Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на 24.09.2019 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при участието на секретаря Дим.Г.
като разгледа докладваното от съдия Г.
въззивно гр.д. № 1462 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4099/11.07.2019г от „ЕНЕРГО
ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД срещу решението на ПРС-IVс-в № 170/21.06.2019г по гр.д.№ 339/2019г, с което е прието
за установено, че В.Г., Б.Г. и В.В. не дължат на „Енерго Про-Продажби“АД сумата от 1760,02лв, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 16.11.2017г до
15.11.2018г, за която сума е издадена фактура от 21.02.2019г
за обект, находящ се в гр.Провадия ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“ № 5 вх.А ап.24 с кл.№ ********** и аб.№ **********, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; както и е осъдено
дружеството да заплати на всеки
един от тримата ищци В.Г., Б.Г. и В.В. по
161,13лв, представляваща сторени
по делото разноски в общ размер от 483,41лв.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди,
че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено
количество ел.енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Затова
дължимостта й се основава на договорните отношения между страните и
задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия, арг.чл.200 ЗЗД. Изложени са и доводи за доказано неправомерно въздействие върху софтуера
на СТИ и за приложимост на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В.Г., Б.Г. и В.В. с вх. № 4441/30.07.2019г, в
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Считат
постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Молят за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В исковата си молба въззиваемите излагат, че тримата ищци са наследници на Г.В.Г., който е бил собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.Провадия ул.„Св.Св. Кирил и Методий“ № 5, вх.А
ап.24, който имот същите са собственици и ползватели и като такива са
потребители на ел.енергия с аб.№ ********** и редовно заплащат изразходваната
от тях ел. енергия.
При извършена проверката и демонтаж на СТИ, според ответното дружество,
били констатирани резултати, описани в Констативен протокол от проверка на СТИ
от 15.11.2018г, който оспорват.
Оспорват да е била правена проверка точно на СТИ, отчитащо ел.енергията
в дома им. Считат, че не са спазени правилата за извършване на проверка на СТИ-не
е била осъществена в тяхно и на Полицията присъствие, както и да е била в
присъствието на посочените в КП свидетели При това, оспорва се последните да са
разбрали за какво става въпрос и да са присъствали на проверката. Не била ясно
защо корекцията е за период от 16.11.2017 до 15.11.2018г.
Молят за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, тримата
ищци-В.К.Г., Б.Г.Г. и В.Г.В., и тримата в качеството си на наследници на Г.В.Г.
не дължат сумата от 1760,02лв на
ответника, начислена под формата на корекция от ответното дружество „Енерго-Про
Продажби”АД за обект, находящ се в гр.Провадия ул.„Св.св.Кирил и Методий“ № 5
вх.А ап.24 за периода от 16.11.2017-15.11.2018г, представляваща
незаплатена ел.енергия по ф-ра
от 21.02.2018г за обект, находящ се в гр.Провадия, обл.Варна, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 5
вх.А ап.24, с кл.№
********** и аб.№
**********, както и присъждане на направените по делото
разноски.
В писмения отговор,
депозиран от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД в срока по чл.131 ГПК, се оспорва
основателността на иска. Възразява, че констатациите от извършената от
служители на „Електроразпределение Север“ АД (с предходно наименование
„ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ” АД) проверка, са отразени в протокол.
Твърди, че процесната сума представлява цената на реално
доставена и потребена електрическа енергия в размер на 9242кВТч и се дължи на
основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Не оспорва, че
между абоната Г.В.Г. и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, по силата, на което абонатът е потребител на доставяна от
ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена
проверка на изправността на СТИ на посочения в ИМ адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в КП.
Заявява, че
ищците не са активно легитимирани да предявят настоящия иск в качеството им на
наследници на абоната, което е самостоятелно основание за отхвърлянето на иска.
Твърди, че на
19.02.2019г е била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието
на двама свидетели. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните
въздействия върху измервателните системи и СТИ. За извършената проверка е
съставен Констативен протокол № 1801246/19.02.2019г. При проверката са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър
1.8.3 има показания в размер на 9242 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени
000914кВТч, в регистър 1.8.2.-001428кВТч, в скрит регистър 1.8.3. -009242кВТч,
в скрит регистър 1.8.4.-000000кВТч, а в сумарен регистър 1.8.0.-002343кВТч.
Потребената ел.енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и
съответно не е отчетена и заплатена. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
№ 482557.
Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и се претендират сторените по
делото разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира
правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
Между страните не
се спори, че са в облигационна връзка по силата на валидно сключен договор за
продажба на ел.енергия при действащите публично известни Общи условия
на договорите за продажба на ел. енергия и затова наследодателят
на ищците се е явявал битов клиент по
смисъл на §1 т.2а от ДР ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
От представен КП №
1801246/15.11.2017г се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на
„Енерго-Про Продажби“ АД са извършили техническа проверка на СТИ на адрес в
гр.Провадия ул.„Св.св. Кирил и Методий“ № 5 вх.А ап.24 с кл.№ ********** и аб.№
**********. Отразени са показания на демонтирания електромер в четири
регистъра, включително регистър 1.8.3 с показание 009242. Обективирано е, че
протоколът е подписан от служители на „Енерго-Про Продажби“ АД, както и от
двама свидетели.
От КП №
211/12.02.2019г на БИМ ГД“Мерки и измервателни уреди” РО–Русе, се установява,
че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Отразена е преминала електроенергия на тарифа Т3 – 009242кВТч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия.
Със становище,
изготвено на 19.02.2019г от специалист “Енергиен контрол” е одобрено
начисляване на допълнително количество ел. енергия от 009242кВТч за периода от
16.11.2017г до 15.11.2018г, на осн.чл.50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при който е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
В резултат на
корекцията на абоната е начислена сумата от 1760,02лв, за която е издадена ф-ра
№ ********** от 21.02.2018г.
От заключението на
вещото лице по приетата СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се изяснява, че процесното СТИ е минало през първоначална метрологична
проверка през 2016г, като годността му изтича през 2022г. Показанието от
009242кв.ч. „прочетено“ в регистър 1.8.3. не е визуализирано на дисплея на
измервателния уред. В България не се използва трета тарифа за битови абонати. В
процесния обект отчитането е двутарифно. Абонатът е битов. Наличието на
преминала енергия в Т3 означава, че СТИ не работи нормално, т.е. основната
функция на измервателния уред е нарушена.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на
предявяването на иска, така и до приключването
на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за
дължимостта на
вземането,
произтичащи от договора
за продажба на ел.енергия,
който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед
възможността за едностранното спиране електрозахранването в обекта, обосновават правния
интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на
ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата
на договор за доставка на ел. енергия, по който факт няма спор между страните.
За настоящия казус, освен
договора при ОУ на ответника, меродавна е и правната уредба посочена в Закона
за енергетиката /ЗЕ/, (Обн. ДВ. бр.107 от
9 Декември 2003г.),
Наредба № 6 от 9.06.2004г. за реда за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на
количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой 98 от
12.11.2013г.).
Основният спорен момент е доколко са били налице предпоставките, даващи основание на
доставчика на ел.енергия да извършва
едностранно корекция на сметката за потребената ел.енергия за релевирания период.
В случая се касае
за служебно начислено количество ел. енергия след извършена проверка и отчитане
на количествата електроенергия в паметта на процесното СТИ по скрития регистър
1.8.3.
След допълненията и
измененията в нормите на чл.83 ал.1, чл.98 ал.2, чл.98а и чл.104а ал.2 от ЗЕ,
направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012г в сила от 17.07.2012г.), е налице
законоустановен ред за приемане на процедура (правила) за установяване и
заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия.
Към настоящия
момент, съобразно установената от законодателя след 17.07.2012г възможност, е
налице приключило производство по реда на чл.83 ал.2 ЗЕ, тъй като на
14.10.2013г от ДКЕВР са приети нови Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ бр.98/ 12.11.2013г),
в раздел ІХ от които е уреден редът за установяване и заплащане на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези правила имат
характера на нормативен административен акт по смисъла на р-л III, гл.V от АПК,
тъй като се приемат на основание чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката и
затова не представляват договорна клауза по смисъла на ЗЗП. Същите имат
задължителен характер за всички негови адресати. Затова след 16.11.2013г, /респ..
през процесния период/ е налице предвидена законова възможност за прилагане на
установените в ОУ корекционни клаузи.
Понастоящем с Решение № 1500/06.02.2017 петчленен състав на ВАС по
адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в
друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени
ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно
решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51
от този акт.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по
която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице
законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
Процесната
корекция е извършена
след посочената дата и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ предвидена в
специална подзаконова норма форма, с който да е съобразена. Дори и да се
приеме, че отмяната на нормите уреждащи формалната процедура при реализиране на
материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ не обуславя незаконосъобразността и на
самото му прилагане, процесната корекция отново е необоснована.
Въз основа на цитираните правни норми се налага изводът, че предоставената на
енергоснабдителното предприятие възможност за едностранна корекция на
потребеното, но неотчено количество електроенергия за минало време, възниква
при наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: Продажбата на ел.
енергия да е осъществена при публично известни условия, в които задължително да
е регламентиран редът за уведомяването на клиента за извършената по правилата
на чл.
83 ал.1 т.6 от ЗЕ
корекция на сметката му; Подлежащата на корекция сметка да е обоснована от
наличие на потребена енергия, която е била неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена; Неизмерването, неправилното и/или неточно измерване на потребената
ел. енергия да е в резултат от доказано неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно осъществено от потребителя въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по смисъла на чл.120 ал.3 ЗЕ; спазване
на нормативно и договорно уредената процедура при удостоверяването и
уведомяването на клиента за извършената корекция.
Извършената
проверка на електромера на ищцовата страна е била съобразна с ОУ, действащи към
него момент. С КП е установено консумираното количество ел.енергия в регистър
1.8.3, както и че КП е изготвен съобразно ОУ. От заключение
на в.лице се установи, че СТИ е било метрологично годно и технически изправно, т.е. не е констатирано същото да не измерва или пък да измерва с грешка извън
допустимата. Налице
е софтуерна намеса, довела до неотчитане от видимите на дисплея регистри на
електромера.
Наличието на отчет в регистър 1.8.3 е резултат от намеса в софтуера на
СТИ, при което част от разходваната ел.енергия се препраща в регистър, видим
само при контролна проверка. От това следва, че посоченото количество в този
регистър е реално потребено, което обстоятелство би следвало да се установи
чрез изготвяне на разпечатки от паметта на електромера или от системата за
дистанционен отчет, което не е сторено.
Следователно, в процесния
случай не е налице последното от кумулативно изискуемите предпоставки, за да е законосъобразна
корекционната процедура по р-л ІХ от ПИКЕЕ – спазване на нормативно уредения
ред за извършването й. Съгласно чл.50 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира
количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане
на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
В случая е
налице неточно отчитане от СТИ на потребената ел.енергия, което се дължи на
софтуерна намеса. Въпреки това, обаче, разпоредбата
на чл.50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за
корекция при разлика в данните от паметта на електромера
и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай.
Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет /т.нар. „смарт”/. Поради това и информация в
отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика
лишава клиента от възможността да упражни контрол върху показанията,
съобразно чл.10 ПИКЕЕ. КП не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър,
което поставя под съмнение проверката на това основание.
В допълнение може да се изложи и това, че по спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение №
165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по
т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна
ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение №
29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№
39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение
№ 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия
съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които
попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните
решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика
е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така
и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на
ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с
клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи
условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер
подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Въззивният съд споделя изложените съображения, тъй като, макар ВКС да
се е произнесъл по повод искове на потребители срещу други доставчици на ел.енергия,
то те са напълно относими и към процесния случай поради идентичността на
разглеждания правен спор.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не доказва, че е
осъществил надлежно начисляване на процесната сума и затова исковата претенция
следва да бъде уважена. При това положение въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от ПРС
решение- потвърдено.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 350лв общо в полза на
тримата ищци.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ПРС-IVс-в № 170/21.06.2019г по
гр.д.№ 339/2019г, с което е прието за
установено, че В.Г., Б.Г. и В.В. не дължат на „Енерго Про-Продажби“АД сумата от 1760,02лв, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 16.11.2017г до
15.11.2018г, за която сума е издадена фактура от 21.02.2019г
за обект, находящ се в гр.Провадия ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“ № 5 вх.А ап.24 с кл.№ ********** и аб.№ **********, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; както и е осъдено
дружеството да заплати на всеки
един от тримата ищци В.Г., Б.Г. и В.В. по
161,13лв, представляваща сторени
по делото разноски в общ размер от 483,41лв.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул.“Владислав Варненчик“
№ 258, да заплати на В.К.Г. ЕГН
**********, Б.Г.Г. ЕГН ********** и В.Г.В. ЕГН **********, сумата в размер общо на 350лв /триста и петдесет лева/, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: