Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 12.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при
секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1109
по описа за
Производството е по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за
признаване за установено спрямо ответника недължимост на вземанията срещу ищеца
по изпълнителен лист.
В исковата молба ищецът И.Д.Й. *** твърди, че при ЧСИ
№ 722 Георги Борисов, действащ в района на Окръжен съд - Враца, по молба на ответника
,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД - София, в качеството му на правоприемник
на ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София по договор за цесия от
15.05.2015 год. срещу него има образувано изп. дело № 63/2016 год. Посочва, че
основание за образуване на изпълнителното дело е изпълнителен лист, издаден на
13.09.2010 год. по ч.гр.д. № 3207/2010 год. на Районен съд-Враца, по силата на
който е осъден да заплати на ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София
сумата 259,00 лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на
стоки от 01.03.2006 год., както и законната лихва върху главницата, считано от
13.07.2010 год., сумата 59,57 лв., представляваща договорна лихва за периода от
30.03.2006 год. до 30.08.2006 год., сумата 144, 36 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 28.04.2006 год. до 01.07.2010 год., както и разноските по
издаването на изпълнителния лист в размер 125,00 лв. Поддържа, че не дължи сумите,
посочени в изпълнителния лист, тъй като вземането на кредитора е погасено по
предвидена в закона давност - изпълнителният лист е издаден на 13.09.2010г., а
изп. д. № 63/2016 год. на ЧСИ № 722 Георги Борисов е образувано по молба на
взискателя на 04.01.2016 г. Изтъква, че между издаването на изпълнителния лист
и образуването на изпълнителното дело е изтекъл период, който надвишава периода
за погасителна давност, визиран в чл. 110 от ЗЗД, през което време не са
предприемани действия, които могат да се считат, че са прекъсвали течението на
давността. Моли съда, да се произнесе с решение, с което да приеме за
установено, че вземането на ,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД - София срещу
него, произтичащо от изпълнителен лист, издаден на 13.09.2010 год. по ч.гр.д. №
3207/2010 год. на Районен съд - Враца, е погасено поради изтекла законова
давност.
Ответното дружество „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, гр.София в писмения отговор по делото
оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Твърди,
че е придобил вземанията по договор за кредит № СRЕХ-01129769 срещу длъжника И.Д.Й. по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г.,
сключен с цедента ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Изпълнителният титул, в
който са обективирани вземанията на кредитора е изпълнителен лист от
13.09.2010г., издаден от РС - Враца въз основа на Заповед за изпълнение № 2439
от 19.07.2010 г. по ч.гр.д. № 3207/2010г. по описа на РС - Враца. Поддържа, че
давността на задължението не е изтекла, тъй като след образуване на
изпълнително дело № 153/2011г. на 17.01.2011г., давността е прекъсната на
16.03.2011г., когато е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника с
инкорпорирано изпълнително действие за насрочен на 14.04.2011г. опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника - гр. Враца, ******, която покана е
получена на 17.03.2011г. от М.Ц.в качеството й на майка на И.Д.Й.. Посочва, че
на 19.08.2015г. е конституиран като взискател по изпълнителното дело, като в
молбата му за конституиране има искане да се извършат всички необходими
изпълнителни действия и на ЧСИ са възложени правата по чл.18 от ЗЧСИ, като тази
молба представлява валидно изпълнително действие. Изтъква, че впоследствие, тъй
като не са извършвани други изпълнителни действия, изп. дело № 153/2011г. по
описа на ЧСИ Георги Борисов е прекратено на 26.10.2015г., на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция, поради което, в качеството си на
нов взискател по силата на сключения договор за цесия, изтегля изпълнителния
лист и на 04.01.2016г. депозира молба за образуване на ново изпълнително дело
срещу длъжника, което е образувано под № 63/2016г. по описа на ЧСИ Георги
Борисов. Твърди, че в депозираната от него молба е направил искания за
извършване на справка в ТД ”НАП” на името на длъжника за валидно сключени
трудови договори и декларирано движимо/недвижимо имущество на името на
длъжника, както и че отново на ЧСИ са възложени правата по чл.18 от ЗЧСИ, които
са прекъснали погасителната давност. Поддържа, че са налице още няколко
прекъсвания на давностния срок: на 03.08.2017г. е изпратено запорно съобщение
до работодателя на длъжника ГЛ ВЕЛОЗ ООД, на 28.09.2017г. е изпратено запорно
съобщение до "УниКредит Булбанк" АД, с което е наложен запор върху
вземанията на длъжника и на 29.03.2019г. са изпратени запорни съобщения до
"Общинска банка" АД и "Юробанк България" АД за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника. При условията на евентуалност, счита,
че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като погасителна давност не е
текла, докато е траел изпълнителният процес, съгласно чл.115, ал.1, б.
"ж" ЗЗД, което произтича от задължителната тълкувателна практика на
ВС, обективирана в Постановление № 3 от 18.11.1980г., Пленум на ВС, която е
била в сила към датата на образуване на изпълнително дело № 153/2011г. по описа
на ЧСИ Георги Борисов. Посочва, че в качеството на пълномощник на цедента ,,БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, на 06.07.2015г. е изпратил до И.Й. уведомление за
извършената цесия до адреса, посочен в договора за кредит. Моли съда да му
присъди направените по делото разноски. С молба от 06.06.2019г., в случай, че
ищцовата страна претендира разноски, прави възражение за прекомерност на последните
и моли претендираният адвокатски хонорар да бъде намален.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, включително и приложените копия от изп. дело № 153/2011г. и изп.
дело № 63/2016г. на ЧСИ Георги Борисов, намери за установено следното:
Видно
е от приложения по делото договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-01129769 от 01.03.2006г., че
"ДжетФайненс Интернешънъл" АД, гр.София, в качеството на кредитор, е
отпуснал кредит за покупка на стоки на И.Д.Й. ***, в качеството му на
кредитополучател, в размер 259, 00 лв. С договора кредитополучателя се е
задължил да върне сумата на кредитора на 6 равни месечни вноски, всяка в размер
53, 10 лв., като съгласно погасителния план падежът на първата вноска е на
30.03.2006г., а на последната - 30.08.2006г.
Видно
от приложената по делото в оригинал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз
основа на подадено от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София
заявление е образувано ч.гр.д. № 3207 по описа на РС-Враца за 2010г., по което съдът
е издал срещу длъжника И.Д.Й. *** заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 2439 от 19.07.2010г. за претендираните суми, въз основа на
договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-01129769 от 01.03.2006г., а след
влизането й в сила, с разпореждане от 10.09.2010г. по делото е разпоредил да се
издаде и изпълнителен лист. Същият е издаден на 13.09.2010 г. въз основа на
заповед № 2439 от 19.07.2010г. по ч. гр. дело № 3207/2010 г. по описа на
Врачански районен съд, като И.Д.Й. *** е осъден да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София сумата 259,00
лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги от 01.03.2006 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.07.2010 год. до окончателното й изплащане, сумата 59,57 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 30.03.2006 год. до 30.08.2006
год., сумата 144,36 лв., представляваща лихва за забава за периода от
28.04.2006 год. до 01.07.2010 год., както и разноските по делото в размер
125,00 лв.
По делото е приложено в заверен
препис изпълнително дело № 153/2011г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег. №
722 на КЧСИ с район на действие ОС – Враца (л.83-107). Същото е образувано по
молба на взискателя "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София от 17.01.2011
г., към която е приложен изпълнителният лист от 13.09.2010 г., издаден въз
основа на заповед № 2439 от 19.07.2010г. по ч. гр. дело № 3207/2010 г. по описа
на Врачански районен съд срещу длъжника И.Д.Й. ***. С молбата взискателят е
възложил на съдебния изпълнител извършването на действията по чл.18 от ЗЧСИ. Видно
от документите по изпълнителното дело съдебният изпълнител е изискал справки за
гражданското състояние, декларираното имущество, банкови сметки и доходи,
регистрирани трудови договори на длъжника от Служба по вписванията - Враца,
Община Враца, ТД на НАП, офис Враца и ПП-КАТ, гр.Враца и съответно е получил
такива. С покана за доброволно изпълнение от 16.03.2011г., връчена на майката
на длъжника М.Ц.на 17.03.2011г. (разписка на л.93 по делото), съдебният изпълнител е насрочил опис на
движими вещи на 14.04.2011г. в жилището на длъжника. Видно от съставеният
протокол за опис на движимо имущество от 14.04.2011г. (л.103 по делото)
насроченият опис на движими вещи не е извършен. По изпълнителното дело не са
извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от
законоустановените способи за осребряване на имуществото на длъжника. С
постановление от 26.10.2015 г. на ЧСИ Г.Борисов, производството по ИД № 153/2011г.
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че взискателят
по изпълнителното дело "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД не е поискал
извършване на изпълнителни действия повече от две години.
Установи
се също, че преди прекратяване на изпълнителното дело, по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., сключен между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството на продавач и ответника по
делото „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, в качеството на купувач, последното
дружество е придобило портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях, посочени в приложение № 1 - списък
на вземанията, сред които под № 16705 е и вземането към ищеца И.Д.Й. по ИД №
153/2011г. на ЧСИ Г.Борисов (л.32 по делото).
От
приложеното в заверен препис изпълнително дело № 63/2016г. по описа на ЧСИ
Г.Борисов, рег. № 722, с район на действие Окръжен съд – гр.Враца, се установи,
че по молба на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД от
04.01.2016г., към която е приложен изпълнителният лист от 13.09.2010г. по
ч.гр.д. № 3207/2010 г. по описа на РС – Враца, издаден в полза на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е образувано ИД № 63/2016г. Към молбата
взискателят е приложил копия на договора за продажба и прехвърляне на вземания
от 15.05.2015г., Приложение № 1 към него, потвърждение за извършената цесия и
нотариално завереното пълномощно от 09.06.2015г. С молбата взискателят е
възложил на съдебния изпълнител извършването на действията по чл.18 от ЗЧСИ. На
21.01.2016г. по това дело е изпратена до длъжника И.Д.Й. покана за доброволно
изпълнение, получена от него на 02.02.2016г. при условията на отказ.
По
молби на взискателя от 09.05.2017г. и 30.08.2017г. съдебният изпълнител е
изискал справки от НОИ, НАП и БНБ и въз основа на получената от тях информация
на 03.08.2017г. е изпратено запорно съобщение до работодателя ГЛ Велоз,
гр.Петрич, получено от него на 07.08.2017г., за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника (л.141), а на 28.09.2017г. е изпратено
запорно съобщение до "Уни Кредит Булбанк" АД, получено от него на
03.10.2017г., за налагане на запор върху вземанията на длъжника от банката
(л.141). И след образуване на настоящото дело, въз основа на молба на
взискателя от 28.03.2019г. със запорни съобщения от 29.03.2019г. са наложени
запори върху вземанията на длъжника от "Общинска банка" АД и
"Юробанк България" АД (л.161-162).
С
постановление от 21.05.2019 г. е спряно производството по изпълнително дело № 63/2017
г. въз основа на обезпечителна заповед от 13.05.2019 г., издадена по настоящото
гражданско дело.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
Предявеният
отрицателен установителен иск черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 439, ал.1 от ГПК, съгласно която длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Този иск е средство за защита на длъжника
по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след
съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване
(чл. 439, ал. 2 ГПК). Предявеният от ищеца иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, предвид
наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили
след влизане в сила на изпълнителното основание (заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК) факти, с които се свързва недължимост на
претендираното от ответника - взискател по изпълнително дело № 63/2016г. по
описа на ЧСИ Георги Борисов, вземане, се явява допустим, тъй като
установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на
процесното вземане, респективно дали ответникът е кредитор или не, е въпрос по съществото
на спора.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за
недължимост на парична сума поради изтекла погасителна давност. За да бъде
уважен предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, без
същият да е спиран или прекъсван.
Фактите по делото сочат, че заповедта
за изпълнение е издадена на 19.07.2010 г. и в срока по чл. 414, ал.2 ГПК не е
постъпило възражение от длъжника И.Й., поради което заповедта е влязла в
законна сила и на 13.09.2010 г. е издаден изпълнителен лист. Изискуемостта на
вземането е настъпила на 30.08.2006 г., когато е трябвало да бъде погасена
последната вноска по кредита.
Съгласно дадените разяснения в т.
14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска по чл. 422 ГПК в срока по чл.
415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен, какъвто е и настоящият случай,
давността не се счита прекъсната със заявлението. След като давността не е
прекъсната, то не е налице основание за изключването от давностния срок на
периода от време, изтекъл между настъпването на изискуемостта на вземането и
влизането в сила на заповедта за изпълнение.
В този смисъл е Решение № 297 от 19.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №
430/2018 г.
По общо правило погасителната давност
е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ
определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото
на иск за защита на конкретно субективно материално право. Като период от време
давностният срок се характеризира с начален и краен момент. В случая началният
момент на давностния срок е преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но крайният момент на изтичането на 5-годишната давност
за погасяване на вземането за главница е станало на 30.08.2011 г., т. е. след
влизането в сила на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния лист.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност
представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК, който следва да бъде
взет предвид при оспорването на изпълнението.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, според чл.116, б.
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на
давността почва да тече нова давност.
Видно от материалите по приложеното
изпълнително дело № 153/2011г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, въз основа на
горепосочения изпълнителен лист от 13.09.2010 г. първоначално е било образувано
изпълнително производство на 17.01.2011 г. Към този момент е действало
Постановление № 3 от 18. XI.
Поради съществуващата колизия между
двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса
ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред
единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на
постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие
ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които
са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях,
след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента
на настъпването на последиците. В този смисъл е и решение № 170 от 17.09.2018
година, постановено по гражд. дело № 2382/2017 година на ВКС, IV г. о.,
допуснато до касация за отговор на правния въпрос от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР №
2/26.05.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази
връзка дали даденото с т. 10 разрешение се прилага само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са
приключили след това.
Доколкото изпълнителното производство
по изпълнително дело № 153/2011г. по описа на ЧСИ Георги Борисов е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на
чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015
г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато
трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата от 17.01.2011 г. взискателят "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е преди този срок, респективно
от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение.
Съдът намира, че в рамките на две
години, считано от образуване на изпълнително дело № 153/2011г. по описа на ЧСИ
Георги Борисов - 17.01.2011 г., не са извършени изпълнителни действия и не е
поискано извършването на такива по делото. При бездействие на кредитора в
период от две години производството се прекратява поради т. нар.
"перемпция", като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на
17.01.2013 г. изпълнителното производство е прекратено по право на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като постановлението за прекратяване, издадено на
26.10.2015г. от ЧСИ Георги Борисов има само декларативен характер.
Следователно, предвид липсата на
релевантни изпълнителни действия, новата погасителна давност за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право в случая е започнала да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 17.01.2013 г.
Към 04.01.2016 г., когато е
депозирана молбата „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД за образуване на новото
изпълнително дело – изп. д. № 62/2016 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов,
давността не е изтекла, тъй като не са изтекли необходимите 5 години от датата
на прекратяване на предходното изпълнително дело. Давността не е била изтекла и
към 07.08.2017г., когато по изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, нито към 03.10.2017г., когато е наложен запор върху
вземанията на длъжника от "Уни Кредит Булбанк" АД, с които изпълнителни
действия давността отново е прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок.
От началото на новата давност до датата на приключване на устните състезания
обаче не е изтекъл законоустановеният петгодишен срок за погасяване на
вземането на ответника по изпълнителния лист от 13.09.2010 г.
По тези съображения съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумите по изпълнителен
лист от 13.09.2010 г. по ч.гр. д. № 3207/2010 г. по описа на Врачанския районен
съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 63/2016г. по
описа на ЧСИ Георги Борисов, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника разноски за възнаграждение
на юрисконсулт в размер на 150 лв., определени съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и т. 14 от дадените
от НБПП Указания за определяне на възнагражденията на адвокати, оказали правна
помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Д.Й. с ЕГН **********
***, против "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Панчо Владигеров" № 21,
Бизнес център "Люлин - 6", ет. 2, представлявано от Ярослав Йежи
Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимост на
сумата 259,00 лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги от 01.03.2006 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.07.2010 год. до окончателното й изплащане, сумата 59,57
лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.03.2006 год. до 30.08.2006
год., сумата 144,36 лв., представляваща лихва за забава за периода от
28.04.2006 год. до 01.07.2010 год., както и разноските по делото в размер
125,00 лв., по изпълнителен лист от 13.09.2010 г. по ч. гр. д. № 3207/2010 г.
по описа на Врачанския районен съд, предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 63/2016г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.Д.Й. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Панчо Владигеров" №
21, Бизнес център "Люлин - 6", ет. 2, представлявано от Ярослав Йежи
Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока, сумата 150 лева, представляваща разноски
по делото за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: