РЕШЕНИЕ

 

Номер      260546                      Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                 VІІІ граждански състав

На   22.02                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 20.02.2021 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  6185     по описа за   2020         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.106, ал.2, предл.1 от ЗДСл. и чл.86 от ЗЗД. Инцидентни обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            Ищцата С.Г. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата 1 680, 68 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа през периода 03.02.2020 г. – 24.03.2020 г. поради прекратяване на служебното й правоотношение, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 29, 88 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Ответникът Община Пловдив – Район “Южен” - гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. От своя страна ответникът е предявил с отговора на исковата молба инцидентни искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ищцата по основната искова молба да му заплати сумата 350 лева, представляваща изплатено на С. Ц. без правно основание обезщетение за периода 03.02.2020 г. – 03.03.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума – които искове ищцата по основната искова молба, в качеството й на ответник по тях оспорва и моли съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани по изложените в отговора на инцидентната искова молба и в писмената й защита съображения.  Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника – Б.К.И. ***, моли съдът да уважи обективно съединените искове, предявени от ищцата, и да отхвърли инцидентните обективно съединени искове, предявени от ответника, по изложените в писмен отговор и в пледоарията му същество съображения. 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че ищцата е изпълнявала държавна служба при ответника, последно на длъжност “***” в Дирекция “***”, от 30.03.2015 г. до 03.02.2020 г., считано от която дата служебното й правоотношение е било прекратено със Заповед № *** на *** на Община Пловдив – Район „Южен“, връчена на С. Ц. на 03.02.2020 г., на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. във връзка с променено щатно разписание на Район „Южен“, утвърдено от *** на Община Пловдив и в сила от 01.02.2020 г. – поради съкращаване на длъжността. От събраните писмени доказателства по делото се установява също така, че със Заповед № *** на *** на ответната страна ищцата е била преназначена на длъжност „***“ (вместо да бъде обявен конкурс за заемане на тази длъжност в съответствие с разпоредбата на чл.10 от ЗДСл. и чл.82, ал.1 от ЗДСл.), а със Заповед № ***  служебното правоотношение на ищцата е било прекратено поради подадено от нея Заявление от 20.09.2019 г. – като със Заповед № *** С. Ц. е била възстановена на длъжността „***“ на основание § 7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл. и подадено Заявление  – отново без да бъде проведен конкурс, като напускането на ищцата на 20.09.2019 г. на изпълняваната от нея държавна служба е станало доброволно, без условия и без  да е посочено нито в молбата й за напускане, нито в тази Заповед, че освобождаването й е във връзка с § 7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл, поради което и не са били налице предпоставките за възстановяване на ищцата на държавна служба на това основание, а оттук съдът намира, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение с ищцата на 03.02.2020 г. тя не е имала качеството на ***.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че тъй като момента на прекратяване на служебното й правоотношение на 03.02.2020 г. ищцата не е имала качеството на ***, не й се полага обезщетение за оставането й без работа поради прекратяване на служебното й правоотношение, а оттук – че предявените от нея обективно съединени искове, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.      

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията от 24.09.2020 г. и допълнителното такова от 02.11.2020 г., и двете на вещото лице по ССЕ З.М., на ищцата не е било изплащано от ответника обезщетение по Закона за държавния служител, а възнаграждение по сключен между нея и ДГ „***“ – гр. Пловдив Договор за извършване на услуга чрез личен труд № *** в брутен размер 350 лева, а в нетен размер – 295, 44 лева.

При така установената фактическа обстановка, предвид и отхвърлянето на обективно съединените искове с правно основание чл.106, ал.2, предл.1 от ЗДСл. и чл.86 от ЗЗД, доколкото от ответника не е било изплащано претендираното от него обезщетение по ЗДСл. на ищцата,  съдът намира, че обективно съединените инцидентни искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед изхода от спора и отхвърлянето на претенциите на всяка от страните, съдът намира, че не следва да се присъждат разноски за производството по делото нито на ищцата, нито на ответника

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г. Ц., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. М.Б.,***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от *** К. В. Я., обективно съединени искове с правно основание чл.106, ал.2, предл.1 от ЗДСл. и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1 680, 68 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа през периода 03.02.2020 г. – 24.03.2020 г. поради прекратяване на служебното й правоотношение, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 29, 88 лева, заедно със законната лихва върху главницата, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Пловдив – Район „Южен“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и З. п., против С.Г.Ц., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, инцидентни обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждането на ищцата по основната искова молба, в качеството й на ответник по инцидентните искове, да заплати на ответника по основната искова молба, в качеството му на ищец по инцидентните искове,  сумата 350 лева, представляваща изплатено на С. Ц. без правно основание обезщетение за периода 03.02.2020 г. – 03.03.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението е постановено при участието на Б.К.И., ЕГН **********,*** – трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третото лице-помагач на страната на ответника.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ