РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на деветнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
6229 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца
„Топлофикация Русе” ЕАД гр. Русе, твърди, че е доставил в имот на ответника В.Й.К.
***, с абонатен номер 02010110010 топлоенергия на обща стойност 189,92 лева за
периода 21.02.2017г. до 23.02.2018г. за която последният не заплатил. Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение за
посочената сума със лихви и разноски по ч. гр. дело № 2559/2018г. на РРС, която била
връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на основание чл.
415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано да установи вземането си в исково
производство. В изпълнение на тези
указания в настоящото производство се иска установяване на вземането, за което
е издадена заповедта за изпълнение.
Ответникът не
е открит на настоящия си адрес и няма регистриран трудов договор. Назначен му е
особен представител, който оспорва иска. Навежда доводи, че само половината от
отоплявания имот е собственост на ответника, поради което същият дължи само
половината от сумата за топлинна енергия. Противопоставя се на искането за
експертиза, като заявява, че не поставя под съмнение верността на изчисленията
на дружеството извършило дялово разпределение, част от въпросите намират
отговор в представените писмени доказателства, а на друга част от въпросите
вещото лице не би могло да отговори, тъй като не може да му се осигури достъп
до жилището.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, а материалноправното основание на иска е по
иска е по чл. 153 от Закона за енергетиката- за заплащане на цената на
доставена топлинна енергия. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На 26.04.2018г.
е била издадена заповед за изпълнение срещу В.Й.К. в полза на ищеца- „Топлофикация Русе" ЕАД за заплащане на сумата 189,92
лева, главница както и за лихви и
разноски в заповедното производство. Посочено е в заповедта за изпълнение, че
вземането представлява цена
за доставена топлинна енергия за периода 21.02.2017г. до 23.02.2018г. в имот в гр. Русе ул. „Д.” № ..., бл. „Л.”, ет..., с абонатен номер 02010110010. На 13.08.2018г. съдът издал
заповедта за изпълнение е указал на „Топлофикация Русе” ЕАД да установи
вземането си по исков ред във връзка с което е образувано настоящото
производство.
На 09.03.1999г.
е бил сключен договор (л.30-34) между „Топлофикация Русе” ЕАД гр. Русе и
етажните собственици в блок „Л.“ в гр. Русе за доставка на топлинна енергия в
имотите в сградата срещу заплащане.
На 19.08.2002г.
е бил сключен и договор за дялово разпределение на топлоенергията доставяна в
посочената сграда (л.35-36).
На 10.08.2009г.
В.Й.К. е депозирал заявление (л.37) до „Топлофикация Русе” ЕАД с искане да му
бъде открита партида за плащане на топлоенергия на адрес гр. Русе, ул. „Д.” № .., бл. „Л.”, ет.... Към заявлението е приложил
удостоверение за наследници. Това заявление представлява предложение за
сключване на договор между страните за доставка на топлоенергия срещу
заплащане. „Топлофикация Русе” ЕАД е открила партида на К. за посочения имот и
е започнала да му начислява суми за доставената в имота топлоенергия, с което
договорът между страните е сключен.
Доставката на
топлинна енергия е правнорегламентирана дейност, която се осъществява по
правила уредени в Закона за енергетиката, подзаконови нормативни актове и Общи
условия одобрени от ДКЕВР. По делото не се установи така възникналото договорно
отношение да е било прекратено, поради което ответникът е отговорен за заплащането
на доставената в имота топлинна енергия, както и разпределената на имота
топлоенергия отдадена от сградната инсталация.
Представляващият К. се е противопоставил на искането на „Топлофикация
Русе” ЕАД за назначаване на вещо лице, като е заявил, че не оспорва верността
на изчисленията на дружеството извършило дялово разпределение.
При липса на
спор относно отчетените стойности от измервателните уреди и топлинните
разпределители в сградата и имота на ответника и относно правилността на дяловото
разпределение искът следва да се уважи изцяло. Представляващия ответника прави
възражение, че имотът е само частично собственост на ответника и за това дължи
частично потребената в имота топлоенергия.
Възражението е
неоснователно. Задължението на В.Й.К. възниква не в резултат на това, че същият
е собственик на отоплявания имот, а произтича от договорно отношение между
страните възникнало след подадено заявление от К. *** ЕАД да му бъде открита
партида за имота.
По изложените
съображения предявените искове следва да се уважат изцяло.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.”
Предвид изхода
на настоящото дело ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 75 лева държавна такса и 150 лева за юрисконсулт и 152
лева за особен представител или общо 377 лева, както и 77 лева разноски в
заповедното производство. Мотивиран
така съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането
на „Топлофикация Русе" ЕАД, ЕИК ********* гр. Русе, ул. „ТЕЦ
Изток”, против В.Й.К., ЕГН ********** с адрес ***1 в размери както
следва:
-
189,92 лева представляващи цена на доставена
и разпределена топлинна енергия за периода 21.02.2017г. до
23.02.2018г в имот в гр. Русе ул. „Д.” № ..,
бл. „Л.”, ет..., с абонатен номер 02010110010 със
законната лихва от 25.04.2018г. до окончателното изплащане;
- 4,83 лева -представляващи законна лихва върху горната сума за периода до 24.04.2018г, за което вземане е била издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № 2559/2018г. на РРС.
ОСЪЖДА В.Й.К.,
ЕГН ********** с адрес ***1 да заплати на „Топлофикация
Русе" ЕАД, ЕИК ********* гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток” разноски по настоящото дело в размер на 377
лева, както и разноски по ч. гр. дело № 2559/2018г. на РРС в размер на 77 лева.
Решението може да
се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /П/