Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 15.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на девети декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .............................., като разгледа докладваното от
съдия Христова адм.д. № 335/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Административното дело е
образувано по жалба на С.И.П. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора Ловеч, XI група, против мълчалив отказ
на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) гр.
София за произнасяне по негова молба за преместване от Затвора Л.в Затвора В.
за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. След
образуване на настоящото дело от административния орган е представен изричен
писмен акт – писмо с рег. № 9280/19.08.2022г. на главния директор на ГДИН (с
вх. № 5807/04.10.2022г. в Затвора Ловеч), което по съществото си представлява
отказ по молбата на П. за преместването му от Затвора Л. в Затвора В..
Съгласно константната практика на ВАС по приложение на разпоредбата на чл.58,
ал.3 от АПК, когато след подаване на жалбата против мълчалив отказ последва
изричен отказ на органа, жалбата се разглежда като насочена срещу изричния
отказ.
В жалбата си оспорващият сочи,
че за близките му е по-удобно да го посещават в Затвора В.. Излага доводи за
незаконосъобразност на отказа доколкото е нарушен принципът, заложен в чл.6 от АПК. Моли съдът да отмени отказа за преместване.
В съдебно заседание
оспорващият поддържа жалбата си и моли да бъде отменен отказа на ГДИН, като
отново обосновава искането си с обстоятелството, че близките му са по-близо до
Варна и могат да го посещават по-често.
В съдебно заседание
ответникът не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и счита, че отказът е законосъобразен доколкото не са налице
предпоставките по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в
друг затвор.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От справка от 11.11.2022г.
(л.95) се установява, че л. св. С.И.П. е постъпил в Затвора С. на 12.10.2018г.,
а от 18.02.2019г. е преместен в Затвора Л., където търпи наказание доживотен
затвор с право на замяна с първоначален специален режим, който на 16.02.2022г.
е заменен със строг.
Жалбоподателят подава молба
с вх. № М-863/09.08.2022г. до главния директор на ГДИН с искане да бъде
преместен в Затвора В. с мотиви, че братовчедите му са с адресни регистрации в
гр. Велики Преслав, обл. Шумен, както и че има приятели и познати в този район.
В нея сочи, че с оглед далечното разстояние от Шумен до Ловеч е посещаван
по-рядко от близките си.
С писмо с рег. №
9280/19.08.2022г. на главния директор на ГДИН (с вх. № 5807/04.10.2022г. в
Затвора Ловеч), органът се е произнесъл по молба с вх. № М-863/09.08.2022г. на П.,
като е указал на лишения от свобода, че не излага нови факти и обстоятелства,
които вече да не са били обект на изследване от страна на ГДИН, както и че не е
индивидуализирал роднините и близките, които биха го посещавали в Затвора В.,
за да може да се извърши обстойна проверка на контактите по между им, нито са
приложени документи, удостоверяващи постоянния им адрес. В писмото се сочи
също, че от извършена проверка по чл.40а от ППЗИНЗС е видно, че П. не е лишен
от социални контакти и негови близки провеждат свиждания с него в Затвора
Ловеч. В заключение е указано на лишения от свобода, че при конкретизиране на
лицата и предоставяне на изискуемите документи, искането му ще подлежи на
преразглеждане.
От данните в
административната преписка се установява, че П. няколко пъти е подавал молби за
преместване в Затвора В., излагайки идентични съображения, като по всички е
получен отрицателен отговор. Със заповед № Л-3436/26.07.2019г. на
заместник-главния директор на ГДИН е отхвърлена молба на С.П. за преместване от
Затвора Л. в Затвора В., като след обжалване на тази заповед по съдебен ред,
същата е потвърдена с решение от 09.01.2020г. по адм. дело № 359/2019г. на АдмС
Ловеч. С писма с рег. № 10662/28.10.2020г. и рег. № 12111/04.12.2020г. на
началник отдел СДВРП (л.23-24) в отговор на подадени от лишения от свобода
последващи молби за преместване, същият е уведомяван, че предвид липсата на
новонастъпили обстоятелства, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗИНЗС молбите му
се оставят без разглеждане. Видно от заповед № Л-1176/02.04.2021г. на главния
директор на ГДИН (л.25-26), е била отхвърлена поредната молба на П. за
преместване в Затвора В..
От представените билети за
свиждане на П. (л.30-65) се установява, че от 2018г. до 2022г. е бил посещаван
от различни лица, чиито адресни регистрации са били на територията на общ.
Велики Преслав, като през годините не са били променяни.
Към настоящото дело е
приложено адм. дело № 359/2019г. по описа на АдмС Ловеч, както и адм. дело № 99/2020г.
също на АдмС Ловеч.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Оспореният отказ засяга права и законни интереси на
жалбоподателя като адресат на същия. Жалбата е подадена в срок и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, пред местно
компетентния административен съд по местоизпълнение на наказанието, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг е предоставено в правомощията на главния
директор на ГДИН. Обжалваният отказ е постановен от териториално и материално
компетентен орган – старши комисар Цветан Цветков – заместник-главен директор
на ГДИН, който е бил оправомощен със заповед № Л-3397/12.08.2022г. на главния
директор на ГДИН (л.78) да изпълнява функциите на главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ по чл.13, ал.2, т.1-17 от ЗИНЗС за времето
от 15.08.2022г. до 26.08.2022г. включително.
Оспореният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени
фактически основания за непревеждането на лишения от свобода от Затвора Л.в Затвора
В.. Самият отказ е мотивиран с това, че в молбата за преместване не са посочени
конкретни лица, с които П. поддържа социални контакти, както и данни за промяна
на постоянните адреси на тези лица или на близки, не са представени и документи
в подкрепа на искането, обосноваващи промяна на адресите или поддържането на
социални контакти с роднини и близки; извършена е проверка в изпълнение на
разпоредбата на чл.40а от ППЗИНЗС. Следователно е осигурена възможността на
жалбоподателя да разбере мотивите на органа и да реализира правото си на
обжалване.
При извършената от съда проверка относно спазването на
нормативно установената процедура по издаването на акта, съдът не констатира
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обуславят отмяната на акта като незаконосъобразен на това основание.
Настоящият състав намира, че отказът е в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на
ГДИН в изрично посочени в 5 точки хипотези, а именно: 1. при включване в
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2.
при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване
с изискванията на чл.43, ал.3 ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието
на лишения от свобода.
По молба на л.св. преместването може да бъде
реализирано единствено в хипотезите на т.1 и т.3, а по т.5 – и съобразно
желанието му. В останалите хипотези органът действа или по лекарско предписание
(т.2), или по предложение на началника на затвора (т.4).
В случая, не са
били налице основанията на чл.62, ал.1, т.2 или т.4 от ЗИНЗС. Не се установява
и наличието на предпоставки по чл.62, ал.1, т.1 или т.5 от ЗИНЗС. С оглед
събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице и материалноправните
предпоставки по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг
затвор, по негово желание или по молба на неговите близки към датата на
подаване на молбата.
На първо място, след тълкуване на нормата се налага
извод, че преместване на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС може да бъде
реализирано единствено при промяна на постоянните адреси на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти. В случая, оспорващият не представя
доказателства и не твърди, че има такава промяна на адреси, нито се сочат конкретни
лица, с които осъденият поддържа социални контакти.
Видно от справка от Национална база данни Население на
л.18 от делото, адресната регистрация на лишения от свобода е на територията на
общ. Велики Преслав, обл. Шумен, като в съответствие с т.4.6 от заповед №
Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН (л.75-77), издадена на основание
чл.58 от ЗИНЗС, П. ***.
От представените билети за свиждане на П. (л.30-65) се
установява, че от 2018г. до 2022г. е бил посещаван от различни лица, чиито
адресни регистрации са били на територията на общ. Велики Преслав, като през
годините не са били променяни. Следователно, от постъпването на П. *** до
постановяването на процесния отказ не е налице промяна в тези обстоятелства и
правилно АО е отказал преместване.
Следва да се посочи, че само по себе си наличието на
роднини в дадено населено място не изпълнява изискванията на чл.62, ал.1, т.3
от ЗИНЗС, за да се приеме за основание за преместване в друго пенитенциарно
заведение. Според първата предпоставка в нормата, тези лица следва да са променили постоянните си адреси, но това
не се твърди от оспорващия и не се доказва по делото. Втората предпоставка е
лишеният от свобода да поддържа социални контакти с тези лица (арг. и от чл.40а
от ППЗИНЗС). Това също не се твърди и не се установява в производството пред АО
или пред съда, доколкото П. не е посочил поименно кои са тези негови близки,
които ще го посещават. Оспорващият не е ангажирал никакви доказателства, че
поддържа контакти със своите братовчеди от общ. Велики Преслав – чрез
свидетелски показания, декларации или най-малкото чрез писма и друга
кореспонденция от и до тези лица. Твърденията, че ако се намира в Затвора В.,
за братовчедите му ще е много по-удобно да го посещават, предвиждат едно бъдещо
несигурно събитие, докато цитираната норма изисква да са налице такива контакти
към датата на подаване на молбата (освен другото изискване за промяна на
постоянния адрес).
Отделно от горното, доколкото съобразно чл.90, ал.5 от ЗИНЗС, молби и жалби, подадени повторно, се разглеждат, ако
съдържат нови обстоятелства, каквито както вече се установи по-горе – не са
налице, то за АО не е било налице задължение да разглежда и да се произнася по
молбата на П. с вх. № М-863/09.08.2022г. с нарочна заповед.
Предвид горепосоченото и доколкото в случая не се
доказва наличието на нито едно от нормативно установените условия за
преместване в друг затвор по заявено искане от лишения от свобода,
законосъобразно компетентния административен орган е оставил без уважение
молбата на П. за преместване в Затвора В..
По изложените съображения съдът намира, че оспореният отказ
е законосъобразен, а жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.П. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, XI група, против отказ на главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София по молба с вх. №
М-863/09.08.2022г. за преместването на лишения от свобода от Затвора Л.в Затвора
В. за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на
основание чл.62, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: