№ 2127
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Силвана Гълъбова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100508044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20077605/25.03.2021г. по гр.д.№ 64282 по описа за
2019г. на Софийски районен съд, 25-ти състав са отхвърлени исковете,
предявени с искова молба вх. № 2029400/07.11.2019г. на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин” ул. *********, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 и адрес за призоваване: гр. София, ул. ********* срещу Я. С. С.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* и адрес за призоваване: гр.
Благоевград, ул. „******* за признаване за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240 , ал.1 от ЗЗД , че Я. С. С., ЕГН *******
дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* заплащане
на сумите, както следва: сумата от 13 109,02лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 02.08.2019г., до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за потребителски кредит №
1208099/11.07.2013г. сключен между У.К.К.Ф. ЕАД и Я. С. в размер на 82
погасителни вноски с падежи от 14.10.2016г. до 14.07.2023г.; сумата от
1289,01лв. представляващи договорна лихва по договора за кредит за
1
периода от 14.10.2016г. до 20.06.2018г.; сумата от 1027,33лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от 14.10.2016г. до 02.08.2019г.,
прехвърлени от У.К.К.Ф. ЕАД на Агенция за събиране на вземания”ЕАД с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2018г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 45369/2019г. по описа
на СРС, 25-ти състав.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25068779/16.04.2021г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
12.04.2017г. от ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че в случая
кредитополучател с получената сума по договора направил 21 вноски за
захранване на сметка на „АС 05”ООД в което имал дялово участие, поради
което и за процесния договор не бил приложим Закона за потребителския
кредит, защото заемната сума била ползвана за професионални цели.
Неправилно било прието от СРС че договорът за потребителски кредит бил с
разнороден шрифт, това не било обект на изследване в хода на
производството, такова възражение не било направено от ответника,
районният съд следвало да назначи експертиза за изследване на шрифта
съответно да укаже на ищеца да представи в оригинал договора, а нито
едното не било направено от СРС. Неправилно било прието от СРС че на
ответника не бил представен т.нар. стандартен европейски формуляр. Този
формуляр бил в един екземпляр и се предоставял на потребителя, не оставал
за кредитодателя, подписаната от ответника декларация че е запознат с
условията и ги приема бил достатъчен. Неправилно било прието от СРС че
не е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора. На
14.05.2019г. заедно с уведомлението за договора за цесия на ответника били
връчени чрез ЧСИ и изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост.
Нямало пречка новият кредитор придобил вземанията с договор за цесия да
обяви предсрочната им изискуемост. Уведомлението било връчено и заедно с
исковата молба като приложение към нея. Отделно, съобразно т. 1 от ТР №
1/02.0.2019г. на ВКС следвало да се присъдят падежиралите към приключване
на съдебното дирене вноски , ако не се установи предсрочната изискуемост,
2
но това не било направено от СРС. За цесията ответникът бил надлежно
уведомен
Въззиваемият- ответник по исковете Я. С. С., ЕГН ********** в
предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в
обжалваната част е правилно. Посочил е, че районният съд правилно бил
приложил и изтълкувал материалния закон , решението било обосновано, не
били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Клаузите на
договора правилно било прието от СРС че нарушават разпоредбите на Закона
за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите, не бил
уведомен за всички условия по договора към сключването му, не бил
запознат с ГПР, с годишния лихвен процент, размер на такси и на други
задължения, включително основните параметри на договора преди
сключването му. Нарушени били нормите на чл. 11, ал.1, т. 7 и т.10, т. 11 от
ЗПотрКр, договорът имал Ф. на формуляр, дописван бил, клаузите били
неясни, разнородност на шрифта, нямало яснота за това как са формирани
задълженията, не отговарял на изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПотрКр за Ф.,
водещо до неяснота на клаузи, което обуславяло извод за недействителността
му по смисъла на чл. 22 от ЗПотрКр. Правилно било прието от СРС че е било
установено задълженията да са предсрочно изискуеми, защото не било
доказано кредиторът да е направил такова изявление, което да е достигнало
до длъжника. Приложими били изискванията на Закона за потребителския
кредит, не било установено с парите по договора за е обслужвал задължения
на търговски дружества. Претендирал е разноски. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2029400/07.11.2019г. на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин” ул.
*********, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 и адрес за призоваване: гр.
София, ул. ********* срещу Я. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ж.к. ******* и адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „******* с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 9 и сл. от ЗПотр Кр. вр. с чл. 99 от ЗЗД да признае за установено, че Я. С.
3
С., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 13 109,02лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 02.08.2019г., до
изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 1208099/11.07.2013г. сключен между У.К.К.Ф. ЕАД
и Я. С.; сумата от 1289,01лв. представляващи договорна лихва по договора за
кредит за периода от 14.10.2016г. до 20.06.2018г.; сумата от 1027,33лв.
представляващи обезщетение за забава за периода от 14.10.2016г. до
02.08.2019г., прехвърлени от „У.К.К.Ф. ЕАД на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.06.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
45369/2019г. по описа на СРС, 25-ти състав, като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че У.К.К.Ф.ЕАД сключило с ответника договор за
потребителски кредит за 15000лв. срещу задължение да я върне , за плати
таксата за разглеждане на искането в размер на 450лв., да плати
застрахователна премия от 2082лв. по договор за застраховка „Кредитна
протекция плюс”, предоставена му била сумата, уговорени били
възнаградителни лихви от 15,49% , годишен процент на разходи от 17,45%,
както и лихви за забава, задълженията следвало да се погасят на 120 месечни
вноски с падеж 14-то число на месеца считано от 14.08.2013г. до 14.07.2023г,
като била уговорена с чл. 16, ал.2 от ОУ и предсрочна изискуемост при забава
на две последователни вноски. Ответникът платил 11008,10лв. от които
7411,17лв. възнаградителна лихва, 3553,96лв. главница, 42,97лв. лихва за
забава. Непогасени останали процесните суми, които били обявени за
предсрочно изискуеми с писмо връчено на 14.05.2019г. на ответника чрез
ЧСИ. С договора за цесия от 20.12.2018г. към рамковия договор от
20.12.2016г. на ищеца били прехвърлени процесните вземания от
У.К.К.Ф.ЕАД , ищецът бил упълномощен да уведоми длъжника за цесията и
това било направено с писмото получено от длъжника на 14.05.2019г.
Сумите по договора за кредит били ползвани за дейността на търговски
дружества „М-Ф.”ЕООД и „АС 05”ООД, свързани с ответника и тома не
позволявало да се приеме, че договорът е за потребителски нужди.
Ответникът Я. С. С., ЕГН **********, в предоставения му срок е
оспорил исковете. Посочил е, че не се бил съгласявал с посочените от ищеца
4
условя по договора за размер на лихви, такси и комисионни, погасителния
план бил нечетим, не му били известни ОУ, не била настъпила предсрочна
изискуемост Съдържанието на договора и на ОУ не били известни, защото не
му били предоставени за запознаване. ,не се бил съгласявал с тях, не бил
получавал изявление от кредитора, че ще счита непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуем Договорът бил потребителски кредит, но бил
в противоречие с чл. 11, ал.1, т. 10,11,9 и от ЗПотрКр . Съгласно чл. 10,ал.1
от ЗПотрКр договор следвало да е писмен, ясен и на шрифт поне „12”, а
съгласно чл. 11, ал.2 от ЗПотрКр всяка страница следвало да е подписана.
По делото е приложено заповедно дело №45369/2019г. , съгласно което
по заявление вх. № 3056195/02.08.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено Я. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както
следва: сумата от 13 109,02лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 02.08.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена
главница по договор за потребителски кредит № 1208099/11.07.2013г.
сключен между У.К.К.Ф. ЕАД и Я. С. представляващи 82 вноски за периода
от 14.10.2016г. до 14.07.2023г.; сумата от 1289,01лв. представляващи
договорна лихва по договора за кредит за периода от 14.10.2016г. до
20.06.2018г.; сумата от 1027,33лв. представляващи обезщетение за забава за
периода от 14.10.2016г. до 02.08.2019г., прехвърлени от „У.К.К.Ф. ЕАД на
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД с договор за продажба и прехвърляне
на вземания, съдебни разноски от 358,51лв., за така издадена заповед
длъжникът е уведомен на 05.09.2019г., на 17.09.2019г. длъжникът е възразил
срещу заповедта, на 08.10.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил
иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
07.11.2019г
По делото е приет договор № 1208099/12.07.2013г., носещ подпис за
страните на последната страница, погасителен план, носещ подпис за
страните по договора, декларация за приемане на застраховането и ОУ по
програма „Кредитна протекция плюс”, сертификат за застраховка „Кредитна
протекция Плюс” № 1208099 констатации по оригинала на които са направен
от СРС, декларация за съгласие за обработка на лични данни и друга
инФ.ция, носеща подпис за ответника , съгласие за директен дебит, носещ
5
подпис на ответника, приети в оригинал от СРС , съгласно които У.К.К.Ф.
ЕАД се е съгласило да предостави на Я. С. С. кредит от 15 000лв. за
потребителски цели срещу задължения да я върне, да плати такса от 450лв.,
както и застрахователна премия от 2082лв. за застраховка „Кредитна
протекция Плюс” , тоест сумата от общо 17532лв„ при фискиран годишен
лихвен процент от 15,49% ; годишен процент на разходите от 17,45%,
платими на 120 вноски от по 288,15лв месечно с падеж 14-то число на месеца
считано от 14.08.2013г., посочен е общ размер на задълженията по договора в
размер на 34 3578лв. Съгласно чл. 16, ал.1 и ал. 2 от ОУ към договора при
забава на плащанията кредитополучателят дължи заплащане на наказателна
лихва за забава в размер на законната лихва за забава, при просрочие на две
погасителни вноски задълженията по договора стават предсрочно изискуеми ,
ако в 2 седмичен срок от падежа не се погасят. Съгласно чл. 16, ал.6 и ал. 7 от
ОУ кредитодателят може да прехвърли вземанията си на ІІІ-то лице.
Погасителния план е с шрифт по-малък от този на договора, същият сочи
размер на всяка една вноска – по 288,15лв., падеж на всяка вноска, както и как
е формирана вноската – каква част е главница и каква част е лихва. За периода
от 14.04.2023г. до 14.07.2023г. общ размер на неплатени вноски е 1152,60лв.
от които 36,26лв. възнаградителна лихва и 1116,34лв. главница. На стр. 4 от
договора непосредствено преди полагането на подписа за потребителя е
изписан текст, че потребителят е запознат и приема безусловно написаното
на всяка от четирите страници на договора в това число Общите условия и
погасителния план, които са неразделна част от договора. Договорът сочи
право на предсрочно погасяване, право на отказ от договора от потребителя и
условията за същото.
Приети са неоспорени от страните рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.06.2018 г., извлечение от Приложение,
потвърждение, пълномощно съгласно които на 20.06.2018г. „У.К.К.Ф.” ЕАД е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД вземанията си по
договори за потребителски кредити с физически лица един от които е
договор № 1208099/11.07.2013г. с Я. С., които към 20.06.2018г. са в размер на
13 109,02лв. главница и лихви от 1314,44лв., изтеклите лихви, ведно с
принадлежности на вземанията. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договор и
представеното пълномощно цесионерът е изрично упълномощен да уведоми
6
длъжника за цесията.
Приети са писмо от 10.07.2018г., , съгласно което ищецът като
пълномощник на „У.К.К.Ф. е съставил изявление до ответника, с което го е
уведомило за договора за цесия от 20.12.2016г. На гърба на същото писмо е
изписано изявление от „АСВ”ЕАД до ответника с което го уведомява, че
поради просрочие на две последователни вноски по договора за кредит
обявява за предсрочно изискуеми в момента на получаване на изявлението на
задълженията по договора от № 1208099/11.07.2013г. сключен с У.К.К.”ЕАД
поради просрочие и неплащане на погасителни вноски.
Приети са писмо от 01.03.2019г, съгласно което ищецът като
пълномощник на У.К.К.Ф. е съставило изявление до ответника, с което го е
уведомило за договора за цесия от 20.12.2016г. На гърба на същото писмо е
изявление от АСВ”ЕАД до ответника, с което го уведомява, че поради
просрочие на вноски по договора за кредит обявява за предсрочно изискумеи
задълженията по договора от № 1208099/11.07.2013г. сключен с Уникледит
Кънсюмър”ЕАД считано от получаване на изявлението.
Прието е съобщение от 15.03.2019г. съставено от ЧСИ Й.Ц., рег. № 784
на Камара на ЧСИ съгласно което на 14.05.2019г. при условията на отказ на
ответника е връчено уведомление за извършено прехвърляне на вземания по
рамков договор от 20.12.2016г. и индивидуален договор от 20.06.2018г. за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между У.К.К.Ф.ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД във връзка с договор №
1208099/11.07.2013г.
С прието по делото неоспорено от страните основно и допълнително
заключение по съдебно счетоводна експертиза, вещото лице след
запознаване с документи по делото и справки от счетоводството на
„У.К.К.Ф.ЕАД и на ищеца е посочило, че по договор № 1208099 /
12.07.2013г. са платени общо 14 756,77лв. , последното плащане е от
20.02.2018г., плащанията на вноските е правено със закъснение и е начислена
лихва за забава от 71,12лв. за периода до 20.02018г., като така платена сума е
отнесена за погасяване на главница от 4422,98лв.; договорна лихва от
10288,10лв. и лихва за забава от 45,69лв. Неплатени задължения към цесия от
20.06.2018г. са : главница от 13109,02лв.; възнаградителна лихва от
1289,01лв. лихва за забава от 25,43лв. Към подаване на заявлението неплатени
7
са останали главница от 13109,02лв.; възнаградителна лихва от 1289,01лв.
лихва за забава от 1657,20лв. Посочило е, че от сметката, по която е получана
сумата от ответника не са правени преводи на суми от ответника в полза на
М-Ф.”ООД и на „АС-05”ООД в периода след отпускане на процесния кредит.
Ответникът след отпускането на процесния кредит бил внесъл в „АС 05”ООД
сумата от 43730,20лв. на вноски в различни размери в периода от 12.07.2013г.
до 30.12.2014г., като вноските били в размери от 25лв. до 3955лв., първа
вноска била на 12.07.2013г. за 2800лв., следваща вноска била за 3300лв. на
30.12.2013г.; на 13.01.2014г. внесъл 3000лв. след това на 14.01.2014г. –
2200лв; на 28.01.2014г. – 2400лв.; на 05.02.2014г. –п100лв. и т.н., основанието
на вноските било „захранване на сметка”., не били плащани със сумата от
заемната сметка задължения на тези две дружества към техни контрагенти.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени съобразявайки изложените твърдения за фактите и
направеното искане към съда.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /в сила от
12.05.2010г./ вр. с чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД. Правната квалификация се извежда
от твърденията на ищеца за фактите по исковата молба, като в случая
релевантна е и спецификата на установителния иск за вземания по заповед за
изпълнение – невъзможност за промяна на основанието на иска, въведено в
заповедното производство. В случая в заповедното производство вземанията
са основани на договор за потребителски кредит, такива са и били
твърденията и по исковата молба, наведените в хода на исковото
производство пред СРС и пред въззивния съд твърдения от ищеца, че сумата
по договора била ползвана за професионални цели, а не за потребителски
8
такива не са от естество да обосноват извод, че има допустима промяна на
основанието на иска и то да е различно от договор за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит
„договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под Ф.та на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна Ф. на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и
„кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема за установено по делото, че на 12.07.2013г. между
У.К.К.Ф.ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, като У.К.К.Ф.ЕАД се е задължило и е предоставило
на ответника потребителски кредит от 15 000лв при фиксирана
възнаградителна лихва от 15,49% годишно и така за ответника е възникнало
задължение да върне сумата и плати възнаградителната лихва, таксата от
450лв. и застрахователна премия по застраховка „Кредитна протекция плюс”
на 120 месечни вноски с падеж 14-то число първата с падеж на 14.08.2013г.,
всяка вноска включва част от главниците и част от възнаградителните лихви в
общ размер на вноската от по 288,15лв. ; да плати и лихва забава в размер на
законната лихва при забава на плащането на задълженията и съгласие
кредитодателят да може прехвърли вземанията по договора на ІІІ-то лице , а
при неплащане на две последователни погасителни вноски да обяви всички
задължения за предсрочно изискуеми, ако тези вноски не се платят в
двуседмичен срок от падежа им. Тези обстоятелства се установяват от приети
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – договор,
декларации, погасителен план, носещи подписи на страните по тях.
Неоснователни са доводите на въззивника, че договорът не бил за
потребителски кредит, защото средствата били използвани от ответника за
професионални цели. Правната природа на договора се изследва към
момента на сключването на договора. Неизпълнение на задължението на
потребителя да използва предоставените средства за целите, за които кредита
9
му е предоставен не може да промени правната характеристика на
правоотношението и приложимия материален закон по отношение на това
правоотношение. В случая договорът е сключен между небанкова финансова
институция и физическо лице, заглавието на договора, клаузите в него,
размерът на кредита обосновават извод, че попада в хипотезата на чл. 9 от
ЗПотрКр. Следва да се посочи и че по делото твърдението на въззивника, че
предоставена сума е ползвана от ответника за професионални цели не е
установено. Заключението по допълнителната съдебно счетоводна експертиза
установява, че от заемната сметка, по която е предоставена сумата по кредита
не са правени плащания от ответника по сметка на търговски дружества, с
които той е свързано лице, нито са плащани задължения на тези търговски
дружества към ІІІ-ти лица. Вещото лице е посочило, че след получаване на
сумата по процесния договор ответникът е внасял суми по банкова сметка на
„АС 05”ООД, но основанието на същите е било „захранване на сметка”,
внесените суми не съответстват на предоставената по договора сума нито
има близост в дати на внасяне на тези суми с момент на предоставена на
сумата по процесния кредит както и със сумите по договора и по вноските.
Така установеното обосновава извод, че по делото не е установено
твърдението на въззивника, че предоставената по договора сума ответникът е
ползвал за професионални цели.
Съдът приема, че сключеният на 12.07.2013г. договор отговаря на
изискванията на чл. 10 и чл. 11 от Закона за потребителския кредит в
редакцията му приложима за процесния договор – ДВ, бр. 30/2013г. , поради
което и договорът е валиден. Договорът е сключен в писмена Ф. на хартиен
носител, на разбираем език и съдържа: датата и мястото на сключването му;
вида на предоставения кредит;лични данни на потребителя и
индивидуализиращи белези на кредитора; срока на договора за кредит; общия
размер на кредита и условията за усвояването му; лихвен процент по кредита,
който в случая е фиксиран и няма необходимост от допълнителната инФ.ция
по чл. 11, ал.1,т. 9 от ЗПотрКр; годишен процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ инФ.ция за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като
доколкото в случая лихвения процент е фиксиран, то не е необходимо за
10
валидността на договора да са посочени последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването по смисъла на чл.
11, ал.1,.11 от ЗПотрКр; инФ.ция за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под Ф.та на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, сочещ дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент; лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските; изискуемите застраховки; право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, правото на предсрочно погасяване на
кредита, реда за неговото осъществяване ; реда за прекратяване на договора
за кредит; наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване; подписи на страните.
Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че договорът е
недействителен, защото не е подписана всяка страница от него, защото
шрифт на договора е по-малък от „12”, че клаузите са неясни, има
дописване. Приетите по делото договор, погасителен план, декларации не
съдържат дописване. Няма изискване в разпоредбата на чл. 10 и на чл. 11 от
ЗПотрКр. в приложимата им към сключване на договора редакция всяка
страница от договора да е подписана, като шрифт на договора да е поне „12”.
Тези изисквания са въведени едва с измененията на ЗПотрКр. ДВ, бр. 35/
2014г. в сила от 23.07.2014г. Нормите са материално правни , не им е
придадено обратно действие от законодателя, поради което и съдът приема,
че тези изменения не се отразяват на валидността на процесния договор –
аргумент и от изричната разпоредбата на § 13 ЗИДЗПК. В случая договорът е
изписан с шрифт, който позволява възприемането му, клаузите са ясни,
съдържат обозначение на размер на кредит, на лихва, на годишен процент на
разходи, условията за издължаването му, погасителния план сочи как е
образувана всяка една от погасителните вноски, а общ размер на
11
погасителната вноска е посочена не само в погасителния план, а и в договора.
На стр. 4 от договора непосредствено преди полагането на подписа от
потребителя е изписан текст, че той е запознат и приема всяка една от
четирите страници на договора, включително ОУ и погасителния план,
последният е подписан от потребителя. Така установеното съдът приема, че
обосновава извод за валидност на процесния договор. Съдът приема, че
доколкото договора съдържа цялата инФ.ция по Приложение 2 към чл. 5, ал.2
от ЗПотр.Кр, то по делото е установено че преди сключването на договора на
потребителя е предоставена тази инФ.ция и доводи на ответника в обратния
смисъл са неоснователни.
Съдът приема за установено по делото, че на 20.06.2018г. У.К.К. Ф.”ЕАД
е прехвърлило на ищеца вземанията си по договора с ответника и за същото
ответникът е бил валидно уведомен на 14.05.2019г. чрез частен съдебен
изпълнител. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото рамков
договор за цесия, индивидуален договор за цесия с приложение, пълномощно,
потвърждение за цесия, уведомление за цесия, съобщение съставно от ЧСИ
Ц.. Договорът за цесия сочи процесните вземания, както и че те се прехвърлят
с всичките им принадлежности и привилегии, че „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД е упълномощено от У.К.К.Ф.ЕАД да уведоми длъжника за
цесията, за същото е прието по делото и пълномощно. Приетото по делото
уведомление за цесия и съобщение от ЧСИ установяват, че ищецът като
пълномощник на кредитодателя е съставил уведомление до длъжника за
цесията и същото му е връчено от частен съдебен изпълнител на 14.05.2019г.
при условията на отказ. Уведомлението е приложено и към исковата молба,
поради което и с врчъването на книжата по делото на ответника това
уведомление отново е достигнало д знанието на ответника по исковете.
Спорен въпрос по делото е дали процесните вземания са с настъпила
предсрочна изискуемост.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
обаче, настъпва с изявления на една от страните по договора. За настъпване на
същото следва да има обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени
в договора за предсрочна изискуемост-неплащане на определен брой вноски,
както и упражняване на правото на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване
12
на изявлението на кредитора от длъжника, като това обстоятелство в
заповедното дело следва да бъде установено с документ по чл. 418 от ГПК, а
в исковото дело може да се установи с други доказателства, допустими от
ГПК. Постигната предварителна уговорка по договора за настъпване на
предсрочна изискуемост без до длъжника да е достигнало изявление на
кредитора за същото, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила с
отделно изявление, достигнало до длъжника-кредитополучател, че упражнява
правото си да обяви задължението по договора за предсрочно изискуемо.
Такова изявление не може да се приеме, че е заявлението за издаване на
заповед, доколкото същото не достига до длъжника- препис от него не се
връчва на длъжника. При вземане, произтичащо от договор кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да не
се съобрази съществуването на валидна облигационна връзка по договора за
кредит при условията, договорени между страните. Вземането произтича от
договор за кредит, размерът и падежът на всяка вноска са определени в
договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно
изпълнение по договорения актуален погасителен план – главница и/или
лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпил последиците на надлежно
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът дължи изпълнение за онази част от дълга, която е с
настъпил падеж. Така недоказването на предсрочна изискуемост на
задълженията по договора не може да доведе до отричане на претендираните
вземания в цялост поради това, че не е обявена предсрочната изискуемост на
всички задължения по договора. При установено неизпълнение на вече
падежирали вноски по погасителния план, иск за тях следва да се уважи.
Такова разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите
на законодателната уредба на заповедното производство – да се реализират
по облекчен ред правата на кредитора. Присъждането на вноските с настъпил
падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието
на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са
твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича
13
претендираното от него субективно материално право. Изменение в
основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по
първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново
основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска,
като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в
исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено
субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането
по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Позоваването
на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на
предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила
възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи,
че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът
няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято
изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за
вземанията по кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното
производство. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на
договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще
бъде признато вземането на кредитора. Поначало предсрочната изискуемост
не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента
на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е
настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния
план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се
твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл.
422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от
14
кредитора основание на иска. (В този смисъл Тълкувателно Решение №
8/02.04.2019г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2017г. на ОСГТК на
ВКС).
По делото не се спори и се установява от приетото по делото заключение
по съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и
неоспорено от страните по делото, че ответникът е плащал задължения по
договора макар и със закъснение до определен момент, последното плащане е
направено на 20.02.2018г., не е платил последващите вноски , като размер на
неплатена главница е 13109,02лв., размер на неплатена възнаградителна лихва
е 1289,01лв. към момента на договора за цесия от 20.06.2018г. неплатена
лихва за забава е 25,43лв., след договора за цесия няма плащания, като лихва
за забава след договора за цесия е 1631,77лв. При така установеното съдът
приема, че за кредитодателя , а след 20.06.2018г. - и за придобилият
вземанията по договора ищец е възникнало валидно право да обявяват
задълженията по договора за предсрочно изискуеми съобразно разпоредбата
на чл.16, ал.2 от Общите условия. С договор за цесия „У.К.К.Ф.ЕАД е
цедирало вземанията си срещу ответника на ищеца ведно с всичките му
принадлежности и привилегии по чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, т.е. с всички
произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права. Сред тези
права е правото да се обяви предсрочна изискуемост на вземането и не е
необходимо да има изрично изявление че и то се прехвърля с договора за
цесия. Правото за предявяване на предсрочна изискуемост е функционално
свързано със събиране на вземането , а не с облигационното отношение като
цяло и няма пречка това потестативно право да бъде прехвърлено със
сключването на договора за цесия. Позоваването на настъпила предсрочна
изискуемост и предявяване на претенция, основана на изискуемост на целия
непогасен остатък по кредита, задължава съдът да прецени дали изявлението
на ищеца - кредитор в исковата молба не представлява обявяване на
предсрочна изискуемост, последиците на която ще настъпят след връчване на
препис от исковата молба на ответниците. При извод, че вземането не е
станало предсрочно изискуемо, искът може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо
съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г . на ОСГТК на ВКС . Без значение е
дали предявеният иск е установителен или осъдителен, ако изявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата
15
молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника -
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми. /В този смисъл Решение № 147/10.03.2021г. по т.д. по
дело 2356/2019г. на ВКс, ІІ-ро Т.О. ; Решение по дело № 1023 / 2020г. на
ВКС, І-во Т.О.; Решение № 39/30.06.2022г. по т.д. № 56/2021г. на ВКс, І-во
Т.О.; Решение № 204/25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, І-во Т.О./.
В конкретния случай приетите по делото уведомления от 10.07.2018г., от
01.03.2019г. и исковата молба съдържат изявления на ищеца до ответника за
обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми. Съдът
приема, че тези изявления са направени от лице, което е имало право за
същото съображения за което съдът изложи по-горе. Същевременно, съдът
приема, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и
преди подаване на исковата молба процесните задължения не са обявени за
предсрочно изискуеми. Това е така, защото доказателства по делото, че преди
тези моменти до ответника е достигнало изявление на ищеца за обявяване на
задълженията за предсрочно изискуеми не са ангажирани. Приетото по
делото уведомление от 10.07.2018г. и от 01.03.2019г. не е установено да са
връчени на длъжника. Съобщението изготвено от частния съдебен
изпълнител, връчено на длъжника при отказ на 14.05.2019г. сочи само
връчване на уведомлението за цесия, но не и на изявлението за обявяване на
задълженията по договора за предсрочно изискуеми. Същевременно,
доколкото с исковата молба е направено позоваване на настъпилата
предсрочна изискуемост, като към исковата молба са били приложени
изявленията от 10.07.2018г. и от 01.03.2019г. зда обявяване на задълженията
за предсрочно изискуеми, то съдът приема че с връчването им на ответника в
хода на исковото производство – на 20.01.2020г., същите са достигнали до
ответника. Доколкото към този момент са били настъпили предпоставките за
упражняване на това право, то съдът приема за установено по съображения
изложени по-горе, че предсрочната изискуемост на процесните задължения е
настъпила на 20.01.2020г. Преди този момент ищецът е имал право да получи
16
от ответника само падежиралите в сроковете по погасителния план
погасителни вноски. Без да е настъпила предсрочна изискуемост ищецът има
право да получи и падежиралите към приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция погасителни вноски по погасителния план по договора
и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е погасил
процесните задължения. С оглед гореизложеното съдът приема че исковете са
основателни изцяло за главницата от 13109,02 лв. и за възнаградителната
лихва от 1289,01 лв.
По отношение на лихвата забава за заплащането на главницата в размер
на законната лихва иска е основателен за периода от 20.01.2020г. до
изплащането на главницата, както и за законна лихва за забава от падеж на
всяка една от неплатените вноски до 20.01.2020г. Последната по размер
съдът на основание на чл. 162 от ГПК и при съобразяване на заключението на
вещото лице определя на сумата от общо 454,06лв. Законната лихва за забава
върху падежиралите вноски до 02.08.2019г. /дата на подаването на
заявлението/ по същият начин съдът определя на сумата от 234,48лв. и до
тази сума предявеният установителен иск е основателен, а за горница до
предявен размер от 1027,33лв. иск е неоснователен.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта, с която
са отхвърлени исковете за главница, за възнаградителна лихва и за лихва за
забава от 234,48лв. следва да се отмени и тези искове следва да се уважат,
Следва да се присъди законна лихва за забава върху плащането на
падежиралите вноски до 20.01.2020г., която съдът определи на общо
454,06лв., а след този момент следва да се присъди законна лихва за забава
върху цялата главница. Не се претнедира такава върху възнаградителната
лихва и такава не може да се присъди. В сумата от 454,06лв. е включена
сумата от 234,48лв. и съдът приема, че за олекотяване на изказа в
диспозитива и за яснота следва да постанови диспозитив за сумата от общо
454,06лв. като краен момент на тази лихва е 20.01.2020г.
Решението на СРС в частта за горницата над 234,48лв. до предявен
размер от 1027,33лв. следва да се потвърди макар и по други мотиви. В тази
част това решение правната квалификация е по чл. 86 от ЗЗД , която
съответства на правилната такава.
17
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се
разпредели съобразно уважената част от исковете и на ищеца следва да се
присъдят : разноски за заповедно дело за държавна такса и за възнаграждение
за юрисконсулт от общо 340,08лв; разноски за исково производство за
държавна такса, за възнаграждение за вещи лица и за възнаграждение за
адвокат в размер на общо 1905,93лв; за производство пред СГС за държавна
такса и за възнаграждение за адвокат в размер на общо 1017,63лв.
На ответника по исковете следва да се присъдят разноски за
възнаграждение за адвокат в производство пред СГС в размер на 51,14лв.
Други разноски не е установено да са направени от ответника по исковете в
производство пред СРС и СГС и такива не се следват.
Уговорените и платените от страните възнаграждения за адвокат са
съобразени със сложността на делото, броя на исковете и размерите им,
поради което и възражение за прекомерност на същите е неоснователно.
При определяне отговорността за разноски съдът съобрази че релевантно
за същата е сумата от 234,48лв. по иска за лихва, а не 454,06лв., защото в
последната е включена лихва изтекла след подаване на заявлението, като
същата е посочена от съда за олекотяване на изказа в диспозитива на
решението, но горницата над 234,48лв. до 454,06лв. не се отразява на
отговорността за разноски, защото е за период след подаване на заявлението.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20077605/25.03.2021г. по гр.д.№ 64282 по описа
за 2019г. на Софийски районен съд, 25-ти състав в частта, с която са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2029400/07.11.2019г.
на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин” ул. *********, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 и адрес за призоваване: гр. София, ул. *********
срещу Я. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* и адрес за
призоваване: гр. Благоевград, ул. „******* за признаване за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240 , ал.1 от ЗЗД , че Я. С.
18
С., ЕГН ******* дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 13 109,02лв., ведно със
законната лихва от 20.01.2020г. до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 1208099/2013г,
сключен между УниКредит К. Ф.” ЕАД и Я. С. ; сумата от 1289,01лв. ,
представляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от
14.10.2016г. до 20.06.2018г .; сумата от 454,06лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 14.10.2016г. до 20.01.2020г.,
прехвърлени от Уникредит Кйнсюмър Ф.” ЕАД на Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.06.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
45369/2019г. по описа на СРС, 25-ти състав, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. №
2029400/07.11.2019г. на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин” ул.
*********, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 и адрес за призоваване: гр.
София, ул. ********* срещу Я. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ж.к. ******* и адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „******* на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от
ЗПотр Кр. вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , че Я. С. С., ЕГН **********
дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* заплащане
на сумите, както следва: сумата от 13 109,02лв., ведно със законната лихва от
20.01.2020г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по
договор за потребителски кредит № 1208099/2013г. сключен между У.К.К.Ф.
ЕАД и Я. С.; сумата от 1289,01лв. представляващи договорна лихва по
договора за кредит за периода от 14.10.2016г. до 20.06.2018г.; сумата от
454,06лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 14.10.2016г.
до 20.01.2020г., вземяния за които суми са прехвърлени от „У.К.К.Ф. ЕАД на
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.06.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 45369/2019г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20077605/25.03.2021г. по гр.д.№ 64282
по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 25-ти състав в останалата
19
обжалвана част.
ОСЪЖДА Я. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* и
адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „******* да заплати на Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин” ул. *********, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 и адрес за призоваване: гр. София, ул. ********* на основание
на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 3263,64лв. представляващи съдебни
разноски за заповедно дело, за исково дело пред СРС и производство пред
СГС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин” ул. *********,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 и адрес за призоваване: гр. София, ул.
********* да заплати на Я. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
******* и адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „******* на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 51,14лв. представляващи съдебни разноски
в производството пред Софийски градски съд
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20