Решение по дело №1365/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260101
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Людмила Добрева Григорова Митева
Дело: 20193630101365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         

 

                                          Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

                                                                 260101/23.2.2021г.

                                                           гр. Шумен

 

Шуменският  районен  съд, в публичното заседание, на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                                   

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

 

при секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното  от  районния  съдия  гр. д. №1365 по описа за 2019  г., за да се произнесе взе предвид следното:

                  

Предявен е брачен иск, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, както и небрачни искове за определяне на мерки по отношение на ненавършило пълнолетие дете.                

 В молбата си до съда ищецът С.Х.Й., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***-13, к.26, чрез адв. П.П.от ШАК, излага, че с ответника Р.Й., роден на *** г. в Истанбул, Турция, с адрес за призоваване: ******, са сключили граждански брак на 17.06.2015 г., като от брака си имат родено едно дете Б. С. Й., родена на *** г. Ищцата твърди, че този брак е втори по ред за ответника. В молбата се сочи, че седмица след сключване на брака, ищцата напуснала работа, тъй като ответникът и неговите родители настоявали. Последните искали ищцата да е зависима от тях, да работи в техните зеленчукови градини и да върши домакинската работа. На 22.02.2016 г. в Къркларели се родила дъщеря им. Страните продължили да живеят при родителите на ответника, но грижи за детето полагала единствено ищцата. Още от самото начало на брачното съжителство, отношенията между съпрузите не били много добри, тъй като ответникът бил пристрастен към наркотиците. Първата раздяла между съпрузите била за седем месеца /от 21.01.2017 г. до 14.07.2017 г./. Ответникът и родителите му не се отнасяли добре с нея, третирали я като слугиня, унижавали я. Съпругът ѝ постоянно я заплашвал и обиждал, а родителите му я гонели от дома им. Ищцата била жертва на насилие от страна на ответника, като последният продължавал да злоупотребява с наркотиците. Наложило се ищцата да потърси съдействие от съда за защита, като получила такава и ответникът, за срок от три месеца, бил принуден да напусне адреса, на който живее ищцата, да не приближава жилището, където живее последната, училището и работно ѝ място, както и да не я безпокои чрез средствата за масова комуникация. Първоначално определения срок бил продължен с още три месеца. Считано от месец януари 2019 г. съпрузите били в окончателна фактическа раздяла, като детето останало при родителите на ответника и последните не ѝ го давали. Същата твърди, че детето е силно привързано към нея и имало нужда от майчини грижи. Предвид изложеното, счита, че бракът по между им е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да се прекрати. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответника; да ѝ се предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Б. С. Й., родена на *** г., да се осъди бащата да заплаща месечна издръжка за детето Б. С. Й. в размер на 300.00 лева, платими чрез неговата майка и законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2019 г.; да се определи на бащата режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа неделя от месеца от 14.00 ч. до 16.00 ч. Моли да ѝ бъде възстановена предбрачната фамилия – Ч..

В хода на делото поддържа претенциите си. Заявява, че детето е при нея, като тя полага преки и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. В хода на делото представя писмен отговор, в който сочи факти и обстоятелства относно брачния живот на страните. Оспорва част от фактическите твърдения на ищцата, изложени в исковата молба. Заявява, че вина за разстройство на брака има ищцата.

След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: Видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак №6/17.06.2015 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Котел, се установи, че страните са законни съпрузи от 17.06.2015 г. От представеното по делото писмено доказателство- частно заверен препис от препис извлечение от акт за раждане, издаден от Областна дирекция „Гражданство и гражданско състояние, Къркларели, Република Турция, се установи, че от брака си страните имат родено едно дете- Б. С. Й., родена на *** г. в Къркларели, Република Турция, малолетно към датата на приключване на устните състезания. Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото гласни доказателства, че към датата на приключване на устните състезания съпрузите не живеят заедно, като съпругата е напуснала семейното жилище, находящо се в гр. Къркларели, Република Турция. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че от началото на брачната връзка, съпрузите имали проблеми и неразбирателства. Основни причини за конфликтите по между им било обстоятелството, че съпругът злоупотребявал с наркотици. Пристрастеността на ответника към наркотични вещества водела до агресивни прояви от негова страна и упражняване на физическо и психическо насилие. От представения заверен препис от Решение за защита съгласно закон №6284 на първоинстанционен съд Къркларели, Република Турция, се установи, че ищцата е била жертва на насилие, упражнено от страна на ответника, поради което на последния са наложени ограничителни мерки, като за срок от три месеца ответникът е отстранен от жилището, което обитава с ищцата, забранено му е да приближава местата, които посещава ищцата и др. В последствие срокът е удължен с още три месеца, считано от 22.04.2019 г. Съпругата изразява категорично желанието си за прекратяване на брака ѝ с ответника.

Позовавайки се на изложеното и изразеното категорично нежелание на съпругата да възобнови съжителството си с ответника, съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, като липсва желание да възобновят съжителството си. Брачната връзка съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на семейството във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано и в никакъв случай не е в интерес на децата. Ето защо, приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и следва да бъде прекратен.

Досежно вината, счита, че тя принадлежи на съпруга, тъй като по делото единствено се събраха доказателства за негово противобрачно поведение, с което той е нарушил основни принципи, залегнали в основата на брачните отношения и предвидени в разпоредбите на чл.2, т.6 и т.7, чл.14, чл.16 и чл.17 от СК, а именно уважение, грижа, разбирателство, зачитане на личността в семейството и общи грижи за семейството. Данни за осъществено противобрачно поведение от страна на съпругата не се събраха.                 

Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид обстоятелството, че съпругата изрично отправя искане към съда за възстановяване на фамилното ѝ име, носено преди брака, заключава, че след прекратяване на брака същата следва да възстанови фамилията, носена преди сключване на гражданския брак- Ч.

           По въпроса за упражняване на родителските права върху роденото през време на брака дете Б. С. Й., родена на *** г., се установи, че към момента на приключване на устните състезания детето е с майка си, в дома на майката на ищцата в гр. Къркларели /Лозенград/, като помощ при отглеждането му оказва неговата баба. Съдът след като съобрази гореизложеното и имайки предвид категорично желание на ищцата и липсата на съгласие и воля на бащата да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, вината за разпадане на брачната връзка, възпитателските качества на родителите, възрастта на детето, и като цяло интересите на малолетната, заключава, че упражняването на родителските права върху ненавършилата пълнолетие Б. С. Й., следва да бъде предоставено на майката, като местоживеенето на детето бъде на адреса, на който живее майката. За да стигне до този извод, съдът се съобрази със събраните по делото доказателства относно поведението и отношението на ответника към съпругата му, както и пристрастеността му към наркотични вещества. На следващо място, съдът се съобрази и с процеС.алната активност на всяка една от страните, демонстрирана в настоящия съдебен процес.

Касателно режима на лични отношения на бащата с детето, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. В разглеждания случай безспорно се установи, че и двамата родители живеят в гр. Къркларели. Ето защо, счита, че ще е подходящ следният режим на лични контакти: всяка втора и четвърта неделя от месеца – от 10.00 ч. до 18.00 ч. на съответния ден, както и 15 дни лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Съдът счита, че този режим е изцяло в интерес на малолетното дете, тъй като по този начин ще се осигури възможност на детето да общува и с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като не се прекъсва връзката между детето и този родител.

         По отношение издръжката на детето, съобрази следното:

Не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства, че бащата е безработен, като предвид зависимостта си към наркотици, издръжката му е поета от неговите родители. Няма данни за имущество на ответника. Съобразявайки се с изложеното, а от друга страна отчитайки възрастта и като цяло интересите на детето, както и предвидения в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минимален размер на издръжка, заключава, че на детето следва да се определи месечна издръжка, в общ размер на 270.00 лева, от която бащата да заплаща 170.00 лв., месечно, а майката, полагаща непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му- разликата от 100.00 лева. Съдът счита, че следва да отбележи, че първостепенна грижа на всеки един родител е грижата за ненавършилите пълнолетие деца, независимо от получаваните доходи и притежавано имущество. Издръжката се дължат считано от завеждане на исковата молба – 14.05.2019 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до десето число на месеца, за който се дължи.

            Относно семейното жилище, не се спори между страните, че последното съвместно обитавано жилище от страните се намира в ******, като същото е напуснато от съпругата и тя няма претенции за ползването му. Доколкото ищцата не предявява искане за предоставяне ползването на семейното жилище, а жилището се използва от ответника, намира, че същото следва де се предостави за ползване на ответника. 

  На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да се възложат върху виновния съпруг Р.Й., роден на *** г. в Истанбул, Турция.

          Съобразявайки се с данните по делото относно доходите на страните, съдът определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, от които приспада първоначално внесените от ищцата 25.00 лева. Остатъкът от определената държавна такса следва да се заплати от ответника.

           На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да изплати на ищеца извършените по делото разноски, в размер на 1 258.00 лева.

           На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС и С.ма в размер на 244.80 лева, представляваща държавна такса върху определения размер на издръжка на детето му.

                                  

 Водим от горното, съдът

 

                                  Р           Е           Ш           И:

                   

ПРЕКРАТЯВА, сключения на 17.06.2015 г., с акт №6/17.06.2015 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Котел, граждански брак между С.Х.Й., ЕГН **********,*** и Р.Й., роден на *** г. в Истанбул, Турция, с адрес за призоваване: ******, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГЪТ - Р.Й., роден на *** г. в Истанбул, Турция.

           ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата -  Ч.

          ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака дете Б. С. Й., родена на *** г., на МАЙКАТА С.Х.Й., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето на адреса, на който живее майката.   

         ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между БАЩАТА Р.Й., роден на *** г. в Истанбул, Турция, с адрес за призоваване: ******, и ДЕТЕТО Б. С. Й., родена на *** г., както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца – от 10.00 ч. до 18.00 ч. на съответния ден, както и 15 дни лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в ******, на Р.Й., роден на *** г. в Истанбул, Турция. 

          ОСЪЖДА Р.Й., роден на *** г. в Истанбул, Турция, с адрес за призоваване: ******, да заплаща на детето си Б. С. Й., родена на *** г., действащо чрез неговата майка и законен представител С.Х.Й., ЕГН **********, месечна издръжка, в размер на 170.00 лева /сто и седемдесет лева/, считано от 14.05.2019 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до десето число на месеца, за който се дължи.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00 лева /петдесет лева/.

           ОСЪЖДА Р.Й., роден на *** г. в Истанбул, Турция, с адрес за призоваване: ******, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд С.ма, в размер на 269.80 лева /двеста шестдесет и девет лева и осемдесет стотинки/, от която 244.80 лева /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса, определена върху присъдения размер на издръжка за децата му и 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща остатък от държавна такса за водене на делото.

           ОСЪЖДА Р.Й., роден на *** г. в Истанбул, Турция, с адрес за призоваване: ******, да заплати на С.Х.Й., ЕГН **********,***, С.ма в размер на 1 258.00 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева/, представляваща извършените по делото разноски. 

  Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                       

                                                                                      

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: