РЕШЕНИЕ
№ 1506
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330113344 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр.с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЮБЦ” ЕООД против А. Т. Б., с която е предявен
положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 67.30 лева, представляващи неплатени задължения за месечни
абонаментни такси и потребени услуги за периода 08.12.2017 г. до 07.03.2018 г. по Договор
с клиентски № ***, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени с договор за цесия от *** на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е
прехвърлило с договор за цесия от *** на „ЮБЦ“ ЕООД, за които вземания е издадена
Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 592/2021 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ответника и БТК ЕАД е сключен
Договор с клиентски № ***, по който на ответника са предоставяни далекосъобщителни
услуги. Твърди се, че ответникът не е заплатил доставените му услуги за месец януари,
февруари и март 2018 г., подробно описани в исковата молба, за които ежемесечно са
издавани на ответника фактури. Падежът на всяко вземане по фактурата настъпвал в
едномесечен срок от издаването й. Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия. За тях ищеца се е снабдил със Заповед по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда интереса от предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен
представител, с който оспорва иска по основателност. Оспорва цесията да е породила
действие, доколкото не е съобщена на длъжника. Оспорва представените от ищеца фактури.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
По допустимостта на исковете
Видно от приложеното ч. гр. д. № 592/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на
правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите, размер на обезщетението за
забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за
прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване
за това от цедента/. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. При
установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил
задълженията си.
С Определение от 07.02.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че между
ответника и „БТК“ ЕАД е сключен Договор с клиентски № *** за предоставяне на
далекосъобщителни услуги на ответника.
Видно от Договор с клиентски № *** /л.10/, същият е сключен за предоставяне на
мобилни услуги за мобилен номер *** с месечна абонаментна такса от 21.80 лева, посочени
са и цените на другите услуги по договора – за възстановяване на клиентски номер.
От представените по делото четири броя фактури за отчетни периода от 08.12.2017 г.
до 07.03.2018 г. и приложените към фактури извлечения, в които конкретно е посочено
какви услуги са предоставени на ответника /л.11-14/, е видно, че това са именно услугите, за
които са сключени договорите, претендират се неплатени месечни абонаментни такси за
посочения период и такса за възстановяване на клиентски номер, като общо дължимата сума
е в размер на 67.30 лева.
Ответникът не доказа да е заплатил стойността на потребените от него услуги, което
е било разпределено в негова тежест. Неблагоприятните последици от недоказване на това
обстоятелство е за ответника.
По материално-правната легитимация на ищеца
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г. и приложение № 1 към него /л.19 и л.18 и л.25/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на ищеца. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което
се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е
посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него. Представено е
пълномощно от цедента /л. 15/, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД . Предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС
2
по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за
прехвърляне на вземането /л.16/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3
ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участва в личното си
качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил
исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е
така, доколкото процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден
механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института
на особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения
наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни
последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.
на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна
изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен
представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне
на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо
съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на
настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като
последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Ответникът е направи своевременно възражение за изтекла погасителна давност,
което съдът счита, че е неоснователно. Падежът на най-ранното вземане по фактурите
настъпва на 25.01.2018 г., заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 14.01.2021 г., преди
изтичане на тригодишния давностен срок.
С оглед изложеното съдът намира, че исковете се доказа по основание и размер и
следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
3
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 25 лева и 180 лева –
платено адвокатско възнаграждение или общо сума в размер на 205 лева, която ще се
присъди изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 25 лева, платена
държавна такса, 180 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на
което е представена разписка, обективирана в договор за правна помощ и съдействие /л.8/
или общо 205 лева, които ще се присъдят изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н
Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата в размер на
67.30 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и
потребени услуги за периода 08.12.2017 г. до 07.03.2018 г. по Договор с клиентски № ***,
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от *** на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с
договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 592/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата в размер на 205 лева –
разноски в исковото производство и 205 лева – разноски по ч.гр.д. № 592/2021 г. по описа
на ПРС
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П/______________
4