Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          №342

                                        Гр. Габрово, 21.11.2018г.

 

И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание  на  двадесет и трети октомври през две хиляди  и  осемнадесета година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова  гр.д. №723 по  описа  за  2018г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1 от  ГПК.

          Постъпила е искова  молба от "МОБИЛТЕЛ" ЕАД  против Г.И.Р.. В хода на производството е настъпило правоприемство между "МОБИЛТЕЛ" ЕАД и "А1 България" ЕАД, като понастоящем ищецът е с наименование "А1 България" ЕАД, което е променено  от  18.05.2018г..

         Ищецът  твърди, че въз основа на сключен с ответника Договор за далекосъобщителни   услуги  с №М3967667 от 10.01.2014г., с който на абоната са предоставени далекосъобщителни услуги, за които са издадени следните  фактури: фактура №*********/12.09.2014г., с падеж  на  плащане 27.09.2014г. за отчетен  период  09.08.2014г. до 08.09.2014г. за сумата от 33.74лв.  и фактура №*********/13.10.2014., с  падеж  на  плащане 28.10.2014г. за отчетен  период 09.09.2014г.-08.09.2014г.  за сумата  от  2.54лв.

         Длъжникът не  е  изпълнил задълженията  си  по  горепосочения договор, като не  е заплатил  в  срок   всички дължими към  оператора  суми за потребени   договорни  услуги, което е обусловило  правото  на   мобилния оператор да  прекрати едностранно  сключените  с  абоната длъжник- Г.И.Р.  договори за  далекосъобщителни   услуги.

         Съгласно  фактура № *********/19.01.2015г. с  падеж  на  плащане 19.01.2015г. за отчетен  периода  09.12.2014г.-08.01.2015г.  на  длъжника е начислена неустойка за предсрочно  прекратяване   на договора за далекосъобщителни услуги в  размер  на  118.25лв.

          Съгласно  фактура № *********/19.01.2015г. с  падеж  на  плащане 19.01.2015г. за отчетен  периода  09.12.2014г.-08.01.2015г.  на  длъжника е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в  размер  на  90.75лв.

       Ищецът претендира  и лихва за забава в  размер  на  10.63лв., която е начислена върху  дължимата  сума  по  гореописаните фактури за периода 29.10.2014г.-25.09.2017г..

       Твърди се, че  по реда на чл.410 от ГПК  е  образувано  ч.гр.д. №2297/2017г. по описа на РС- Габрово срещу длъжника. Твърди още, че по делото в законоустановения срок е постъпило възражение от ответника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като съда и е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415 ГПК за предявяване на вземането си срещу ответника.

        ИСКА  СЕ, съдът да признае  за установено по отношение на ответника, съществуването на вземането на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД на сумата от  255.91лв., представляваща: сумата 36.28лв.-неплатени  далекосъобщителни услуги; сумата  209лв.- неустойка за предсрочно  прекратяване  на  договор  за  предоставяне  на  далекосъобщителна услуга №М3967667/10.01.2014г. и сумата от  10.63лв.- мораторна  лихва.

       Претендират се  и  направените  разноски  по  настоящото дело.

       С разпореждане  №2085 от 18.04.2018г., постановено  в  закрито  заседание  е прекратено  производството  в  частта относно  вземането  за  мораторна  лихва  в  размер  на  10.63лв., поради  отказ  от  тази акцесорна  претенция, и е  обезсилена  издадената  заповед  за  изпълнение  в  тази  част.

       Ответникът  във  възражението  си  по  реда  на  чл.414 от ГПК  посочва, че  не  е   бил  абонат   на   Мобилтел.

       Ответникът  не  е представил писмен отговор  в установения едномесечен срок.

        В  писмена  молба  от  22.10.2018г., ответникът моли да му бъде дадена  възможност   да изплати  дължимата сума  на  малки  вноски, като  посочва, че  в  момента  е абонат  на  стационарните услуги на  ищеца. 

По  делото  е  приложено  ч.гр.д.№2297/2017г. по описа на РС- Габрово.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема  за  установено следното:

       Видно е  от   горепосоченото ч.гр. дело, че в производство по чл.410 и сл. от ГПК е  издадена заповед за изпълнение №3880 от  06.10.2017г. срещу ответника за сумата 36.28лв.- неплатени  далекосъобщителни услуги, ведно със  законната   лихва  от  03.10.2017г. до изплащане на вземането; сумата  209лв.- неустойка за предсрочно  прекратяване  на  договора  за  предоставяне  на  далекосъобщителна услуга.

         Вземането  произтича  от  следните обстоятелства: Договор  за  предоставяне  на  далекосъобщителна услуга с №М3967667/10.01.2014г., по  които са  издадени следните  фактури: фактура №*********/12.09.2014г. с падеж  на  плащане 27.09.2014г. за отчетен  период  09.08.2014г. до 08.09.2014г. за сумата от 33.74лв.; фактура №*********/13.10.2014. с  падеж  на  плащане 28.10.2014г. за отчетен  период 09.09.2014г.-08.09.2014г.  за сумата от  2.54лв.; фактура № *********/19.01.2015г. с  падеж  на  плащане 19.01.2015г. за отчетен  период  09.12.2014г.-08.01.2015г.  с начислена неустойка за предсрочно  прекратяване   на договора за далекосъобщителни услуги в  размер  на  118.25лв.; фактура № *********/19.01.2015г. с  падеж  на  плащане 19.01.2015г. за отчетен  период  09.12.2014г.-08.01.2015г.   с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в  размер  на  90.75лв.

      Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

         Ищецът е предявил исковете в законоустановения едномесечен срок.

По делото са представени: фактура №*********/12.09.2014г. с падеж  на  плащане 27.09.2014г. за отчетен  период  09.08.2014г. до 08.09.2014г. за сумата от 33.74лв.  и фактура №*********/13.10.2014. с  падеж  на  плащане 28.10.2014г. за отчетен  период 09.09.2014г.- 08.09.2014г.  за сумата от  2.54лв.,  които са дължими по Договор за далекосъобщителни услуги М3967667/10.01.2014г. за предоставени далекосъобщителни услуги на абоната през периода 09.08.2014г.- 08.10.2014г.

         Заявеното  от  ответника  писмено искане  да  му  бъде  дадена  възможност заплащане  на  дължимите  суми, съдържа  признание на вземането за предоставените далекосъобщителни услуги  за процесния период.

         С  оглед  на  гореизложеното, предявеният установителен иск  за  сумата от  36.28лв., представляваща  незаплатени  далекосъобщителни  услуги за периода  09.08.2014г.- 08.10.2014г., се явява основателен  и доказан, поради  което  следва  да  бъде уважен изцяло.

        Следващата претенция е за установяване съществуването на вземане  за неустойка  в  размер  на  209лв.

        Съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 към сключения договор от 10.01.2014г. в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение или Общи условия, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или на всички услуги и /или да получи неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси /без отстъпи/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.

Доколкото абонатът не доказва, че е заплатил дължимите месечни такси за ползваните услуги, то в полза на ищеца е възникнало право, съобразно уговореното в договора, да прекрати облигационната връзка без предизвестие.

Уговореното прекратяване на облигационната връзка без предизвестие, поради неизпълнение във всички случаи изисква волеизявление, изпратено от изправната и получено от неизправната страна. С получаване на изявлението облигационната връзка следва да се счита прекратена без предоставяне на срок, след изтичане на който, да настъпи и прекратителния ефект.

С оглед изложеното, съдът приема, че макар и в полза на изправната страна да е възникнало потестативно право да прекрати облигационната връзка, доколкото то не е упражнено по надлежния ред, договорът следва да се счита прекратен с изтичане на уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради което в патромониума на ищеца, не е възникнало вземане за  неустойка. Поради това съдът не може да приеме, че са  настъпили предпоставките за възникване на задължение в тежест на ответника да заплати на ищеца, договорената неустойка, както и да прецени същата за доказана в претендирания от ищеца размер на  209лева, на основание чл.92 ЗЗД.   Следователно  искът относно вземането  за неустойката следва  да  бъде отхвърлен  изцяло, като  неоснователен и недоказан.

          Предвид изложеното исковата претенция за неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

На ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство, съобразно с уважената част от исковете в размер на 29.06 лева, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на  36.15 лева, съобразно  с  уважената част  от  исковете.

Воден  от гореизложеното, съдът

                         

                         Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че Г.И.Р., ЕГН**********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,  район Илинден, ул. "Кукуш" № 1, представлявано от Александър  Василев Димитров и Младен Маркоски,с пълномощник: адвокат В.П.Г. ***, съдебен  адрес:***, сумата от  36.28лв./тридесет  и шест лева и двадесет  и осем ст./-незаплатена  далекосъобщителна  услуга, ведно със  законната  лихва от  03.10.2017г. до изплащане  на  вземането,  по Заповед №3880 от  06.10.2017г., издадена по ч.гр.д.№2297/2017г. по  описа  на РС- Габрово, на  основание  чл.422,ал.1  от  ГПК.

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл.422,ал.1 от ГПК, предявен  от   „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,  район Илинден, ул. "Кукуш" № 1, представлявано от Александър  Василев Димитров и Младен Маркоски, с пълномощник: адвокат В.П.Г. ***, съдебен  адрес:*** срещу  Г.  И.Р., ЕГН**********, с адрес: ***, за признаване за установено, че Г.  И.Р. дължи  на А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, сумата от 209лв./двеста и девет лева/, представляваща  неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, като  неоснователен  и  недоказан.

 ОСЪЖДА Г.  И.Р., ЕГН**********, с адрес: *** да заплати на  „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,  район Илинден, ул. "Кукуш" № 1, представлявано от Александър  Василев Димитров и Младен Маркоски,с пълномощник: адвокат В.П.Г. ***, съдебен  адрес:***, направените разноски в  заповедното производство съразмерно с уважената  част от  исковете  в размер  на 29.06лв./двадесет  и девет  лева и  шест ст./

 ОСЪЖДА  Г.  И.Р., ЕГН**********, с адрес: *** да заплати на  „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,  район Илинден, ул. "Кукуш" № 1, представлявано от Александър  Василев Димитров и Младен Маркоски,с пълномощник: адвокат В.П.Г. ***, съдебен  адрес:***, направените разноски в исковото производство   съразмерно с уважената  част от  исковете  в размер  на 36.15лв./тридесет и шест лева и петнадесет  ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен срок от  връчването  му  на  страните.

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: