Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4423 18.12.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На трети декември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 11349 по
описа за 2018 година.
Правното основание на исковете е чл.422 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД твърди, че между ответника А.Р.Ч. и „Фератум
България“ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********г.
По силата на същия била отпусната сумата 500 лева, която е следвало да бъде
върната заедно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 42,35
лева за срок от 120 дни. На 29.08.2016г. между А.Ч. и „Фератум
Банк“ ЕООД в качеството му на гарант бил сключен и
договор за гаранция, по силата на който гарантът обезпечавал вземането на
кредитополучателя по договора. Дължимата по договор за гаранцията сума по този
договор възлизала на 207,65 лева. Тъй като задължението не било изпълнено на
падежа, дружеството ищец, което междувременно било придобило вземанията по
договора за кредит и договора за гаранция, подало заявление, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Тъй като заповедта била връчена
по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, се иска да
бъде установено съществуването на вземането.
Ответникът А.Р.Ч. не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,
ал.1 от ГПК, тъй като ответникът, макар
и да е редовно призован по делото, не е представил отговор на исковата молба и
не се явява в първото по делото заседание без да е поискал разглеждането му да
стане в негово отсъствие. От друга страна, предявеният иск е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
по делото доказателства.
Ето защо, същият следва да бъде уважен като се признае
за установено съществуването на вземането срещу ответника.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
разноски, които в заповедното производство възлизат на 75 лева, а в настоящото
на 475 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК, по отношение
на А.Р.Ч. ЕГН ********** с адрес: *** съществуването на вземането с осн. чл.79,
ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин
за сумите: 500 лв. /петстотин лева/
главница; 42,35лв. (четиридесет и
два лева и 35 ст.) договорна лихва за времето от 28.09.2016г. до 27.12.2016г.; 100 лв. (сто лева) административна
такса за събиране на вземането; 207,65
лв.(двеста и седем лева и 65 ст.) такса за гаранция; 13,37 лв. (тринадесет лева и 37 ст.) мораторна лихва върху
непогасена главница за периода от 28.12.2016г. до 22.03.2018г., както и
законната лихва върху главницата считано от 28.03.2018г. до окончателното
погасяване, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 2970/29.03.2018г.
по ч.гр.д. №5062/2018г. на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА А.Р.Ч.
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, сумата 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/,
представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата 75
лв. /седемдесет и пет лева/ - деловодни разноски направени в заповедното
производство по ч.гр.д. №5062/2018г. на Пловдивския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД