РЕШЕНИЕ
№ 3731
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110107553 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК А. Е. А. срещу Х. Л.
Д. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на Поземлен имот с идентификатор No**, находящ се в гр.Варна,
район „Аспарухово“, с.о. БС с площ 1151 кв.м., при граници и съседи : имоти
с идентификатори ***.
Ищецът твърди, че владее и стопанисва процесния имот повече от 10
година като поставил метална ограда, табела с неговите данни и телефон и
адрес за контакт. Владението му намерение за придобиване на имота
започнало през 2008г. като владял съ щия лично и чрез трето лице. Имал
инвестиционни намерения, поради което се налагало да се снади с акт за
собственост. След извършване на съответните постъпки за това се оказало, че
има лице, което претендирало, че е собственик на имота.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразил становище за неоснователност на иска. Твърди, че
той е осъществявал владението върху имота през последните 10 години,
макар и да не бил изцяло в страната. Твърди, че го е посещавал и е обработвал
земята. С нотариално заверена молба от 18.11.2022г. ответникът заявява, че не
поддържа подадения отговор и признава иска.
В проведеното о.с.з. ищецът отправя искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.237 ГПК при съответно признание на
1
иска от страна ответника по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и постановява решение по направеното признание. В тази хипотеза в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това,
визирани в чл.237,ал.3 ГПК -признатото право да противоречи на закона или
на добрите нрави и или е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Съдът намира, че в конкретния случай искът е допустим и са
налице предпоставките за произнасяне по смисъла на чл. 237 ГПК.
По разноските :
В полза на ищеца следва да се присъди заплатената държавна такса в
размер на 273.19 лева.
Воден от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Л. Д., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“***“ 14А, ет.5,ап.28, че А. Е. Ав., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“***“ 6, ап.24-2 е собственик на
ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор No**, находящ се в гр.Варна, район
„Аспарухово“, с.о. БС с площ 1151 кв.м., при граници и съседи : имоти с
идентификатори **-**, на основание изтекла придобивна давност за периода
от 2008г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 13.06.2022г., на
основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Л. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.**“ 14А,
ет.5,ап.28 да заплати на А. Е. Ав., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“
6, ап.24-2 сумата от 273.19/двеста седемдесет и три лева и деветнадесет
ст./ лева, представляваща заплатена държавна такса, на основание чл.78,ал.1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2