Решение по дело №316/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба, подадена от П.Й.П. с адрес ***, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2021 г., с № 02-040-6500/2178 от 06.02.2023 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ – гр. София. С оспореното уведомително писмо, във връзка със заявление за подпомагане с УИН 04/00621/92168 и Приложение за кандидатстване, П.Й.П. е уведомен, че оторизираната субсидия по посочената по-горе мярка за кампания 2021 г., е 0,00 лева и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1 059,52 лева.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, като издадено при неспазване на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че в същото практически липсват мотиви, като посочените правни норми са неотносими към казуса, а в акта не са отразени фактическите основания за издаването му, вкл. предприетите от административния орган действия по проверки на заявлението за подпомагане и получените при тези проверки резултати. Жалбоподателят счита, че съдържанието на уведомителното писмо на практика е неразбираемо и поражда догадки относно основанията за налагането на санкция и конкретните площи, за които е прието неспазване на изисквания, както и относно самите изисквания, които органът счита, че не са спазени, като по този начин е ограничено и правото му на защита. Намира, че при провеждане на административната процедура не са спазени и разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34 и чл. 35 от АПК, като сочи, че съгласно Уведомление от 16.05.2022 г. заявителят е одобрен за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“, а впоследствие не е уведомяван за започването и провеждането на процедура по санкциониране, нито за резултатите от такава процедура. По същество счита, че в административната преписка липсват данни, които да обосновават приложението на която и да било от хипотезите, изброени в табличното приложени към уведомителното писмо, като основание за отказана оторизация и/или извършено прихващане с бъдещи плащания. Отделно намира, че с оспорения акт незаконосъобразно е направеното прихващане с бъдещи плащания, като също остава неясно какво е основанието за прихващането и срещу какви плащания е извършено. С тези доводи, развити в жалбата, в хода на устните състезания и подробно в писмена защита, от съда се иска да отмени, оспореното уведомително писмо. Оспорващият претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, издал оспорения акт, чрез пълномощника си старши ***Ц.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че от събраните по делото доказателства – постъпилите от МЗХ, съдебно-икономическата експертиза и административната преписка, е безспорно, че отказът, постановен в оспорвания акт е правилен и че същият се дължи на невключване на заявените от жалбоподателя парцели в ПДП за кампания 2021 г., което е установено при извършена административна проверка на база информацията, получена от МЗХ. Моли жалбата на П.Й.П. да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. В указания от съда срок представя писмена защита, в която доразвива аргументите си за законосъобразност на оспорения акт.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител с УРН 497152. На 17.05.2021 г. е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2021 г., регистрирано с УИН 04/040621/92168, с приложени документи, като е кандидатствал за подпомагане по различни схеми и мерки по ПСРС 2014-2020 година. На това заявление са извършени автоматични проверки, при което са установени две грешки, а като предупреждения са отбелязани общо шест вида грешки.

На 31.05.2021 г. жалбоподателят е подал второ /коригиращо/ заявление, с което е кандидатствал за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, дейност с код „АК 7“, по която са заявени за подпомагане 6 броя парцели с обща площ 3,44 хектара. Към заявлението е приложил обяснение, Оценителски доклад, Агроекологичен план за контрол на почвената ерозия, сертификат за оценителска правоспособност, димплома, договор за контрол и сертификация, сертификати за съответствие и удостоверение за участие в информационна дейност. При автоматичните проверка на заявлението са констатирани две грешки, които не касаят заявените за подпомагане площи по процесната мярка. Като предупреждения са отбелязани общо шест вида грешки, една от които касае въпросната мярка, като отправеното предупреждение към кандидата е, че следва да спазва Заповед № РД 09-216 от 12.03.2021 г. на МЗХГ.

С уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4457 от 02.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е изискано от П.П. в срок до 15 юли да представи оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че заявените лозя и/или трайни насаждения са в ериод на плододаване. В отговор на същото е представено пояснение, в което е посочено, че такъв оценителски доклад е представен при подаване на заявлението за подпомагане.

С уведомително писмо изх. № 02-040-650/2726 от 16.05.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, П. е уведомен, че е одобрен за участие по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., по направление „Контрол на почвената ерозия“.

Междувременно, със Заповед № РД 09-1194/ 15.12.2021 г. на министъра на земеделието са одобрени проекти на специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г., като част от Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. В раздел ІV от заповедта е указана възможността, земеделските стопани в срок до 07.01.2022 г. включително, да подадат възражения по образец относно граници и начин на трайно ползване на физически блокове и непопадането на конкретни заявени за подпомагане земеделски парцели или части от тях в проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 година. По делото не се спори, а и се установява от писмо изх. № 93-3662/ 19.07.2023 г. на директора на Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ /л. 69 и л. 70/, че жалбоподателят не е подал възражение относно обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 година. Със Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на министъра на земеделието, обнародвана в ДВ, бр. 20 от 11 март 2022 г., са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г., като част от СИЗП, актуализирани за 2021 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно заснемане и сателитно заснемане и отразяване на резултатите от теренните проверки, извършени през годината от областните и общински структури на МЗ. Наредено е тези окончателни слоеве да се предоставят на Разплащателната агенция за извършване на задължителни административни проверки по чл. 37, ал. 2 и чл. 43 от ЗПЗП. Заповедта е публикувана в ДВ, брой 20 от 11 март 2022 г. По делото са налице данни, че цитираната заповед не е била оспорена от жалбоподателя /л. 69 и л. 70/, поради което същата е влязла в сила по отношение на страните в настоящия спор.

При тази фактическа обстановка от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2021 г. с изх. № 02-040-6500/2178 от 06.02.2023 г., с което П.Й.П. е уведомен, че оторизираната субсидия по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г., по заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН 04/040621/92168 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2021 г., е в размер на 0,00 лева и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1 059,52 лева. Като част от уведомителното писмо се явява „Таблица – оторизирани суми (в лева) по направление ВПС 1, КПЕ и Сортове“, ставка за заплащане по дейност с код „АК 7“, както и текстови разяснения за съдържанието, което следва да имат колоните от таблицата. Във въпросната таблица са посочени размерите на заявената /3,44 ха/, установената /0 ха/ и наддекларираната /3,44 ха/ площ за подпомагане по процесната мярка, процентно съотношение на наддекларираната към общо заявената площ /100%/, размер на площта, годна за изчисление на субсидията, на тази установена след проверка на базови и други изисквания и след проверка за изисквания за управление /всичките по 0 ха/, намаление и санкция за наддеклариране /1 059,52 лв./, „неспазени изисквания за управление“ – 0 лв., „общо“ – 1059,52 лв., „оторизирана сума“ – 0 лева. В останалите колони от таблицата са нанесени обозначения „0“ относно установяванията при проверки на съответните критерии. Писмото съдържа и отделна таблица, именована „извършени плащания /в лева/“, в която са посочени като оторизирани суми, прихванати суми и изплатени суми „0“. Съгласно известие за доставяне, това уведомително писмо е връчено на адресата му на дата 01.05.2023 г., чрез изтегляне от СЕУ. Жалбата срещу него е подадена директно пред Административен съд – Велико Търново, на дата 15.05.2023 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети представените с жалба вх. № 2452/ 16.05.2023 г. документи, вкл. обжалваното уведомително писмо, както и Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 02-040-6500/2726 от 16.05.2022 година. Приети като доказателства са и документите приложени от ответника към придружително писмо вх. № 2799/ 01.06.2023 г. в деловодството на Административен съд – Велико Търново, съгласно съдържащия се в посоченото писмо опис, както и придружително писмо вх. № 2858/ 06.06.2023 г., представено от ответника заедно с негово писмено Становище във връзка с подадената от П.П. жалба. Във въпросното становище е посочено, че кандидатът е подал заявление за плащане с УИН 04/040621/92168, с което е кандидатствал за първа година по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., като със същото е заявил за подпомагане 6 бр. парцели с площ 3,44 ха с код на дейност АК7 – „Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения“ съгласно приложение № 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 година. На въпросното заявление са извършени всички административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, не са установени двойно заявени площи, установени са недопустими площи в размер на 3,44 ха /100% от заявената за подпомагане площ/ вследствие прилагането на окончателния специализиран слой, одобрен със Заповед № РД09-50/ 25.02.2022 г. на МЗ. В становището е посочено още, че са приложени разпоредбите на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/ 2014 г. и на кандидатата е наложена санкция от 100% за наддеклариране за дейност АК7 от направление „Контрол на почвената ерозия“ и е оторизирана сума от 0,00 лв. за кампания 2021 г., като е наложена и санкция за бъдещ период в размер на 1 059,52 лева.

По искане на ответника, от трето неучастващо лице – Министерство на земеделието и храните с писмо вх. № 3690/ 24.07.2023 г. са представени заверено копие на писмо с рег. индекс № 93-3662/ 05.07.2023 г. на Дирекция „Административно обслужване“ и рег. индекс № 93-3662/ 19.07.2023 г. с приложение, които също са приети като доказателства.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа експертиза, ***по която след като се запознае с документите, приложени по делото и извърши съответните проверки при жалбоподателя и ответника, а при необходимост в МЗХ, да даде отговор на въпроси, формулирани в точка 8, точка 9 и точка 10 от писмено становище, представено от жалбоподателя. В експертното си заключение ***посочва, че с общо заявление за подпомагане с УИН 04/040621/92168 жалбоподателят е кандидатствал по направление „Контрол на почвената ерозия“ от Мярка 10 „Агроекология и климат от ПРСР 2014 – 2020 г., като е заявил за подпомагане парцели /конкретизирани в заключението – л. 102 от делото/, намиращи се в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, област Велико Търново с обща площ 3,44 ха. Посочва също, че на заявлението за подпомагане са извършени кръстосани проверки в ИСАК от ДФ „Земеделие“, при което не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. С оглед на това ***намира, че за кампания 2021 г. жалбоподателят отговаря на изискванията на мярка 10 от ПСРС 2014 - 2020 година. Междувременно обаче от министъра на земеделието и храните е била издадена Заповед № РД 09-150/ 25.02.2022 г., с която са одобрени оконателните специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г., като заявените за подпомагане от жалбоподателя площи в общ размер на 3.44 ха не попадат в базата данни „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“, които са одобрени. Посочва, че именно на база тази заповед, от ДФ „Земеделие“ е извършена проверка, при която е установена недопустима /наддекларирана/ площ и поради това е издадено процесното уведомително писмо. Със същото ДФ „Земеделие“ определя оторизирана субсидия по Мярка 10 за кампания 2021 г. в размер на 0,00 лв., т.е. отказва плащане на база, че заявените площи не попадат в допустимия спеиализиран слой за подпомагане, а именно 3,44 ха по определената за 1 ха ставка в размер на 307,999384 лв., равняващо се на 1 059,52 лева. Посочва също, че с уведомителното писмо е наложена и санкция за бъдещ период на основание чл. 19 от Делегиран регламент № 640/ 2014 г. на ЕО в размера на отказаното плащане за кампания 2021 г., а именно 1 059,52 лв., която сума се прихваща съгласно чл. 28 от Регламент № 908/ 2014 г. на ЕО. ***уточнява, че тъй като 2021 г. е първа година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по Мярка 10 с направление „Контрол на почвената ерозия“, то санкциониращата сума в размер на 1 059,52 лв. ще бъде прихваната от бъдещите одобрени плащания на ДФ „Земеделие“ по мярка 10 „Агроекология и климат“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и представената Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изп. директор на ДФЗ.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно посочената норма, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаването му. В процесния случай с акта е отказано одобрението на подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г., в размер общо на 1 059,52 лв. - 100% от изчислената като заявена сума на база ставката лева за хектар по конкретната дейност, като освен това са определени санкции за бъдещ период на основание чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/ 2014 на Комисията в размер от 1 059,52 лева. От съдържанието на писмото обаче по никакъв начин не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в табличен вид единствено са посочени размерите на заявените за подпомагане площи и на „наддекларираните“ такива, на намаленията и на оторизираната сума. Според поясненията в писмото в Колона 11 „Намаление и санкция за наддеклариране“ се отразява сборът на Колона 4 /“Наддекларирана площ“/ и Колона 6 /“Санкционирана площ“/, умножен по ставката за съответната дейност“. За Колона 4 „Наддекларирана площ“ в поясненията се посочва, че отразява разликата между заявената площ (Колона 2) и установената площ (Колона 3). Поясненията за Колона 6 „Санкционирана площ“ са: ако разликата между декларираната и установенат площ е по-малка или равна на 0.1 ха, установената площ се счита за за равна на декларираната, само в случай, че тази разлика не надвишава 20 % от декларираната площ; при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките до 3 % и до 2 ха – санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ); при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 3 % или над 2 ха до 20 % – санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ; при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 20 % до 50 % – санкционираната площ е равна на установената площ и не се изплаща финансова помощ за годината; при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ над 50 % – санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 години) до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ (наддекларирана площ). С така цитираното си съдържание, обясненията към колоните от съдържащата се в акта таблица не установяват какви са фактическите основания за извършеното намаление за „наддеклариране“. Отделно, предвид липсата на посочени такива, неясно остава и какви са правните основания за извършените намаления.

Фактическите основания не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо – заявлението за подпомагане и неговите корекции със съответните приложения, и резултатите от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 г. с дата на последна обработка 17.05.2021 г. и 31.05.2021 година. Резултатът от автоматичната проверка са част от доказателствата по преписката, но същите нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в оспореното писмо липсва препращане към него с конкретна индивидуализация, за да се приеме, че констатираните факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за пълен отказ за подпомагане. Посоченото в резултата от автоматичната проверка е несъпоставимо с конкретните заявени парцели, а отразяване на конкретни данни спрямо всеки парцел в писмото липсват. Посочените в таблицата от становището на ответника от 02.06.2023 г. парцели, по отношение на които според ответника е установено излизане извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с парцелите, посочени в грешките и предупрежденията при автоматичните проверки. Всъщност е логично, че след като окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 е одобрен на 25.02.2022 г. със заповед на министъра на земеделието, към датите на заявлението за кандидатстване и автоматичните проверки, да е невъзможно заявените от жалбоподателя площи да излизат извън този слой.

На седващо място, цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза, довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза, не позволява да бъде установена волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т.е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо с оглед порока по чл. 146, т. 2 от АПК.

Едва в становището до съда с № 02-040-6500/2178#2 от 02.06.2023 г. на зам. изпълнителният директор на ДФЗ /л. 47/, изпратено като приложение към съпроводително писмо на органа, са изложени някакви фактически и правни съображения за основанията на постановените отказ и прихващане. Но това становище не е документ, част от административната преписка по издаване на Уведомително писмо № 02-040-6500/2178 от 06.02.2023 година. Според настоящия състав е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат посочени и доразвивани едва в хода на съдебното производство, чрез излагането им в съпроводителните писма до съда или в хода на делото. Доразвиване на мотиви от административния орган далеч след издаване на административния акт - предмет на съдебен контрол, т.е. извън процедурата по финансово подпомагане на ЗП за кампания 2021 г., и след образуване на съдебното производство по оспорване на този административен акт е недопустимо, и е изключено по аргумент на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, т. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика – напр. Решение № 7404 от 05.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10368/ 2022 г., Решение № 7364 от 05.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2516/ 2023 г., Решение № 6247 от 12.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9967/ 2022 г., Решение № 3431 от 03.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7728/ 2022 г., Решение № 7084 от 13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2899/ 2022 г. и други. В тези решения ВАС е посочил, че съгласно ТР № 16/ 31.03.1975 г. на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. От посоченото следва изводът, че подобно „препращане“ е възможно до приключване на евентуалното обжалване по административен ред, но не и да се „допълва“ акта с мотиви, едва след обжалването му по съдебен ред. Защото в случая не се касае за обжалване по административен ред, с налично съпроводително писмо до горестоящ административен орган, в което мотивите на акта да са изложени допълнително след издаването му. Впрочем, в случая в оспорения административен акт липсва препращане към други документи, съдържащи се в преписката по издаване на акта. Липсата на конкретно посочени фактически основания и съответните на тях правни изводи нарушава правото на защита на адресата на издадения акт, както и препятства съдебния контрол, и е недопустимо едва в хода на съдебното производство органът да установява съображенията си - фактически и правни, за издаване на обжалвания акт. Недопустимо е и да се извличат мотиви към оспорения акт от фактически установявания в заключения на вещи лица по назначени в съдебната фаза експертизи. Изявленията на административния орган в цитираното становище са пример за възприетата от издателя на уведомителното писмо порочна практика в производството по издаване на ИАА по ЗПЗП, да не изпълнява задължението си за мотивиране на актовете съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, въпреки правилото на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която разпоредба, относима към конкретното Увдомително писмо, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1, по реда на АПК. Предвид установената незаконосъобразност на акта, в частта му относно извършената оторизация на суми /отказа от изплащане на такива/, незаконосъобразна само на това основание се явява и частта от акта, с която на земеделския производител е наложена санкция за бъдещи периоди.

Предвид изложеното, оспореното писмо следва да се отмени и тъй като са налице условията на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ответника за мотивирано произнасяне по общото заявление за подпомагане с УИН 04/00621/92168, в частта относно заявеното от ЗП П.Й.П. за кампания 2021 г. финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“, в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт, при съобразяване с изложените в настоящото решение мотиви.

При този изход на делото, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 760,00 лв., от които внесена държавна такса – 10,00 лв., депозит за съдебно-икономическа експертиза – 300,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 450,00 лв., съгласно .представени Адвокатско пълномощно и Договор за правна помощ от 26.06.2023 г. /л. 52 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

Отменя по жалба на П.Й.П. с адрес ***, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2021 г., с № 02-040-6500/2178 от 06.02.2023 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ – гр. София, с което същият е уведомен, че оторизираната субсидия по посочената по-горе мярка за кампания 2021 г., е 0,00 лв. и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1 059,52 лева.

Връща преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от ЗП - П.Й.П., заявление за подпомагане за кампания 2021 година с УИН 04/00621/92168, в тази част, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Определя на основание чл. 174 от АПК 30-дневен срок за издаване на административния акт.

Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в размер на 760,00 /седемстотин и шестдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пъломощника му по делото *** М.П. от ВТАК, на посочения служебен адрес: ***.

Съдия: