Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260019
Гр. Н., 17.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от 18.02.2021 г., в състав: районен съдия Петина
Николова, при секретар Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Петина Николова АНД № 35 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба,
подадена от „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № *, представляван от
адв. И.Г. от ВАК, срещу Наказателно постановление № 23-0001092 от 30.11.2020 г. на
Началника на Отдел „***” в РД „***“ гр. В.. В жалбата е наведено твърдение, че е издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена
фактическата обстановка, неправилно е приложен материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице. Мотиви обаче се сочат единствено
относно последното възражение като се твърди, че АУАН и самото НП са връчени на
лице, което не разполага с представителна власт, тъй като в пълномощното му
няма изрично предвидено правомощие да представлява дружеството пред ИААА по
повод издаване на АУАН и НП. Счита, че по този начин е нарушено правото на
защита на жалбоподателя и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от двама адвокати. В хода по същество адв. Г. поддържа
изложените в жалбата твърдения. Освен това твърди, че при избор на наказание
административно-наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
който предвижда за аналогично нарушение 4 пъти по-благоприятна санкция. Предвид
това моли за отмяна на наказателното постановление.
Административно-наказващият орган
редовно призован, не изпраща представител. Представено е писмено становище, с
което се защитава спазването на процедурата при съставяне на АУАН и НП, както и
доказаността на нарушението.
Съдът, като се запозна с
приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по
отделно, установи следното от фактическа страна:
На 18.09.2020 г. в административната сграда на РД „АА“
гр. В. била извършена комплексна проверка
на превозвача „***“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № *. При проверката се
установило, че на 09.03.2020 г. превозвачът е извършил транспортна дейност чрез
автомобил с рег. № ***, собственост на превозвача и с водач Л.Н.И..
Същевременно обаче се установява, че към тази дата процесният автомобил е бил
без валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност. Видно от писмените доказателства по делото последно този автомобил
е бил проверяван на 28.02.2019 г. и срокът на удостоверението е бил до
28.02.2020 г.
За констатираното нарушение на превозвачът е съставен
АУАН Серия А-2019 с бл. № 277068 от 18.09.2020 г. АУАН бил издаден на
18.09.2020 г. в присъствието на Х.Т., пълномощник на управителя на дружеството.
Видно от представеното пълномощно същият има правото да представлява „***“
ЕООД пред общински, държавни, административни органи и агенции – част от които
са поименно изброени, но изрично е посочено, че изброяването не е изчерпателно.
Той има правото да получава и предава суми, вещи и документи, свързани с
дейността на дружеството от и на физически лица, юридически лица, организации,
учреждения в страната и чужбина. Има правото да представлява дружеството пред
Министерството на транспорта, АЕБТРИ, КАТ и ИААА. Изрично в края на
пълномощното е посочено, че изброените права не са изчерпателно посочени и
всички останали правни действия следва да се тълкуват в полза на правото на
упълномощения да представлява управителя на дружеството. АУАН е подписан от
пълномощника без възражения.
В предоставения по закон срок от „***“ ЕООД също не са постъпвали
възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 23-0001092 от 30.11.2020 г. на Началника на Отдел „***” в РД „***“ гр.
В.. С
цитираното наказателно постановление на превозвача е наложено наказание за
неизпълнение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС – извършване
на международен превоз с автомобил, за който няма издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност,
за което на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП му е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок до
компетентния съд и от лице, което има право да я атакува.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
На първо място, съдът счита, че при съставяне на АУАН и
НП са спазени всички процесуални изисквания.
Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано,
посочени са време и място, както и обстоятелствата по извършването му.
Съдът не споделя изложеното в жалбата твърдение, че
лицето, присъствало при съставяне на АУАН и подписало го, не е било упълномощено
с правата за това. Видно от текста на пълномощно, Х.Т. е имал правата да
получава документи от всякакви „учреждения в страната и извън нея“, изрично му
е възложено правото да организира защитата на дружеството по административен и
съдебен ред, като е посочено, че пълномощното следва да се тълкува разширително
в полза на упълномощения. Предвид това категоричен е изводът, че подписалият
АУАН Х.Т. е сторил това в кръга на своите правомощия, както са му възложени с
пълномощното, което е представено по делото.
Предвид липсата на процесуални нарушения съдът разгледа
приложението на материалния закон. Описаното в АУАН и НП нарушение се доказва с
категоричност.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари поставя
изискването транспортната дейност на превозвача да бъде извършвана само с
превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност. В конкретния случай процесният
автомобил с рег. № *** е бил последно проверяван на 28.02.2019 г. и срокът на
удостоверението е изтекъл на 29.02.2020 г. Безспорни са доказателствата, че на
09.03.2020 г. превозвачът „***“ ЕООД е извършил транспортна дейност чрез този
автомобил. Така нарушението се явява безспорно доказано.
Съдът не споделя възраженията на процесуалният
представител на жалбоподателя, че при условията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказващият орган е следвало да приложи по-благоприятната за
нарушителя санкция по чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН се прилага, когато от момента на извършване на нарушението до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби.
Законът предвижда в такива случаи да се прилага онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В конкретният случай, както разпоредбата на чл.
105, ал. 1 от ЗАП (приложена от административно-наказващия орган), така
разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, съществуват през целия период от
извършване на деянието до налагане на санкцията и дори и до настоящия момент.
Така че не можем да говорим за нов по-благоприятен закон. Едновременно с това
разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП е неприложима в настоящата хипотеза по
две причина. На първо място, този текст позволява наказване само на физически
лица, което се извлича от текста на закона, който предвижда да се наказва с
глоба собственик или длъжностно лице. Глоба се налага само на физически лица, а
на юридичексите лица се налага имуществена санкция. На второ място и най-важно,
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАП е специална. Макар и обща по своя
характер спрямо останалите административно-наказателни разпоредби в ЗАП (тъй
като предвижда наказания за всички останали нарушения, които не са споменати
изрично в останалите текстове на ЗАП – чл. 93-чл. 104и), спрямо разпоредбите на ЗДвП тя се явява специална, тъй като урежда наказания за нарушения на
специфични правила – тези за международен превоз на товари. В ЗДвП също има
норма, която изисква редовен преглед на автомобила, но нормата на чл. 57, ал.
6, т. 1 от Наредба № 11 от 30.10.2002 г. на МТС е специална спрямо аналогичната
в ЗДвП и следователно и санкцията за нарушаването й ще е по специалния закон, а
не по общия. Това е така, тъй като в ЗАП и Наредба № 11 от 2002 г. са поставени
по-високи изисквания и се регламентира специфична дейност по превоз, а не
широкия спектър на движение на автомобилите.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното
Наказателно постановление се явява изцяло законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Водим от което, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 23-0001092 от 30.11.2020 г. на Началника на Отдел „***” в РД „***“ гр.
В..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова