Р Е Ш Е Н И Е
№ 855/3.5.2019г.
гр.Варна, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и седми състав
На седемнадесети април година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 1427 по описа на съда
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Т.7.“ ЕООД,
с ЕИК *********, против Наказателно постановление № 03 - 009532/09.05.2018 год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „И.Т.7.“
ЕООД, с ЕИК ********* е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.416
ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено
НП, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не
се явява, но се представлява, като процесуалния му представител поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли
съда, да потвърди атакуваното НП.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
„И.Т.7.“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството
си на работодател е издал Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с
лицето Х.Х.Ш., ЕГН ********** на длъжност „шофьор товарен автомобил на 12
/дванадесет/ тона” на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ без да е постигнато
писмено съгласие между страните и без да е отправено предложение от едната
страна по трудовото правоотношение, по което да има писмено становище от
другата страна, съгласно чл.325 ал. 1 т.1 от КТ.
Бил
съставен акт за установяване на административно нарушение. Акта бил връчен на
жалбоподателя, който не неправил възражения.
Впоследствие,
въз основа на акта за установяване на административно нарушение от
административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, с
което въззивника бил санкциониран на осн. чл.416 ал.5 от КТ, за извършено
нарушение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
В хода на съдебното производство бе
разпитан св.М., св.И., св.Шабанов, чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита на свидетелите
в хода на съдебното производство и приложените допълнителни писмени
доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане, като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган - от Директора на дирекция „Инспекция по труда" гр.Варна.
Правилно административнонаказващия орган е приложил
материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Видно от нарушената разпоредба трудовия договор се прекратява
без която и да е от страните да дължи предизвестие: 1. по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок
от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието. Трудовият договор се прекратява писмено. Трудовият договор се
прекратява: при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на
предизвестието, при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на
съответната част от срока на предизвестието, при прекратяване без предизвестие
- от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на
договора. В конкретния случай не е налице писмено становище в което да е
изразено съгласие от страна на работника. Предвид гореизложеното съдът приема,
че е било извършено нарушение от жалбоподателя. В тази връзка съдът кредитира
показанията на св.М., св.И., св.Шабанов и събраните по делото писмени доказателства. Причините за извършване на нарушението съдът
намира за ирелевантни на спора. Жалбоподателят не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази
връзка съдът не приема възраженията за неточно описание на нарушението и
нарушен чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е
било допуснато съществено процесуално нарушение. По никакъв начин не е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съдът счита, че при преценка дали се
касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне
до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай
съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид, като следва също да се отчете и характера на
защитените с нарушената разпоредба обществени отношения.
Съдът намира, че при определяне
размера на наложеното наказание е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН,
която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди
и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка
трябва да се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. В случая е наложено наказание към минималния размер предвиден в
закона, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 03-009532/09.05.2018 год. на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" - Варна, с което на „И.Т.7.“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: