извънсъдебна претенция до ответника,
който е определил обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на
800 лв. С оглед на изложеното, спорни по делото остават обстоятелствата дали
застрахователното събитие е настъпило вследствие на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС, както и какви неимуществени
вреди е претърпяла ищцата в причинна връзка с процесното ПТП, респ. какъв е
справедливият размер на обезщетението за тях.
От събраните писмени и гласни доказателства и заключението на приетата САТЕ се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 15.10.2021 г. около 7:30 ч. в гр. София, като
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** се е движил по ******** с посока от ********* и на
кръстовището с ********* водачът е предприел маневра за завой наляво, при която е
реализирал ПТП с пресичащия от ляво надясно пешеходец А. В. А.. Същият механизъм се
установява от показанията на свидетеля Р. В. Р., водач на МПС „Фолксваген Голф“, който
разказва, че се е движил в посока от Орландовци към ********* и при извършване на ляв
завой на зелен светофар е ударил пресичащата също на светофара пешеходка. Свидетелят
допълва, че е било тъмно поради липса на осветление в конкретния участък и не е видял
ищцата, въпреки че преди да потегли се е огледал и не е забелязал пешеходци. Изложеното
2
се потвърждава от приетите книжа по административно-наказателната преписка, като в акта
за установяване на административно нарушение, подписан от виновния водач без
възражение, е описана идентична фактическа обстановка на настъпване на пътния инцидент,
а за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата му е наложена глоба в
размер на 200 лв., като наказателното постановление е влязло в сила на 23.11.2021 г. и
глобата е била платена доброволно.
С оглед на изложеното се установява, че застрахованият при ответника водач на МПС е
нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ЗДвП, като при извършване на маневра за завой
наляво не е пропуснал пресичащия пешеходец. По делото не се доказва направеното от
ответника възражение за съпричиняване, като от показанията на свидетеля Р. и всички
писмени доказателства по делото се установява, че ищцата е пресичала улицата на светофар
и при наличие на маркировка за пешеходна пътека, т.е. същата не е пресичала на
необозначено за това място, противно на доводите в отговора на исковата молба, нито са
налице данни за извършени от нея други действия в нарушение на правилата за движение на
пешеходци, поради което не се доказва тя да е извършила противоправно поведение, с което
да е допринесла за настъпване на вредите.
Следователно, при съвкупна преценка на събраните писмени доказателства и при липса на
проведено от ответника насрещно доказване се налага еднозначен извод, че процесното
ПТП е било реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията,
регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното
дружество водач на МПС, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на
причинените вреди.
От представената по делото медицинска документация (амбулаторни листове) се
установява, че в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла физически
увреждания – повърхностна травма на окосмената част на главата и контузия с хематом на
дясното бедро, които са причинили на пострадалата болка и страдание (лека телесна
повреда). Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат
възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага,
чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване на противоправното
деяние и характера на претърпените телесни увреждания – леки телесни повреди в
следствие на пътнотранспортно произшествие. Съдът отчита преживените от ищцата
физически болки и страдания, свързани с настъпилите физически травми, като от
показанията на свидетеля ********, баща на ищцата, става ясно, че след инцидента в
продължение на около 2 седмици дъщеря му е изпитвала болки в лявата част на тялото си от
3
получените натъртвания, а за около два месеца е изпитвала сериозен стрес от преживяното –
събуждала се е нощем, не е излизала от вкъщи и не е ходила на работа, психически е била
срината и е изпитвала страх от автомобилите, когато е вървяла по улицата. По делото е
прието неоспорено от страните заключение на съдебно-психологична експертиза, според
което при ищцата не се констатират посттравматичен синдром или посттравматично
стресово разстройство, но преживяното стресогенно събитие е обусловило отрицателни
емоционални състояния с очертана остра фаза непосредствено след инцидента с
преживяване на шок, уплаха и тревожност, както и последваща фаза от около три месеца на
негативни състояния на напрегнатост, емоционална лабилност, пристъпи на интензивна
тревожност (включително кошмари и преживявания от типа на „оживени сцени“),
нежелание за излизане и самостоятелно пресичане, като към настоящия момент са налице
само остатъчни ситуативно обусловени негативни преживявания, свързани с асоцииране на
инцидента. Експертът посочва, че при ищцата не се констатират психични разстройства,
които да обуславят абнормна дезадаптивност и инвалидизация, като останалите невротични
фиксации следва да намаляват във времето в зависимост от наличните позитивни стимули,
подкрепяща среда в живота на ищцата и при липса на емоционално травмиращи събития.
При определяне на сумата, с която неимуществените вреди трябва да бъдат компенсирани,
съдът не изхожда от общоприети средни размери за всички случаи на телесни повреди от
даден характер, а изследва особеностите на конкретния случай, като трябва да отчете какви
вреди са причинени на конкретното пострадало лице с оглед на обективно съществуващи
обстоятелства, свързани с неговата възраст, здравословно и семейно състояние,
емоционални преживявания и начин на живот. В тази връзка, при съвкупна преценка на
събрания доказателствен материал и при отчитане на конкретните физически и емоционални
увреждания, претърпени от ищцата, неудобствата в нормалния й начин на живот, свързани с
невъзможността да полага труд за известен период от време и нежеланието й да излиза от
вкъщи и да се среща с приятели, обусловени от преживените негативни емоции, както и на
по-високата от обичайната степен на психически стрес и уплах, които същата е изпитала
предвид младата си възраст, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 4000 лв., за която сума искът се
явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 10000 лв. следва да се
отхвърли.
Върху сумата, за която искът се явява основателен, следва да се присъди и законна лихва,
която на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КЗ се дължи от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, в настоящия случай –
считано от 10.11.2021 г., на която дата в ответното дружество е постъпило заявлението от
ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение (л. 11-14 от делото), като предвид
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес законната лихва в случая следва
да се присъди от посочената в исковата молба по-късна начална дата – 11.02.2022 г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски съобразно уважената част от иска в размер на 280
4
лв., платена държавна такса и депозит за вещо лице, както и 520 лв., възнаграждение за един
адвокат, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде присъдено в полза на
процесуалния представител. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 240 лв.,
платен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Внесеният от ответника
депозит за свидетел не е изплатен на разпитаното лице, поради което не следва да се възлага
в тежест на насрещната страна, а подлежи на възстановяване по искане на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З*********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *********,
да заплати на А. В. А., ЕГН **********, с адрес: **********, по иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, настъпили от ПТП, причинено на
15.10.2021 г. в гр. София виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от
11.02.2022 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 280 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 4000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.
ОСЪЖДА З*********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *********,
да заплати на адвокат И. В. Ю. от САК, адрес: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 520 лв., възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на З*********, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 240 лв., разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5