Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
19.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на
прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 71 по описа за 2021г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от «У.К.Ф. ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, депозирана чрез упълномощен процесуален представител Х.Н.К. – адвокат от САК, срещу решение
№260192/22.12.2020г., постановено по ВАНД № 1719/2020г. по описа на Районен съд
– Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
В-0042583/03.10.2016г. на Директора на РД - гр.Варна към КЗП, с което на «У.К.Ф.
ЕАД *** с ЕИК ********* е наложено административно наказание «имуществена
санкция» в размер на 5000 лева, на основание чл.54, ал.1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) за нарушение по чл.42, т.2 от ЗПК. В касационната жалба
се аргументира становище за недопустимост на атакуваното решение, с твърдение,
че същото е неразбираемо до степен, при която не може да се установи каква е
волята на съда по отношение на спора, с който е сезиран. В тази насока се сочи,
че съдът е сезиран с жалба срещу наказателно постановление № В-0050588/25.08.2020г., а с решението е постановена
отмяна на друг правораздавателен акт. По същество липсва произнасяне по предмета на спора. Според
касатора липсата на ясни мотиви компроментира и предположението каква би била
волята на съда по отношение на обжалваното наказателно постановление. Като
самостоятелно основание за отмяна на въззивното решение се сочи наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила, обосновано с липсата на мотиви,
в които да се посочат становищата на страните, фактите по делото и правните
изводи на съда. Твърди се и нарушение на
материалния закон, предвид липсата на осъществен състав на административно
нарушение. Въз основа на изложеното в касационната жалба се отправя искане 1. да
бъде обезсилено постановеното решение на Районен съд – Шумен като недопустимо и
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне от друг
състав на съда или 2. алтернативно да бъде отменено атакуваното решение и
вместо него постановено ново, с което 2.1. да се обяви нищожността на
наказателно постановление № В-0050588/25.08.2020г. или същото да бъде отменено
изцяло; или 2.2. алтернативно в условията на евентуалност, след отмяна на
съдебното решение, делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния
съд със задължителни указания за събиране на достатъчно доказателства относно
фактическата обстановка; или 2.3. алтернативно в условията на евентуалност, в
случай, че не са налице процесуални нарушения и че е извършено нарушение, да
бъде приложен институтът на маловажност съгласно чл.28 от ЗАНН, като на това
основание имуществената санкция бъде отменена. В депозирана по делото писмена
молба дружеството заявява, че поддържа касационната жалба и обективираните в
нея искания. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна, Комисия за защита на
потребителите, Регионална дирекция - Варна, не изпраща представител в съдебното
заседание. Депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба
и по аргументи за правилност на обжалваното съдебно решение, моли същото да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Шуменската окръжна
прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния
съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, същата се приема за
основателна, по следните съображения:
От въззивната жалба и административно
наказателната преписка, приобщена към материалите по ВАНД № 1719/2020г. на РС –
Шумен, се установява, че спорът, с който е сезиран районният съд е законосъобразността
на Наказателно постановление № В-0050588/25.08.2020г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция «Контрол на пазара» при
Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.45, ал.1 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК) на «У.К.Ф. ЕАД *** е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.29, ал.1 от ЗПК.
Независимо от така очертания предмет на
съдебен контрол, с процесното решение съдът е отменил изцяло Наказателно
постановление № В-0042583/03.10.2016г. на Директора на РД - гр.Варна към КЗП, с
което на касатора е наложено административно наказание «имуществена санкция» в
размер на 5000 лева, на основание чл.54, ал.1 от ЗПК за нарушение по чл.42, т.2
от ЗПК. Както правилно се сочи в касационната жалба, това наказателно
постановление не е било предмет на съдебен контрол във въззивното производство.
Така диспозитивът се явява в явно противоречие и несъответствие с изложената и
приета фактическа обстановка и е пречка да се разбере каква е действителната воля
на съда.
Наред с изложеното, като основателно се
преценява и възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при постановяване на въззивното решение, поради липса на
мотиви. Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно
убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт,
което в конкретния случай не е сторено. Въззивната инстанция е длъжна да даде
отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за
основателни или не. Това произтича и от задължението
на въззивната инстанция, която е и контролна такава, да провери изцяло
законосъобразността на наказателното постановление. Резултатът от тази проверка
не може да е формален. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в
мотивите на постановения съдебен акт, така че да стане достояние на страните, а
страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и
проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите
са или не са уважени. Всяко отклонение от принципите на чл.13 и чл.14 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение. В случая
възраженията, релевирани с въззивната жалба, са
отхвърлени от районния съд изцяло декларативно, без да са ясни
съображенията на съда за това. В крайна сметка въззивната инстанция е
пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл.339 от НПК да
изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни
фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване
пред нея. Мотивната част на решението се изчерпва с възприетите констатации на
административния орган, издал оспорения акт, без да са обсъдени конкретните
оплаквания, релевирани с жалбата. Именно в мотивите на съдебното решение следва
да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени
въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени
обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните
правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При
мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се
произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да
обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или
изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на
тези процесуални изисквания за постановяването му. Освен възпроизведеното
съдържание на констатациите в наказателното постановление, в решението на съда
не са изложени други конкретни фактически или правни доводи, съображения или
изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Изложеното
налага извода, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна
преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Липсата
на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи
опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност.
Касационният контрол за законосъобразност
на оспореното съдебно решение, упражняван от касационния състав е ограничен от
въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с
процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната
инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на
жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не
фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите
на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни
изводи в мотивите на решението относно релевантните за
процесуалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление
обстоятелства, оспорени с въззивната жалба – компетентност на органа, дата на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, в това число
възраженията за непълнота при установяване на фактите относно финансирането на
покупката посредством кредита, и включени в предмета на доказване по делото, не
може да бъде осъществен дължимият от Шуменския административен съд контрол за
законосъобразност.
Обсъдените по-горе нарушения са съществени
и налагат отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционния
съд за ново произнасяне. Касае се за порок, който не може да бъде отстранен по
друг начин, освен чрез ново разглеждане на делото и постановяване на ново
решение. В противен случай страните биха били лишени от една инстанция, тъй
като от постановеното решение не става ясно каква е действителната воля на
съда, за да може да бъде проверено и евентуално отменено, с произнасяне по
същество по отношение на Наказателно постановление № В-0050588/25.08.2020г.
С оглед гореизложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за основателна, а решението на
Районен съд - Шумен следва да бъде отменено като постановено при съществено
процесуално нарушение, поради липса на обосноваващи го мотиви, като на
основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото бъде върнато на Районен съд – гр.Шумен
за ново разглеждане от друг състав на съда.
По направените искания за разноски съдът
намира за необходимо да отбележи, че доколкото с настоящия съдебен акт не се
слага край на спора, то не е налице хипотезата на чл.81 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и в това производство разноски не следва да се присъждат. Същите следва да
бъдат присъдени от първоинстанционния съд при постановяване на решение по
предявената пред него жалба с оглед изхода на спора по нея.
Водим от горното и на основание 63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260192/22.12.2020г., постановено по ВАНД № 1719/2020г.
по описа на Районен съд - гр.Шумен.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Шумен за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.03.2021 г.