Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
гр.
Велико Търново, 11.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Й.
МАТЕВА
при
участието на секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 360/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО)
Същото е образувано основание изпратена по
подсъдност от Административен съд – Разград жалба от „Лид
Стар“ ЕООД, гр. Велико Търново против Решение № 1012-16-52/1/2021 г. от
23.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Разград, с което е отхвърлена негова
жалба и са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-16-00896971/22.03.2021 г.
на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Разград за подаване на
заличаващи декларации обр. 1 за три броя лица с
мотива, че същите не са подлежали на осигуряване, тъй като няма доказателства
за това, че самото дружество и те като негови служители са извършвали трудова
или друга подлежаща на осигуряване дейност.
Жалбоподателят оспорва решението като
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита,
че обжалваният акт е постановен в нарушение на чл. 26 и чл. 35 от АПК, което е
ограничило правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че неизясняването на
фактическата обстановка е довело до неправилно прилагане на материалноправните
разпоредби. В тази връзка сочи, че при извършване на проверка на осигурителя не
са положени усилия, за да се съберат обективни доказателства за това, че дружеството
продължава да съществува и работи и след дерегистрацията
му по ЗДДС (която се приема като начало на период, за който служителите са
преустановили дейността си), като и тримата процесни
служители за които се отнася предписанието са продължили да получават трудово възнаграждение,
от което са направени съответните удръжки за ДОО. Твърди, че фактът че дружеството
не е реализирало приходи след 13.03.2020 г. не означава, че не е търсило работа
и не е осъществявало стопанска дейност, в която пълноценно са участвали и
тримата процесни служители. Счита, че събраните
доказателства подкрепят твърдението, че трудовите правоотношения с тях са възникнали
и съществували законосъобразно и за това трябва да се приеме, че са
съществували и съответните осигурителни правоотношения
с тези лица. По тези съображения моли за отмяна на решението. В писмени бележки
по делото навежда довиди за нищожност на оспорваното
решение, защото дружеството – негов адресат е със седалище във Велико Търново,
което изключва териториалната компетентност на Директора на ТП
на НОИ – Разград в случая. Претендира за присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на
НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк
М., заема становище за неоснователност и недоказаност на оспорването, като се
позовава на мотивите, изложени в обжалваното решение. В представена по делото
писмена защита развива подробни съображения, че основният спорен въпрос по
делото – дали дружеството жалбоподател е осъществявало търговска дейност след дерегистрацията си по ЗДДС и съответно – назначените ум
служители са работили, остава недоказан, а той е от значение за възникване на
осигуряването. Счита, че правилно и законосъобразно е възприето от
административния орган, че трудовите договори с лицата са сключени с цел
заобикаляне на закона и получаване от тях на осигурителни обезщетения от фондовете
на държавното обществено осигуряване. По тези доводи моли съда да отхвърли
жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което
представя списък.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка, намира за установено следното от фактическа страна:
„Лид Стар“ ЕООД,
гр. Велико Търново е вписано в Търговския регистър на 11.04.2019 г., със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Освобождение №29Б, вх. А
и управител едноличният собственик на капитала - Д.М.Х.. Икономическата дейност
на търговеца е посочена като Комплексно обслужване на сгради - НКИД 8110.
Не е спорно, че служители на посоченото
дружество са лицата Й.М. Б., А.М.Ш. и Р. Ф. Х. като първи две са назначени на длъжност
„Технически сътрудник“, съответно от 07.04.202 г. и от 12.03.2020 г., а третия -
на длъжност „Бояджия метални конструкции“ за периода от 04.07.2019 г. до 10.10.2019 г. и от 05.10.2020 г. до 14.10.2020 г.
Във връзка с подадено заявление от Р.Ф.Х.за
изплащане на обезщетение за безработица, ТП на НОИ – Разград е сигнализирало ТП
на НОИ - Велико Търново с Писмо изх. № Ц-1056-16-287/01.12.2020 г. с сигнал за
проверка на дружеството - осигурител на лицето, което е процесното дружество - жалбоподател
(л. 41 от втора настоящето дело, представляваща делото на АС на Разград).
От своя страна ТП на НОИ – Велико Търново с
писмо изходящ № Ц4022-04-128#3/10.12.2020 г. до
ТП на НОИ – Разград е посочило, че в хода на административното производство за
осъществяване контакт с управляващия е получило Декларация от управителя на „Лид Стар“ ЕООД с вх. № Ц1056-04-146#4/12.11.2020
г., че документите на дружеството се намират в Разград, поради което иска
проверка по делегация на дружеството (л. 36 от втора настоящето дело,
представляваща делото на АС на Разград).
Въз основа на това писмо от ТП на НОИ –
Велико Търново с изходящ № Ц4022-04-128#3/10.12.2020
г., което ТП на НОИ – Разград определя като сигнал и на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията е възложена със Заповед № ЗР-5-16-
00864059/13.01.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „Лид
Стар“ ЕООД, която да се извърши от Валерия Тодорова - старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Разград за срок от 15 дни. Тази заповед е връчена
на управителя на дружеството – жалбоподателя на 17.03.2021 г. (л. 22).
На основание същото Писмо от ТП на НОИ –
Велико Търново с изходящ № Ц4022-04-128#3/10.12.2020
г., което вече се каза ТП на НОИ – Разград определя като сигнал, от директора
на ТП на НОИ – Разград е възложена проверка по компетентност на ТД на НАП –
Велико Търново, като за целта е изпратено Писмо Изх №
Ц4022-04-128/5/02.02.2021г. до ТД на НАП - Велико
Търново за предприемане на действия по компетентност за установяване на вида на
упражняваната дейност от „Лид стар" ЕООД, гр.
Велико Търново (л. 48); какви търговски обекти стопанисва дружеството; къде се
намират търговските обекти в България или в чужбина, и упражнява ли се дейност
в тях; в обектите отчитани ли са приходи от фискални устройства и какви приходи
е имало дружеството; извършвано ли е реално стопанска дейност от датата на
регистрация до настоящият момент, и други факти и обстоятелства доказващи
упражняването/неупражняването на стопанска дейност от дружеството, в частност и
упражняването на дейност в дружеството по смисъла на чл. 4 от КСО от лицата
наети по трудово правоотношение и къде упражняват трудова дейност, в България
или чужбина.
На 16.03.2021 г. е получен отговор от ТД на
НАП-Велико Търново, в който е посочено, че при посещение на място двата
посочени адреса - адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 от ДОПК на
дружеството, не са открити задълженото лице, негов представител или лице за
контакти. В тази връзка контролните органи на НАП са посочили, че се касае за
системен проблем, тъй като още при предходна проверка във връзка със следрегистрационен контрол по ЗДДС дружеството не е намерено
двукратно на адреса си по чл. 8 от ДОПК, което е станало основание за дерегистрацията му по реда на чл. 176, т. 1 от ЗДДС -
задълженото лице не може да бъде открито на посочения от него адрес за
кореспонденция по реда на ДОПК, като датата на дерегистрация
по ЗДДС е 13.03.2020 г. - датата на връчване по чл.32 от ДОПК на акта за дерегистрация по ЗДДС (л. 33 от преписката).
Преди това обаче, въз основа на същото Писмо
от ТП на НОИ – Велико Търново с изходящ № Ц4022-04-128#3/10.12.2020
г., което вече се каза ТП на НОИ – Разград определя като сигнал, са издадени задължителни
предписания до жалбоподателя по настоящето дело, с които на управителя е
разпоредено да се яви и да представи документи, изброени подробно (л. 46). Вероятно
в отговор на тези предписания от страна на жалбоподателя по настоящето дело са
представени досиетата на тримата работници Й.М. Б., А.М.Ш. и Р. Ф. Х., които
включват заявление за сключване на трудов договор, трудовите им договори, заповеди
за назначаване, длъжностна характеристика за съответната длъжност, протокол за встъпване
в длъжност по чл. 63, ал. 4 от КТ, служебно бележка за начален инструктаж,
декларация от съответния работник, че е запознат с Правилника за вътрешния ред
и пр., както и декларация за изплащане на дължимото възнаграждение в брой. Представени
са и Справките за подадени уведомления за сключените договори до НАП,
разплащателни ведомости и присъствени форми. В уверение на факта, че
дружеството е работило и осъществявало търговска дейност са представени СД по
ЗДДС за м. март 2020 г., ГФО за 2019 г. и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. От
дружеството са представени Рамков договор за антикорозионно покритие по СРС на
ВЛ 20 КВ от 07.06.2019 г. с „ИС Престиж“ ЕООД, Рамков договор и Споразумение за
антикорозионно покритие от 01.07.2019 г. с „Елнорм“
ЕООД, Рамков договор и Споразумение за антикорозионно покритие от 01.04.2019 г.
с „Ди Ти Ай ЕООД“, както и фактури за приходи и разходи за м. юли – септември
2019 г. (на л. 73 и сл. от папка 2 от делото). Приеме-предавателен протокол за предаването
на тези книжа на ТП на НОИ липсва по делото.
Въз основа на всички тези документи,
проверяващият орган, на който е възложена със Заповед № ЗР-5-16-
00864059/13.01.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „Лид
страр“ ЕООД е направил извод, че след датата на дерегистрацията по ЗДДС на дружеството няма доказателства,
че самото осъществява стопанска дейност както съответно и за това, че назначените
за негови служители лица са упражнявали трудова дейност след тази дата, като е
съставил Констативен протокол № КП-5-16-00896936/22.03.2021 г. (КП), връчен на
осигурителя – дружеството – жалбоподателя по настоящето дело.
КП е изпратен на ТП на НОИ – Велико Търново
(което е поискало проверка по делегация).
Въз основа на тези констатации и протокол, инспекторът
по осигуряването при ТП на НОИ – Разград е издал на „Лид
Стар“ ЕООД Задължителни предписания № ЗД-1-16-00896971/22.03.2021 г. да се
подадат в ТД на НАП – Велико Търново декларации
обр. 1 за лицата и периоди както следва: за Й.М.Б. –
за периода от мес. април 2020 до м. януари 2021 г.;
за А.М.Ш.за периода от м. март 2020 до януари 2021 г. и за Р.Ф.Х.за м. октомври
2020 г., заличаващи осигуряването.
Предписанията са връчени на управителя на
дружеството на 22.03.2021 г. на ръка и недоволен от тях той ги е оспорил пред
директора на ТП на НОИ – Разград, който е намерил жалбата за неоснователна с
оспорваното в настоящето производство Решение .
Същото е връчено на осигурителя по пощата на
27.05.2021 г. и е оспорено с жалба, подадена чрез ответната администрация до Административен
съд – Разград на 07.06.2021 г.
Тази жалба е препратена на настоящия съд по
подсъдност и е образуваното настоящото дело, в хода на което са приети като доказателства
документите от административната преписка (намираща се физически в делото на АС
– Разград) и са разпитани като свидетели по искане на жалбоподателя двама, от
тримата работници за които се отнасят предписанията - А.М.и Р.Ф.Х.. Жалбоподателят
повторно е представил Рамковия си договор с „Елнорм“
ЕООД, който се е намирал по преписката.
Като взе предвид така установените факти и
събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на оспорване е Решение №
012-16-52/1/2021 г. от 23.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Разград, постановено
на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото
е индивидуален административен акт, жалбата е подадена от неговия адресат –
надлежна страна с право и интерес от обжалване. Оспорването е направено в срока
по чл. 118, ал. 1 от КСО и е
процесуално допустимо.
При разглеждането на жалбата по същество и
след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на
основанията по чл. 146 от АПК съдът
приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът намира, че оспорваното решение е
издадено от компетентен орган, доколкото съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу задължителни
предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. В
случая оспорваното решение е издадено от ТП на НОИ – Разград, което е съответното
ТП на НОИ по отношение на процесните задължени предписания, които са издаден от
контролен орган – инспектор по приходите в ТП на НОИ - Разград. Но самите задължителни
предписания са издадени от териториално некомпетентен орган и като такива е следвало
да се обвяват за нищожни от издателя на процесното решение. Мотивите на съда за
този извод са следните:
Няма спор по делото, че жалбоподателя, който
в качеството си на осигурител е адресат на процесните задължителни предписания
и потвърждаващото ги решение, е със седалище Велико Търново. По тази причина именно
ТП на НОИ - Велико Търново е било сигнализирано от ТП на НОИ – Разград да
извърши проверка на осигурителя във връзка с изплащане на обезщетение на безработица
на един от служителите му. Характерът на такъв сигнал има Писмо изх. №
Ц-1056-16-287/01.12.2020 г. от ТП на НОИ Разград до ТП на НОИ – Велико Търново,
в което се сочи, че във връзка с подадено заявление от Р.Ф.Х.за изплащане на
обезщетение за безработица, ТП на НОИ – Велико Търново следва да извърши проверка
на осигурителя, който е процесното дружество жалбоподателя, със седалище във
Велико Търново (л. 41 от преписката). Това писмо единствено има значение на
сигнал по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на Националния осигурителен институт (Инструкцията), който сигнал е един от начините за
иницииране на производство за проверка (като контролна дейност) и е
изисквало възлагането на такова по надлежния ред на чл. 29 от същата инструкция
от ТП на НОИ - Велико Търново. Това е така, защото ал. 2 на чл. 29 изисква
заповедта за проверката да се издаде от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице. Кое е
съответното ТП на НОИ се определя от седалището на проверявания субект съгласно
§ 1, т. 2 от ДР на Инструкцията,
според която по смисъла на тази инструкция „съответното ТП на НОИ“ за местните
юридически лица е ТП на НОИ по седалището им. Тъй като не е спорно, че „Лид Стар“ ЕООД има седалище във Велико Търново, то
директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е следвало да издаде заповед за
възлагане на проверка. По делото така заповед, при това следваща датата на сигнала
от Разград няма. Вероятно от страна на ТП на НОИ – Велико Търново е имало
възложена предходна проверка (за която обаче няма доказателства за обхвата,
периода и прочие по делото), защото по делото са налични редица книжа, които
предшестват дата на възлагане на процесната проверка. Факт е обаче, че
процесните предписания претендират да се издават след възложена проверка по
общия ред от ТП на НОИ – Разград (а не В. Търново), която проверка на ТП на НОИ
– Разград е била инициирана по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкцията след писмо
от ТП на НОИ – Велико Търново, което ТП на НОИ - Разград (неправилно) е
възприело като сигнал по чл. 28, ал. 1, т. 2 от Инструкцията, изискващ такава. Всъщност
не е ясно в рамките на какво производство, по какъв ред и от кого са изискани документи
от „Лид Стар“ ЕООД, нито как е депозирана Декларацията
от управителя на същото дружество, че счетоводството му е в Разград, но това
няма как да е станало в рамките на проверката, образувана след сигнала от ТП на
НОИ Разград до ТП на НОИ – Велико Търново, защото според вх. № на Декларацията
същата е заведена деловодно на 12.11.2020
г. (л. 42 от преписката), докато писмото от ТП на НОИ – Разград до ТП на НОИ –
Велико Търново, с което е изискана проверка на осигурителя е от 01.12.2020 г. (Писмо
изх. № Ц-1056-16-287/01.12.2020 г.). Въз основа на тази декларация обаче, и без
да сочи възложена и течаща предходна проверка, нито да образува нова такава въз
основа на сигнала от ТП на НОИ – Разград, с Писмо с изходящ № Ц4022-04-128#3/10.12.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Велико Търново
иска извършване на проверка по делегация на осигурителя, като се позовава на декларацията
от 12.11.2020 г. от управителя на „Лид Стар“ ЕООД, че
счетоводството му е в Разград (като твърди, че тя е представена в хода на „производство
за осъществяване контакт с управляващи и представляващи…“, каквото производство
като отделно такова КСО и Инструкцията не познават).
Така или иначе (в рамките на вече възложена
проверка или по друг повод, в рамките на някакво нерегламентирано производство
по КСО), е ясно, че директорът на ТП на НОИ – Велико Търново с цитираното по –
горе Писмо изх. № Ц-1056-16-287/01.12.2020 г. е изискал от ТП на Нои – Разград
проверка на дружеството- осигурител по делегация.
Правното основание за това е нормата на чл. 31, ал. 4 от Инструкцията (въпреки
че двете комуникиращи ТП не квалифицират правно нито един от сигналите или
исканията си). Съгласно тази норма, когато в процеса на проверката (което
предполага налична проверка в ТП на НОИ – Велико Търново, възложена по надлежния ред на чл. 29 от
Инструкцията) се установи, че необходимата документация за изясняване на
фактите и обстоятелствата е на територията на друго ТП на НОИ, органът, издал заповедта за проверка,
отправя писмено искане до ръководителя на съответното ТП на НОИ за извършване
на проверка по делегация. В Писмо от ТП на НОИ – Велико Търново с изходящ №
Ц4022-04-128#3/10.12.2020 г. до ТП на НОИ – Разград изрично се иска
именно проверка по делегация, като се сочи фактическо обстоятелство от вида на
посоченото в чл. 31, ал. 4 от Инструкцията, което налага делегацията.
Според ал. 5 на чл. 31 от Инструкцията,
ръководителят на ТП на НОИ, до когото е отправено искането по ал. 4 – в случая
ТП на НОИ – Разград, или упълномощено от него лице издава заповед за извършване
на проверка.
В настоящето производство обаче, директорът
на ТП на НОИ – Разград определя искането за проверка по делегация не като
такова, а като сигнал по чл. 28, ал. 1, т. 2 от Инструкцията и на основание чл.
107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията възлага не проверка по делегация
(която има и съвсем различно правно основание), а със Заповед №
ЗР-5-16-00864059/13.01.2021 г. възлага проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „Лид Стар“ ЕООД, която да
се извърши от Валерия Тодорова - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ
– Разград за срок от 15 дни. Тази заповед е връчена на управителя на
дружеството – жалбоподателя на 17.03.2021 г. (л. 22 от делото). Процесните Задължителни предписания се основата именна на тази
проверка и на съставения след нея Констативен протокол.
Съгласно чл. 32,
ал. 1 от Инструкцията за
резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен
протокол (КП), като според изричната норма на ал. 5, когато проверката е
извършена по делегация по реда на чл. 31, ал. 4 и 5,
констативният протокол се издава от контролните органи, извършили проверката, и се изпраща на ТП на НОИ, поискало
проверката.
Това се прави защото именно това ТП – НОИ би
следвало да приключи проверката на разходите за осигуряването, в рамките на
която се е наложило проверка по делегация със съответния акт – в това число,
ако намери за необходимо - със задължителни предписания. Тук е мястото да се
посочи, че логиката на Инструкцията е проверки по делегация, които касаят
определени факти и обстоятелства и документи, находящи
се извън обхвата на проверяващото ТП на НОИ да се изискват и възлагат само в
рамките на висящо контролно производство по КСО. За това чл. 31, ал. 4 от
Инструкцията предвижда, че когато установи, че необходимата документация за
изясняване на фактите и обстоятелствата е на територията на друго ТП на НОИ, органът, издал заповедта за проверка (т.е.
вече образувана такав), отправя писмено искане до
ръководителя на съответното ТП на НОИ за извършване на проверка по делегация,
който от своя страна според ал. 5 издава заповед за възлагане на самата
проверка по делегацията. След това Инструкцията изисква констативният протокол
от проверката по делегация да се върне на органа, който е направил искането за
тази делегация, защото определеният от него конкретен контролен орган, който
извършва проверката като вид контролно производство по КСО ще трябва да издаде финализиращия акт, с който да приключи това производство.
Всяко друго тълкуване противоречи освен на нормативните превила и на логиката,
защото ако финализиращият акт ще се издава от
съответното ТП на НОИ, което е извършило проверка по делегация, то това не е
просто проверка по делегация, а своеобразно „делегиране“ на цялостното контролно
производство на това ТП и недопустима промяна на иначе нормативно определената териториална
компетентност на ТП на НОИ.
Всъщност в случая, въпреки че никъде не е третирал
проверката си като такава по чл. 31, ал. 5 от Инструкцията – по делегация,
Директорът на ТП на НОИ – Разград иначе е изпълнил задължението си по чл. 32,
ал. 5 от Инструкцията да изпрати Констативния протокол от делегираната проверка
на ТП на НОИ – Велико Търново (л. 23 от преписката). С това, обаче правомощията
на ТП на НОИ – Разград и на инспектора по осигуряването от това ТП са били
изчерпани. Назначеният контролен орган от ТП на НОИ – Разград не е имал
правомощието да издаде задължителни предписания, защото никъде не съществува нормативно
такава възможност – последното, завършващо негово правомощие е изпращането на
КП на ТП на НОИ, което е поискало проверка по делегация. Чл. 37, ал. 1 от
Инструкцията предвижда, че при нарушаване на разпоредбите на нормативните
актове по ДОО, във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават
задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
социално осигуряване. Контролните органи, на които е възложена една
проверка по делегация по чл. 31, ал. 4 и 5 от Инструкцията не са такъв
контролен орган. Те и няма как да са такъв, най-малкото защото не са определени
да извършат цялостното контролно производство по КСО. Това е така и защото в
хода на една проверка на разходите за осигуряването е възможно да се наложи
само една проверка на факти по делегация (както е в случая). Но също така е
възможно проверките по делегация да са множество - например при проверка на
един осигурител, ако част от книжата му са на едно място, друга част на друго
или се налага проверка на служители с различни адреси, на територията на
различни ТП на НОИ. Ясно е, че тогава контролните органи, извършващи проверките
по делегация нито разполагат с информация за останалите делегации, нито за резултатите
от тях и няма как да се очаква да могат за издадат задължителни предписания
например (ако има нарушения), след като не разполагат и не отговарят за цялостната
проверка като производство по чл. 29 от КСО. Именно поради вероятността в една
проверка на разходите по осигуряването да наложат множество проверки по
делегация, за целите само на самите тези производства (които както се каза
приключват с издаване на КП) съществува нормата на § 1, т. 8 от ДР на Инструкцията, която разпределя компетентността
между различните ТП на НОИ, но само в рамките на самите проверки по делегация, което
обаче не променя нито предхождащите я норми (в частност т. 2 на §1), нито правилата
на КСО относно териториалната компетентност на ТП на НОИ. (Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че така стои въпросът и при другия вид контролно
производство – ревизията, при което също е възможно извършването на ревизии по
делегация, съгласно чл. 15 от Инструкцията, като и в този случай е предвидено
правомощията на инспектора по приходите от ТП на НОИ, което извършва по
делегация ревизията да се изчерпат със съставянето на ревизионния акт за начет,
който се връща на ТП на НОИ, отправило искането, именно за да издаде от нето, ако
счита за нужно, разпореждането за възстановяване на суми или друг финален акт,
с който основното ревизионно производство за приключи – вж. чл. 22, ал. 4 и чл.
24, ал. 4 от Инструкцията). В нито едно от контролните производства Инструкцията
не предвижда инспекторите, които са извършили проверката или ревизията по
делегация да продължат да участват в основните производствата, след етапа на
който след да изпратят издадения от тях КП, РАН или ревизионна записка на ТП на
НОИ, което е поискало делегацията, вкл. да издадат какъвто и да е приключващ
акт за съответно производство – Предписания, разпореждане, акт за прекратяване и прочие. Проверките и ревизиите по делегации
не представляват начин за делегиране на правомощия от едно на друго ТП на НОИ,
защото нормативна възможност за такова делегиране на правомощия няма, а и тя йерархически
е немислима, защото се касае за структури на една администрация с равен ранг,
които не могат да си разменят правомощия.
В случая е налице смесване на производство
по проверката (като контролно производство по чл. 27-29 от Инструкцията) и
извършваната една или повече в рамките на нея проверка/и по делегация по реда на
чл. 31, ал. 4 и 5 от Инструкцията. Като краен резултат, инспекторът по осигуряването,
извършил една проверка по делегация е издал задължителни предписания, които
имат за адресат дружеството, със седалище извън териториалния обхват на ТП на
НОИ, към което той се числи. Като е сторил това същият е постановил нищожен
акт. Съответно – директорът на същото (иначе съответно му) ТП на НОИ в Разград
е постановил неправилно решение, тъй като не е констатирал нищожността, поради териториалната
некомпетентност на издателя на предписанията.
Ето защо обжалваното решение на директора на
ТП на НОИ – Разград, с което е отхвърлена жалбата на „Лид
Стар“ ЕООД следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което процесните
задължителни предписания се обявят за нищожни, като производство се изпрати на
компетентната ТП на НОИ – във Велико Търново (доколкото ТП на НОИ – Велико Търново
е било сезирано с Писмо изх. № Ц-1056-16-287/01.12.2020 г. от ТП на НОИ –
Разград със сигнал за проверка на жалбоподателя), като това ТП предприеме
всички действия, които счита за необходимо (вкл. като възложи исканата проверка
или да продължи действията по (вероятно) вече образуваната проверка, в т. ч. и
с нови проверки по делегация).
При този изход на делото
основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, но предвид фактическата
и правна сложност на делото съдът намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на платения хонорар, който следва да се присъди в
размер на минималния такъв за подобен род дела от 350 лева, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо общият размер
на разноските възлиза на 400 лева, като включва освен така определения хонорар
и внесената ДТ за разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-52/1/2021 г. от 23.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Разград и вместо
него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Задължителни
предписания № ЗД-1-16-00896971/22.03.2021 г. на старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Разград.
ИЗПРАЩА делото като
преписка на ТП на НОИ – Велико Търново за действия по компетентност съобразно
мотивите на това решение.
ОСЪЖДА НОИ да плати на „Лид Стар“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. Освобождение № 29Б, с ЕИК *********, разноски за настоящето
производство в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: