Присъда по дело №1256/2017 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №1/03.01.2018г. по НОХД №1256/2017г., изготвени на 23.02.2018г.

 

         РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимите Й.Г.Д. и Д.Л.Д. за престъпление по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК и против подсъдимата Б.В.Ф. за престъпление по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и 4, вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК.

         Назначеният на пострадалия особен представител предявява против подсъдимите граждански иск и моли същия да бъде конституиран в качеството на граждански ищец.

         В разпоредително заседание пострадалият от престъплението не се явява. Явява се назначен особен представител, който поддържа предявения граждански иск и моли съда да го приеме за съвместно разглеждане.

         В разпоредително заседание подсъдимите Й.Д. и Б.Ф. се явяват лично и с назначени служебни защитници. Подсъдимият Д.Д. се явява лично и с упълномощен защитник. Защитниците на подсъдимите считат, че гражданския иск няма да затрудни наказателния процес, но е прекомерно завишен. Подсъдимите и защитниците им отговарят на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Молят съда делото да се разгледа при условията на Глава 27- съкратено съдебно следствие.

Съдът счете, че гражданския иск няма да затрудни наказателния процес и го прие за съвместно разглеждане като конституира пострадалия в качеството на граждански ищец. Прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и допусна предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните съдът разясни на тримата подсъдими правата по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Съдът обяви, че ще ползва самопризнанията на подсъдимите при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага наказанието на подсъдимия Д. да бъде „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години, чието изпълнение да бъде  отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага по време на изпитателния срок да му се определи на основание чл.67, ал.3 от НК пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. За подс. Д. предлага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, което също да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага и за него да бъде определена по време на изпитателния срок пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. На подс. Ф. предлага да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години като по време на изпитателния срок и за нея предлага пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. По отношение на гражданския иск предлага същият да бъде уважен, но не в размера в който е предявен, тъй като бил завишен. Предлага тримата подсъдими да бъдат осъдени солидарно да заплатят на пострадалия сумата от 20000 лева.

Повереникът на гражданския ищец в съдебно заседание поддържа гражданския иск така, както е предявен. Моли съда да го уважи в пълен размер.

         В съдебно заседание подсъдимият Д. се признава за виновен и лично и чрез защитника си моли съда да му наложи наказание „Пробация”, а не както предлага прокурора „Лишаване от свобода”. По отношение на гражданския иск предлага същия да бъде определен по справедливост.

         В съдебно заседание подсъдимият Д. не се признава за виновен и лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

         В съдебно заседание подсъдимата Ф. се признава за виновна и лично и чрез защитника си моли съда да й бъде наложено минимално наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” и двете за срок от ШЕСТ месеца. Счита предявения граждански иск за завишен и моли съда да определи справедлив размер на обезщетението.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимите Й.Д., Б.Ф. и Д.Д. са били непълнолетни към момента на извършване на деянието. Св. С.М. е роден на ***г***. той е бил настаняван в редица социални заведения за малолетни лица, тъй като бил изоставен от своята майка, чието местонахождение не било известно. Считано от 07.11.2014г. на основание чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето той бил настанен в Център за настаняване от семеен тип в гр. П.. Впоследствие, във връзка с извършени поредица от противообществени прояви св. М. от 22.07.2016г. бил настанен в СПИ „Х. Ботев”- с. Д. В посоченият Социално педагогически интернат се намирали и подсъдимите Й.Д. и Б.Ф.. В същия интернат работела като възпитател майката на подс. Д., св. Н.В..

         На следващия ден след постъпването си, т. е. на 23.07.2016г. дежурен възпитател в интерната била св. В.. При отиването й на работа с нея бил и синът й подс. Д., който се познавал с деца от интерната, включително и с подсъдимите Й.Д. и Б.Ф.. След проведената закуска около 10 часа св. В. извела по- голямата част от настанените деца към центъра на с. Д.. С обяснението, че ще чистят в интерната останали подсъдимите Й.Д. и Б.Ф.. Там останал и подс. Д., както и св. Ц.Ц., който по това време се намирал в стаята на подс. Ф.. Междувременно подс. Д. казал на св. М. да остане в интерната, за да помага и той го послушал. След като св. В. и групата деца с нея напуснали интерната подсъдимите Д. и Д. хванали св. М. и започнали да го бият. След като му нанесли по няколко удара го вкарали в стаята на подс. Ф. и продължили побоя. Нанесли му множество удари по тялото, както и отделни удари по лицето. Блъскали го в стените, тръшкали го по пода и го ритали. В побоя се включила и подс. Ф. като също нанесла няколко удара на св. М.. Виждайки случващото се св. Ц. не се намесил, тъй като се опасявал агресията да не се прехвърли към него и излязъл от стаята. Побоя над св. М. в стаята на подс. Ф. продължил около половин час. След това тя предложила той да направи „свирки” на подсъдимите Д. и Д.. Малко по- късно тя предложила Д. и Д. да изнасилят М. и те възприели и двете идеи. Подс. Д. споделил, че „няма страшно”, тъй като в предходния интернат, в който е бил настанен правел така на „всички малки момчета” и нищо не са му направили. За да осъществят предложеното от подс. Ф. подсъдимите Д. и Д. решили да изкъпят св. М.. По това време в стаята се върнал св. Ц.Ц., който видял, че св. М. плаче, а по дрехите и лицето му имало следи от кръв. Тримата подсъдими се похвалили, че са били М., а сега ще го къпят и ще му мият зъбите. Св. Ц.Ц. се озадачил от последното и попитал защо ще го правят, на което подсъдимите отговорили защото „ще го ебат” и ще им „прави свирки”. Подсъдимите Д. и Д. чрез дърпане и блъскане завели св. М. до банята в интерната, а подс. Ф. взела шампоан и паста за зъби. В банята подс. Д. използвайки душ тип „слушалка” започнал да полива М. с вода и след като дрехите му се намокрили го накарал да се съблече. Св. М. се съблякъл, след което подс. Ф. започнала да го къпе с шампоан. По същото време подсъдимите Ф. и Д. започнали да карат св. М. да навре слушалката в ануса си, но той не реагирал. Поради това подс. Д. развил предната част на слушалката и започнал да я бута в ануса на св. М.. Всичко това било видяно от св. Ц.Ц.. Той видял как св. М. се опитва да се противи на случващото се, но това забавлявало тримата подсъдими, които се радвали и му се присмивали.

         Междувременно в интерната се върнал и св. Н.Ц., който отишъл по това време до тоалетната. Там чул откъм банята подс. Д. да вика „….пъхай си слушалката в гъза….”, но не разбрал в този момент към кого била насочена репликата.

         След като изкъпали св. М. подсъдимите го отвели обратно в стаята на Ф. като непосредствено го водил подс. Д.. Той казал реплика от рода на „сега отиваме и ще го караме С. да ни прави свирки и да го ебем”. Това било видяно и чуто от свидетелите Ц.Ц. и Н.Ц.. Подсъдимите видели тези двама свидетели и подс. Д. им предложил да отидат с тях, а св. М. да им направи свирки, но двамата отказали и напуснали интерната. През цялото време докато подсъдимите биели св. М. отправяли и различни заплахи към него, включително и такива, че ще го убият. След като подсъдимите отвели св. М. в стаята на подс. Ф. тя започнала да го облича със свои дрехи и да го гримира. След това подс. Д. съборил св. М. на едно от леглата, съблякъл го и казал, че ще го ебе. Св. М. започнал да плаче и да се дърпа, но въпреки това подс. Д. извършил с него полово сношение като проникнал в ануса му със своя член. Тъй като св. М. изпитвал болка и се дърпал, той бил държан от подс. Д.. При сношението подс. Д. използвал презерватив, който му бил даден от подс. Д.. В резултат на сношението подс. Д. еякулирал като семенната течност останала в презерватива. Той карал св. М. да погълне течността, но последния отказал, поради което отново му били нанесени удари по тялото.

         След сношението осъществено от подс. Д. със св. М. подс. Д. заявил, че и той иска да го „ебе”. При това обаче видял, че в резултат от случилото се до момента св. М. не е „добре”, поради което казал, че само ще му направи „свирки”. Св. М. опитал да се противопостави, което станало повод отново за нанасяне на удари по него от страна на двамата подсъдими Д. и Д.. След това подс. Д. отвел св. М. в банята, където го накарал да направи въпросните „свирки”, т. е. да го удовлетвори полово като чрез устата си го задоволи сексуално. Стресиран от упражненото спрямо него физическо насилие и отправени закани св. М. изпълнил желанието на подс. Д.. В резултат на това и изпитаното полово удовлетворение последният е еякулирал на пода в помещението. След това подс. Д. отвел св. М. отново в стаята на Ф.. Там подсъдимите го заплашили, че ще го „убият” ако каже на някой за случилото се.

         По- късно същия ден, след като се върнала с останалите деца в интерната св. В. забелязала, че окото на св. М. е насинено и попитала какво се е случило. Той отговорил, че го е ударил „Иво”, т. е. подс. Д., на което св. В. реагирала заявявайки „….така е….”. Около 17 часа същия ден свидетелите Ц.Ц. и Н.Ц. се намирали на пейка в двора на интерната, когато при тях отишъл св. М.. При това те го попитали какво е станало в общежитието, а св. М. отговорил, че нищо не се е случило, но бил видимо уплашен. Те го попитали защо е така „надут”, визирайки отока на окото му, на което св. М. отговорил, че е паднал по стълбите. Св. Ц.Ц. го репликирал като му казал „….кого заблуждаваш като аз бях там и видях….” След това св. М. разказал накратко какво се е случило обяснявайки, че „Иво” и „Митко” са го „ебали” и им е правил „свирки”. Той пояснил, че подсъдимите са го ебали с презервативи донесени от подс. Д.. Докато им разказвал това св. М. треперел целия и св. Ц.Ц. му казал в понеделник да каже за случилото се на директорката И., тъй като няма смисъл да се оплаква на В., чийто син е подс. Д..

         Тъй като св. М. бил силно стресиран от случилото се и изпитвал страх от ново физическо насилие спрямо него той не споделил на друг. На 26.07.2016г. вторник, т. е. втория работен ден след случая около обяд св. М. отишъл в кабинета на психолога в СПИ „Х. Ботев”- с. Д., св. С.В.. Поискал телефона на своята баба, при което св. В. го попитала дали иска да й се обади. Св. М. обяснил, че иска да се обади на своята баба, за да й каже, че Й. го е изнасилил. Св. В. била шокирана от чутото, но успяла да убеди св. М. да сподели с директора на интерната, т. е. със св. П.И. какво се е случило. След това го отвела в кабинета на директора и той разказал, че в събота, т. е. на 23.07.2016г. е бил изнасилен от Й., а Б. го облякла в женски дрехи. Св. М. уточнил, че това било видяно от Ц., който отказал да участва. На 26.07.2016г. след обяд св. П.И. сигнализирала за случилото се в Отдел закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане”- С.. Междувременно св. М. бил прегледан от медицинската сестра в интерната, св. П.А.. Тя установила зачервяване и силна болезненост при опипване в аналната му област. На следващия ден директорката на СПИ „Х. Ботев”- с. Д., св. П.И. подала писмен сигнал и до РУ на МВР- С., а св. М. бил откаран за медицински преглед. Той бил освидетелстван от съдебен лекар и му било издадено съдебно- медицинско удостоверение №431/27.07.2016г. При освидетелстването отново били установени зачервявания и болезненост на тъканите в аналната област на М., както и охлузване на предната повърхност на дясната колянна става. Св. П.И. проверила записите от камерите за видеонаблюдение в интерната и установила, че нямало такъв, тъй като камерата била обърната „навътре”. На 27.07.2016г. св. П.И. опитала да разбере от св. М. с подробност за случилото се и той споделил, че и „Д.”, подс. Д. също е присъствал и на него е правил „свирка”.

         По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че при св. М. са установени зачервяване и болезненост в аналната област, както и охлузване на предната повърхност на дясната колянна става. Механизмът по който са били причинени отговарял на този описан от самия пострадал. Въпросните увреждания са причинили на св. М. „болка и страдания”.

         По отношение на св. М. била изготвена и комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че в поведението му не е установен синдром на сексуално насилвано дете, но е налице фрагментиран синдром на приспособяване на такова дете.

        

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите Д. и Ф., които са подкрепени от свидетелските показания на свидетелите С.М., Ц.Ц., Н.Ц., П.И., С.В., П.А. и А.У., събрани в хода на досъдебното производство,  както и от заключението на вещите лица по изготвените съдебна психолого- психиатрична експертиза и съдебно- медицинска експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ц.Ц., тъй като той е очевидец и е възприел драмата, която се е развила в стаята на подс. Б.Ф.. Той се е намирал там и е наблюдавал какво извършват двамата подсъдими Д.Д. и Й.Д.. Наблюдавал е и действията на подс. Ф. как тя е подбудила Й.Д. и Д.Д. да извършат блудствени действия със св. С.М.. Станал е свидетел на нейното участие в извършването на престъплението като е подпомогнала двамата подсъдими Д. и Д., тя е участвала в нанесения на С.М. побой. Гаврела се е заедно с другите двама подсъдими, впоследствие и в банята, където са „къпали” пострадалия, карали са го да си вкарва слушалката в ануса. Всичко това св. Ц.Ц. е наблюдавал, тъй като е отишъл до банята и е присъствал на тези действия от страна на тримата подсъдими. Освен това следва да се отбележи, че впоследствие, подс. Й.Д. е поканил и св. Ц.Ц. да се включи в блудствените действия, но той е отказал.

         Съдът кредитира и показанията на св. Н.Ц., който е бил в тоалетната по същото време, когато тримата подсъдими са били с пострадалия М. в банята. Чул е виковете на Й.Д. „пъхай си душа в гъза”, но в този момент не е разбрал към кого са отправени тези думи. Впоследствие, когато подсъдимите са водили пострадалия към стаята на подс. Ф. той е бил в коридора със св. Ц.Ц. и в този момент подс. Д. го е поканил също да участва в блудствените действия, но и той е отказал. След това двамата със св. Ц.Ц. са напуснали района на интерната и са отишли в центъра на с. Драгоданово.

         Съдът кредитира изцяло и показанията на св. С.М., тъй като те кореспондират изцяло с показанията на тези двама свидетели Ц.Ц. и Н.Ц.. Макар да е заинтересован от изхода на делото, неговите показания кореспондират с тези на двамата очевидци, които не са заинтересовани от изхода на делото. Освен това показанията на пострадалия М. кореспондират и с изготвените съдебни експертизи.

         Съдът кредитира показанията на директорката на интерната, св. П.И., тъй като тя подробно описва какво е възприела от психоложката на социално педагогическия интернат, св. С.В. и пострадалия С.М.. Подробно разказва как са му осигурили преглед при личния лекар, взели направление за психиатър и уведомяването от нейна страна на отдел „Закрила на детето” за инцидента на 23.07.2016г.

         Съдът кредитира показанията на психоложката на СПИ „Х. Ботев”- с. Д., св. С.В., тъй като същите кореспондират, както бе посочено с показанията на директорката, св. П.И., така и с показанията на пострадалия, св. М.. Св. В. подробно описва как е убедила пострадалия М. да сподели с нея какво се е случило на 23.07.2016г. Описва и как се е опитала да разговаря отделно с другите деца в дома, но не е получила съдействие от тях. Едва когато подс. Д. е бил изведен от дома децата са започнали повече да споделят.

         Съдът кредитира показанията на св. П.А., медицинска сестра в дома, която е установила при прегледа на пострадалия М. ***, силно болезнена при опит за опипване. Освен това пред нея св. М. е споделил какво се е случило през почивните дни.

         Съдът кредитира показанията на св. А.У., тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателствени материали. Тя е провела беседи с тримата подсъдими, които са си признали пред нея. Провела е беседа и със св. Ц.Ц. очевидец от самото начало на инцидента, а така също е провела беседи с медицинската сестра, директора на СПИ „Х. Ботев”- с. Д. и психолога, св. С.В..

         Съдът кредитира обясненията на подс. Ф., тъй като те кореспондират с показанията на пострадалия и тези на св. Ц.Ц.. Тя подробно описва какво се е случило, признава си вината, но спестява част от нейното участие в извършването на престъплението. Все пак в общи линии нейните обяснения кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Тази част, с която премълчава действията, които тя е извършила представляват нейна защитна теза, но в останалата част обясненията кореспондират с останалите доказателства.

         Съдът кредитира лаконичните обяснения на подс. Й.Д., тъй като при разпита си той единствено признава, че е извършил полово сношение с пострадалия М.. Не дава подробности за случилото се и прикрива действията на подс. Д. като твърди, че не знае какво е правил той с пострадалия в банята.

Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

         Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по изготвената съдебно- медицинска експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта. Това заключение кореспондира изцяло с показанията на св. М., а и с показанията на останалите свидетели подробно описани по-горе.

         Съдът кредитира изцяло и комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза, тъй като то също не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на двамата експерти. От заключението на тази експертиза става ясно и че пострадалият М. може да участва в наказателното производство и е в състояние да дава достоверни показания за фактите по делото. Това показва, че съдът може да се довери на показанията на този свидетел. Макар да е малолетен двамата експерти дават оценка за него, че разбира свойството и значението на извършеното спрямо него, но поради малолетната му възраст е затруднен при оценката на неговата противоправна същност.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подсъдимите Д. и Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК, затова че на 23.07.2016г. в с. Д., общ. С. (в сградата на СПИ „Х. Ботев”), макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие помежду си като съизвършители, подбудени и подпомогнати от Б.В.Ф. извършили полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст, а именно с малолетния  С.А.М. с ЕГН ********** употребявайки за това сила и заплашване.

С деянието си подсъдимата Б.В.Ф. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК, затова че  на 23.07.2016г. в с. Д., общ. С.  (сградата на СПИ „Х. Ботев”) макар и непълнолетна, но като могла да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, в съучастие като подбудител и  помагач умишлено склонила и улеснила чрез съвети, отстраняване на спънки и набавяне на средства Й.Г.Д. и Д.Л.Д. да извършат полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от  същия пол, ненавършило 14- годишна възраст малолетния  С.А.М. с ЕГН **********, употребявайки за това сила и заплашване.

Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. И тримата подсъдими са съзнавали какво вършат с пострадалия С.М.. Подс. Ф. много добре е разбирала към какво подбужда двамата извършители на деянието и какво им помага да извършат. По несъмнен начин се доказа от събраните по делото доказателства, че тримата са сломили съпротивата на С.М. като отначало двамата подсъдими Д. и Д. са го били, а впоследствие се е включила в побоя и подс. Ф.. И тримата насила са отвели пострадалия в банята, където подс. Д. се е гаврил с него карайки го да си бърка с пръсти в дупето, както и със слушалката от душа. По несъмнен начин се доказа какво се е случило в стаята на подс. Ф.. Както бе посочено по- горе самата тя подробно описва какво са извършили тримата. За това свидетелства и св. Ц.Ц., който е станал свидетел, както на побоя, нанесен на пострадалия М. в стаята на подс. Ф. така и впоследствие при така нареченото „къпане” на малолетния С.М.. От неговите показания, както бе посочено по несъмнен начин се установява, че е имал предложение от подс. Д. след „изкъпването” на малолетния М. да отиде с тях за да „ебат” пострадалия и съответно да му направи „свирка”. Тези показания, както беше посочено кореспондират с показанията на св. М., а и св. М. впоследствие е разказал на него и на св. Н.Ц. какво точно му е било направено от страна на тримата подсъдими. Тези трима свидетели, пострадалият М. и очевидците Н.Ц. и Ц.Ц. подробно са описали в своите показания какво се е случило на тази дата 23.07.2016г. Както бе посочено по- горе съдът кредитира техните показания изцяло, тъй като са последователни, логични, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите доказателства.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите, в слабите им волеви задръжки и в слабия контрол от страна на възпитателите от интерната.

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направените от подсъдимите Д. и Ф. самопризнания и чистото съдебно минало на тримата подсъдими към момента на извършване на деянието.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.     

         При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на всеки един от подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеността и индивидуализацията на наказанията. Предвид обстоятелството, че наказателното производство в своята съдебна фаза, се разви при условията на Глава 27 от НПК, съдът с оглед императивните разпоредби на чл.373, ал.2 от НПК, определи вида на наказанията им при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Съдът счете, че е най- подходящо с оглед постигане целите на генералната и специална превенция на двамата извършители на деянието Й.Д. и Д.Д. да наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години. Това наказание на всеки един от тях  съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на двамата подсъдими. Тези наказания следва да бъдат намалени с по 1/3, а именно с по ОСЕМ месеца. Тъй като двамата подсъдими не са осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложените им наказания са до три години лишаване от свобода и за поправянето им съдът намира, че не е наложително да ги изтърпят, поради което следва да се приеме, че са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Съдът счете, че тези наказания „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца следва да се отложат за изпитателен срок от ТРИ години. 

         Съдът счете, че с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция е най -подходящо за подс. Ф. за осъщественото от нея престъпление като подбудител и помагач да й се наложи наказание също при условията на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Така определено наказанието й съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимата. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът счете, че следва да го намали с 1/3, а именно с ШЕСТ месеца. За подс. Ф. също са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Тя също не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, а именно за срок от ЕДНА година и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето й съдът счита, че не е наложително да го изтърпи. Това наказание съдът счете, че следва да отложи също за изпитателен срок от ТРИ години.

         Съдът счете, че не следва да налага на тримата подсъдими предложените от прокурора по време на изпитателния срок пробационна мярка „Задължителни срещи с пробационен служител”, тъй като целите на наказанията ще се постигнат и без тази пробационна мярка. Наказанията са условни, подс. Д. е навършил пълнолетие и работи, а другите двама подсъдими са ученици. Тези пробационни мерки единствено ще ги затрудняват и няма да доведат до по- бързото им превъзпитание.

Съдът счете, че следва да бъде уважен частично предявения граждански иск от пострадалия С.М., тъй като безспорно се доказа по делото, че същият е предявен своевременно. Доказа се, че на 23.07.2016г. пострадалият М. е претърпял неимуществени вреди, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подсъдимите Й.Д., Д.Д. и Б.Ф.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимите и уврежданията, причинени на пострадалия. Безспорно, извършеното от подсъдимите престъпление по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК за подсъдимите Д. и Д. и по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и 4, вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК за подс. Ф. е с трайни тежки последици за пострадалия. Подсъдимите по брутален начин са посегнали върху половата неприкосновеност на пострадалия. Пострадалият, макар че е малолетен се е наложило да преживее страха, унижението и срама от преживяното. Всичко това безспорно е причинило неимуществени вреди на св. М., които следва да бъдат възмездени.

С оглед горното съдът прецени, че сума от 15000 лева е справедлив еквивалент на претърпените от пострадалия М. душевни болки и страдания, вследствие това престъпление. Освен това, както бе посочено по- горе, за да сломят съпротивата на пострадалия тримата подсъдими са му нанесли побой. С този побой на пострадалия са нанесени телесни увреждания, причинени му от подсъдимите, вследствие употребата на сила от тяхна страна при извършване на престъплението. Трябва да се отчете, че тримата подсъдими са го заплашвали при извършване на престъплението. От доказателствата по делото по несъмнен начин се доказаха всички тези увреждания, подробно описани в съдебно- медицинската експертиза, които са причинили на пострадалия „Болки и страдания”. Съдът определи посочените по- горе размери на обезщетението на пострадалия по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Тази сума от 15000 лева тримата подсъдими дължат солидарно на пострадалия М. на деликтно основание и намира правната си обосновка в материалноправната разпоредба на чл.45 от ЗЗД, която повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този случай са налице условията на тази правна норма, които ангажират гражданската отговорност на тримата подсъдими да заплатят солидарно на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания, причинени от телесните увреждания, както и морални болки и душевни страдания, причинени от блудствените действия извършени с него с цел да възбудят и удовлетворят полово желание подсъдимите Д. и Д.. Тези болки и страдания са причинени от това престъпление, което се явява деликт по смисъла на гражданското право. Доказаността на това деликтно правоотношение обуславя основателността на предявения от повереника на пострадалия М. граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди. Тези вреди се състоят в причиняването му на болки, страдания, психични терзания и негативни емоционални преживявания. Върху главницата съдът следва да присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането 23.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. В останалата част на предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди до претендирания размер от 50000 лева съдът намира, че следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.     

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимите Д., Д. и Ф. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 1254,08 лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство като подс. Й.Д. следва да заплати сумата от 700,24 лева, а подсъдимите Д.Д. и Б.Ф. по 276,92 лева.

Съдът следва да осъди тримата подсъдими да заплатят в полза на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 660 лева, представляваща направени по време на съдебното производство разноски в размер на 60 лева и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 600 лева.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: