Решение по дело №166/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 260032

гр. Варна, 20.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 166 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Б.С.Х. и Л.С.Х.-О., и двамата представлявани по пълномощие от адв. А. Д. ***, насочена против решение № 1563/27.12.19г., постановено по гр.д. № 1833/17г. на ОС-Варна, в осъдителните му части, с които:

1.Б.С.Х. е осъден да заплати на „Феномен“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, следните суми: сумата от 16963,34 лева, представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения му имот, представляващ ½ ид.част от притежавания в съсобственост с Л.С.Х. първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес: гр. Варна, ул. “Сан Стефано“, № 18 и ½ ид.част от дворното място, в което е построена с ид. 10135.1507.876 по КК на гр. Варна, вследствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до 15.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г., до окончателното й изплащане; сумата от 4519,20 лева представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части /основи и покрив/ на сградата  с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г., до окончателното й изплащане; сумата от 2490,90 лева, представляваща половината от общо заплатените от ищеца главница за местни данъци и такси и лихви за забава в полза на Община Варна, дължими за имота с ид. 10135.1507.876 по КК на гр.Варна и построената в него сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, събрани принудително по изп.дело 20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д., с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД; сумата от 2304,70 лева съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

2. Л.С.Х.-О. е осъдена да заплати на „Феномен“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, следните суми: сумата от 16963,34 лева, представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения ѝ имот, представляващ ½ ид.част от притежавания в съсобственост с Б.Х. първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм. адрес: гр. Варна, ул. “Сан Стефано“, № 18 и ½ ид.част от дворното място, в което е построена с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна, вследствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до 15.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г., до окончателното й изплащане; сумата от 1026,96 лева, представляваща увеличената стойност на собствения ѝ имот – жилище, заемащо втори етаж в сградата с ид. ид.10135.1507.876.1 по КК на гр. Варна, вследствие на извършени от ищеца подобрения в качеството му на добросъвестен владелец в периода 2006г. до 2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г., до окончателното й изплащане; сумата от 4519,20 лева, представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части /основи и покрив/ на сградата с ид. 10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г., до окончателното ѝ изплащане; сумата от 2490,90 лева, представляваща половината от общо заплатените от ищеца главница за местни данъци и такси и лихви за забава в полза на Община Варна, дължими за имота с ид. 10135.1507.876 по КК на гр. Варна и построената в него сграда с ид. 10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, събрани принудително по изп.дело 20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д., с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД; сумата от 2286,06 лева съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивниците считат, че решението в посочените части е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и претендират същото да бъде отменено, а предявените срещу всеки от тях искове да бъдат отхвърлени. Сочи се, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречи на материалния закон. На първо място се сочи, че едва с уточняващата си молба от 29.09.17г. ищецът е формулирал петитум по иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, какъвто иск не е бил предявен с първоначалната искова молба и който иск е бил квалифициран като главен, наред с иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС. На второ място е посочено, че делото е разгледано при нередовна искова молба, тъй като държавна такса е била събрана от ищеца само по главните, а не и по предявените в евентуалност искове, квалифицирани от съда като такива по чл. 73, ал. 2 и чл. 74 от ЗС. В тази връзка се иска от настоящия съд да укаже на ищеца да внесе изцяло дължимата ДТ и ако това не бъде сторено, производството по делото да бъде прекратено, евентуално – делото да се върне на първоинстанционния съд за отстраняване на тази нередовност. На трето място, в нарушение на процесуалните правила, първоинстанционният съд не е приел направеното от ответниците с отговора на исковата молба възражение за прихващане, с дължимите от ищеца на всеки от ответниците суми, представляващи получени от дружеството наеми /добиви/ от вещта, собственост на ответниците (възлизащи на общо 90 946 лв. като левова равностойност на 46 500 евро), а при оспорване на наемите /добивите/ - с дължимото им от ищеца обезщетение за ползите от имота им, от които те са били лишени, за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г.; както и с дължимата им се от ищеца сума по изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З.Д., рег. № 808 (в размер на 7418.77 лв.). Всеки от ответниците е направил изявление за прихващане с дължимите му се суми от по 49 182.38 лв. /с припадащата му се половина от общата сума от 98 364.76 лв./. Тези суми се считат, че са ликвидни и изискуеми и безспорно дължими им се от ищеца. Но дори и да се приеме, че сумите не са ликвидни и изискуеми, то това подлежи на доказване при разглеждане на делото. Претендира се релевираното от всеки от ответниците възражение за прихващане с посочените суми да бъде разгледано от въззивния съд.

На следващо място се поддържа, че решението е необосновано, тъй като от описаните в него доказателства не става ясно на кои от тях съдът се е позовал, а освен това същият не е коментирал събрани по делото доказателства. От друга страна се поддържа, че е налице противоречие относно приетото от съда по това дали има спор досежно осъществявана от ищеца фактическа власт върху имота на ответниците за периода от 2006г. до 2013г. /като неправилно е посочена и датата на въвода на ответниците в имота им - 15.01.13г./. Освен това съдът се е позовал и на оспорени от ответниците доказателства – писмени и гласни такива, както и експертни заключения. Първоинстанционния съд се е позовал и на доказателства, които не са били събрани по съответния процесуален ред – на протокол от съдебно заседание по друго дело, в който са инкорпорирани показанията на свидетел.

Неправилни се считат и изводите на съда, че ищецът е бил добросъвестен владелец на имота, че същият е извършил подобрения в него и те са увеличили стойността му. Относно твърдяното от ищеца негово качество на добросъвестен владелец се сочи, че е налице влязло в сила решение, обвързващо страните по делото /решение № 22/29.06.17г. по гр.д. № 2113/16г. на ВКС/, в което е прието, че дружеството не може да придобие имота по реда на чл. 79, ал. 2 от ЗС, тъй като то няма качеството на добросъвестен владелец. Правните изводи на първоинстанционния съд противоречат на посоченото решение, а освен това и са направени при допуснати процесуални нарушения /недопускане на поискани от ответниците доказателства чрез изискването на материалите по цялото предходно производство по гр.д. № 145/13г. на ВОС и на протокола за разпит на свидетели, осъществен от нотариус Св. Стойчева във връзка с издаването на КНА в полза на С.И.Ч. за имота, като придобит въз основа на придобивна давност/ и неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Освен това от събраните по делото доказателства не е било установено да са извършвани от ищеца ремонти в процесния имот. Оспорва се и извода на съда, основан на заключението на тройната СТЕ, че вследствие на извършени подобрения е била увеличена стойността на имота, както и е установен размера на необходимите разноски за запазване на общите части на сградата. Сочи се, че това заключение е било оспорено от ответниците, тъй като е било основано на предположения. Наред с горното съдът не е отчел изложеното от вещите лица, че извършените в имота СМР са незаконни, тъй като къщата е паметник на културата и те е следвало да бъдат съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство.

Неправилността на решението се поддържа и поради приетото в него, че възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца, е неоснователно. В тази връзка по делото не били събрани доказателства относно момента, в който евентуално владение на ищеца е било превърнато в държане. Освен това за периода от 2008г., когато се твърди от ищеца да са били извършвани СМР в имота, и до датата на предявяване на исковете по настоящото дело на 22.08.17г., е изтекъл срок по-дълъг от 5 години.

Необосновано се счита и решението, с което въззивниците са осъдени да заплатят суми, съизмерими със заплатени от ищеца местни данъци и такси за имота. В тази връзка се сочи, че заключението на СИЕ е било оспорено, а искането на ответниците за извършване на проверка в НАП не е било уважено. Привежда се и аргумента, че ако ищецът е считал себе си за собственик на имота, той е следвало да плаща тези данъци и такси, а не да допуска събирането им по принудителен начин, което е довело до заплащането и на лихви и разноски.

Отправеното до съда искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

В с.з. въззивната жалба и релевираните със същата оплаквания се поддържат чрез процесуален представител, който в указания му от съда срок е депозирал и писмени бележки по съществото на спора.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Феномен“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. Д. В. ***, чрез който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че съдът се е произнесъл по редовна искова молба, тъй като са били внесени дължимите ДТ в пълен размер по обективно съединените главни искове. Отделно от това липсва допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с релевирано от ответниците възражение за прихващане. В тази връзка се сочи, че с отговора на исковата молба не е било релевирано възражение за прихващане от всеки от ответниците с размерите, посочени в самата въззивна жалба /суми от по 49 182.38лв./, нито такова възражение е било уточнено от въззивниците пред първоинстанционния съд във вида му, изложен във въззивната жалба. Релевираното възражение е било неуточнено по вид и размер за всеки от ответниците, по основание и период на вземането, съдържало и елемент на „евентуалност“. Отделно от това съдът не е длъжен да приеме за съвместно разглеждане и на редовно възражение за прихващане, ако това ще доведе до усложняване на процеса със събирането на множество доказателства и поради липсата на връзка със спорното правоотношение, което е предмет на делото. Отделно от това, ако се поддържа, че ответниците имат ликвидно и изискуемо вземане, което е предмет на изп.д. № 611/17г. на ЧСИ З.Д., то е следвало още с отговора на исковата молба да представят доказателствата в тази връзка. Отделно от това предприетото увеличение на размера на възражението за прихващане от 18 000лв. на 90 946лв. при липсата на наведено основание на частичното вземане, е извършено след настъпила преклузия /в с.з. на 21.06.19г./. Наред с това пред първата инстанция ответниците са посочили период на претенцията от 01.10.14г. до 01.10.17г., а във въззивната жалба сочат период от 09.10.08г. до 01.10.17г. Поради всичко това и искането за разглеждане от въззивния съд на възражението за прихващане се счита за неоснователно, а направените от въззивниците доказателствени искания за установяването на факти от предмета на възражението, се считат за нередовни и недопустими.

Поддържа се още, че липсват и други допуснати от съда процесуални нарушения във връзка със събирането и обсъждането на доказателствения материал по делото. Като некоректно и неоснователно е квалифицирано оплакването на въззивниците, че съдът е използвал недопустимо протокол за разпит, осъществен по гр.д. № 145/13 г. на ВОС, а самите те искат да се ползват материалите от същото дело именно по този начин. Като цяло се счита, че решението е постановено след извършен съвкупен и обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства и поради това същото не се явява необосновано. Сочи се в отговора, че възражението за незаконност на извършените СМР в имота е въведено едва с въззивната жалба. Освен това евентуална преценка дали СМР са законни или незаконни, не би променила извода за увеличена стойност на имота. Споделя се извода на съда, че ищцовото дружество е било добросъвестен владелец на имота по см. на чл. 74, ал. 2 от ЗС, тъй като собствениците са знаели, че се правят подобрения в имота и не са се противопоставили на извършването им. Счита се още, че предявените по делото вземания на ищеца не са погасени по давност, тъй като за периода от установяването на фактическа власт върху имота през 2006г. и до предявяването от настоящите ответници на ревандикационните им искове на 15.01.13г., по които е било образувано гр.д. № 145/13г. на ВОС, ищцовото дружество е своило целия имот и не е знаело за правата на трети лица. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 2 от ЗС, както и на тази, разгледана в т. ІV от ППВС № 6/27.12.1974г. Поради това и давността не е изтекла за периода от 15.01.13г. до 22.08.17г. Основателен се счита и иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е подкрепен от заключението на ССчЕ и на писмените доказателства по делото. Претендира се от въззивния съд да потвърди решението в обжалваните му части, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.

В първото проведено пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, след като е извършен доклад по делото от въззивния съд и последният е обявил на страните, че ще разглежда релевираното от ответниците пред първата инстанция възражение за прихващане с посочените от тях суми от по 45 473 лв. и от по 3 709.38 лв., процесуалният представител на въззиваемото дружество /ищец в исковото производство/ е направил възражение за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност за вземанията за получени от ищеца наеми за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г., евентуално за обезщетенията за ползване на имота без правно основание, с които ответниците са направили възражение за прихващане, тъй като тези вземания са за периодични плащания.

В указания от съда срок процесуалният представител на въззиваемата страна е депозирал и писмени бележки по съществото на спора.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителните му части по исковете, предявени срещу всеки от ответниците.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            В депозираната на 22.08.17г. искова молба ищецът „ФЕНОМЕН“ ЕООД, гр. Варна е твърдял, че е придобил чрез договор за покупко-продажба, оформен с НА № 27/27.01.06г. на нотариус с рег. № 193 на НК, правото на собственост върху дворно място с площ от 307 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 10135.1507.876 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“, № 18, ведно с построената в този имот сграда на два етажа със ЗП от 146 кв.м. и второстепенна сграда със ЗП от 32.50 кв.м. С влязло в сила на 29.06.17г. решение по гр.д. № 145/13г. на ВОС /образувано по искова молба, подадена на 15.01.13г./ ищцовото дружество е било осъдено да предаде на ищците Б.С.Х. и Л.С.Х.-О. владението върху описаните имоти /земя и сграда/, като в установителната част по ревандикационния иск ищците са бил признати за съсобственици на по 1/3 ид.ч. от дворното място и от общите части на сградата, както и на първия етаж на сградата; ищцата О. – за собственик на жилището на втория етаж от сградата, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място и от общите части на сградата; ищецът Х. – за собственик на жилището на трети (тавански) етаж на сградата, ведно с прилежащите му общи части, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място. Ищецът е твърдял, че е владял имота явно, необезпокоявано и на правно основание, годно да го направи собственик, като в периода от датата на продажбата 27.01.06г. до подаването на исковата молба от ответниците на 15.01.13г., дружеството в качеството му на добросъвестен владелец е извършило в описаните имоти подобрения, както и разноски за запазването му. В тази връзка се е твърдяло, че в началото на 2006г. имотът е бил изоставен и нестопанисван, а в същия преди това е имало и пожар. Дружеството е финансирало работите по разчистването на отломките от пожара и извършването на неотложен ремонт на покрива, както и изработването на бетонов постамент, с който са били укрепени основите на сградата. Това е изисквало извършването на земни и бетонови работи – изкопаване на земна маса, изхвърляне на отпадъци и земна маса на сметище, изливане на бетон за фундамент и плоча, полагане на хидроизолация в основите, насипване и трамбоване на подложен камък. През периода от 2008г. до 2012г. дружеството е извършило и множество строително-ремонтни работи /СРР/ и строително-монтажни работи /СМР/ в сградата – подмяна на всички сградни инсталации (ВиК и електрическа); хидро- и топло-изолации, външни изолации, силикатна мазилка; нов покрив с нова дървена конструкция и изпълнена дъсчена обшивка, импрегнация и хидроизолация; смяна на дървената дограма с ПВЦ на цялата сграда без таванските прозорци на южната фасада; доставка и монтаж на интериорни стъклени витрини на северната фасада на партерния етаж откъм улица „Сан Стефано“; изпълнена подова плоча на първия етаж, покриваща сутерена; свалена старата интериорна мазилка на стените и полагане на нова с шпакловане и боядисване; монтиран окачен таван с минераловатни пана на първия етаж с поставени вградени осветителни тела; изграден санитарен възел на първия етаж с положен фаянс и теракот; изградена стоманобетонна плоча на санитарния възел на втория етаж; подмяна на изгорелите настилки на втори и трети етаж; направени в същите мазилки и боядисване. Общата стойност на извършените СРР и СМР в жилищната сграда и терена според ищеца възлизали на над 130 000 лв. По възлагане на дружеството е било извършено и изработването на проект, който е бил съгласуван и е била издадена виза за проектиране от Министерство на културата за реконструкция на част от съществуващата сграда със запазване на нейната фасада и строителство на нова сграда на 3 етажа, надстройка и пристройка на съществуващата такава, което е увеличило стойността на имота. Въз основа на горните твърдения се счита, че на осн. чл. 72 от ЗС ответниците дължат заплащането на ищцовото дружество на сумата от 30 000 лв. като част от сумата от 130 000 лв., представляваща увеличената стойност на описания имот, вследствие на извършените от него в качеството му на добросъвестен владелец подобрения, както и разноските за запазването на имота. В условията на евентуалност (ако се приеме, че ищецът е бил недобросъвестен владелец) тази сума се претендира на осн. чл. чл. 73, ал. 2 и 74, ал. 2 от ЗС, тъй като се твърди, че извършените подобрения в имота и на разноските за запазването му, са направени при знанието и без противопоставянето от страна на собствениците му.

Освен горното ищецът е твърдял в исковата си молба, че е заплатил всички местни данъци и такси за имота, считано от 27.1.06г. до влизането в сила на решението, с което е бил уважен ревандикационния иск на ответниците, възлизащи на общо 6181.02 лв. Поради това се счита, че с този размер ответниците като собственици на имота са се обогатили за сметка на ищеца и дължат заплащането и на тази сума, която включва главници и лихви.

            С уточняваща молба от 29.09.17г. ищцовото дружество е посочило, че увеличената стойност на имота, вследствие на извършените от него подобрения, ведно с извършените разноски по запазването му, възлизат на общо 126 738.57 лв., а заплатените местни данъци и такси, ведно с лихвите за тях, възлизат на общо 4981.81 лв. Сумата от 126 738.57 лв. е съставена от следните пера и по периоди на извършването: 18 431.17 лв. са сторените разноски за запазването на имота (2008г.-2009г. – разноски за укрепване основите на сградата /подробно посочени по видове, количества и стойности в т. І, т. 1.1, б. „А“/– в размер на общо 16314.37 лв. и 2006г-2007г. за първи етап от ремонта на покрива /подробно посочени по видове, количества и стойности в т. І, т. 1.1, б. „Б“/ - в размер на общо 2116.80 лв.); 93 408.19 лв. е увеличената стойност на имота от подобренията, извършени в дворното място, общите части на сградата и на първия етаж от същата (през 2008г. подготвяне и поставяне на бетонова основа в дворното място около сградата /подробно посочени по видове, количества и стойности в т. І, т. 1.2, б. „А“/ - в размер на общо 15 965.42 лв.; през периода 2008г.-2011г. – за извършени подобрения по общите части на жилищната сграда /подробно посочени по видове, количества и стойности в т. І, т. 1.2, б. „Б“/ - в размер на общо 8 083.33 лв.; през периода 2008г. – 2011г. е извършен втори етап от ремонт на покрива /подробно посочени по видове, количества и стойности в т. І, т. 1.2, б. „В“/ - на стойност от 14 231.56 лв.; през периода от 2008г-2012г. са извършени подобрения на първи жилищен етаж от сградата /подробно посочени по видове, количества и стойности в т. І, т. 1.2, б. „Г“/ - на стойност от 55 127.88 лв.); 9099.24 лв. е увеличената стойност на втория етаж от сградата, вследствие на извършените в него подобрения през периода 2008г. – 2012г. /подробно посочени по видове, количества и стойности в т. І, т. 1.2, б. „Д“/; 5 800 лв. е увеличената стойност на третия етаж от сградата, вследствие на извършените в него подобрения през периода 2008г. – 2012г. /подробно посочени по видове, количества и стойности в т. І, т. 1.2, б. „Е“/. В уточняващата молба е посочено още, че една част от подобренията ищцовото дружество е извършило чрез наемане на работници, на които е заплащало, а друга част от подобренията са извършени по възлагане от ищеца на „Възраждане 2004“ ЕООД и е заплатило цената на услугите на това дружество. Имайки предвид горното и съобразно притежаваните от двамата ответници части в собствеността на процесния имот, отправеното искане е било: Б.Х. да заплати на ищеца сумата от 46 704.09лв., представляваща ½ част от общата сума от 93 408.19лв., представляваща увеличената стойност на притежаваните от него в съсобственост с Л.О. ½ ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от първи етаж и сутерен и ½ ид.ч. от дворното място; да заплати и сумата от 5 800 лв. – увеличената стойност на притежавания изцяло от него трети (тавански) етаж от сградата; да заплати и сумата от 9 215.58 лв., представляваща ½ част от общо 18431.17 лв. – сторените от ищеца необходими разноски за запазване на общите части на сградата, ведно със законните лихви върху тези суми от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане; да заплати и сумата от 2 490.90 лв., представляваща ½ част от общо заплатените от ищеца МДТ в размер на 3 698.86 лв. и лихви за тях в размер на 1282.95 лв.; Л.Х.-О. да заплати на ищеца сумата от 46 704.09лв., представляваща ½ част от общата сума от 93 408.19лв., представляваща увеличената стойност на притежаваните от нея в съсобственост с Б.Х. ½ ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от първи етаж и сутерен и ½ ид.ч. от дворното място; да заплати и сумата от 9 099.24 лв. – увеличената стойност на притежавания изцяло от нея втори жилищен етаж от сградата; да заплати и сумата от 9 215.58 лв., представляваща ½ част от общо 18431.17 лв. – сторените от ищеца необходими разноски за запазване на общите части на сградата, ведно със законните лихви върху тези суми от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане; да заплати и сумата от 2 490.90 лв., представляваща ½ част от общо заплатените от ищеца МДТ в размер на 3 698.86 лв. и лихви за тях в размер на 1282.95 лв.

            С оглед на горното следва да се приеме, че ищецът чрез исковата молба и чрез извършените с допълнителната молба уточнения на същата, е предявил против всеки от ответниците искове с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС /за заплащане на увеличената стойност на притежаваните от всеки от ответниците имоти, вследствие на подробно описани подобрения, извършени от ищеца в качеството му добросъвестен владелец за посочените периоди, както и за заплащане на необходимите разноски, които са направени за запазване на имотите/; евентуално искове с правно основание чл. 74, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от ЗС /за заплащане на увеличената стойност на притежаваните от всеки от ответниците имоти, вследствие на подробно описани подобрения, извършени от ищеца в качеството му недобросъвестен владелец, но с правата на добросъвестен такъв, тъй като собствениците са знаели, че се правят подобрения върху имотите им за посочените периоди, но без да се противопоставят на това, както и за заплащане на необходимите разноски, които са направени за запазване на имотите/, а кумулативно с всеки от предявените по-горе искове – иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата, с която всеки от ответниците се е обогатил, спестявайки плащането си за МДТ за имота си, което плащане е било извършено от ищеца.

След като първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на редовна искова молба и по така предявените искове, обжалваното решение се явява допустимо.

            Ответниците са депозирали отговор на исковата молба на 19.04.19г. в предвидения по чл. 131, ал. 1 от ГПК срок. Оспорено е било ищецът да е имал качеството на добросъвестен владелец на процесните имоти, тъй като това му качество е било отречен с решението по гр.д. № 145/13г. на ВОС, с което е бил уважен предявеният от настоящите ответници против дружеството ревандикационен иск за тези имоти. Не са били добросъвестни владелци и праводателите на дружеството, тъй като в тяхна полза неправомерно е бил съставен констативен нотариален акт /КНА/. Освен това сделката от 27.01.2006г. е била извършена между свързани лица, тъй като при придобиването на имота едноличен собственик на капитала и управител на „Феномен“ ЕООД е била майката на продавача С.И.Ч., по-късно през 2008г. такъв е станал бащата на продавача, а накрая такъв е станал самият продавач С.Ч.. Всичко това според ответниците доказва, че е било налице намерението имотът да бъде недобросъвестно завладян през 2005г. и държан чрез лица, които са свързани с ищеца. Отрича се и ищцовото дружество да е упражнявало владение върху имота и да е правило разходи за същия. Твърдяло се, че е получавало само приходи от него. Отрича се да са били извършвани описаните в исковата и уточняващата молби дейности по подобряване и запазване на имота – в същия не е имало пожар, не е бил поставян бетон в основите на сградата, нито са извършвани някои от твърдяните СРР и СМР. Ако е имало такива извършени – то те не са касаели процесния имот, а съседния нему – на ул. „Сан Стефано“, № 16. Оспорват се и претенциите за заплащане на сумите, представляващи заплатени от ищеца МДТ и лихви за тях за имота. Релевирано е възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, тъй като ако строителните работи са извършвани през периода 2008г.-2012г., то същите са заявени едва 2017г. – след изтичане на 5-годишния давностен срок. Такова възражение е релевирано и по отношение на претенцията за заплатени МДТ и лихви. В отговора ответниците са твърдели, че ищецът е отдавал първия етаж на сградата под наем и е получил наемна цена за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г. в общ размер на 18 000 лв. Освен това е било посочено, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 145/13г. на ВОС ищецът е бил осъден да заплати на настоящите ответници и суми за разноски, възлизащи в общ размер на 7418.77 лв., за събирането на които е било образувано изпълнително производство. В тази връзка е било релевирано възражение за прихващане с дължимата на ответниците от ищеца сума от общо 25 418.77 лв., представляваща 18 000 лв. - получен от ищеца наем, а ако се оспорва това – дължимо от ищеца на ответниците обезщетение за ползването на имота без основание за същия период; и сумата от 7 418.77 лв. – задължение за разноски по влязлото в сила решение между страните.

Размерът на вземанията, с които ответниците са отправили искане за извършване на прихващане, допълнително е завишен при уточняването на вземането в първото по делото с.з. – наведено е твърдение, че с договор за наем от 09.10.08г. ищецът е предоставил под наем на „Ню Болкан Ейнджънси Варна – Румен Ганчев“ ЕООД процесния недвижим имот при наемна цена от 15 500 евро за една година. Наемателят е напуснал имота при въвода във владение на ответниците в имота, осъществен на 03.10.17г. Поради това и за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г. ищецът е получил наемна цена от 46 500 евро, равняваща се на 90 946 лв. Именно с половината от тази сума /възлизаща на 45 473 лв./, както и с половината от сумата от 7418.77лв. /възлизаща на 3 709.38 лв./ всеки от ответниците е поддържал направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане.

С оглед на горното настоящият състав на съда намира, че възражението за прихващане от една страна е с ликвидно и изискуемо вземане на ответниците /това за присъдените с влязлото в сила решение разноски по гр.д. № 145813г./, а от друга страна е със спорно вземане /за получени наеми, евентуално – за дължимо обезщетение за ползване на имота без правно основание/. Предприетото в предвидения процесуален срок процесуално действие за защита от ответниците е чрез възражение за съдебна компенсация с посочените вземания, като единствено вземането за получените от ищеца добиви от вещта /евентуално за дължимото от него обезщетение за ползването ѝ без правно основание/ следва да бъде установявано по основание и размер в настоящия процес. Ако същото бъде установено – съдът следва да се произнесе и по основателността на релевираното своевременно от ищеца възражение за изтекла кратка погасителна давност за това вземане.

            Видно от представения в т. І, л. 43 КНА № 117, том ІV, рег.№ 5084, дело № 658/19.12.2005г. на нотариус С. С., рег. № 193-Варна, че въз основа на извършена обстоятелствена проверка на 16.12.2005г., С.И.Ч. е признат за собственик по давностно владение при условията на СИО на имот, а именно дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.“Сан Стефано“, № 18, с площ от 307 кв.м. съставляващо ПИ с пл. № 1764 по плана на осми микрорайон на гр.Варна, ведно с построената в този имот сграда на два етажа с обща площ от 146 кв.м.

            С НА № 27, том І, рег. № 421, дело № 23/27.01.2006г. С.И.Ч. и съпругата му М. Г. Ч. са продали на „Феномен“ ЕООД, действащо чрез законния си представител Ф. С. Ч. /страните не спорят, че това е била майката на продавача С.Ч./ собствения си придобит при условията на СИО, вследствие на придобивна давност и описан по-горе в КНА имот, а именно: дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“, № 18 с площ от 307 кв.м., съставляващо ПИ с пл.№ 1764 по плана на осми микрорайон на гр.Варна, ведно с построените в този имот сграда на два етажа с обща площ от 146 кв.м., от които първият се ползва като магазин и второстепенна сграда /стопанска постройка/ с площ от 32,50 кв.м. /т. І, л. 42/

            С влязло в законна сила на 29.06.2017г. решение, постановено от ВКС по гр.д. № 2113/2016г., І г.о., по повод проведения инстанционен контрол на съдебния акт по гр.д. № 145/2013г. по описа на ВОС, е прието за установено по отношение на „Феномен“ ЕООД, че Б.С.Х. и Л.С.Х.-О. са собственици на първи етаж от жилищна сграда в гр. Варна, ул.“Сан Стефано“, № 18, в който са включени магазин, антре, клозет, една стая, кухня, клозет, антре със стълбище за избата, едно избено помещение, ведно с прилежащите общи части от жилищната сграда с ид. 10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, заедно с 1/3 ид.част от дворното място, в което е построена с площ от 307 кв.м. с ид.10135.1507.876, и на основание чл.108 от ЗС „Феномен“ ЕООД е осъдено да им предаде владението. Със същото решение е прието за установено по отношение на дружеството, че Л.С.Х.О. на основание съдебна спогодба и договор за дарение № 105/03.12.1990г. е собственик на жилище съставляващо втори етаж от жилищната сграда, ведно с прилежащите части от общите й части, заедно с 1/3 ид.част от дворното място, в което е построена, като „Феномен“ ЕООД е осъдено да й предаде владението на имота, както и е прието за установено, че Б.С.Х. на основание съдебна спогодба и договор за дарение № 106/03.12.1990г. е собственик на жилище съставляващо трети /тавански/ етаж от жилищната сграда, ведно с прилежащите части от общите й части, заедно с 1/3 ид.част от дворното място, в което е построена, като „Феномен“ ЕООД е осъдено да му предаде владението на имота.

            По добросъвестността на ищцовото дружество като предпоставка за уважаване на предявените главни искове по чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС.

            Както се посочи и по-горе, ищцовото дружество, представлявано от майката на С.Ч., е закупило процесния имот на 27.01.2006г. От вписванията и приложените документи в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество се установява, че същото е било учредено на 04.01.06г. от едноличния собственик на капитала Ф. С. Ч. и вписано в регистъра на 20.01.06г.; на 18.09.08г. са прехвърлени дружествените дялове от нея на нейния съпруг И. Д. Ч., който е вписан като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството на 06.10.08г. Синът им С.И.Ч. е вписан като едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество на 10.10.16г.

            Видно от скицата на поземления имот, издадена от СГКК-Варна на 04.03.13г., че КККР за имота са одобрени със Заповед от 10.11.08г. и са изменени след това със Заповед от 18.07.12г., като за собственик на имота е вписано ищцовото дружество въз основа на нотариалния акт за покупко-продажбата от 27.01.06г. /т. І, 41/.

            От събраните по първоинстанционното дело гласни доказателства се установява следното: свидетелят Е. М. излага, че познава имота, който собственикът на „Феномен“ ЕООД – С.Ч. *** – къщата, която преди години била собственост на бай С. – Т.. През годините от 2000г. до 2006г. С., който имал строителна форма си държал в този имот материалите. През 2006г. избухнал пожар и покривът е бил опожарен. След пожара С. започнал ремонт на къщата, като я ремонтирал като своя - поправил покрива като сменил гредореда и циглите, махнал дюшемето и излял плоча на първия етаж, сложил теракотни плочки, направил пълен ремонт на водопровода, канализацията и ел. инсталацията, сменил дограмата на цялата къща с ПВЦ. Отлял плоча и в мазата и за ремонта на основите бил докаран и използван бетон. Направил саниране на цялата къща и изолация на предната фасада. На втория етаж била сменена дограмата. Ремонтът продължил около две години и свидетелят останал с впечатление, че С. ремонтира собствения си имот. С. строил и съседната на тази къща – на ул.“Сан Стефано“ 16, но това било преди ремонта на процесната на № 18. Допълва още, че бащата на С. също е строил - семейно ги правили работите, но свидетелят не знае как се казват фирмите им.

            Свидетелката Е. П.-П., която е втора братовчедка на ответниците, сочи, че в периода от 1966г. до 1971г. е живяла в процесната къща, а след това отново в периода от 1985г. до 2002г. През тези години в къщата живеел чичото на братовчед й Б. – Т. Т.. През 2002г. свидетелката и семейството й напуснали имота, който ползвали под наем, тъй като започнал ремонт на съседната къща на ул.“Сан Стефано“ № 16, по повод на който били прекъснати токът и водата в къщата на № 18. До този момент на всички етажи на къщата имало ток, вода, мивки и тоалетни. За напускането си, както и за започналия в съседство имот свидетелката уведомила братовчедка си Л.. Посочва, че Б. и Л. не са живели в този имот, тъй като през 1988г. Б. се изместил в Канада, а Л. живеела в София до заминаването си също в Канада. След напускането на имота през 2002г. свидетелката посетила отново имота през 2008г. заедно с инкасатор на енергото, за да се установи, че вече не живеят на адреса с цел закриване на партидата. Влезли в сградата през помещението откъм улица „Сан Стефано“, което представлявало офис, на който бил извършен ремонт. През годините това помещение било използвано като магазин от един грък /1990-2000г./, на което бил извършен добър ремонт от наемателя- извършени били укрепителни мероприятия в мазата и ремонт в самото помещение. През 2008г. помещението на първия етаж вече се използвало за офис на туристическа фирма, като договорът за наем бил сключен от Ч. и той получавал наемите за помещението. Свидетелката установила, че след 2002г. единствената промяна, която настъпила била, че дограмата и прозорците на втория етаж били сменени. Свидетелката посочва, че след 2002г. до 2014г., при малкото си проведени разговори с Б. и Л., не е коментирала с тях за състоянието на къщата. След 2014г. свидетелката имала връзка с братовчедите си по електронна поща и тогава узнала за воденото дело във връзка с имота. Допълва, че през 2000г., когато наемателят-грък освободил магазина, Ч. веднага настанил в него едната собственичка от съседния имот, в който се извършвало строителството, тъй като тя имала магазин в старата си къща. Тя държала магазина ѝ да не се затваря и Ч. я преместил, така че от 2000г. до 2002г. магазинът се ползвал от собственичката на съседната къща от № 16.

            Свидетелката И. С. е посочила, че познава ответниците Б. и Л. от повече от 50 години, тъй като са приятели. Излага, че познава имота на ул.“Сан Стефано“ № 18 в гр.Варна, тъй като през 1992г. е гостувала там и е отседнала на втория етаж. Посочва, че ежегодно посещава града, но не е ходила до къщата, тъй като знае, че Б. и Л. не са там. При посещение през 2001-2002г. установила, че е направен офис на туристическа агенция, за който предположила, че не е извършен от Л., тъй като знаела, че тя има по-сериозни проблеми в Торонто. Посочва, че през годините не е съобщавала на Л. и Б. факти за имота им, тъй като не са я питали и не е ставало на въпрос.

            От представените пред настоящата инстанция документи от „Ню Болкан Турс Ейджънси-Варна-Румен Ганчев“ ЕООД, приети за доказателства по делото, се установява, че на 09.10.08г. ищцовото дружество с управител Иван Ч. и представлявано по пълномощие от С.Ч., е отдало под наем на третото лице магазин на партерния етаж от сградата на ул. „Сан Стефано“, № 18 с площ от 100 кв.м., срещу годишна наемна цена от 15 500 евро. С нотариално заверена декларация на 19.03.09г. управителят на „Феномен“ ЕООД Иван Ч. в качеството му на собственик на отдадения под наем имот, е декларирал пред „Е.ОН България Продажби“ АД, че е съгласен посоченият наемател да е титуляр на партидата на наетия имот. С анекс от 09.09.09г. страните са удължили срока на договора с 1 година и са предоговорили наемната цена на 2000 лв. месечно. С анекс от 01.03.10г. месечната наемната цена е предоговорена от страните на 1600 лв., считано от същата дата. С нов анекс от 29.12.10г. страните са променили месечната наемна цена на 1250 лв., платима в този размер от 01.01.11г. На 01.12.12г. страните са сключили нов анекс към договора за наем, с който наемната цена е била променена на 850 лв., считано от 01.12.12г. С Протокол от 30.09.17г. страните по наемния договор са се съгласили да го прекратят по взаимно съгласие /л. 91-97 от настоящото дело/.

            Видно от представените пред настоящата инстанция удостоверения, че за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г. в „Енерго-Про Продажби“ АД партидата за имот на ул. „Сан Стефано“, № 18 е била заведена на „Ню Болкан Турс Ейджънси-Варна-Румен Ганчев“ ЕООД и плащанията за ел. енергия за този период са извършени от титуляра на тази партида; че за предоставени от „ВиК-Варна“ ООД услуги за посочения период, плащанията са извършени отново от „Ню Болкан Турс Ейджънси-Варна-Румен Ганчев“ ЕООД /л. 99-102 от настоящото дело/.

            На 26.07.12г. е одобрена от зам. министъра на културата виза за проектиране на нова сграда на три етажа и надстройка с един етаж на съществуващата триетажна сграда на ул. „Сан Стефано“, № 18 в гр. Варна. Преписката по издаването ѝ съдържа издадената от гл. арх. на Община Варна виза за проектиране още на 11.12.06г. на „Феномен“ ЕООД, представлявано от Фима Чорбаджиева, презаверявана на 07.05.12г. и на 18.05.12г. Кореспонденцията по повод на визата е осъществена със С.Ч. като пълномощник на „Феномен“ ЕООД /т. І, л. 44-46/.

            С Акт № 1 е съставен Протокол обр. 19, с който представителите на възложителя „Феномен“ ЕООД и на изпълнителя „Възраждане 2004“ ЕООД са установили завършването и заплащането на натурални видове и СМР към 20.01.11г. на стойност 9 600 лв. /за смяна на ВиК инсталация, обработка на външни стени с грунд, направа на покрив, вътрешна мазилка и боя, циментова замазка, почистване на отпадъци/. На същата дата е извършено плащане в полза на изпълнителя на сумата от 9 600 лв. /т. ІІІ, л. 608 на гърба/. На 01.08.11г. е бил сключен договор за СМР със същите страни, с който ищцовото дружество е възложило на „Възраждане 2004“ ЕООД да извърши в процесната сграда замазка на подови настилки, грундиране на под и поставяне на теракота, срещу възнаграждение от 5430 лв. Същите са приети с двустранно подписания протокол обр. 19/27.09.11г. /т. І, л. 179-181/. Видно от представената от ищеца фактура от 27.09.11г., издадена от „Възраждане 2004“ ЕООД, представлявано от С.Ч., че същата е с получател ищцовото дружество, представлявано от Иван Ч. и е за извършени СМР – ремонт на ул. „Сан Стефано“, № 18, на стойност 5430 лв. Сумата е внесена на същата дата с вносна бележка по сметката на доставчика в „Уникредит Булбанк“ АД /т. І, л. 50-51/.

            На 16.11.12г. е издадена фактура и от „Лагис“ ЕООД с получател ищцовото дружество за сумата от 8 000 лв. – като плащане по договор за проектиране на реконструкцията и надстрояването на процесната жилищна сграда. Сумата е платена от ищеца на същата дата /т. І, л. 52-53/. Проектната документация за планираната реконструкция на сградата за част „Архитектура“ е изработена през м. 11.12г. /. І, л. 70-119/.

Във връзка с коментираните по-горе писмени доказателства следва да се отбележи, че в първото по делото с.з. процесуалният представител на ищеца е представил оригиналите на описаните в исковата молба фактури, за които насрещната страна е направила изявление, че ги оспорва, както са оспорени в отговора на исковата молба /без конкретизация/. Специално за фактура № **********/20.01.11г. процесуалният представител на ответниците е посочил, че върху нея липсват подписи и печат и поради това тя не представлява оригинал. Във второто с.з., проведено на 27.09.19г. процесуалният представител на ответниците е уточнил, че оспорването на всички представени от ищеца с исковата и уточнителната молба писмени доказателства, е направено, тъй като те касаят имот, находящ се на ул. „Сан Стефано“, № 16, а не този на ул. „Сан Стефано“, № 18 /така на л. 738 и л. 741/.

Съдът намира, че ответниците не са установили по делото посочените фактури, протоколи и плащания да са извършени за имота, който е бил строен от „Възраждане 2004“ ЕООД с управител С.Ч. в съседния поземлен имот с административен адрес ул. „Сан Стефано“, № 16. Неотносимостта им към такова строителство в имота на № 16, освен чрез посочването в коментираните доказателства на адреса на процесния имот на № 18 и за ремонтни работи в съществуваща сграда /а не за новото строителство, каквото е осъществено в съседния поземлен имот с административен адрес на същата улица № 16/, проличава и от обстоятелството, че документите от инвестиционния проект за изграждането на две жилищни сгради в УПИ ІІІ-3 са одобрени през м. 01 и 02.2003г. /т. ІІІ, л. 695-736/.

            От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано пред ВОС се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество са били осчетоводени разходи за СМР и проектиране за имота в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“, № 18 и това са: фактурата от 20.01.11г. на стойност 9 600 лв., фактурата от 27.09.11 на стойност 5430 лв., фактурата от 16.11.12г. на стойност 8 000 лв. и фактурата от 01.09.17г. на стойност 10 000 лв. Според вещото лице всички тези счетоводни документи са били надлежно осчетоводени по дати на издаване, по основания в отделните счетоводни сметки и аналитично по доставчици. Данните от оборотите по всички водени счетоводни сметки са осчетоводени надлежно и в предоставените на вещото лице годишни оборотни ведомости за годините от 2011г. до 2018г. и същите са били надлежно декларирани в ТД на НАП-Варна. Основната дейност на ищцовото дружество е от приходи от наеми.

            В мотивите на решение № 22/29.06.17г. по гр.д. № 2113/16г. на ВКС, І г.о. е прието, че сключеният договор за покупко-продажба от 27.01.06г. и подадената от дружеството през м. април 2006г. данъчна декларация по ЗМДТ, проявяват намерението на същото чрез органния му представител, да е собственик на имотите, но не доказват в периода, в който Ф. Ч. е управителят (от регистрацията му на 20.01.06г. до 06.10.08г., когато в търговския регистър И. Ч. е вписан като управител), дружеството да е установило фактическа власт. На 06.10.08г. в търговския регистър е променен и адреса на управление на дружеството и едва тогава той съвпада с административния адрес на имотите. На 09.10.08г. новият управител И. Ч. е отдал под наем първия етаж на „Ню Болкан Ейнджънси Варна – Румен Ганчев“ ЕООД. Въз основа на гласните доказателства на свидетелите Е. М. и С. и писмени доказателства, ВКС е направил извода, че към сключения договор за покупко-продажба И.Ч. е владелец на имотите и той, а не продавачите С. и М. Ч., предава владението на дружеството в момента, в който е вписан за негов управител на 06.10.08г. Срокът от тази дата до датата на предявяване на исковата молба (15.01.13г.) е недостатъчен да легитимира дружеството като собственик на имотите по придобивна давност.

            От горното може да се направи извода, че в мотивите на постановеното от ВКС по реда на инстанционния контрол решение по гр.д. № 145/13г. по описа на ВОС, от една страна е прието, че ищцовото дружество не е придобило процесния имот въз основа на договора за покупко-продажба, тъй като неговите праводатели не са били собственици на имота. От друга страна обаче в мотивите на решението на ВКС не е отречено „Феномен“ ЕООД да е било добросъвестен владелец на имота, а е прието, че владението на дружеството е установено едва на 06.10.08г., когато И. Ч. /безспорно е между страните, че това е бащата на С.И.Ч./ е вписан като управител на дружеството, променил е адреса му на управление на адреса на имота и отдал под наем първия етаж от същия на трето лице. Поради това и за периода от 06.10.08г. до 15.01.13г. не е изтекъл предвидения в закона срок на придобивната давност.

            Съобразно чл. 70, ал. 1 от ЗС добросъвестен е владелецът, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. По настоящото дело се установи, че имотът е закупен с договор, оформен в предвидената от закона форма, който е едно от предвидените в закона основания за придобиването на право на собственост върху недвижим имот.

            Добросъвестността на владелеца е свързана единствено със субективното му незнание за недостатъка на правното основание /в случая, че праводателят му не е собственик/. С нормата на чл. 70, ал. 2 от ЗС е въведена оборимата презумпция, че добросъвестността се предполага до доказване на противното, което означава в настоящия случай, че в тежест на ответниците е да установят, че представляващата ответното дружество към 27.01.2006г. Ф. Ч. е знаела, че нейният син и снаха не са собственици на продадения на дружеството имот. Презумпция, че купувачът знае, че продавачът му не е собственик с оглед на родствената им връзка, в ЗС не е установено, вкл. и в отношенията между роднини по права линия /така в решение № 214/10.04.09г. по гр.д. № 6466/2007г. на ВКС, ІІ г.о., което макар и да не съставлява задължителна съдебна практика, отговаря на въпроса, поставен в основата на настоящия правен спор относно разпределението на доказателствената тежест/.

            Доказателства за такова знание у Ф. Ч. като законен представител на ищцовото дружество, по настоящото дело не са събрани. Дори и да се допусне, че именно родителите на С.Ч. – Ф. и И. Ч. са били свидетелите, които нотариусът е разпитвал във връзка с извършваната обстоятелствена проверка на 16.12.05г. относно осъществявано давностно владение от сина и снаха им върху процесния имот с оглед издаването на КНА № 117/19.12.05г. /така, както са поддържали ответниците/, то предвид факта, че С.Ч. е започнал да ползва процесния имот много преди 2005г., може да се приеме, че у свидетелите е създадено невярното субективно убеждение за придобиването на имота от сина и снаха им по давност. Така или иначе, презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС не е оборена нито с преки, нито с комплекс от косвени доказателства, поради което следва да се приеме, че ищцовото дружество е било добросъвестен владелец на имота.

            От събраните и коментирани по-горе гласни и писмени доказателства не може да се установи кога точно е установено владението върху имота от страна на ищцовото дружество. Установи се от една страна, че С.Ч. е започнал да ползва имота фактически около 2000г., когато е настанил в търговската площ на първия етаж собственичка на старата къща от съседния имот на № 16, където неговото дружество „Възраждане 2004“ ЕООД е започнало да строи жилищен блок /така св. Е. П./. Същият е ползвал процесната сграда и за склад на строителни материали и за място, където неговите работници си оставяли багаж и инструменти. Наред с това до 2002г. в жилищната част на сградата е живеела и свидетелката Е. П.-П.. На 11.12.06г. е била издадена от гл. арх. на Община Варна виза за проектиране на нова сграда на три етажа и надстройка с един етаж на съществуващата триетажна сграда на ул. „Сан Стефано“, № 18 в гр. Варна, на „Феномен“ ЕООД, представлявано от Фима Чорбаджиева. При липсата на други данни обаче, следва да се приеме, че ищцовото дружество е започнало да осъществява фактическа власт върху имота (с наличното вече субективно отношение на законните му представители, че е негова собственост, придобита въз основа на договора за покупко-продажба), най-късно към 06.10.08г., когато като собственик на капитала на дружеството и негов управител е бил вписан И. Ч. – тъй като на 09.10.08г. имотът е бил отдаден под наем именно от ищцовото дружество на третото лице „Ню Болкан Ейнджънси Варна – Румен Ганчев“ ЕООД (така, както впрочем е приел и ВКС в мотивите по предходното решение между страните).

            Следователно, за периода от 06.10.08г. до 15.01.13г. /датата на подаване на исковата молба по гр.д. № 145/13г. на ВОС/, ищцовото дружество е осъществявало владение като добросъвестен владелец на процесния имот.

            По извършването в имота на подобрения и необходими разноски за запазването му от страна на ищеца и техните стойности.

            Според цитираните по-горе показания на св. М., след пожара през 2006г. С. започнал ремонт на къщата - поправил покрива като сменил гредореда и циглите, махнал дюшемето и излял плоча на първия етаж, сложил теракотни плочки, направил пълен ремонт на водопровода, канализацията и ел. инсталацията, сменил дограмата на цялата къща с ПВЦ. Отлял плоча и в мазата и за ремонта на основите бил докаран и използван бетон. Направил саниране на цялата къща и изолация на предната фасада. На втория етаж била сменена дограмата.

            Според свидетелката Е. П.-П. през 2002г. били прекъснати токът и водата в къщата на № 18, но до този момент на всички етажи на къщата имало ток, вода, мивки и тоалетни. След напускането на имота през 2002г. свидетелката посетила отново имота през 2008г. заедно с инкасатор на енергото като влезли в сградата през помещението от към улица „Сан Стефано“, което представлявало офис, на който бил извършен ремонт.

            Според показанията на свидетелката И. С., през 2001-2002г. тя установила, че е направен офис за пътувания, агенция, като личало, че е нова и за който предположила, че не е извършен от Л., тъй като знаела, че тя има по-сериозни проблеми в Торонто.

            Видно от съставения на 03.10.17г. по изп.д. № 20178080400611 на ЧСИ З.Д. Протокол за въвод във владение от М. Ж., помощник на ЧСИ З.Д., че ответниците Б.С.Х. и Л.С.Х.-О. са въведени във владение на процесния имот /т. ІІІ, л. 609-612/. В протокола е отразено, че достъпът до имота е осигурен от длъжника „Феномен“ ЕООД чрез управителя му Св. Ч.. Описано е разположението на първия етаж – едно голямо помещение с изглед към улицата, свързано с него по-малко помещение без врата, а зад него тоалет, коридор и стълбище. Подовата настилка е гранитогрес, стъклени витрини откъм улицата, тавани с панели и осветление, ключове, контакти. Към полуетаж – част от първи етаж, който се състои от коридор и две стаи с подови настилки от ламинат, ПВЦ дограма, подпрозоречни первази, изпълнени с теракот, вътрешна ПВЦ врата и дървена врата. Достъпът до втория и третия етаж на сградата, както и до мазата се осъществява посредством железни врати, находящи се на гърба на сградата. Към втория и третия етаж стълбището е дървено, вито. И трите етажа се обитават от гълъби, подът е обсипан с отпадъци от птици и яйца. На втория етаж има ПВЦ дограма. Длъжникът твърдял, че на втория и третия етажи подът е с дървено дюшеме, а представителят на взискателите е посочил, че това не може да се установи от птичите отпадъци.

            Разпитана като свидетел по делото помощник ЧСИ М. Ж. е посочила, че не е посещавала сградата преди въвода и по тази причина не може да посочи дали в същата е извършван ремонт. Посочва обаче, че помещението на първия етаж, в който се влизало откъм ул.“Сан Стефано“ било в по-добро състояние в сравнение с тези на втория и третия етаж, в които се влизало от задната страна на сградата. Те не приличали на ремонтирани.

            От изслушаното пред ВОС заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Петранка Маринова се установява, че съществуващата сграда е построена преди около 100 години по характерния за времето начин. Носещата конструкция се състои от вертикални носещи елементи – носещи стени от каменна зидария с дебелина от 50 см. и носещи стени от тухлена зидария с дебелина от 25 см. Над сутерена е изпълнена хоризонтална носеща конструкция тип „Пруски свод“. Над първи и втори етаж е изпълнен дървен гредоред. Изпълнена е дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. На базата на установеното от огледа, вещото лице е направило и количествената сметка. Магазинът е разположен на първия етаж с лице към ул. „Сан Стефано“ и основните подобрения са били установени да са извършени именно на първия етаж. В с.з. вещото лице сочи, че сградата е в много добро конструктивно отношение, без данни да е горяла, както и за пукнатини или необходимост от укрепване на основите ѝ. Установено е, че в сутерена на сградата има извършена бетонова настилка. Тъй като същата е изпълнена на земята, затова вещото лице не е остойностило изготвянето на кофраж. Вещото лице е приело, че е извършено някакво укрепване на основите на сградата, но в по-малко от твърдяното от ищеца количество, тъй като откъм ул. „Презвитер Козма“ сградата е на нивото на терена и там няма нужда от укрепвания и от хидроизолации. Общата стойност на всички СМР /колона 13 от Приложение № 1 към заключението/, касаещи ремонтиране, укрепване и подобряване на общите части на сградата, а именно за основите на сградата, двата етапа на ремонта на покрива и тези по общите части, които действително са извършени на място, е в размер на 17862.50 лева, а разходите за подобряване на дворното място са на стойност 8904.89 лева. Посочено е, че основните ремонти и СМР са извършени на първия етаж на сградата, заета от магазин и те са на стойност 21 291.33 лева. Аналогично, реално вложените средства за ремонтиране на втория етаж на сградата са в размер на 2003.52лева, а по отношение на третия етаж, вещото лице дава заключение, че не са извършвани никакви дейности и не са правени разходи за необходими ремонти или подобрения. Вещото лице е дало заключение и за увеличената стойност на отделните части на сградата /етажи и общи части/ като е посочило, че увеличената стойност на сградата, вследствие на извършените подобрителни и ремонтни дейности, касателно общите части на сградата, е 20 103.08 лева; увеличената стойност на дворното място вследствие на извършените подобрителни дейности е 9 985.23 лева; увеличената стойност на сградата, вследствие на извършените ремонтни и подобрителни дейности по първия етаж на сградата /магазина/ и сутерена, е 26 592.43 лева, а на втори етаж – 2281.33 лева.

            От заключението на тройната СТЕ, изслушано пред ВОС, се установява, че сградата е построена около 1920г. и представлява масивна триетажна сграда със сутеренен етаж. Същата е архитектурно-строителен паметник на културата и в списъка на архитектурно-строителните паметници на културата в гр. Варна е записана като жилищно-търговска сграда. Конструкцията на сградата е здрава и без видими деформации. Сутеренният етаж е изграден от външни стени от каменна зидария с дебелина от 80 см., вътрешни носещи стени от тухлена зидария с дебелина от 60 см. В сутерена се вижда носещата подова конструкция на първия етаж, която представлява „пруски свод“ и се отличава с особена здравина. Експертите са установили, че е било предприето укрепване на подовата конструкция на първия етаж и на някои от външните стени от каменната зидария. Първият и вторият етажи са изградени от външни носещи стени от тухлена зидария с дебелина 55 см. и вътрешни носещи стени от тухлена зидария с дебелина от 30 см. Третият тавански етаж е с външни тухлени стени с дебелина от 55 см. Има леки преградни стени от дървени летви с мазилка върху тях. На третия етаж са видими и някои от вертикалните елементи на дървената носеща конструкция на четирискатния покрив. Носещата подова конструкция на втория и третия етаж са от дървен гредоред, направен от качествен дървен материал, издържал във времето. С вход от задния двор се влиза по стълбище от дървена конструкция, което тръгва от сутерена и стига до таванския етаж. От улицата има параден вход и дървено стълбище, което извежда директно на втория етаж. В пространството между двете стълбища е разположена шахта, която започва от сутерена и достига до таванския етаж и има отвори на всички нива. Първият партерен етаж се състои от просторна търговска зала с вход откъм улицата, с големи стъклени витрини и светла височина от 3.75 м., коридор и тоалетна, стълбище от няколко стъпала, вътрешен коридор и две преходни стаи с изложение към вътрешния двор, със светла височина от 3.24 м. На първия партерен етаж е извършен цялостен ремонт през периода от 2008г. до 2011 г. Настилките са от гранитогрес, а в двете стаи – от ламиниран паркет. Стените са шпакловани и боядисани с бял латекс. В търговската зала има окачен таван с вградени осветителни тела. Вътрешните врати са от ПВЦ профили. Сменени са прозорците с ПВЦ профили и стъклопакет. Подът на сутерена е изпълнен от армирана бетонова настилка. Тук е било започнато и изграждането на помещение за тоалетна. Вторият етаж е предназначен за жилище. Същият се състои от салон, пет стаи, коридор и балкон. Започнато е изграждането на санитарен възел. Направена е била стоманобетонова плоча за пода на бъдещия санитарен възел и е изведен вертикален водопроводен щранг от полипропиленова тръба. Подовото покритие на етажа е от дървено дюшеме с високо качество. Поради течове от покрива в частта до прозорците в стаите, дюшемето е изгнило и се нуждае от подмяна и ремонт. Сменени са прозорците и на този етаж с такива от ПВЦ профили и стъклопакети. Старата ел. инсталация не функционира. На този етаж няма водопровод и канализация. Третият тавански етаж е също предназначен за жилище и се състои от салон и четири стаи. Има преградено помещение със стълба, по която се излиза на покрива. Подовата настилка също е от дървено дюшеме, което е в още по-лошо състояние от това на втория етаж в частта до прозорците и външните оградни стени. На този етаж прозорците са по-малки по размер, но по североизточната фасада към ул. „Сан Стефано“ и по северозападната стена са зазидани общо 10 прозореца и помещенията са лишени от дневна светлина. Таванът е с дървени дъски и следва наклона на покрива. Височините в стаите са от 2 м. до 2.42 м. и до 2.53 м. в салона. На този етаж липсва електрическа, водопроводна и канализационна инсталации. Извършени са ремонти работи на покрива в периода 2008-2011г. В приложения № 10 и № 11 вещите лица са дали отговор на това какво те приемат въз основа на извършените огледи, че е осъществено като подобрителни СРР и СМР, спрямо твърдяното от ищеца:

-        в сутерена е прието, че са извършени през периода 2008г-2009г. следните дейности: ръчен изкоп за изливане на подова плоча и фундаменти, извозване на земни маси, транспорт, насипване и трамбоване на подложен камък за бетонна плоча за фундамент, хидроизолация под терен, армировка на плоча, направа на 4 бр. колони двойно „П“ 220/8/12 см, полагане на бетон на пода, транспортиран с автобетонпомпа;

-        в сутерен и първи етаж през периода 2008г-2012г. - тухлена зидария 25 см. за стени на тоалет в сутерена, армировка плоча с полагане на бетон за плоча и греда, транспорт с автобетонпомпа, полагане на бетон за плоча и греда на тоалетна за първи етаж, изравнителна циментова замазка върху плочата и настилка от гранитогрес, монтаж на паркет и на первази, шпакловане с готова смес и боядисване на първи етаж, доставка и монтаж на входна врата на първи етаж, представляваща стъклена витрина откъм улицата, направа на окачен таван с минераловатни пана на първи етаж, доставка и монтаж на алуминиеви врати на първи етаж, фаянсова облицовка на санитарно помещение (тоалетна на първи етаж), доставка и монтаж на ПВЦ прозорци, вътрешна варова мазилка по стени в тоалетната в сутерена;

-        на втори етаж през периода 2008г-2012г. – армировка плоча и СРР по другите фасади, извън тази откъм ул. „Сан Стефано“ /те са калкулирани в ремонта на общите части/;

-        подобрения на общите части през периода 2008г.-2011г. – вътрешна водопроводна инсталация, канализация и ел. захранване, топлоизолация на външни стени с ЕРС 60 мм, боядисване гладки фасади и външна каменна облицовка;

-        подобрения в дворното място през 2008г. – машинен изкоп, транспорт до сметище , насипване и трамбоване с подложен камък за бетонова настилка в двора, армироване за бетоновата настилка, транспортиране на бетон с бетонпомпа и полагането му;

            Количеството на действително изпълнените СМР е определено въз основа на направените огледи и замервания. Освен това експертите са съобразили и овехтяването към настоящия момент спрямо периода на извършването на СМР и така са определили остатъчните стойности към момента на депозиране на заключението. Накрая вещите лица са определили и увеличената стойност на имота /разделен на части, съобразно правата на ответниците – общи части, включващи основи, стълбища, покриви и др.; сутеренен и първи етаж, втори етаж и трети етаж/ с оглед приетите за изпълнени на място дейности, представляващи подобрения. Определена и е стойността на извършените необходими разноски за запазването на вещта. В заключението е посочено още, че всички СМР на първи етаж и в сутерена са качествено изпълнени. За довършителните работи не се изискват проекти и разрешителни. Изливането на стоманобетонова плоча на първи етаж, укрепването на основите на сградата и сутерена, подмяната на инсталациите, представляват основен ремонт и за същите е следвало да има одобрен проект, съгласуван с НИНКН /Национален институт за недвижимо културно наследство/ и да бъде издадено разрешение за строеж, а след това – обектът да бъде въведен в експлоатация. Северната фасада на сградата е добре оформена, но източната фасада не е качествено изпълнена – видни са промени в отворите на дограмата и неизмазани и неоформени рамки на прозорци. Има участъци с опадала мазилка. По таванския етаж има участъци с опадала мазилка, а някъде има следи и от течове при валежи. От това експертите правят извода, че ремонтът на покрива не е бил качествен. За ремонта на покрива и на фасадата е нужно също съгласуване на НИНКН, както и при смяна на външната дограма. Некачествено са били изпълнени и водосточните тръби, тъй като са комбинация от поцинковани и ПВЦ тръби. Връзките с воронките са компрометирани и създават предпоставки за увреждане на фасадата. Поради тези съображения и в количествено-стойностната оценка за ремонт на покрива не са дадени стойности.

            Експертите са посочили, че издадената за имота виза за проектиране на нова сграда на три етажа и надстройка, презаверена на 18.05.2012г. и съгласувана с НИНКН, както и издаденият към нея архитектурен проект на фаза технически проект, не води до увеличаване на стойността на имота, поради това, че проектът не е подписан от всички проектанти, не е заверен от надзорната фирма, не е одобрен от Община Варна и не е заверен от НИНКН, поради което в този си вид не е годен за употреба.

            Въз основа на всичко гореизложено, заключението на вещите лица относно общия размер на разходите за всички действително извършени СМР по първия и сутеренния етаж на процесната сграда към момента на извършването им, е че те възлизат на 35 315.24 лева, от които 21 004.85 лева е стойността на подобренията, а вследствие на извършените подобрения, стойността на сутерен и първи етаж към настоящия момент се е увеличила със сумата от 28 929.04 лева; стойността на реално вложените средства за ремонтни и СМР за втория етаж към момента на извършването им, са в размер на 3 601.35 лева, от които стойността само на онези, имащи характер на подобрения са 932.76 лева и те са довели до увеличаване стойността на втория етаж със сумата от 1 026.96 лева. По отношение на общите части на сградата е посочено, че стойността на реално вложените средства за ремонтни и СМР към момента на извършването им е в размер на 13 128.59 лева, от които стойността само на онези, имащи характер на подобрения са 4 090.19 лева и те са довели до увеличаване стойността на имота със сумата от 4 499.32 лева. По отношение на дворното място е дадено заключение, че общата стойност на разходите за ремонтни и подобрителни дейности към момента на извършването им е 5 899.01 лева, от които подобренията са на стойност 4 997.64 лева и те са довели до увеличена стойност на имота с 4 997.64 лева. Вещите лица са посочили, че на третият етаж не са извършвани никакви дейности, поради което не са посочили стойности на сторени разходи и на увеличена стойност на имота вследствие на тях.

            След съвкупна преценка на гласните доказателства /на св. М. и П., които съвпадат относно момента на извършване на СМР в процесната сграда – за периода от 2006г. до около 2011г., като в тази връзка намира, че показанията на св. С., че заемането на офиса на първия етаж от туристическа фирма е станало през 2001г.-2002г., останаха изолирани/, писмените доказателства /относно предприетите действия от ищцовото дружество за одобряване на виза за проектиране още в края на 2006г., относно възлагането, изплащането и приемането на извършени СМР именно в процесния имот за периода 2011г. – 2012г., относно отдаването му под наем като готов търговски обект на първия етаж през 2008г./ и заключения на експертите по двете СТЕ /относно установеното на място като действително извършено по видове, количество и качество, което е ясно определяемо при извършените огледи, имайки предвид, че сградата е на около 100 години/, настоящият състав на съда намира, че именно ищцовото дружество е извършило СРР и СМР работи в имота на ответниците и това е станало през периода от края на 2008г. до 2012г.

            Настоящият състав на съда намира, че следва да се приемат видовете работи и оценката им, вкл. и увеличената стойност на имотите и необходимите разноски, дадени от експертите по тройната СТЕ, тъй като същата по-детайлна и при съобразяване на всички особености на СРР и СМР, установени на място и с критичен подход спрямо всяка една от извършените дейности и при отчитане стойността на овехтяването.

            Както се посочи и по-горе, увеличената стойност на първия етаж, вследствие на извършените подобрения е в размер на 28 929.04 лева., а увеличената стойност на дворното място – 4 997.64 лева, или общо 33 926.68 лв. Тъй като първият етаж и дворното място се съпритежават от двамата ответници при равни квоти, то всеки от тях е отговорен пред ищеца-подобрител за половината от тази стойност, т.е за по 16 963.34 лева, която се дължи на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС.

            Съгласно заключението на вещите лица ищецът е извършил подобрения на втория етаж на стойност 932.76 лева, които са довели до увеличаване на стойността му с 1 026.96 лева. Следователно ответницата Л.Х.-О. дължи на ищеца именно тази сума като увеличена стойност на притежавания от нея втори етаж, вследствие на извършените от ищеца подобрения в него, на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС.

            Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че след като извършването на ремонтните работи, с които са осъществени описаните от вещите лица подобрения, е станало без разрешението и одобрението на НИНКН, същите не следва да се заплащат от собствениците на имота. Действително съобразно указанията, дадени с т. ІІ, 7 от ППВС № 6/74г. 7, подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата. В настоящия случай обаче от една страна вещите лица не остойностяват некачествено извършените работи, а от друга страна ответниците, чиято е доказателствената тежест, не установиха по делото, че качествено извършените СРР и СМР подлежат на премахване.

            От заключението на тройната СТЕ е видно, че общият размер на изпълнените СМР по общите части на сградата е 13 128.59 лева, а стойността на онези от тях, които имат характер на подобрения е 4 090.19 лева. Съобразно разясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание пред ВОС относно начина на определяне на стойността на направените разходи за необходими разноски – като разлика между стойността на действително изпълнените СМР и стойността на подобренията, то следва, че стойността на необходимите разноски за запазване на общите части на сградата възлиза на 9 038.40 лева. Поради равните дялове на двамата ответници в общите части, то всеки от тях дължи на ищеца заплащането на сума в размер на по 4 519.20 лева на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗС.

            Съобразно позоваването от ищеца в исковата молба на правоувеличаващия ѝ ефект, изразяващо се в искане за присъждане на законна лихва върху претендираните по-горе суми, същите следва да се присъждат със законната лихва, считано от 22.08.2017г. до окончателното им изплащане.

            Ответниците са релевирали възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца, съизмерими с увеличената стойност на имотите им, вследствие на извършените в тях подобрения и на необходимите разноски за запазването им. Вземането за извършени подобрения в чужд недвижим имот, респ. за извършените необходими разноски за запазването му, има облигационен характер и за него тече общата 5-годишна погасителна давност. Съгласно възприетото разрешение в т. VI, 13 от ППВС № 6/1974г., погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. Както се посочи и по-горе, исковата молба по гр. д. № 145/2013г. на ВОС, с която е бил предявен ревандикационния иск от настоящите ответници против ищеца, е била депозирана в съда на 15.01.2013г., поради което и към 22.08.17г. 5-годишния давностен срок не е изтекъл.

            По предявения иск за заплащане на платени от ищеца суми за МДТ и лихви по тях за имотите на ответниците.

            Видно от приложената покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д. - Варна, изпратена до „Феномен“ ЕООД на 13.07.2015г., че дружеството е поканено да заплати в полза на Община Варна въз основа на Акт МД-АУ-1090/2014г. задължение в размер на 5 577.80 лева, включващо дължима главница в размер на 3 698.86 лева, лихви в размер на 12.35 лева, неолихвяема сума в размер на 1 282.95 лева и разноски по изпълнителното дело.

            Пред ВОС е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството на „Феномен“ ЕООД, е констатирано заплащането на сума в размер на общо 5 076.39 лева за дължими задължения за главници към Община Варна, представляващи данъци за процесния имот /за периода от 2006г. до 2015г./ и лихви върху тях, както и такси и разноски по образуваното за принудителното им събиране изп.дело № 2820/2015г. по описа на ЧСИ Н.Д. на стойност 643 лева. Плащанията на главницата и лихвата са направени в периода от 11.08.2015г. до 09.02.2016г.

            Настоящият състав на съда намира, че с факта на заплащане на чуждо задължение, ищецът „Феномен“ ЕООД се е обеднил за сметка на обогатяването на всеки от ответниците, които са спестили разходи за дължимият от тях местен данък и лихвата за забава, поради което и на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД ответниците дължат заплащането на платените от ищеца суми. Относно дължимостта на заплатената от ищеца лихва за забава следва да се посочи, че действително ако ищецът е бил заплатил своевременно дължимите за декларирания от него имот МДТ, то не биха били начислени и лихви. Същото обаче важи и за действителните собственици на този имот – че ако не са бездействали и са заплатили дължимите за имотите си МДТ, лихви върху последните не биха били начислени и дължими от тях. По-ранното плащане на МДТ за имотите на ответниците, макар и с лихви, благоприятства самите ответници, тъй като те като действителни собственици биха били задължени да заплатят по-високи лихви при по-късно заплащане от тях на МДТ. Поради това и всеки от ответниците дължи на ищеца съобразно равните квоти в съсобствеността на половината от общата сума от 5 076.39 лв. /без таксите и разноските за принудителното им събиране, което ищецът е могъл да избегне/ - или по 2 538.20 лв. Претенциите обаче са основателни в рамките на предявените по-ниски размери от по 2 490.90 лв. Присъждането на лихва върху тази сума ищецът не е претендирал.

            По основателността на възражението за прихващане, релевирано от ответниците.

            От изслушаното пред настоящия съд заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено и въз основа на извършени проверки в ТД на НАП-Варна, както и в счетоводствата на ищцовото дружество и на „Ню Болкан Турс Ейджънси-Варна-Румен Ганчев“ ЕООД, се установява, че заплатените от наемателя в полза на „Феномен“ ЕООД наеми за отдадения първи етаж от сградата на ул. „Сан Стефано“, № 18 за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г. възлизат на 30 600 лв. /по 850 лв. месечно/. Средният пазарен наем за отдадения на наемателя търговски обект (имайки предвид неговото състояние, съобразно описанието му в заключението на тройната СТЕ) за същия по-горе период, възлиза на 6 евро за кв.м. без ДДС.

            Както се посочи и по-горе, релевираното от ответниците възражение за прихващане е с получения от ищеца наем, а евентуално – с дължимото на собствениците обезщетение за ползването на имота им без правно основание за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г. Макар и исковата молба по настоящото дело да е подадена на 22.08.17г. /дата, предхождаща 01.10.17г./, то имайки предвид, че отговорът на исковата молба е подаден на 19.04.19г., то следва да се приеме, че възражението за прихващане е с вземане, което към момента на релевирането му е настъпило като правопораждащ факт.

            На осн. чл. 93 от ЗС, добивите от вещта като натурални и граждански плодове /наеми/, принадлежат на собственика ѝ. Поради това следва да се приеме, че всеки от ответниците според квотите в отдавания от ищеца техен съсобствен имот за посочения период, има правото да получи сума от по 15 300 лв., с която може да се извърши прихващането.

            Именно предвид начина на евентуално предявяване на възражението за прихващане с различни вземания /получени наеми, а евентуално - обезщетение/, съдът намира, че поради основателността на „главното“ възражение за прихващане, не следва да обсъжда и взема предвид наличието на вземане за обезщетение за ползването на имота без правно основание /или поне като разлика между получени от ищеца наеми и дължимо от него такова обезщетение/.

            Направеното от ищеца възражение, че в качеството си на добросъвестен владелец не дължи връщане на получените по-горе наеми на осн. чл. 71 от ЗС, е неоснователно. В това си качество същият може да ги получава, но до момента на предявяването на иска за връщането на вещта, което както се посочи по-горе е станало на 15.01.13г. – преди началната дата на периода, за който ответниците претендират наемите – след 01.10.14г.

            Неоснователно се явява и възражението на ищцовото дружество за изтекла 3-годишна погасителна давност за вземането на ответниците за заплащане на получените от ищеца наеми за имота им, тъй като за разлика от самите наемни вноски /дължими по наемното правоотношение между наемодател и наемател/, тяхното вземане няма характера на периодично плащане /така, както е изяснено това понятие с ТР № 3/18.05.12г. по т.д. № 3/11г. на ОСГТК на ВКС/. Поради изложеното, това вземане се погасява също с общата 5-годишна погасителна давност, която не е изтекла към 22.04.19г.

            Видно от приетото по настоящото дело удостоверение, издадено от ЧСИ Л. Станев по изп.д. № 20198950402900/11.06.20г. /л. 49/, че размера на вземането на ответниците против ищеца възлиза на общо 7 444.96 лв., от които 5 415.18 лв. – разноски по гр.д. № 145/13г. на ВОС, разноски по изпълнителното дело в размер на 1 431.92 лв. и такси по изпълнителното дело в размер на 597.86 лв. Вземането за разноски по предходното дело между страните е ликвидно и изискуемо такова, а предвид липсата на доказателства длъжникът по изпълнителното дело да е обжалвал по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК разноските по изпълнението, то следва да се приеме, че и те се дължат на ответниците. Прихващане обаче може да се извърши със сума в рамките на релевирания от ответниците общ размер от 7418.77 лв. – или с вземане на всеки от ответниците от по 3 709.38 лв.

            Или, всеки от ответниците има вземане против ищеца на посочените две основания в общ размер от по 19 009.38 лв. /15 300 лв. + 3 709.38 лв./, с които следва да се извърши прихващане с вземанията на ищеца към тях, посочени по-горе.

            Изхождайки от разясненията, дадени с ТР № 3/27.03.19г., постановено по т.д. № 3/17г. на ОСГТК на ВКС, еднакво обременителни /тъй като са лихвоносни/ и възникващи едновременно /с евентуално влизане в сила на решението по настоящото дело/ са задълженията на ответниците към ищеца за заплащане на сумите от по 16 963.34 лв. и 4519.20 лв., а само за ответницата – и задължението ѝ за сумата от 1026.96 лв. Същите следователно следва да се погасят чрез извършване на прихващането съразмерно.

            Така общата сума на тази категория задължения на ответника Б. Х. възлиза на 21 482.54 лв. /16 963.34 лв. + 4519.20 лв./, при което сумата от 16 963.34 лв. представлява 78.96 % от този сбор, а сумата от 4 519.20 лв. представлява 21.04% от този сбор. Или, първата от тези две сума следва да се погаси със сума от 15 009.81 лв. от общата сума от 19 009.38 лв., а втората  - със сумата от 3 999.57 лв. от общата сума от 19 009.38 лв. Остатъците съответно от 1953.53 лв. от първата сума и 519.63 лв. от втората сума, се дължат на ищеца на посочените по-горе основания като дължими вземания. Решението за тези размери на присъдени суми следва да бъде потвърдено, а за горниците над 1953.53 лв. до 16 963.34 лв. и над 519.63 лв. до 4519.20 лв. - следва да се отмени поради погасяването им чрез извършеното прихващане, и предявените искове да се отхвърлят.

            Съответно общата сума на посочената категория задължения на ответницата Л. Х.-О. възлиза на 22 509.50 лв. /16 963.34 лв. + 4519.20 лв. + 1026.96 лв./, при което сумата от 16 963.34 лв. представлява 75.36 % от този сбор, сумата от 4 519.20 лв. представлява 20.08% от този сбор и сумата от 1026.96 лв. представлява 4.56 % от този сбор. Или, първата от тези сума следва да се погаси със сума от 14 325.47 лв. от общата сума от 19 009.38 лв., втората сума - със сумата от 3 817.08 лв. от общата сума от 19 009.38 лв. и третата сума следва да се погаси със сумата от 866.83 лв. Остатъците съответно от 2 637.87 лв. от първата сума, 702.12 лв. от втората сума и 160.13 лв. от третата сума, се дължат на ищеца на посочените по-горе основания като дължими вземания. Решението за тези размери на присъдени суми следва да бъде потвърдено, а за горниците над 2 637.87 лв. до 16 963.34 лв., над 702.12 лв. до 4519.20 лв. и над 160.13 лв. до 1026.96 лв. - следва да се отмени и исковете да се отхвърлят поради погасяването им чрез извършеното прихващане.

Решението следва да се потвърди за присъдените в полза на ищците срещу всеки от ответниците за суми от по 2 490.90 лв., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД

По разноските.

И двете страни са претендирали разноски по делото пред всяка от инстанциите.

Дължимите разноски за първата инстанция:

 На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК дължимите от ответника Б. Х. разноски на ищеца, съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове с оглед настоящия резултат по делото, възлизат на сума от 477.23 лв. /при направени от ищеца разноски от 6173.07 лв. по исковете срещу този ответник, предявени за обща сума от 64 210.57 лв., уважената част е 4 964.06 лв./. Обжалваното решение следва да се отмени за частта над дължимата сума от 477.23 лв. до присъдената сума от 2304.70 лв.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК дължимите от ответницата Л. Х.-О. разноски на ищеца, съразмерно на уважената част от предявените срещу нея искове с оглед настоящия резултат по делото, възлизат на сума от 547.82 лв. /при направени от ищеца разноски от 6173.07 лв. по исковете срещу ответницата, предявени за обща сума от 67 509.81 лв., уважената част е 5 991.02 лв./. Обжалваното решение следва да се отмени за частта над дължимата сума от 547.82 лв. до присъдената сума от 2286.06 лв.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК дължимите от ищеца на ответника Б. Х. разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените срещу него искове с оглед настоящия резултат по делото, възлизат на сума от 2867.26 лв. /при направени от ответника разноски от 3107.50 лв. и предявени срещу него искове в общ размер на 64 210.57 лв., същите са отхвърлени за общ размер от 59 246.51 лв./. В полза на ответника следва да се присъди сума в размер на още 919.84 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 1947.32 лв. до дължимата сума от 2867.26 лв.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК дължимите от ищеца на ответницата Л. Х.-О. разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените срещу нея искове с оглед настоящия резултат по делото, възлизат на сума от 2831.73 лв. /при направени от ответника разноски от 3107.50 лв. и предявени срещу нея искове в общ размер на 67 509.81 лв., същите са отхвърлени за общ размер от 61 518.79 лв./. В полза на ответницата следва да се присъди сума в размер на още 875.02 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 1956.71 лв. до дължимата сума от 2831.73 лв.

Дължимите разноски за въззивната инстанция:

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК дължимите от въззиваемото дружество на въззивника Б. Х. разноски, съразмерно на уважената част от неговата въззивна жалба, възлизат на сумата от 2564.73 лв. /при обжалваем материален интерес от 23 973.44 лв., уважената част от въззивната жалба е за размер от 19 009.38 лв., а общият размер на направените от въззивника разноски възлиза на 3234.47 лв./. В тази връзка следва да се отбележи, че при липсата на нарочно указание, всеки от въззивниците е заплатил равна част от общия хонорар от 5000 лв. – или по 2500 лв. Това възнаграждение съдът намира, че не е прекомерно /при минимален размер по Наредба № 1 на ВАС – чл. 7, ал. 2, т. 4, възлизащо на 1249.20лв./, имайки предвид високата фактическа и правна сложност на делото. Възражението на насрещната страна за прекомерност, основано на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК дължимите от въззиваемото дружество на въззивницата Л. Х.-О. разноски, съразмерно на уважената част от нейната въззивна жалба, възлизат на сумата от 2 474.99 лв. /при обжалваем материален интерес от 25 000.40 лв., уважената част от въззивната жалба е за размер от 19 009.38 лв., а общият размер на направените от въззивницата разноски възлиза на 3255.01 лв./. В тази връзка следва да се повтори вече казаното по-горе - че при липсата на нарочно указание, всеки от въззивниците е заплатил равна част от общия хонорар от 5000 лв. – или по 2500 лв., което съдът намира, че не е прекомерно /при минимален размер по Наредба № 1 на ВАС – чл. 7, ал. 2, т. 4, възлизащо на 1280.01лв./, имайки предвид високата фактическа и правна сложност на делото. Възражението на насрещната страна за прекомерност, основано на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК дължимите от въззивника Б. Х. на въззиваемото дружество разноски, съразмерно на отхвърлената част от неговата въззивна жалба, възлизат на сумата от 207.06 лв. /при защитаван материален интерес от 23 973.44 лв., отхвърлената част от въззивната жалба е за размер от 4 964.06 лв., а общият размер на направените от въззиваемата страна разноски възлиза на 1000 лв. (половината от платения хонорар от 2 000 лв.)/.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК дължимите от въззивницата Л. Х.-О. на въззиваемото дружество разноски, съразмерно на отхвърлената част от нейната въззивна жалба, възлизат на сумата от 239.64 лв. /при защитаван материален интерес от 25 000.40 лв., отхвърлената част от въззивната жалба е за размер от 5 991.02 лв., а общият размер на направените от въззиваемата страна разноски възлиза на 1000 лв. (половината от платения хонорар от 2 000 лв.)/.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1563/27.12.2019г., постановено по гражданско дело № 1833 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна в ЧАСТИТЕ МУ, с които Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, е осъден да заплати на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:  гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3:

1. сума, съставляваща разликата над дължимата сума от 1 953.53 лв. до присъдената сума от 16 963.34 лева /разлика, възлизаща на сума в размер на 15 009.81 лв./, представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения му имот, представляващ ½ ид.част от притежавания в съсобственост с Л.Х.-О. първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес в гр. Варна, ул.“Сан Стефано“, № 18 и ½ ид.част от дворното място, в което е построена с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна, вследствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до 15.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното ѝ изплащане;

2. сума, съставляваща разликата над дължимата сума от 519.63 лв. до присъдената сума от 4 519.20 лева /разлика, възлизаща на 3 999.57 лв./, представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части /основи и покрив/ на сградата с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното й изплащане, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3 против Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, за заплащане на:

1. разликата над дължимата на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС сума от 1 953.53 лв. до присъдената сума от 16 963.34 лева /разлика, възлизаща на сума в размер на 15 009.81 лв./, претендирана като ½ част от увеличената стойност на собствения му имот, представляващ ½ ид.част от притежавания от него в съсобственост с Л.Х.-О. първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес в  гр. Варна, ул.“Сан Стефано“, № 18 и ½ ид.част от дворното място, в което е построена с ид. 10135.1507.876 по КК на гр.Варна, вследствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до 06.10.2008г. /поради неоснователност на претенцията за този период/, а за периода от 06.10.08г. до 15.01.2013г. – поради извършено съразмерно прихващане с вземането на ответника против ищеца за сума в общ размер от 19 009.38 /деветнадесет хиляди и девет лева и тридесет и осем ст./ лв., съставляваща сбор от сумите от 15 300 /петнадесет хиляди и триста лева/ лв. /представляваща половината от общо получената от ищеца наемна цена от отдаването под наем на съсобствения на ответниците и описан по-горе имот за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г., дължима на осн. чл. 93, от ЗС/ и от 3 709.38 /три хиляди седемстотин и девет лева и тридесет и осем ст./ лв. /представляваща половината от общо дължимата от ищеца на ответниците сума по изп.д. № 20198950402900/11.06.20г. по описа на ЧСИ Л. С., гр. Варна/;

2. разликата над дължимата на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗС сума от 519.63 лв. до присъдената сума от 4 519.20 лева /разлика, възлизаща на 3 999.57 лв./, представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части /основи и покрив/ на сградата с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, поради извършено съразмерно прихващане с вземането на ответника против ищеца за сума в общ размер от 19 009.38 /деветнадесет хиляди и девет лева и тридесет и осем ст./ лв., съставляваща сбор от сумите от 15 300 /петнадесет хиляди и триста лева/ лв. /представляваща половината от общо получената от ищеца наемна цена от отдаването под наем на съсобствения на ответниците и описан по-горе имот за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г., дължима на осн. чл. 93, от ЗС/ и от 3 709.38 /три хиляди седемстотин и девет лева и тридесет и осем ст./ лв. /представляваща половината от общо дължимата от ищеца на ответниците сума по изп.д. № 20198950402900/11.06.20г. по описа на ЧСИ Л. С., гр. Варна/.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1563/27.12.2019г., постановено по гражданско дело № 1833 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна в ЧАСТИТЕ МУ, с които Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, е осъден да заплати на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:  гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3:

1. сумата от 1 953.53 /хиляда деветстотин петдесет и три лева и петдесет и три ст./лв., представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения му имот, представляващ ½ ид.част от притежавания от него в съсобственост с Л.Х.-О. първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес в  гр. Варна, ул.“Сан Стефано“, № 18 и ½ ид.част от дворното място, в което е построена с ид. 10135.1507.876 по КК на гр.Варна, вследствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 06.10.08г. до 15.01.2013г., на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.17г. до окончателното ѝ изплащане;

2. сумата от 519.63 /петстотин и деветнадесет лева и шестдесет и три ст./ лв., представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части /основи и покрив/ на сградата с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.17г. до окончателното ѝ изплащане;

3. сумата от 2 490.90 /две хиляди четиристотин и деветдесет и 0,90/ лева представляваща половината от общо заплатените от ищеца главница за местни данъци и такси и лихви за забава в полза на Община Варна, дължими за имота с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна и построената в него сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, събрани принудително по изп.дело 20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д., с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

ОТМЕНЯ решение № 1563/27.12.2019г., постановено по гражданско дело № 1833 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна в ЧАСТИТЕ МУ, с които Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес ***, е осъдена да заплати на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“, № 16, ет. 2, ап. 3:

1. сума, съставляваща разликата над дължимата сума от 2 637.87 лв. до присъдената сума от 16 963.34 лева /разлика, възлизаща на сума в размер на 14 325.47 лв./, представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения ѝ имот, представляващ ½ ид.част от притежавания в съсобственост с Б.С.Х. първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес в гр. Варна, ул.“Сан Стефано“, № 18 и ½ ид.част от дворното място, в което е построена с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна, вследствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до 15.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г.  до окончателното ѝ изплащане;

2. сума, съставляваща разликата над дължимата сума от 160.13 лв. до присъдената сума от 1 026.96 лева /разлика, възлизаща на 866.83 лв./, представляваща увеличената стойност на собствения ѝ имот – жилище, заемащо втори етаж в сградата с ид. 10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, вследствие на извършени от ищеца подобрения в качеството му на добросъвестен владелец в периода 2006г. до 2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното й изплащане

3. сума, съставляваща разликата над дължимата сума от 702.12 лв. до присъдената сума от 4 519.20 лева /разлика, възлизаща на 3 817.08 лв./, представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части /основи и покрив/ на сградата с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2017г. до окончателното й изплащане, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3 против Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес ***, за заплащане на:

1. разликата над дължимата на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС сума от 2 637.87 лв. до присъдената сума от 16 963.34 лева /разлика, възлизаща на сума в размер на 14 325.47 лв./, претендирана като ½ част от увеличената стойност на собствения ѝ имот, представляващ ½ ид.част от притежавания в съсобственост с Б.С.Х. първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес в гр. Варна, ул.“Сан Стефано“, № 18 и ½ ид.част от дворното място, в което е построена с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна, вследствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до 06.10.2008г. /поради неоснователност на претенцията за този период/, а за периода от 06.10.08г. до 15.01.2013г. – поради извършено съразмерно прихващане с вземането на ответницата против ищеца за сума в общ размер от 19 009.38 /деветнадесет хиляди и девет лева и тридесет и осем ст./ лв., съставляваща сбор от сумите от 15 300 /петнадесет хиляди и триста лева/ лв. /представляваща половината от общо получената от ищеца наемна цена от отдаването под наем на съсобствения на ответниците и описан по-горе имот за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г., дължима на осн. чл. 93, от ЗС/ и от 3 709.38 /три хиляди седемстотин и девет лева и тридесет и осем ст./ лв. /представляваща половината от общо дължимата от ищеца на ответниците сума по изп.д. № 20198950402900/11.06.20г. по описа на ЧСИ Л. С., гр. Варна/;

2. разликата над дължимата, на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС сума от 160.13 лв. до присъдената сума от 1 026.96 лева /разлика, възлизаща на 866.83 лв./, представляваща увеличената стойност на собствения ѝ имот – жилище, заемащо втори етаж в сградата с ид. 10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, вследствие на извършени от ищеца подобрения в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 27.01.2006г. до 06.10.2008г. /поради неоснователност на претенцията за този период/, а за периода от 06.10.08г. до 15.01.2013г. – поради извършено съразмерно прихващане с вземането на ответницата против ищеца за сума в общ размер от 19 009.38 /деветнадесет хиляди и девет лева и тридесет и осем ст./ лв., съставляваща сбор от сумите от 15 300 /петнадесет хиляди и триста лева/ лв. /представляваща половината от общо получената от ищеца наемна цена от отдаването под наем на съсобствения на ответниците и описан по-горе имот за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г., дължима на осн. чл. 93, от ЗС/ и от 3 709.38 /три хиляди седемстотин и девет лева и тридесет и осем ст./ лв. /представляваща половината от общо дължимата от ищеца на ответниците сума по изп.д. № 20198950402900/11.06.20г. по описа на ЧСИ Л. С., гр. Варна/;

3. разликата над дължимата на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗС сума от 702.12 лв. до присъдената сума от 4 519.20 лева /разлика, възлизаща на 3 817.08 лв./, представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части /основи и покрив/ на сградата с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, поради извършено съразмерно прихващане с вземането на ответника против ищеца за сума в общ размер от 19 009.38 /деветнадесет хиляди и девет лева и тридесет и осем ст./ лв., съставляваща сбор от сумите от 15 300 /петнадесет хиляди и триста лева/ лв. /представляваща половината от общо получената от ищеца наемна цена от отдаването под наем на съсобствения на ответниците и описан по-горе имот за периода от 01.10.14г. до 01.10.17г., дължима на осн. чл. 93, от ЗС/ и от 3 709.38 /три хиляди седемстотин и девет лева и тридесет и осем ст./ лв. /представляваща половината от общо дължимата от ищеца на ответниците сума по изп.д. № 20198950402900/11.06.20г. по описа на ЧСИ Л. С., гр. Варна/;

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1563/27.12.2019г., постановено по гражданско дело № 1833 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна в ЧАСТИТЕ МУ, с които Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес ***, е осъдена да заплати на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:  гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3:

1. сумата от 2 637.87 /две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и осемдесет и седем ст./лв., представляваща ½ част от увеличената стойност на собствения ѝ имот, представляващ ½ ид.част от притежавания в съсобственост с Б.С.Х. първи жилищен етаж на сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна с адм.адрес в гр. Варна, ул.“Сан Стефано“, № 18 и ½ ид.част от дворното място, в което е построена с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна, вследствие на извършените в имота подобрения от „Феномен“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец в периода от 06.10.08г. до 15.01.2013г., на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.17г. до окончателното ѝ изплащане;

2. сумата от 160.13 /сто и шестдесет лева и тринадесет ст./ лв., представляваща увеличената стойност на собствения ѝ имот – жилище, заемащо втори етаж в сградата с ид. 10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, вследствие на извършени от „Феномен“ ЕООД подобрения в качеството му на добросъвестен владелец в периода от от 06.10.08г. до 15.01.2013г., на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.17г. до окончателното ѝ изплащане;

3. сумата от 702.12 лв. /седемстотин и два лева и дванадесет ст./ лв., представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части /основи и покрив/ на сградата с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.17г. до окончателното ѝ изплащане;

4. сумата от 2 490.90 /две хиляди четиристотин и деветдесет и 0,90/ лева представляваща половината от общо заплатените от „Феномен“ ЕООД главница за местни данъци и такси и лихви за забава в полза на Община Варна, дължими за имота с ид.10135.1507.876 по КК на гр.Варна и построената в него сграда с ид.10135.1507.876.1 по КК на гр.Варна, събрани принудително по изп.дело 20158070402820 по описа на ЧСИ Н.Д., с които ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

ОТМЕНЯ решение № 1563/27.12.2019г., постановено по гражданско дело № 1833 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна в ЧАСТТА МУ, с която Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, е осъден да заплати на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3, разликата над дължимата като разноски за първата инстанция сума от 477.23 /четиристотин седемдесет и седем лева и двадесет и три ст./ лв. до присъдената сума от 2304.70 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3 да заплати на Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата в размер на още 919.84 /деветстотин и деветнадесет лева и осемдесет и четири ст./ лв., представляващи разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и сумата в размер на 2 564.73 /две хиляди петстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и три ст./ лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 1563/27.12.2019г., постановено по гражданско дело № 1833 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна в ЧАСТТА МУ, с която Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес ***, е осъдена да заплати на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3, разликата над дължимата като разноски за първата инстанция сума от 547.82 /петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и две ст./ лв. до присъдената сума от 2286.06 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3 да заплати на Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес ***, сумата в размер на още 875.02 /осемстотин седемдесет и пет лева и две ст./ лв., представляващи разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и сумата в размер на 2 474.99 /две хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и деветдесет и девет ст./ лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.С.Х., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3, сумата в размер на 207.06 /двеста и седем лева и шест ст./ лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Л.С.Х.-О., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “Феномен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 16, ет. 2, ап. 3, сумата в размер на 239.64 /двеста тридесет и девет лева и шестдесет и четири ст./ лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: