Решение по дело №3439/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                    №……………….…/…….03.2020г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд- Варна ІV касационен състав, в публичното заседание  тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                            Председател: Мария Ганева

                                                                  Членове: Мариана Ширванян

                                                                                   Ромео Симеонов

 

при секретаря  Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Александър  Атанасов като разгледа докладваното от съдията Симеонов КАНД N 3439 по описа  за  2019  година,   за да се  произнесе, взе предвид : 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, подадена чрез юрисконсулт Д.О., срещу Решение № 1955 от 31.10.2019 г. по АНД № 3661/2019 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление № 03-005799 от 04.05.2016 г., издадено от  Директор на Дирекция „Инспекция по труда“  НАП  Варна, с което на „ЕВРАЗИЯ 2013“ ООД, с ЕИК *********  за нарушение по чл.60 ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи  и на осн. чл.416 ал.5 във вр. чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева.

С касационната жалба се настоява, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Касаторът счита за неправилно становището на въззивния съд, относно допуснати процесуални нарушения при връчването на НП. Твърди, че са представени писмени доказателства, които сочат, че именно санкционираното дружество е наело лицата, установени при проверката, както и че именно санкционираното дружество е изпълнявало СМР и е следвало да отговаря за безопасните и здравословни условия на труд.

          Касационният ответник „Евразия 2013“ ООД не се явява, не се представлява. В писмена молба процесуалния представител на дружеството оспорва подадената касационна жалба и подържа становището изразено в отговора на касационната жалба. Счита извода на въззивния съд за констатиране на процесуални нарушения при връчването на НП за правилен. Моли съда да потвърди решението на ВРС, с което е отменено атакуваното НП.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Разгледана по същество е основателна.

Въз основа на анализа на събраните в хода на съдебното следствие във въззивното производство гласни и писмени доказателства ВРС възприема за установено от фактическа страна следното:

През месец февруари 2016 год. служители на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, съвместно със служител на Инспектората на МТСП извършили проверка на строителен обект „Ваканционни жилища" УПИ 83404.5031.556 по кадастрална карта на с. Шкорпиловци, общ. Долни Чифлик, обл. Варна. На място били заварени лица, които полагали труд, но те не знаели за кого работят, като посочили, че са се уговорили с човек от града. На поставената на оградата информационна табела, на която било отразено, че строител е „Лидер АМТ“ ЕООД, а възложител  е „Евразия 2013“ ООД. Органите  на Дирекция “Инспекция по труда“ посетили офиса на „Лидер АМТ“ ЕООД, като открили административно производство на дружеството. Установили ,че работници на дружество „Лидер“ ЕООД са били на обекта до около 10.05.2015г. , а към момента на проверката дружеството няма работници на обекта. Представен бил и договор за строителство от 31.05.2013г. между „Лидер АМТ“ ЕООД като изпълнител и „Евразия“ ООД, като възложител. Св.Иванов и негов колега посетили и офиса на „Евразия 2013“ ООД, където установили управителя на дружеството - Нух Мусхаджиев и открили административно  производство на дружеството. На 11.02.2016г. отново горепосочения обект  установили, че там се намират лица, които лепели плочки на втория етаж на сградата. Коридора на втория етаж, където се извършвало лепенето, не бил обезопасен срещу риск от падане от височина от около 3 метра. Лицата , които полагали труд били същите, констатирани при предходната проверка. Те попълнили собственоръчно декларации/л.34-35 от делото/, че работят за Ной /Нох/, че лепят плочки и че нямат трудов и граждански договор. Собственоръчно вписали , че се срещнали с Ной в края на януари или началото на февруари, като се разбрали да започнат работа в с.Шкорпиловци. Посочили още, че не се били уговорили за сума, а се разбрали ако хареса работата, че ще го назначи, като им разрешил да спят в обекта.

Проверяващите органи описали констатациите си  в констативен протокол №ПР1605749/24.02.2016г.

 На 24.03.2016г. св. Иванов, на длъжност инспектор  в Дирекция “Инспекция по труда“-Варна съставил против въззивното дружество акт за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на който описал липсата на обезопасяване на обекта и посочил правна квалификация по чл. 60, ал. 1 от Наредба №2 ЗИЗБУТ при извършване на СМР. АУАН бил съставен в отсъствието на представляващия въззивното дружество и не бил връчен. На 20.04.2016г. АУАН бил поставен на таблото за обявите на Дирекция „ИТ“ Варна и публикуван в интернет страницата на ИА ГИТ.

На 04.05.2016г. административнонакзаващият орган финализирал административнонаказателната преписка при пълно възприемане на фактическите и правните  констатации на актосъставителя. На въззивното дружество било наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413  ал.2 от Кодекса на труда. 

Въззивният  съд напълно кредитирал показанията на св. Николай Иванов, депозирани в с.з., тъй като ги е преценил за последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Правилно е приел е също така, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

При правилно установена фактическа обстановка, въззивния съд е направил неправилни правни изводи.

Настоящият касационен състав не споделя становището на въззивния съд, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на НП на нарушителя и определянето на дружеството като субект на нарушението, които обосновават неговата отмяна.

Съображенията за това са следните:

Невръчването на НП по надлежния ред не води до неговата незаконосъобразност. Правилно въззивният съд е счел, че не е изпълнена процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН, но неправилно е приел, че това нарушение води до порок на наказателното постановление, влечащо неговата отмяна. Правилното или неправилното приложение на чл.58 ал.2 от ЗАНН се отнася само до допустимостта на жалбата срещу наказателното постановление и нейната срочност, поради което не е основание за отмяната му. Това нарушение  не води до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице-това право  е упражнено  в пълна степен при провеждане на съдебното производство.

Касационната инстанция не споделя и становището на въззивния съд относно липсата на данни за отношенията между работниците на обекта и въззивника. Настоящият съдебен състав счита, че престираният от И.Е.А. и Ц.М.С. към 11.02.2016 г. труд е именно в полза на санкционираното дружество, като в подкрепа на това са собственоръчно попълнените от тях декларации.

Установеното нарушение на материалния закон при постановяване на въззивното съдебно решение, обуславя извода за неговата незаконосъобразност и налага отмяната му и постановяването на друго такова, с което наказателното постановление като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Същото е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при наличие на изискеумите реквизити и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

След преценка на доказателствата, настоящата инстанция приема, че постановлението съдържа минимално изискуемите за редовността му реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата; самото нарушение е описано с всички негови съставомерни признаци. В производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е нарушено правото за защита на въззивника, което той е упражнил с подаването на жалба пред въззивната съдебна инстанция; посочени са нарушените правни норми, ясно и точно разписващи задълженията на работодателя.

При индивидуализацията на наказанието АНО не е изложил мотиви относно размера на наложената имуществена санкция. В НП не се сочат други нарушения на трудовото законодателство от страна на  дружеството, за които то е санкционирано.

Санкционната норма на чл.413 ал.2 от КТ предвижда, че  работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. На дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. АНО не е изложил в НП мотиви относно така определения размер на имуществената санкция. Такива не са изложени нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция. Това мотивира съдът да счете, че размерът на наложената на дружеството имуществена санкция следва да бъде определена в минималния посочен от законодателя размер, а именно хиляда и петстотин лв.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението  е валидно и допустимо, но следва да бъде отменено като неправилно.

 Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Съдът

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Решение № 1955/31.10.2019г. постановено по АНД №3661/2019г. на Районен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ИЗМЕНЯ   НП №03-005799 от 04.05.2016 г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда „ Варна“ като намалява размера на наложената на „ЕВРАЗИЯ 2013“ ООД с ЕИК ********* имуществена санкция от 3000 лв. /три хиляди/ на 1500 лв. /хиляда и петстотин/

     Решението е окончателно.

                                                                 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                2.