№ 20365
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110165686 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявен е отрицателен установителен иска с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК,
- с отправено искане към съда искане от Д. С. З. с ЕГН: ********** срещу ... за
признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 500 лв.-
установена в НП № ....../2013г., издадено от КЗП на ищцата, по което е образувано ИД ... на
ЧСИ ..... поради това, че е погасено по давност правото на принудително събиране на
сумите.
НЕ Е Постъпил отговор на исковата молба в изискуемия срок.
Предявени са искове с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Предвид така очертания предмет на исковите претенции и с оглед разпоредбата на чл.
154 ГПК ответникът носи доказателствената тежест, че претендираните от него и оспорени
от ищеца вземания съществуват, както и настъпването на обстоятелства довели до спиране
или прекъсване течението на давностния срок, в какъвто смисъл са му дадени указания с
приетия доклад по делото.
По делото не се спори, по фактите, спори се по правото - погасено ли е по давност
вземането на ответника срещу ищеца.
Предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим при
наличие на правен интерес. В хипотезата на чл. 439 ГПК длъжникът в изпълнително
производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване
несъществуване на задължени. Когато събирането на публичното вземане е възложено на
частен съдебен изпълнител, какъвто е и процесният случай, той действа по реда на
Гражданския процесуален кодекс, следователно не намират приложения правилата на дял
четвърти на ДОПК „Събиране на публичните вземания“, както и Раздел 4 „Действия“ /чл.
1
220 и сл./ от ДОПК, а материалноправната защита на длъжника също следва да е по реда на
ГПК пред граждански съд.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз
основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът
претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за
принудително събиране на вземането, удостоверено в издаденото срещу него наказателно
постановление. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на
изпълнителното
основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника
/твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск
по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да
рефлектира върху дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото становище в
правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава
да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този
смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове
съдебна защита – установяване недължимост на вземания поради давност като правен
резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното им
изпълнение. В конкретния случай предявените отрицателни установителни искове по чл. 439
от ГПК се основават на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по
давност към датата на подаване на исковата молба.
По делото не е спорно обстоятелството, че с наказателно постановление №....../2013г.,
издадено от Директора на Регионална Дирекция при ... на ищцата .... е било наложено
административно наказание - глоба в размер на 500 лв. съгласно чл. 127,ал. 3 ЗЗП и на
основание чл. 222 ЗЗП. Не се спори между страните, а и с оглед данните по делото, съдът
приема, че процесното наказателно постановление е влязло в сила на най - късно на
05.11.2013г. , когато с молба до ЧСИ е възложено събиране на
публични вземания с вх. № 18987/05.11.2013г. и е образувано на 05.11.2013г. процесното
изпълнително дело № ... по опис ана ЧСИ .... Разпоредбата на чл. 162 от ДОПК определя кои
са публичните държавни и общински вземания, като ал. 2, т. 7 сочи като такива вземанията
по влезли в сила наказателни постановления. Нормата на чл. 168, т. 3 от ДОПК предвижда
възможността за погасяване на публичното вземане по давност.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни
постановления са публични, и съгласно чл. 163, ал. 1 и, ал. 3 от ДОПК поначало се събират
по реда на ДОПК от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите,
освен ако в закон е предвидено друго. В случая ответната КЗП се е възползвала от
предоставената с чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ възможност за избор, като с възлагателно писмо от
05.11.2013г. е възложила събирането на глобата на частен съдебен изпълнител.
Изпълнителното производство пред съдебния изпълнител се развива по реда на ГПК -
съгласно изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 от ДОПК. Следователно, тъй като са налице
изключенията по чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК - принудителното изпълнение се развива не
по реда на ДОПК, а по реда на ГПК. С оглед дадените разяснения с определение № 5 от
04.02.2020 г. по адм. д. № 66/2019 г., смесен 5 членен състав на ВАС и ВКС, постановено по
реда на чл. 135, ал. 4 от АПК, след като е образувано изпълнително дело по реда на ГПК на
2
основание чл. 163, ал. 4 от ДОПК, събирането на публичното задължение се извършва по
ГПК, като защитата срещу изпълнението също се провежда по предвидените в ГПК
производства по обжалване действията по изпълнението – чл. 435 и сл. от ГПК и по исков
ред по чл. 439 от ГПК. В този смисъл са и определение № 16/16.04.2021г. на смесен
петчленен състав на ВАС и ВКС по адм.д. № 14/2021г., определение № 8 от 29.03.2021г. по
гр.д. № 6/2021г., 5-членен състав на ВКС и ВАС, както и постановените по сходни казуси
определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 47/2017г., определение № 48 от
22.05.2018г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г., определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. №
45/2019г., определение № 39 от 02.10.2020г. по адм. д. № 23/2020г., определение № 52 от
29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5- членен с-в.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Алинея две
предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, като се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е
предявено в производство по несъстоятелност; е образувано наказателно производство, от
изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;
изпълнението е спряно по искане на длъжника; е подадена жалба за разрешаване на спор по
глава шестнадесета, раздел IIа. Давността за изпълнение на административното наказание е
изтичане на определен срок от време, установен със закон, в който надлежният орган
бездейства да упражни правомощията си да приложи административно- наказателната
репресия спрямо извършителя на нарушението. Давността за изпълнение на
административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен
от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност
по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия
спрямо извършителя на административно нарушение. Видовете изпълнителска давност са
обикновена и абсолютна. Глобата, наложена с наказателно постановление, представлява
публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, но същата е и административно
наказание, предвидено в чл. 13, б. "б." ЗАНН. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на
ВАС, при разглеждане на правната природа на глобата превес следва да има нейният
характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане,
поради което срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК е неприложим по отношение на давността за
това вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, обикновената давност, с
която се погасява правото на принудително изпълнение на глобата, е две години, а без оглед
на настъпили обстоятелства по нейното спиране или прекъсване, абсолютната давност
изтича след три години, съобразно нормата на чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Последната е
неприложима в случаите, когато в двугодишния срок от влизане в сила на наказателното
постановление е било образувано изпълнително производство за събиране на
вземането (арг. чл. 82, ал. 4 ЗАНН), но в противен случай, ако в посочения 2- годишен срок
не се предприемат изпълнителни действия, глобата не подлежи на изпълнение по
принудителен ред. В настоящия случай оспореното вземане е наложено като глоба с
наказателно постановление № В- .... от 27.05.2013г. на Директора на РД - КЗП Още на
05.11.2013г. е образувано процесното ИД, поради което действия по събиране на
публичното вземане са предприети преди изтичане на давността за изпълнение на
наказанието. Последното действие, годно да прекъсне давността е предприето на
21.11.2014г., с постановление за налагане на възбрана на недвижим имот. Съответно на
3
21.11.2016г. е изтекла давността за принудително събиране на оспореното вземане. Освен
това за пълнота на изложението следва да се добави, че независимо от спиране и прекъсване
на давността, налице е института на абсолютната давност, който срок е три години и следва
да се счита за настъпил, с оглед развитието на изпълнителния процес започнал на
05.11.2013г. и завършил на 21.11.2014г. ( с последното действие по изпълнението).
С оглед горното, съдът счита, че към момента на подаване на исковата молба, давността за
принудително събиране на наказанието глоба, постановена с НП № В- .... от 27.05.2013г. на
Директора на РД - КЗП, е изтекла, поради което и искът следва да бъде уважен.
При този изход на спора, право на разноски има ищцата сумата в размер на 450 лв.- от
които 400лв. - заплатено в брой съгласно Договор за защита и съдействие възнаграждение за
адвокатска защита, както и сумата в размер на 50 лв. - държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. С. З. с ЕГН: ********** срещу ... за иск
с правно основание чл. 439,ал. 1 ГПК, че Д. С. З. с ЕГН: ********** не дължи на ... сумата
в размер на 500 лв.- представляваща установена глоба в НП № В- .... от 27.05.2013г. на
Директора на РД - ..., въз основа на което е образувано Изпълнително дело № ... на ЧСИ .....
поради това, че е погасено по давност правото на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА ... да заплати на Д. С. З. с ЕГН: ********** сумата в размер на 450 лв.- от които
400лв. - възнаграждение за адвокатска защита, както и сумата в размер на 50 лв. - държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4