№ 14049
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110125955 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
от П. М. В., ЕГН **********, в лично качество и на майка и процесуален
субституент на малолетната М. П. И., ЕГН **********, с която търси защита
от П. Д. И., ЕГН ********** – фактически съпружески съжител на
молителката и баща на детето.
В молбата се сочи извършен акт на домашно насилие, както следва:
Ответникът е фактически съпружески съжител на молителката и баща
на детето. Има конфликтно поведение, избухлив характер, не зачита чуждо
мнение. Имали са множество скандали, включително такива, при които
ответникът е упражнявал физическо насилие.
На 31.03.2024 г. около 18.00 часа между двамата родители възникнал
скандал във връзка с невъзможността за посещение на детето в сборни групи в
детската градина, което присъствало по време на спора. Той се задълбочил и
ответникът блъснал и ударил с ръце по горната част на тялото на молителката
и й нанесъл силен удар с юмрук по брадичката отдясно.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответникът е фактически съпружески съжител на молителката и баща на
пострадалото лице, поради което съдът приема, че е подадена от лице, което
има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 2 и т. 4 ЗЗДН,
срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Налична е активна и
пасивна легитимация на страните, с оглед на което молбата е допустима.
По основателността:
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за основателна.
1
Изложеното в сезиращата молба не се оспорва от ответника (с
изключение на механизма на нанасяне на удара), подкрепя се и от
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е необорена от други доказателства,
намира и подкрепа в останалите доказателствени източници (СМУ №
128.04./2024 г.). Оспорването на ответника, че е ударил с шамар с външната
част на ръката молителката, е доказателствено необосновано. Поради това
съдът приема, кредитирайки декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че ударът е
нанесен с юмрук.
Поведението на ответника съставлява акт на домашно физическо
насилие спрямо молителя.
Актът е осъществен в присъствието на малолетната М. П. И. и на
основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН реализира признаците на психическо и
емоционално насилие спрямо нея.
Ето защо молбата е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на
молителя и пострадалите лица се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Трябва да се задължи нарушителят да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя и пострадалия.
Видно от процесуалното поведение на ответника, който признава
изложеното в молбата и изявленията на двамата фактически съжители,
ответникът е идентифицирал проблемите в поведението си, като дори двете
страни са постигнали съгласие как да продължат съвместния си живот. Това
сочи, че мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, наложени със Заповед за
незабавна защита № 145 от 10.05.2024 г. са постигнали превантивен ефект,
поради което не е необходимо по-интензивно интервениране в правната сфера
на молителя посредством продължаване на действието им.
Към момента на постановяване на съдебното решение законодателят не
е изпълнил задължението си да изготви методика за оценка на риска в
ППЗЗДН. При това положение съдът е в невъзможност да изпълни вмененото
в чл. 15, ал. 4 ЗЗДН задължение за извършване на такава оценка, тъй като при
липса на методика, критериите, по които ще бъде направена, няма да бъдат
еднакви за всички извършители на домашно насилие, респективно налице е
реална възможност ответницата да бъде третирана неравно спрямо други
лица, извършили домашно насилие.
На ДСП по адреса на страните чрез директора следва да бъде указано да
проследят случая за срок от една година от влизане в сила на решението на
основание чл. 16, ал. 4 ЗЗДН.
По разноските:
2
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу П. Д.
И., ЕГН ********** и му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо П. М. В., ЕГН ********** и М. П. И., ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН П. Д. И., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА П. Д. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта за защита да се изпрати на страните,
РУ на МВР по настоящия и установения в хода на производството адрес на
ответника и пострадалите лица на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на ДСП по адреса на
страните, като указва на компетентните дирекции чрез директора да
проследят случая за срок от една година от влизане в сила на решението на
основание чл. 16, ал. 4 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от 01.08.2024 г., като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист на основание чл. 22 ЗЗДН.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3