№ 24607
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110100142 по описа за 2023 година
С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за недопустимост на
предявения иск, поради това, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявения
иск. Съдът намира, че процесуалната легитимация на страните се извлича от наведените
твърдения, които в настоящия случай съответстват на конституираните по делото като ищец
и ответник страни, поради което възражението е неоснователно.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК съдът да задължи ответника да представи
справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в т.ч. платежни нареждания за
погасени вноски по договора за възлагане на поръчителство, разписки, извадка от
счетоводните книги, както и копие от договора за възлагане на поръчителство. Искането
следва да се уважи, доколкото посочените документи касаят установяване на
правнорелевантни факти по делото, с изключение на искането за представяне на копие от
договор за възлагане на поръчителство, тъй като такова е представено по делото.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди със справка от **** относно сключени договори между ищцата и „*******“ ЕООД,
респ. „*********“ ЕАД следва да се отхвърли, тъй като посочената справка е неотносима
към предмета на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от ответника възражение за липса на
процесуална легитимация.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение да представи по делото справка от счетоводството си
за всички извършени плащания, в т.ч. платежни нареждания за погасени вноски по договор
за възлагане на поръчителство, разписки, извадка от счетоводните книги, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на документите ще бъде преценявано
1
от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
НАСРОЧВА о.с.з за 09.11.2023.г. – 10,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис
от отговора, ведно с приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за възлагане на поръчителство от
26.07.2022г., сключен между ищеца и „*******“ ЕООД, поради липса на основание и
накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за сумата от 50 лева – частичен иск от 1392,60 лева, представляваща недължимо
платена сума по сключен между страните Договор за възлагане на поръчителство от
26.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.01.2023г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 26.07.2022г. е сключила „*********“ ЕАД договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия – премиум“ № ************, по силата на
който бил предоставен кредитен лимит 6000 лева, при лихвен процент 36%. Съгласно чл.1,
ал.2 било уговорено договорът за кредит да бъде обезпечен с поръчителство от две
физически лица, отговарящи на определени условия, неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от
кредитодателя дружество, поради което между ищеца и ответника бил сключен договор за
възлагане на поръчителство от 26.07.2022г., по силата на който „*******“ ЕООД се е
задължило да обезпечи пред „*********“ ЕАД задълженията на ищеца срещу
възнаграждение, платимо разсрочено ведно с месечната погасителна вноска по кредита.
Излага доводи, че кредитодателят по кредитното правоотношение и поръчителят са
свързани лица, поради което следвало в ГПР да се включи възнаграждението по договора за
възлагане на поръчителство, което не било сторено и по този начин бил нарушен чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът за възлагане на поръчителство е изначално лишен от
основание, тъй като по силата на това правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. На следващо място твърди да е налице нищожност на договора за
възлагане на поръчителство поради противоречие с добрите нрави, тъй като сключването му
целяло допълнително възнаграждение за заемодателя, което е заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а освен това възнаграждението било в прекомерно висок размер.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва допустимостта на иска с аргумент, че
не е процесуално легитимиран да отговаря по претенцията, тъй като не е страна по
кредитното правоотношение. Излага доводи, че основанието на сключения между страните
договор за възлагане на поръчителство e обезпечаване задълженията на ищеца по договора
за потребителски кредит, сключен с „*********“ ЕАД. Оспорва договорът да е сключен в
противоречие на добрите нрави и при нееквивалентност на престациите. Счита, че
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК не намират приложение спрямо
договора за възлагане на поръчителство.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е сключил Договор за възлагане на
поръчителство от 26.07.2022г. с ответника, който е нищожен поради това, че е лишен от
правно основание, респ. са накърнени добрите нрави.
По искa с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно
основание за получаването, съответно задържане на полученото.
2
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и ответника следва
да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител,
който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3