№ 509
гр. Благоевград, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:Атанас Иванов
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500888 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Община
Благоевград, чрез кмета на общината, против решение № 539/ 28.06.2025 г.,
постановено по гр. д. № 3082/ 2024 г. по описа на РС – Благоевград, с искане
за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Навежда се, че оспорваното решение се явява недопустимо, тъй като е
постановено при липсата на положителна процесуална предпоставка, а
именно пасивна процесуална легитимация. В тази връзка, следва да се има
предвид, че експлоатацията на ревизионните шахти не е задължение на
Община Благоевград и същата не следва да носи отговорност за тяхната
поддръжка. Процесуалната легитимация на двете страни следва не от
обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното
твърдение и когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу
надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или
отрича. Твърди се от въззивника, че искът е насочен срещу ненадлежна страна
1
- наличието на пасивна процесуачна легитимация на ответника в исковото
производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните,
както за предявяването на иска, така и за разглеждането му по същество.
Насочването на исковата претенция срещу ненадлежна страна, обуславя
процесуална недопустимост на исковия процес. Първоинстанционният съд не
е прекратил производството по делото, а е разгледал иска по същество.
На следващо място счита, че първоинстанцонното решение е неправилно,
тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
това, че съдът не е обсъдил направеното от страна на ответника възражение за
недопустимост на предявения иск. Съдът е длъжен да обсъди всички
възражения на страните и да вземе отношение по тях. Като не е обсъдил
релевираното от страна на Община Благоевград възражение, съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, водещо до постановяването на
неправилно решение.
На следващо място, от всички събрани гласни и писмени доказателства
счита въззивника, че вредите по процесния автомобил не са настъпили по
описания от ищеца начин. Не се доказал точния механизъм на настъпване на
процесиите щети, като от събраните доказателства е доказано наличието на
съпричиняване от страна на водача. Прави се довод, че безспорно се доказа, че
Община Благоевград няма вина за настъпването на процесното ПТП, както и
че не носи отговорност за настъпилите материални щети. Сочи се, че
съставеният протокол не се ползва с материална доказателствена сила, по
отношение на механизма на настъпване на ПТП, поради което ищецът не
успял да докаже точния механизъм на настъпване на процесиите щети.
От обективна страна, ищецът не успял да ангажира доказателства, които
по категоричен начин да установят достоверността на изложената в иска
претенция. Важно е да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 180 от ТПК,
частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, доказват
единствено, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица, но те нямат доказателствена стойност относно описаните в тях
обстоятелства. Въз основа на изложеното по-горе, считам, че искът се явява
изцяло недоказан, тъй като се основава само и единствено на едностранно
генерирани от страна на ищеца и застрахованото лице документи, които не
могат да се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
На следващо място се сочи, че Община Благоевград не следва да носи
отговорност поради доказаното в процеса виновно поведение единствено на
водача на лекия автомобил, изразено в несъобразяване с пътните условия и
законоустановените правила за поведение при управление на МПС.
Навежда се, че съпричиняването има обективен характер, като от значение
е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка и е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия - в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
2
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди така решение № 165/26.10.2010
г. по гр. д. № 93/2010 г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способстват за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно. Съпричиняването е обективно участие в
процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент "вина".
В този смисъл следва да се има предвид т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС. според която обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.
В настоящия случай, от разпита на вещото лице, в съдебно заседание, се
установи, че водачът на автомобила се е движел със скорост около 30 км/ч.,
предвид което, при повече внимание от негова страна, е могъл да избегне
пътното препятствие. Последното не е обсъдено от първоинстанционния съд и
е това е допуснато нарушение.
Поддържа се, че в изготвения по делото доклад съдът разпределя
доказателствена тежест, като приема, че в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът отговаря за обезопасяване на ревизионната шахта, а в тежест на
ответника е да опровергае наличието на някой от кумулативните елементи, на
които се основава тезата на ищеца. Наред с това. обаче, сочи че в тежест на
ответника е да докаже, че не отговаря за обезопасяване на ревизионната
шахта.
От така разпределената доказателствена тежест не става ясно, дали
ответникът, в лицето на Община Благоевград следва да доказва, при
условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че не отговаря за
обезопасяване на ревизионната шахта или е напълно достатъчно да
опровергае наличието на някой от кумулативните елементи, на които се
основава тезата на ищеца. Разпределената, по този начин, доказателствена
тежест противоречи на принципа на равнопоставеност и поставя ответника в
ситуация да доказва наличието на отрицателни факти и обстоятелства, а
именно, че Община Благоевград не е отговорна за настъпилото
застрахователно събитие.
Предвид изложеното, съдът не е спазил посоченото в доклада
разпределение на доказателствената тежест, а неспазването й е процесуално
нарушение, от категорията на съществените. Последното води до
постановяване на едно неправилно решение, каквото категорично е
оспорваното.
Сочи се, че съдът не е взел предвид, в достатъчна степен, показанията на
свидетеля Г., в частта им, че на място е пристигнал екип на ВиК, който е
3
извършвал ремонт на шахтата. С това, съдът е изопачил фактите по делото.
Първоинстанционният съд само бланкетно е изложил показанията на
свидетеля Г.. Като не ги е обсъдил и изследвал по-задълбочено в тази им част,
съдът е достигнал до неправилен извод, че отговорна за подръжката на
процесната шахта е именно Община Благоевград. По своята същност това
представлява и нарушение при прилагане на правилата на логическото
мислене, водещ до постановяването на неправилно решение.
Следва да се има предвид, че в своето решение съдът сочи, че кредитира
свидетелските показания и на двамата свидетели в цялост, без да вземе
предвид, че същите се разминават по отношение на това, че на мястото е
пристигнал екип, който е извършил ремонт на процесната шахта. Докато
свидетелят Г. заявява, че това е екип на ВиК, свидетелката Витанова сочи, че
това е екип на Община Благоевград.
В тази връзка, по въпроса за начина, по който съдът следва да извърши
преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите, следва да се има
предвид константното разбиране в съдебната практика, изразено например в
Решение №141/11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018 г., 1 г.о. на ВКС, в което се
обоснова, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на
процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.
На първо място, съдът следва да обсъди установява ли се противоречие в
показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за
спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да
прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви
съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен
начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства;
преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с
писмените доказателства, като се ползват и правилата на логиката; не е
достатъчно свидетелските показания да бъдат само преразказани, а следва да
се изложат съображения за възприемане показанията на част от свидетелите,
както и да се посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези
свидетели, както и защо не кредитира други, или в каква част ги възприема;
свидетелските показания не може да бъдат преиначавани или да се обсъжда
избирателно части от тях, като се игнорира друга част относно релевантни за
спора факти; съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел
обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги
изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на
развитието на правоотношенията между страните се отнася той, като има
предвид, че заинтересоваността на свидетеля и неговата предубеденост може
да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на
неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в
показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти или само
4
за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери
на тези показания и в каква степен.
Съдът не само не е констатирал изложеното противоречие в свидетелските
показания, но и не е изложил своите съображения в насока кои показания
кредитира и кои не. Вместо това, първоинстанционният съд само преразказва
част от свидетелските показания и на свой ред игнорира друга част, относно
релевантни по спора факти.
Установената от съда, в решение, фактическа обстановка не е
кореспондира напълно с тази, установена по делото. В тази връзка, следва да
се има предвид факта, че съдът въобще не е коментирал наличното
разминаване между твърдените от ищеца вреди и тези, които описва
свидетелката-водач Витанова в своите показания.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 539/
28.06.2025 г., постановено по гр. д. № 3082/ 2024 г. по описа на РС –
Благоевград, като съдът постанови друго такова, с което да отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба
от въззиваемата страна. Посочва се в отговора, че първоинстанционото
решение е правилно и законосъобразно, издадено изцяло с съответствие с
процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че няма колебание в
практиката на ВКС, че процесуалната легитимация на ищеца и ответника се
определя от твърденията в исковата молба. Процесуалната легитимация
следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната
легитимация, която предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството
на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител
на правното задължение. Процесуалната легитимация на двете страни следва
не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от
правното твърдение и когато съдът проверява дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Ето защо заявеното от ищеца спорно
право обуславя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и на
ответника, като по този начин предопределя кои са надлежните страни в
процеса. Съобразно правилата на КЗ и ЗЗД, активно легитимирани да търсят
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение за непозволено
увреждане са застрахователите, встъпили в правата на увреденото лице, а
пасивно легитимирани са онези лица, за които се твърди в обстоятелствената
част на исковата молба, че са извършили неправомерни действия, довели до
увреждането (или в настоящия случай възложителят на работата им). Видно
от доказателствата по делото ищецът твърди, че обезщетените от него вреди
по застрахователния договор са настъпили в резултат на неправомерните
действия на трети лица (необезопасяване и несигнализиране на препятствие
на платното за движение), на които ответникът е възложил работа, при и по
повод на която са настъпили вредите.
В производството ищеца доказал всички елементи от фактическия състав
5
на регресното си право. Изложените в обратния смисъл аргументи от страна
на въззивника са несъстоятелни и не следва да бъдат споделяни. Механизма на
настъпване на процесното ПТП в цялост се установи от представените
писмени доказателства, изготвеното и прието без да бъде оспорено от
страните експертно заключение по съдебната автотехническа експертиза,
както и от показанията на разпитания свидетел Витанова (последователни и
вътрешно непротиворечиви), всички кореспондиращи помежду си - при
извършване на маневра за смяна на лентите, автомобила преминава през
капака на ревизионна шахта на платното за движение, пропада в рамката й,
гумата му се пука и се уврежда джантата. Както съдът правилно отбелязва в
мотивите си, причина за настъпване на инцидента е преминаването на лекия
автомобил през необезопасено и несигнализирано препятствие - подвижна
ревизионна шахта на платното за движение. Заключението по съдебната
автотехническа експертиза, прието по делото и неоспорено от страните,
потвърди гореописания механизъм на ПТП и установи категорично причинно
- следствена му връзка с настъпилите по превозното средство вреди, както и
техния размер по средни пазарни цени, в съответствие с трайната съдебна
практика.
На следващо място се сочи, че ответникът не ангажира доказателства, с
които да установи твърдяното от него възражение за съпричиняване на
вредите. Това се подкрепя и от показанията на свидетеля Г., според който
шахтата била отворена, когато пристигнал на място и нямало никакви
отличително знаци, че пътят бил в ремонт. От разпита му се установява и че
действително са били нанесени твърдените в производството увреждания на
автомобила. От друга страна, съдът правилно приема, че водачът се е движил
със съобразена с пътни условия скорост, която е и в рамките на разрешената
такава за процесния път, доколкото несигнализираните препятствия на пътя
(неравности) не представляват предвидимо препятствие и не създават за
водача задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Претендира сторените във въззивната инстанция разноски.
Окръжен съд – Благоевград, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за
установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно
като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
6
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от РС - Благоевград, обосноваващи
окончателен извод, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са : 1/. да е бил сключен договор
за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Ангажирането на
отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки : 1/.
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството ищец; 3/.
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице,
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
/действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно.
В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника
7
Община Благоевград се претендира във връзка с твърдяно противоправно
бездействие, свързано с неизпълнение на задълженията по поддържането на
общинския път и отстраняване на препятствията по него. По делото е
представена застрахователна полица № 00500100533878, от която става ясно,
че на 13.09.2023 година между „ЗД ЕВРОИНС“ АД и М.Н.
Димитрова, в качеството й на собственик на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Мерива“, с рег. № *** е сключен застрахователен договор за
застраховка „Каско на МПС“ № 00500100533878/13.09.2023 г. валиден за
периода от 17.09.2023 година, 00:00 часа до 24:00 часа на 26.09.2024 година.
Не е спорно, че застрахователният договор е включвал и обезщетяване
при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на
пътнотранспортно произшествие, а съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. С оглед изложеното се установи, че
застрахователят по имуществена застраховка "Каско" покрива вреди,
причинени от неизправности на пътната мрежа, доколкото дефиницията на
пътнотранспортно произшествие не изключва тези събития, възникнали в
процеса на движение на пътно превозно средство в резултат на "препятствие
на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП - "препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В разглеждания случай полицата е сключена с покритие по клауза
"Пълно Каско". Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и при съобразяване на заключението по
приетата в хода на делото автотехническа експертиза, се установява
механизма на настъпване на процесното ПТП, вида на уврежданията, тяхната
стойност и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
вредоносните последици, а именно - че уврежданията по автомобила са
настъпили вследствие попадането му в необезопасено, неподсигурено и
несигнализирано препятствия на пътя – необезопасена шахта, за чиято
изправност отговаря Община Благоевград, чрез своите служби и органи.
Установи се и от разпита на полицейския служител, който е посетил мястото
на ПТП, че в действителност шахтата била отворена. На място пристигнал
екип на „ВиК“, Благоевград, от който разбрал, че при извършения ремонт,
който тогава правели на самата улица за поставяне на настилката, шахта не е
била стабилизирана правилно. Няма спомен дали на място имало отличителни
значи, че пътя е в ремонт, но е категоричен, че на шахтата нямало някакви
знаци. Посочва, че служителите на „ВиК“, Благоевград отремонтирали
шахтата.
По отношение на начина на настъпване на ПТП, съдът кредитира и
показанията на водача на МПС – свидетелката Е.В., чиито показания се
8
подкрепят и от показанията на свидетеля Г., както и от
приложените по делото писмени документи.
Установи се от представените по делото писмени документи, че по време на
действието на сключения договор за застраховка "Каско на МПС" е настъпило
застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били
нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 981,88 лева /видно от приложеното по делото преводно нареждане от дата
17.07.2024 година/.
Установи се, че причина за настъпването на процесното ПТП е
преминаване през необезопасено и несигнализирано препятствие
/необезопасена шахта/, реализирано на 27.04.2024 г. в гр. Благоевград, при
движение по ул. "Иван Михайлов“, в района на ЮЗУ Благоевград, посока Е -
79. Съдът намира, че гласните доказателствени средства чрез разпит на водача
на увреденото МПС - Е.В. и дошлият непосредствено след инцидента
свидетел - полицейски служител Г. следва да бъдат кредитирани. От
показанията на тези свидетели се установяват спорните релавантни
обстоятелства. Свидетелят Е.В. е имала преки и непосредствени възприятия
относно инцидента, доколкото е негов очевидец. Показанията на двамата
свидетели са непротиворечиви помежду им, логични и детайлни, а и се
подкрепят от заключението на авто-техническата експертиза. В хода на делото
е прието заключение на автотехническа експертиза, което преценено по реда
на чл. 202 от ГПК, следва да се кредитира като пълно и обективно.
От същото се установява, че от техническа гледна точка вредите,
нанесени върху процесния автомобил, се намират в причинно-следствена
връзка с описания в уведомлението за щета механизъм, съответстващ изцяло и
на дадените показания на разпитаните по делото свидетели. Според
заключението на вещото лице стойността на ремонта по отстраняване на
щетите на увредения лек автомобил марка Опел, модел Мерива, с рег. №. ***,
възлиза на около 993,11 лв.
Освен изложеното, следва да се посочи и обстоятелството, че по делото
няма никакви данни - преки или косвени, които да сочат на вероятен друг
механизъм на увреждане на процесния автомобил, поради което възражението
на ответника в този смисъл е неоснователно. По тези съображения следва да
се приеме, че по делото е установен механизма на пътнотранспортното
произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени
твърдените имуществени вреди, а именно - преминаване през необезопасена
шахта, за което препятствие ответникът не твърди да е била сигнализирано и
обезопасено по предвидения за това начин, а напротив обратното, свидетелят
Г., пристигайки непосредствено след ПТП посочва, че шахтата не е била
обезопасена.
Настъпването на застрахователното събитие може да бъде установявано
с всички допустими доказателствени средства, включително гласни
доказателства, какъвто е разглеждания случай. Застрахованият е изпълнил
9
задължението си своевременно да уведоми застрахователя за настъпилото
събитие и не е създал пречки на застрахователя да установи обстоятелствата,
при които е настъпило събитието - чл. 403, ал. 1 вр. ал. 4 КЗ. Също така не е
налице някоя от регламентираните в чл. 408 КЗ предпоставки, при
осъществяването на които застрахователят може да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 3 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях, така че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда.
Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП сочи, че лицата, които стопанисват
пътя го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, „препятствие на пътя" е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. Безспорно е, че
установеното в случая - необезопасена шахта на пътното
платно, представлява препятствие на пътя.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата
/ЗП/ във вр. с чл. 8, ал. 3 от закона, поради което и с оглед разпоредбите на чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът Община
Благоевград. Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31
ЗП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
По тези съображения се налага извод, че увреденият има срещу
ответника вземане по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил
в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя се остойностява с
10
размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя
методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Също така обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза се установява, че стойността на извършения
ремонт по процесното МПС в размер около 993,11 лева, която сума е по -
голяма от претендираната от ищеца 981,88 лв. С оглед на гореизложеното,
искът за присъждане на сумата от 981,88 лева се явява доказан, както по
основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова
молба в съда /12.11.2024 година/, до окончателното изплащане на вземането.
Възражението на ответника, че водачът на МПС е допринесъл за
настъпване на ПТП, тъй като в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се е
съобразил с конкретната пътна обстановка и се е движил с несъобразена
скорост, е неоснователно. Същото не се доказва, тъй като в негова подкрепа
няма ангажирани никакви доказателства. Според вещото лице, от данните по
делото, скоростта в момента на преминаване на процесния автомобил през
ревизионната шахта и чуване на удар от водача до окончателното му спиране
около 15 метра е била около 20 км./ч. до 30 км./ч., като вещото лице посочва,
че въпреки, че на мястото на ПТП в тази посока на движение няма
ограничителен знак за движение, то в населено място скоростта на движение е
50 км.ч, т.е. водачът на МПС се е движел с разрешената скорост за населено
място.
Обстоятелството, че не е възприел своевременно шахтата на пътя и е
навлязла в нея се дължи на това, че същата не е била сигнализирана и
обезопасена по никакъв начин, задължение за което има Община Благоевград.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи и основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272
ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
11
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Въззиваемият претендира разноски за юрисконсулт, които на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 539/ 28.06.2025 г., постановено по гр. д.
№ 3082/ 2024 г. по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА Община Благоевград, да заплати на ЗД „ЕВРОИНС” АД,
ЕИК *********, сумата от 50 лв. (петдесет лева) представляваща разноски за
юрисконсулт за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12