Мотиви към Присъда № 17 / 11.05.2018г. по НОХД № 2414/2017г. по описа на Несебърския
районен съд
Делото е висящо пред РС Несебър за втори път, след
като по внесения обвинителен акт на РП Несебър е било образувано НОХД №
484/2017г., приключило с присъда №16 от 21.07.2017г.По постъпилата въззивна
жалба е било образувано ВНОХД№ 925/2017г. по описа на БОС, по което с Решение
№212 от 11.10.2017г. присъдата е отменена само по жалба на подсъдимия / не е подаван въззивен протест/ и делото е върнато
на РС Несебър за ново разглеждане от друг състав на съда.
С обвинителен акт Районна прокуратура – Несебър е
повдигнала обвинение срещу К.Д.И. с ЕГН **********, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, безработен, осъждан, постоянен и
настоящ адрес:***, за това, че на 05.07.2016г. около 18:30 часа на главна алея
в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, до хотел „Посейдон” с посока на движение
към кръстовище „Емона”, управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил „Пежо Партнер” с рег.№ А .... КР без съответното свидетелство за
управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
същото деяние – с влязло в сила на 30.07.2015г. наказателно постановление №
15-0813-000401 / 10.06.2015г. на Началник група към ОДМВР – Ямбол, сектор „ПП”
– престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
След проведено разпоредително заседание на
16.02.2018г., разглеждането на делото е насрочено за разглеждане по общия ред.
Проведени са съдебни заседания на 16.03.2018г. в което
е даден ход на съдебното следствие;на 19.04.2018г.-отложено поради заболяване
на защитника и на 11.05.2018г.
На последната дата в 12.40 е обявена присъда.
В съдебно заседание представителят на държавното
обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение реализирането на
наказателната отговорност се предлага на подсъдимия, да бъде наложено наказание една година
Лишаване от свобода, като бъде приведено в изпълнение и условно наказание о предходно
осъждане.
В настоящото производство не е конституирана като
страна граждански ищец.
Подсъдимият К.И. не не коментира вина. Дава обяснения,
като излага твърдение, че не е знаел, че не е изтекла една година от
наказването му по административен ред.Признава, че към датата на деянието е
управлявал МПС без да представи свидетелство за управление, тъй като не е разполагал
с такова. Твърди, че е трябвало след няколко дни да вземе готовото си
свидетелство, имал друго такова за категория „М“, което не било у него, а в
дома му в гр.Ямбол.
Защитникът
на подсъдимия пледира К.И. да бъде оправдан, тъй като счита, че деянието е
несъставомерно от субективна страна тъй като в съзнанието на дееца било
залегнало знание за момента на извършване на предходното нарушение, но не и за
факта, че не е изтекъл срока на наказанието по административното
нарушение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.Д.И. е роден на ***г***, живее
на постоянния си и настоящ адрес ***. Безработен е, със средно образование е,
не е женен. През лятото на 2016г. е работел сезонно в гр.Свети Влас.
И. е осъждан като с влязло в сила Определение №
152/26.11.2015г. , влязло в сила на същата дата по НОХД № 1037/2015г. по описа
на РС-Ямбол е било одобрено споразумение по чл.381 от НПК, с което за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 29.05.2015г., му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието
изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок
от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири
месеца, считано от 16.06.2015г., като преди това с Присъда № 144/02.07.2012г.,
постановена по НОХД № 691/2012г. по описа на РС-Ямбол, е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК
за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено на 16.03.2012г.
Същият е
притежавал Свидетелство за управление на МПС, издадено на 15.08.2008г. за
категории „АМ”, валидно до 15.08.2018г., и контролен талон № 3389593. Това
СУМПС е било отнето на 29.11.2012г., когато му е било връчено НП № 890/12 от
23.10.2012г., издадено от Началника на РУП Тунджа към ОДМВР Ямбол, с което на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от един месец. След изтичането на срока, свидетелството за управление
на МПС не е получено от подс. И.. Освен, че е бил лишен от право да управлява
МПС за срок от три месеца с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 1037/2015г. по
описа на РС-Ямбол.
Подс. И. е бил лишен от същото право и с НП №
15-08-13-000388 / 08.06.2015г. по чл.175, ал.1, т.5 за периода от 17.10.2015г.
до 17.01.2016г. С това наказателно постановление, издадено от Т.П.М.на длъжност
Началник група към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция, на подс. К.И. е било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева на основание
чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП, извършено на
29.05.2015г. Постановлението е било връчено на подс. И. лично срещу разписка на
22.07.2015г., който е обжалвал същото в законоустановения седем дневен срок, в
резултат на което постановлението с наложеното с него наказание е влязло в законна
сила на 30.07.2015г.
На 22.07.2015. на подсъдимия И. е връчено НП
№15-0813-000401, издадено на 10.06.2015г.от ОДМВР Ямбол с което му е наложено
административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2, предл.първо от ЗДвП –глоба в размер на 150 лева за
нарушение по чл.150 от ЗДвП.,Наказателното постановление е влязло в сила на
30.07.2015г.
В едногодишния срок от налагането на адм.наказание с
НП №15-0813-000401, издадено на 10.06.2015г.от ОДМВР Ямбол, на 05.07.2016г. свидетелят
М.Д.Х. – мл. Автоконтрольор при РУ на МВР Несебър, заедно с колегата си Г.М.,
изпълнявали служебните си задължения като мото-патрул за времето от 10:00 часа
до 22:00 часа. Докато упражнявали контрол на пътното движение, около 18:30 часа
по главната алея на к.к. Слънчев бряг, до хотел „Посейдон” спрели за проверка
движещия се в посока към кръстовище „Емона” товарен автомобил марка „Пежо”,
модел „Партнер” с рег.№ А .... КР. При проверката установили самоличността на
водача и че това е подс. К.Д.И., както и че автомобила е собственост на „М.”
ООД град Свети Влас. След като подс. И. е заявил, че не може да представи
свидетелство за управление на МПС, проверяващите извършили служебна справка в
дежурната част на районното управление, при което се установило, че
действително СУМПС на водача е било отнето и той е лишен от право да управлява
МПС. За управление на МПС без свидетелство за правоуправление съставили акт за
установяване на административно нарушение сериен № Г668273 от 05.07.2016г.
В последствие
при извършване на проверка по акта е установено, че И. е управлявал МПС в
едногодишния срок от налагането му на адм.наказание с НП №15-0813-000401,
издадено на 10.06.2015г.от ОДМВР Ямбол, поради което административнонаказателна
отговоронст не е реализирана, а материалите са изпратени в РП Несебър, които
дали основание на прокуратурата за образуване на ДП и внасяне на обвинителен
акт в съда за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
В хода на производството се приобщиха писмените
доказателства от ДП, сред които и Справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР
Ямбол, НП №15-0813-000401, издадено на
10.06.2015г.от ОДМВР Ямбол, справки от ОДММВР Ямбол, справки за съдимост АУАН,
ЗПАМ,други НП, справка от РС Ямбол за образувано изп.дело срещу подсъдимия.
В хода на съдебното следствие се разпитаха свидетелите
М.Х. и Г.М. от показанията на които се установява достоверността на
обстоятелствата, че на 05.07.2016г., подсъдимия е бил спрян за проверка като
водач на МПС.В хода на проверката е установено, че същият не разполага със
свидетелство, което да представи за нуждите на проверката.След извършената
справка било установено, че И. не притежава такова.
Съдът прие
гореописаната фактическа обстановка като безспорно установена и доказана,
вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК като годни и достоверни, поради
което и се кредитират от съда.В подкрепа на описаната фоктическа обстановка са
и обясненията на подсъдимия с което фактически той не отрича факта, че не е
разполагал със СУМПС, както и факта, че е изтърпявал административни
наказания за предходни нарушения, вкл. и
това по НП №15-0813-000401.
От правна страна:
При така
приетите за установени факти по делото съдът намери, че на 05.07.2016г. като е
управлявал МПС без да е правоспособен водач и в едногодишния срок след като за
същото такова деяние е бил наказван по административен ред с наказателно
постановление № 15-0813-000401 от 10.06.2015г., издадено от Т.П.М.на длъжност
Началник Група към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция, влязло в сила на
30.07.2015г., подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а от субективна страна е осъществил същото
с пряк умисъл – при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене.
Престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК е на
формално извършване. За съставомерността му от обективна страна е достатъчно да
са налице следните условия: 1)деецът да е неправоспособен водач на МПС; 2) да е
наказан по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за правоуправление 3) да е извършил същото деяние в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което му е наложено
административното наказание по пункт .
Видно от доказателствата,успешно положения на
20.05.2016г. изпит за придобита категория по чл.2, ал.1 от Наредба № 38 от
16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на
проверочните изпити, не е било достатъчно към датата на инкриминираното деяние
– 05.07.2016г., за да се счита, че тогава подс. И. е бил правоспособен водач по
смисъла на чл.150 от ЗДвП.
И. е наказан по административен ред за същото деяние с
наказателно постановление № 15-0813-000401 от 10.06.2015г., издадено от Т.П.М.на
длъжност Началник Група към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция, влязло в сила на
30.07.2015г.
Деянието,осъществено
на 05.07.2016г. е извършено преди да е изтекъл едногодишния срок от
влизане в сила на наказанието, наложено на подсъдимия с наказателно
постановление № 15-0813-000401 от 10.06.2015г., влязло в сила на 30.07.2015г.
Т.е. и трите предпоставки са налице.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината. В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк и
евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто извършване)
престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът може да бъде само пряк.
Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да иска да го извърши. От изричните обяснения на
обвиняемия следва, че той съзнателно е управлявал МПС без да притежава
съответно свидетелство за правоуправление, което определя и прекия умисъл за
извършване на престъплението.
Настоящият състав на съда, не споделя заявеното от подсъдимия, че не бил
действал умишлено при управлението на автомобила като неправоспособен. Самото
управление на автомобила и липсата на надлежната правоспособност за управление
на МПС не се оспорва от лицето, признава се от него, както се и признава и
административното му наказване с НП пак за управление на МПС като
неправосопособен водач. Причината, поради която подсъдимия сочи, че се е качил в автомобила е било за лична работа. Самият подсъдим
освен, че е наказван многократно за нарушаване на правилата за движение по
пътищата по административен ред – според отразеното в справката за нарушител/ и
съден престъпление – по чл.343б ал.1 от НК.
Несъстоятелен е според съда и доводът на защитата за
действия на подсъдимия при незнание на факта, че административното наказание е
фигурирало в съзнателната сфера на И., тъй като притежавал знание за датата на
деянието, а не и за датата на влизане в сила.
Видно от справката от ОДММВР Ямбол, подсъдимият, по
общо дванадесетте си нарушения, констатирани с АУАН по някои от тях е
реализирал правото си да оспорва НП по съдебен ред, като е изчаквал съдебните
решения за налагане или не на административни наказания по ЗДвП, което е
доказателство за знание, че е бил наясно с обстоятелствата при което следва
законосъобразно да се счита наказван по административен ред като осъществяващо
състава на престъплението по чл.343В ал.2 от НК.
Причини за
извършването на деянието са ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане
на законоустановените норми и правила на поведение в обществото и
пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата и тяхното
незачитане.
По вида и размера на наказанието:
Предвид обстоятелството, че делото е висящо за втори
път пред РС Несебър, а предходната присъда е била отменена от въззивната
инстанция само по жалба на подсъдимия, същият следва да ползва законодателната
защита по смисъла на „reformatio in peus”.Липсата на съответен протест от
прокурора , след като делото е върнато за ново разглеждане, ограничава възможността
на настоящия състав на съда да приложи закон за по-тежко наказуемо
престъпление, да увеличи наказанието или да осъди оправдан подсъдим по см.на
чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 355, ал. 2 от НПК). При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази
степента на обществената опасност на деянието и степента на обществена опасност
на подсъдимия.
За престъплението по чл.343в, ал.2 от НК са предвидени
наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
осъждането на подсъдимия с влязло в сила на 26.11.2015г. споразумение по НОХД №
1037/2015г. по описа на РС-Ямбол, с което на основание чл.343б, ал.1, вр. с чл.54,
ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК
за изпитателен срок от три години, и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от четири месеца, считано от 16.06.2015г., както и факта, че с
влязла в сила на 18.07.2012г. Присъда № 144/02.07.2012г., постановена по НОХД №
691/2012г. по описа на РС-Ямбол, подс. И. е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание по чл.78а от НК за
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съдът намира, че Налице са в случая са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават в случая определяне
на наказанието на подсъдимия И. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, оценени
като такива и при предходното разглеждане на делото а именно: младата възраст
на подс. И.; изминалия едногодишен период от датата на извършване на деянието,
през който няма данни да е извършвал други противозаконни действия; успешно
проведения изпит за правоспособност преди извършване на деянието и
обстоятелството, че към настоящия момент той е правоспособен водач, при което наложи
на подсъдимия И. наказание 3 /три/ месеца Лишаване от свобода, като на осн. ал.3
на чл.55 от НК, не наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в
размерите от 500 лева до 1 200 лева.
Предвид факта, че престъплението, предмет на
обвинението по настоящото дело, е извършено в изпитателния срок, определен по
предходното му осъждане по НОХД № 1037/2015г. по описа на Районен съд – Ямбол –
тригодишният изпитателен срок по това наказание е започнал да тече на
26.11.2015г. и продължава да тече и понастоящем, като подсъдимият И. е извършил
престъплението, предмет на настоящото обвинение на 05.07.2016г., т.е. в срока
на изпитване, съдът на основание чл.68, ал.1 от НК приведе в изпълнение и
наказанието „лишаване от свобода” за срок от три месеца, наложено с влязло в
сила на 26.11.2015г. протоколно определение, с което е одобрено споразумението
по НОХД № 1037/2015г. по описа на Ямболския районен съд за извършено от него
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Съдът постанови както наложеното с настоящата присъда
наказание „лишаване от свобода”, така и това, приведено в изпълнение на
основание чл.68, ал.1 от НПК, да бъдат изтърпени при първоначален общ режим на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, респ. не е налице никоя от хипотезите,
предвидени в чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНСЗС, наказанията „лишаване от свобода” да
бъдат изтърпявани от подсъдимия при първоначален строг режим.
Веществени
доказателства по делото няма.
Разноски не са
правени нито в хода на разследването нито от съда.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
18.06.2018г.
Град Несебър РАЙОНЕН СЪДИЯ: