Р Е Ш Е
Н И Е
№ 59/10.4.2020г.
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесети февруари две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:Иваничка
Славкова
Членове: Жулиета Шопова
Светлозар Г.
Секретар Катя Апостолова
като
разгледа докладваното от съдия Славкова
ВНЧХД № 58 по
описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е въззивно по реда на чл. 313 и сл. от НПК, с предмет присъдата,
постановена
по НЧХД № 69/2019г. на РС-Провадия, с която подсъдимата П.К.Й. е призната
за невиновна затова на 23.05.2018г. в гр.Провадия в съдебно
заседание по гр.д. № 1283/2017г. по описа на РС Провадия, публично, в
качеството си на свидетел да е разгласила позорни обстоятелства за Х.Г., че е
много избухлив, особен, навремето бил с психични отклонения, отстранили го от
работа и че ако има един срещу вас, който е с психика в момента да избухне как
бихте реагирали – престъпление по чл.
148 ал.2 пр.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК
Недоволен от присъдата е останал частният
тъжител, който я обжалва в срок чрез процесуалния си представител адв. Ив.Х..
В
жалбата и допълнителните съображения към същата, депозирани след изготвяне на
мотивите към присъдата, се навеждат доводи за необоснованост на съдебния акт,
като постановен в нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразна и
накрая, макар и да е оправдателна, се твърди че е явно несправедлива. Сочат се
твърдения, че съдът неправилно е интерпретирал фактите, като е счел, че
деянието е субективно несъставомерно, игнорирал е спецификите на
взаимоотношенията между страните, че не е изследван в пълнота мотивът за
извършеното деяние. Накрая, че неоснователно е бил отхвърлен предявеният
граждански иск, като се изтъкват обстоятелства, от които да се направи извод че
има претърпени страдания от частния
тъжител. Иска се отмяна на присъдата на РС и постановяване на нова, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец Х.Г.
се явява, представлява се от адв. Ив.Х.. Поддържа се жалбата на изтъкнатите в
нея основания. Оспорва се и размерът на сторените от подсъдимата разноски като
прекомерни.
Подс.П.Й. се явява със защитник адв. Ст.Иванов, който
счита жалбата за неоснователна, а доводите в нея без опора в съдебната
практика.
Подсъдимата, в последната си дума моли да се потвърди присъдата.
Съдът,
след като взе предвид становищата на жалбоподателя и страните, събраните по
делото доказателства, извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна
служебна проверка, прецени, че въззивната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С частна тъжба срещу подсъдимата П.Й. е било повдигнато обвинение за това че на
23.05.2018г. в гр.Провадия в съдебно заседание по гр.д. № 1283/2017г. по описа
на РС Провадия, публично в качеството си на свидетел е разгласила позорни
обстоятелства за Х.Г., че е „много избухлив, особен, навремето бил с психични
отклонения, отстранили го от работа и че ако има един срещу вас, който е с
психика в момента да избухне как бихте реагирали“. Претендирани са и
неимуществени вреди, като частния тъжител е бил конституиран като
граждански ищец и приет за съвместно
разглеждане иск в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева.
Деянието
е било квалифицирано от докладчика по делото като престъпление, което се
преследва по частен ред – по чл. 148 ал.2
пр.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147
ал.1 пр.1 от НК, затова, че на посочената дата, в съдебно заседание по гражданско дело № 1283/2017 г. в
качеството си на свидетел, да е разгласила
публично позорни обстоятелства за
Х.Г.Г..
Подсъдимата Й. и
частния тъжител Г. се познавали, като и двамата живеели в с.Венчан,
общ.Провадия, обл.Варненска. Между
внукът на подсъдимата - С. С. и частния тъжител имало граждански спор по повод
неуредени финансови отношения във връзка с даден на С. под наем имот, собственост на Г., като частния
тъжител Г. бил ищец по образувано срещу С. гражданско дело №1283/2017г. по
описа на РС Провадия.
Гражданският
съд събрал доказателства, като разпитал и
свидетели, в това число и бабата на ответника- подсъдимата П.Й.. На
заседанието не присъствал ч.т. Г., а негов упълномощен адвокат, адв.Я.Станева,
която починала на 31 октомври 2018г. След това Г. отишъл в кантората й и едва
тогава се запознал с протоколите от съдебните заседания гр.д. №1283/2017г. и по
–конкретно с този от проведено на 23.05.2018г. съдебно заседание, когато в
качеството на свидетел била разпитана и подсъдимата. В протокола прочел, че тя
заявила, че Г. бил - ,,много избухлив“ ,,особен“, „навремето бил с психични
отклонения, отстранили го от работа“, и
,,че ако има един срещу вас, който е с психика в момента да избухне как
бихте реагирали“. Тези изрази Г. преценил като оклеветяващи го.
Тези факти районният съд е установил чрез обясненията
на подсъдимата, показанията на свидетелите, свидетелство за съдимост, протокол
от 23.05.2018г. от проведено публично съдебно заседание по гр.дело
№1283/2017г. по описа на РС Провадия,
останалите писмени доказателства. Направен е анализ на доказателствата,
съобразно които съдът е заключил, че следва подсъдимата да бъде оправдана- на
първо място поради липса на субективна страна – деянието не е осъществено нито
при пряк, нито при евентуален умисъл. Направен е анализ на характеристиката на
престъплението клевета, включително засегнатия обект, обективната и субективна
страна. Всъщност съдът е възприел изцяло виждането, обективирано в решението №
30/10г. на ОС Враца по ВНЧХД № 163/10 г.
На второ място, е
обсъдено важното обстоятелство, че разгласяването на неверни обстоятелства в
рамките на депозирани свидетелски показания пред съд- независимо дали са
клеветнически по своето съдържание или не- би могло да се квалифицира, като престъпление срещу правосъдието -
лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 от НК, тъй като свидетелят е длъжен да
изложи всичко, което знае по делото, за
да може съдът да установи обстоятелствата, имащи значение за правилното
решаване на съдебния спор. Съдът е преценил правилно, че ако свидетелят изложи
неверни обстоятелства в показанията си, осъществява деяние, с което се засягат
обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на
правораздавателната дейност, а не тези, свързани с честта и достойнството на
гражданите. Накрая, съдът е приел, че казаното в съдебно заседание като
свидетел отразява нейната негативна оценка за частния тъжител, разбираемо и
поради роднинската връзка с ответника- неин внук. Стигнал е до извод, че
подсъдимата следва да бъде оправдана, а като последица - гражданският иск,
поради липса на деликт, бил отхвърлен. Осъдил и частния тъжител да заплати на
подсъдимата сторените в производството разноски в размер на 1000.00 лв.
Настоящата инстанция
намира тези изводи за верни. При депозиране на показания пред съд в качеството
на свидетел, последният има задължение да изложи правдиво всичко, което знае по
делото, с оглед обезпечаване чрез този способ за събиране на доказателства,
правилното решаване на спора пред съда При излагане на неверни обстоятелства,
те не се явяват такива, засягащи обществени
отношения, свързани с честта и достойнството на гражданите, в случая-
разпространение на позорящи обстоятелства. Споделя се
виждането, че от обективна страна те не
осъществяват състава на престъплението клевета. В изявлението като свидетел
липсват твърдения за факти или обстоятелства, които са позорящи честта и
достойнството на тъжителя, а оценки за характера му. Тези оценки не могат да се
потвърдят или отхвърлят от последваща проверка на фактите / като например
твърдение “той е много избухлив, особен…“ и пр. /.Това са субективни
възприятия, за които липсва обективен способ за верификацията им. Мнението и
оценката, в случая в негативен аспект, не подлежи на възражение за истинността
или не, което означава, че те не могат да бъдат средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на клевета. Разбира се, не може във всички случаи
заявленията на свидетели пред съд, когато съдържат позорящи факти да са
несъставормерни по чл. 148 от НК, но разграничителният критерий е дали лицето-
свидетел, е говорил добросъвестно, дали е действал със съзнанието за
истинността на показанията си. И има ли умисъл. Поради това и при преценката за
съдържането на умисъла съдът е длъжен да изхожда от съвкупната преценка на
всички обстоятелства. По делото е установено несъмнено, че подсъдимата е била
убедена в изявленията си доколкото те обективират нейното лично свидетелство за
развилите се отношения между ищеца и ответника по гражданското дело. Те
представляват преразказ на фактите, които свидетелката е възприела, а
конкретните фрази са съвсем извадени от контекста на цялостния й изложени пред
съда, видно от показанията й пред съда в цялост. Тези твърдения очевидно имат
своята обективна основа, защото подсъдимата е била посредник и пряк участник
при вазимоотношенията между ищеца и ответника по гр. дело- съответно частния
тъжител и нейния внук. От значение за субективната несъставомерност е и
конкретния повод за образуване на
гражданското дело, обстоятелствата около което очевидно /според текста на
протокола, обективирал свидетелските й показания/, са й били добре известни.
Нещо повече, предходния наемател на процесния имот по гр. дело е бил нейният
син, така че очевидно взаимоотношенията им са датирали от един доста по-ранен
момент и оценките й са били повлияни емоционално негативно от немалък период от
време. Тя изрично заявява, че винаги е била посредник между частния тъжител
и внука си, според нея точно поради
характера на тъжителя- това е изцяло
лична преценка, която не може да се оспори обективно. Затова и настоящата
инстанция счита, в допълнение към съображенията на РС, че за субективната
страна на деянието е от значение е
обстоятелството, че депозирайки свидетелските си показания – подробни,
проследяващи в ретроспекция взаимоотношенията на внука й и на нея самата,
доколкото тя е била „посредник“ в тях, тя е действала с увереност, че както
твърденията й за фактите, така и личните оценки са истинни.
В заключение. Правото
на лично достойнство винаги се разглежда при баланс и гарантиране на правото да
се упражняват и други права на гражданите. Всеки следва да се съобразява с
личността на другия, но в рамките на свидетелски показания се включва и възможността да се използват лични
оценки и мнения, понякога повлияни от обвързаност със страните или друга
причина за пристрастие, като е възможно е да се използват и по-непремерени
изрази или твърдения с непотвърдена информация.
Поради
горните съображения съдът счете, че не са налице основания за постановяване на
нова, осъдителна присъда, като искането в жалбата по същество не може да се
удовлетвори и същата се остави без уважение и на основание чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО постановена по НЧХД № 69/2019г. на РС-Провадия, с която подсъдимата
П.К.Й. е призната за невиновна в престъпление по чл. 148 ал.2 пр.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК , както и в отхвърлителната част по гражданския иск и осъждането на ч.т.
да заплати сторените разноски.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: