№ 3
гр. Враца, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20221400900188 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на "Квант Инженеринг"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Й. Д., чрез пълномощника адв.Й. А., с която против "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй,
п.к. ***, са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва:
1/ Иск за сумата 304 560 лв. – неизплатена главница по фактура №
**********/28.10.2022 г. по Договор № *** от 13.01.2022 г. и
2/ Иск за сумата 30 456 лв. – договорна неустойка за забавено плащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.01.2022 г. между "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, в качеството на възложител, и "Квант Инженеритг" ООД, в
качеството на изпълнител, на основание чл.183 от Закона за обществените
поръчки /ЗОП/, във връзка с Решение № ЗОП-Р-338/11.10.2021 г.за класиране
на офертата и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет
"Извършване на ремонт на 2 броя статори на двигатели на помпа водна
брегова", е сключен Договор № ***/13.01.2022 г., съгласно който на ищеца е
възложено да извърши ремонт на 2 бр. статори на двигатели на помпа водна
брегова, съгласно Приложение № 2 – Техническо задание № 20.БПС.ТЗ.24,
Приложение № 3 – Техническо приложение, Приложение № 4 – Ценово
предложение и Приложение № 5. Посочва се, че в чл.2 от договора е
определена цена на ремонта в размер на 254 800 лв. без ДДС, която е следвало
да бъде изплатена поетапно по начина, описан в чл.2.3 от Договора.
Твърди се, че на 25.10.2022 г. между страните е подписан протокол за
приемане-предаване на 2 бр.статори и 2 бр. стари намотки, а на 28.10.2022 г. е
подписан протокол за окончателно завършване изпълнението на дейностите
по Договор № ***/13.01.2022 г. Сочи се, че във втория протокол изрично е
записано, че към датата на съставянето му са изпълнени всички необходими
дейности, представени са всички документи, свързани с изпълнение на
1
дейностите и двете страни приемат, че изпълнителят е изпълнил всички свои
задължения, а протоколът е основание за окончателно плащане съгласно
т.2.3.2 от Договора.
Ищецът твърди, че от страна на ответника не е извършено плащане,
поради което с писмо изх.№ КИ-03-2520/01.12.2022 г. му е напомнено, че от
страна на изпълнителя са изпълнени всички задължения, поради което
съгласно т.4.1.3. от Договора е задължен да заплати уговореното
възнаграждение. В писмото е било посочено още, че ответникът е в
просрочие на изпълнение на задълженията си по т.2.3. от Договора и съгл.
т.17.2. от ОУ на договора дължи неустойка в размер на 0,5% върху стойността
на забавеното плащане, но не повече от 10% от стойността на дължимото
плащане. Твърди, че плащане отново не е последвало, поради което до
ответника е изпратено ново напомнително писмо с изх.№ КИ-03-
2523/12.12.2022 г., както и писмо № КИ-03-2526/19.12.2022 г. до
Министерство на енергетиката, с което е поискано съдействие за плащането
по договора.
Според изложеното в исковата молба, към датата на депозирането й
ответникът е в просрочие на задължението си за плащане с над 20 календарни
дни, считано от 28.10.2022 г., поради което дължи 10% неустойка за забавено
плащане в размер на 30 456 лв. и това поражда правен интерес от търсене на
съдебна защита.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, в който се оспорват предявените искове по основание и
размер. Твърди се, че ищецът не е изправна страна по Договор №
***/13.01.2022 г. и не представя цялата документация по договора, а само
ползващите го документи. Посочва се, че не са представени приложенията
към договора, които са неразделна част от същия и в които се съдържат
редица задължения за ищеца, които не са изпълнени. Ответникът счита, че
ищецът, въпреки че е неизправна страна и само за да злепостави ответника,
напълно необосновано е изпратил писмо но министъра на енергетиката и до
БЕХ ЕАД, които не са страна по договора, нито подизпълнители, поради
което това писмо е неотносимо към исковите претенции.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът "Квант Инженеринг" ООД, чрез
пълномощника си адв.Й. А., депозира допълнителна искова молба, в която
заявява, че поддържа исковата молба за осъждането на ответника да заплати
посочените суми, както и че претендира присъждането на законната лихва
върху същите, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022
г. до окончателното им изплащане.
Изразява становище, че отговорът е бланкетен и в същия не е
конкретизирано кои задължения не са изпълнени. Поддържа изложените в
исковата молба твърдения, че е изпълнил всички свои задължения и в тази
насока отново се позовава на подписания между страните протокол за
окончателно завършване изпълнението на дейностите от 28.10.2022 г.
Пояснява, че договорът между страните е подписан след проведена процедура
за възлагане на обществена поръчка и цитираните от ответника приложения
съставляват част от тръжната документация, която се намира при ответника
като възложител, както и че в исковата молба изрично е посочено, че тези
приложения са неразделна част от договора.
Постъпило е и допълнение от 07.02.2023 г. към допълнителната искова
2
молба, в което ищецът пояснява, че в срока за допълнителна искова молба
ответникът е заплатил дължимата сума по първия предявен иск в размер на
304 560 лв., поради което не поддържа исковата си молба и допълнителната
искова молба в тази част.
След дадени от съда указания и извършени от ищеца уточнения, с
Определение № 249/07.09.2023 г. съдът е прекратил производството по
делото на основание чл.232 ГПК в частта, в която е сезиран с иск за сумата
304 560 лв., представляваща неизплатена главница по фактура №
**********/28.10.2022 г. по Договор № *** от 13.01.2022 г., поради оттегляне
на исковата претенция.
Производството е продължило да се движи в частта, в която съдът е
сезиран с иск за сумата 30 456 лв., представляваща договорна неустойка за
забавено плащане.
В молба от 05.09.2023 г. ищецът е заявил, че поддържа и исковата си
претенция за заплащане на законна лихва върху сумата от 304 560 лв.,
считано от 22.12.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 01.02.2023
г. /датата на извършеното плащане на тази сума/, както и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата от 30 456 лв., считано от датата на
предявяване на иска – 22.12.2022 г. до датата на окончателното плащане.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба.
По делото са събрани писмени доказателства и е допусната и
изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото е безспорно, че на 13.01.2022 г. между "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД, в качеството на възложител, и "Квант Инженеринг" ООД, в качеството
на изпълнител, на основание чл.183 ЗОП, във връзка с Решение № ЗОП-Р-
338/11.10.2021 г. за класиране на офертата и определяне на изпълнител на
обществена поръчка с предмет "Извършване на ремонт на 2 броя статори на
двигатели на помпа водна брегова", е сключен Договор № ***/13.01.2022 г.,
съгласно който на ищеца е възложено да извърши ремонт на 2 бр. статори на
двигатели на помпа водна брегова, съгласно Приложение № 2 – Техническо
задание № 20.БПС.ТЗ.24, Приложение № 3 – Техническо приложение,
Приложение № 4 – Ценово предложение и Приложение № 5.
В т.2 от договора е определена цена за ремонта на 2 бр.статори на
двигатели на помпа водна брегова в размер на 254 800 лв. без ДДС. Уговорено
е, че изплащането на тази цена ще бъде извършено поетапно по следния
начин: 90% от стойността на ремонта на всяка една статорна намотка на база
завършени и приети работи за всеки статор, до 30 календарни дни след
извършени изпитания за определяне на електрическа якост и крайни тестове
срещу представяне на всички документи, посочени в т.7.3. от договора за
всяка статорна намотка поотделно и оригинална фактура, а останалите 10% от
стойността на договора се заплащат след окончателното изпълнение на
всички дейности по договора и представяне на двустранно подписан протокол
за окончателно завършване на дейностите.
В т.7 от договора е предвидено, че при предаване на статорите след
3
ремонта страните подписват приемо-предавателен протокол, който ги
обвързва относно факта на предаването на статорите.
По делото са приложени Общи условия на договора, които са
приложими към всички договори, сключвани от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД като
възложител и които са неразделна част и от сключения между страните
договор, съгласно т.9.3. от същия. В т.17.2. от ОУ е предвидено, че в случай
на забавено плащане по раздел 2 от основния договор възложителят заплаща
неустойка в размер на 0.5% върху стойността на забавеното плащане за всеки
ден закъснение, но не повече от 10% от стойността на дължимото плащане.
Представени са и останалите приложения, които са неразделна част от
договора, а именно - Приложение № 2 – Техническо задание № 20.БПС.ТЗ.24,
Приложение № 3 – Техническо приложение /Концепция за участие в
обществена поръчка/, Приложение № 4 – Ценово предложение и Приложение
№ 5 – Списък на документите, необходими за започване на дейностите по
договора.
Приложен е протокол за даване фронт за работа от 01.08.2022 г., както
и кореспонденцията, която е разменена между страните по договора във
връзка с изпълнението на задълженията по същия.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
25.10.2022 г. между страните е подписан протокол за приемане-предаване на 2
бр.статора и 2 бр. стари намотки, а на 28.10.2022 г. помежду им е подписан
протокол за окончателно завършване изпълнението на дейностите по Договор
№ ***/13.01.2022 г. В последния се посочва, че към датата на съставянето му
са изпълнени всички необходими дейности, представени са всички
документи, свързани с изпълнение на дейностите, съгласно т.5.1.8. от
договора и двете страни приемат, че са изпълнени всички задължения на
изпълнителя съгласно договора.
Приложено е и заверено копие от фактура № **********/28.10.2022 г.
, издадена от "Квант Инженеринг" ООД на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД за плащане
по т.2.1.1 от Договор № ***/13.01.2022 г. в размер на 304 560 лв. с ДДС.
С писмо изх.№ КИ-03-2520/01.12.2022 г. ищецът "Квант Инженеринг"
ООД е напомнил на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, че от негова страна са изпълнени
всички задължения по договора от 13.01.2022 г., поради което съгласно
т.4.1.3. от договора ответникът е задължен да заплати уговореното
възнаграждение. В писмото е посочено още, че ответникът е в просрочие на
изпълнение на задълженията си по т.2.3. от договора и съгласно т.17.2. от ОУ
на договора дължи неустойка в размер на 0,5% върху стойността на
забавеното плащане, но не повече от 10% от стойността на дължимото
плащане.
С ново напомнително писмо изх.№ КИ-03-2523/12.12.2022 г. ищецът
уведомява ответника, че при неплащане на задълженията му в 3-дневен срок
от получаването на писмото ще бъде принуден да предприеме действия за
събиране на финансовите средства, ведно с дължимите лихви и неустойки.
Изпратено е и писмо № КИ-03-2526/19.12.2022 г. от "Квант
Инженеринг" ООД до Министерство на енергетиката, с което е поискано
съдействие за плащането по договора.
От приложеното по делото заверено копие от преводно нареждане е
видно, че в хода на съдебното производство – на 01.02.2023 г. ответникът
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД е заплатил на "Квант Инженеринг" ООД сумата 304
4
560,00 лв. Като основание за плащането е записано – Договор *** и фактура
1538/28.10.2022 г.
От заключението на ССЕ се установява, че размерът на законната
лихва върху сумата 304 560,00 лв. за периода от 22.12.2022 г. /датата на
предявяване на иска/ до 01.02.2023 г. /датата на извършеното плащане на
главницата/ възлиза на 3 937,62 лв.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
І. По иска за присъждане на сумата 30 456 лв., представляваща
договорна неустойка:
Правното основание на тази искова претенция е чл.92 ЗЗД.
За основателността на иска ищецът следва да докаже при условията на
главно и пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва:
наличието на облигационно правоотношение между страните по валидно
сключен договор; наличието на клауза за неустойка като елемент от
съдържанието на този договор; кое главно задължение се обезпечава с
неустойката, както и формата на неизпълнение, която прави задължението за
неустойка изискуемо; конкретният размер на неустоечното вземане.
Ответникът следва да докаже, че е изправна страна по договора, респ.
възражението си за неизправност на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства се установи, че между страните е възникнало валидно
търговско правоотношение, основано на сключения между тях Договор №
***/13.01.2022 г. за ремонт на 2 бр. статори на двигатели на помпа водна
брегова, като по отношение на това обстоятелство те не спорят. Установи се
по несъмнен начин и обстоятелството, че в ОУ, които са неразделна част от
този договор, е включена неустоечна клауза, предвиждаща задължение за
възложителя да заплаща неустойка за забавено плащане в размер на 0.5%
върху стойността на това плащане за всеки ден закъснение, но не повече от
10% от стойността на дължимото плащане.
Със сключения между страните договор е уговорено поетапно
заплащане на цената за ремонта, като уговореният краен срок за изпълнение
на това задължение на възложителя е при окончателното изпълнение на
всички дейности по договора и представяне на двустранно подписан протокол
за окончателно завършване на дейностите – т.2.3.2. от договора. По делото се
установи, че на 28.10.2022 г. страните по договора са подписали двустранен
протокол, с който са приели за окончателно изпълнени всички дейности по
договора и за изпълнени всички задължения от страна на изпълнителя "Квант
Инженеринг" ООД. Съгласно уговореното, с подписването на този протокол,
т.е. на 28.10.2022 г., настъпва и падежа на задължението за окончателно
плащане на цената на ремонта от възложителя "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
Плащане на цената на ремонта е извършено от ответника едва в хода на
съдебното производство – на 01.02.2023 г., т.е. в периода от 28.10.2022 г. до
датата на извършения превод на дължимата сума по договора същият е в
забава по отношение на изпълнение на задължението си за плащане по т.2.3.
от договора.
При така установената забава в плащането, съдът намира, че за
възложителя е възникнало неустоечното задължение за забавено плащане по
т.17.2. от ОУ към договора. Доколкото просрочието е над 20 календарни дни,
5
то ответникът дължи неустойка в договорения максимален размер от 10% от
стойността на дължимото плащане, т.е. 30 456,00 лв.
Ответникът е направил възражение за неизправност от страна на
ищеца и неизпълнение на задълженията му по договора, без обаче да сочи в
какво точно се изразява тази неизправност и кои конкретни задължения по
договора не са изпълнени от страна на "Квант Инженеринг" ООД, поради
което съдът не би могъл да се произнесе по това възражение, респ. дали
евентуалното неизпълнение на задължения от страна на изпълнителя са
довели до забавата в плащането.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД е основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
ІІ. По претенциите за присъждане на законна лихва:
Правното основание на тези акцесорни претенции е чл.86 ЗЗД.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на неустойка в
размер на 30 456,00 лв., основателно се явява и искането за присъждане на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска
– 22.12.2022 г. до окончателното й изплащане. Обезщетителният и
санкционен характер на неустойката не препятства приложимостта на
разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД спрямо нея. Задължението за неустойка се
поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието
изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД се поражда от
неизпълнението на вече възникналото и неизпълнено задължение за
неустойка. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, формирана по реда
на чл.290 ГПК – Решение № 73/29.06.2011 г. по т.д. № 683/2010 г. на ВКС,
ТК, І т.о.; Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о.,
ТК; Решение № 60046 от 28.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2916/2019 г., I т. о.,
ТК и др.
Що се касае до искането за присъждане на законната лихва върху
главницата 304 560 лв. за периода от датата на предявяване на исковата молба
– 22.12.2022 г. до датата на извършеното плащане на тази сума – 01.02.2023 г.,
е необходимо да бъде отбелязано следното: Трайната съдебна практика / в
този смисъл – вж Решение № 123 от 20.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 676/2005
г., ТК; Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.;
Решение № 120 от 08.08.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1399/2015 г., ІІ т.о., ТК;
Решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д.№ 2499/2019 г., ІІ т.о., ТК и др./
приема, че при договорена от страните неустойка за забавено плащане, при
неизпълнение на парично задължение кредиторът има право да претендира
само неустойката, а на основание чл.92, ал.1, изр. второ ЗЗД обезщетение и за
по-големи вреди, като това обезщетение не може да бъде съизмерено с
размера на законната лихва, тъй като с клаузата за неустойка в договора
съконтрахентите дерогират разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД. Разпоредбите на
чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД уреждат обезщетяване на вредите от
неизпълнение на парично задължение, като в двата случая настъпването на
вредата се предполага и не следва да бъде доказвана. По своята същност
обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ има характер на законна неустойка, тъй
като вредите се предполагат, а размерът е определен от законодателя.
6
Нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД има диспозитивен характер и страните по
договора са свободни да уговарят заместване на мораторната лихва с
мораторна неустойка и да определят нейния размер в съответствие с
въведения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободата на договаряне. Смисълът на
дадените от закона възможности за търсене на обезщетение до размера на
действително претърпените вреди /чл.86, ал. 1 и чл. 92, ал.1 ЗЗД/ е да може
кредиторът да получи пълна обезвреда на претърпените от него вреди в
резултат на неизпълнение на договорното задължение. Границите на
отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение са уредени
в разпоредбата на чл.82 ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение е
допустимо да бъдат причинени и по-големи вреди от предположените, но
същите следва да бъдат доказани. Когато страните са уговорили определен
размер на предполагаемите вреди от забавено изпълнение на парично
задължение, които не подлежат на доказване /т. е. при договорна мораторна
неустойка, с която на практика е дерогирана мораторната лихва/, за да бъде
присъдено обезщетение за разликата до действително претърпените вреди,
същите подлежат на доказване. Поради това, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1
ЗЗД само определя законен размер на вредата, без същата да бъде доказана,
като този размер е променен от страните с клаузата за неустойка за забава, не
може да се приеме, че разликата над уговорената неустойка за забава до
законната лихва представлява действително претърпяна вреда.
Като възприема изцяло тази съдебна практика и взема предвид
уважаването на иска с правно основание чл.92 ЗЗД, настоящият съдебен
състав намира, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна претенцията
по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата 304
560,00 лв. за периода от 22.12.2022 г. до 01.02.2023 г., която според
заключението на ССЕ възлиза на 3 937,62 лв.
ІІІ. По разноските:
Като взема предвид извършеното в хода на съдебното производство
плащане от ответника на претендираната главница от 304 560 лв., с което
действие е призната основателността на исковата претенция, както и
уважаването на иска с правно основание чл.92 ЗЗД в пълния му предявен
размер, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в
общ размер от 33 414,64 лв., включващ: заплатена държавна такса в размер на
13 400,64 лв., внесен и изплатен депозит за вещо лице в размер на 100,00 лв.,
изплатено адвокатско възнаграждение на адв.Й. А. в размер на общо 19 914,00
лв. (в т.ч. авансово изплатени 16 000 лв. и допълнително изплатени 3 914 лв.).
В съдебно заседание ищецът е представляван от още един адвокат и са
представени документи за направени разходи в размер на 3 500 лв. за
адвокатското възнаграждение на същия, но разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК
ограничава отговорността на ответника до възнаграждението на един
адвокат, поради което не следва да бъдат присъждани направените разноски
за възнаграждение на втория адвокат.
Процесуалният представител на насрещната страна е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, тъй като изплатеното адвокатско възнаграждение
на адв.А. доближава минималния дължим общ размер на възнаграждението
от 19 700,60 лв., изчислен съобразно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
7
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от
предявените искове и според действащите към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие и към момента на приключване на
съдебното дирене разпоредби на чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредбата.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Козлодуй, п.к.***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.92 ЗЗД на
"Квант Инженеринг" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата 30 456,00 лв., представляваща договорна неустойка за забавено
плащане съгласно т.17.2. от Общите условия към Договор № ***/13.01.2022
г., ведно със законната лихва върха тази сума, считано от датата на
предявяването на иска – 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искането на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, п.к.***, за осъждането на
"Квант Инженеринг" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, на основание чл.86 ЗЗД да заплати законната лихва върху главницата 304
560,00 лв. за периода от 22.12.2022 г. до 01.02.2023 г.
ОСЪЖДА "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Козлодуй, п.к.***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1
ГПК на "Квант Инженеринг" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Й. Д., сумата 33 414,64 лв.,
представляваща направени по делото разноски и включваща: заплатена
държавна такса в размер на 13 400,64 лв., внесен и изплатен депозит за вещо
лице в размер на 100,00 лв., изплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат в размер на общо 19 914,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-София в 2-седмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8