РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 30.09.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и седми септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№1061 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
ИСК по чл.422 вр с чл.415
от ГПК.
Постъпила е искова молба от „П.к.Б.“ЕООД-София против М.Ц.А., в която се
твърди, че между страните на 28.07.2017г., е сключен договор за потребителски к.П.к.
се, че сумата по кредита е 600лв., а договора е за срок от 11месеца. Посочва
се, че размер на вноската е 66,40лв., при ГПР-49,88лв., ГЛП-41,17лв., лихвен
процент на ден-0,11% и общо задължение 730,40лв., по закупен допълнителен пакет
660,55лв. и размер на вноската 60,05лв. Посочва се , че общия размер на дълга е
1390,96лв., общ размер на вноската 126,45лв.Твърди се, че тъй като ищецът е
небанкова институция, не е задължително предсрочната изискуемост да се обявява, а настъпва автоматично, при
просрочие на една месечна вноска с тридесет дни.Твърди се, че е заплатена сума 20лв.
Твърди се, че неразделна част от Договора са ОУ, които са подписани от
ответника. Твърди се, че е не е открит длъжника и е разпоредено да се предяви
иска по чл.422 от ГПК.Претендират се и разноски.
Ответницата, р. пр., не е взела
становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№4307/2018г. по описа на ПлРС е, че от страна на
дружеството е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №2664/11.06.2018г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата 1390,95лв. –
главница; 10лв. такси, 8лв. лихва за забава за периода 08.09.2017г.-07.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от №**********/28.07.2017г.
Длъжникът не е бил открит при изпълнение
процедурата по чл.47 от ГПК и е разпоредено на кредитора да предяви иск за
вземането си.
С оглед на спорните въпроси за дължимост на
претендираните суми, съдът приема следното:
От приложените доказателства и от изявленията на страните, не е спорно, че
сключен между страните договор за потребителски к.П.к. по кредита е 600лв., а договора е за срок от
11месеца. Посочва се, че размер на вноската е 66,40лв., при ГПР-49,88лв.,
ГЛП-41,17лв., лихвен процент на ден-0,11% и общо задължение 730,40лв., по
закупен допълнителен пакет 660,55лв. и размер на вноската 60,05лв. Посочва се ,
че общия размер на дълга е 1390,96лв., общ размер на вноската 126,45лв.Тъй като
ищецът е небанкова институция, то не важи т.18 на ТЗ№4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, а същата настъпва
автоматично, съгласно чл.12.3 от ОУ, които са неразделна част от договора и подписани
от ответника.
Не е оспорена автентичността на договора, поради което съдът приема, че е
сключен валиден договор между страните.
Твърди се, че не е заплатена дължима
сума главница, което е твърдение за отрицателен факт, като в тежест на ответника
е било да установи плащане на същата, но доказателства в тази насока не са
представени, поради което съдът приема, че следва да се уважи иска за
главницата по основния договор.
Във връзка с възможността на съда служебно да се произнася по нищожност на
клаузи, се приема че възнаграждението по споразумението за допълнителни услуги
е нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК.Удължаване на просрочено
задължение или други уговорки, не представят допълнителна услуга.Това са
такива, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните.Такива
са издаване на удостоверения, различни референции и т.н. Така уговорени , съдът
приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за
действия,свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна
лихва, поради което, не се дължи сумата в размер на 660,55лв. Още повече, че
същата се явява близка до размер на кредита и поставя в неравноправно
положение потребителя.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в
заповедното производство са 40,53лв.,
съобразно предявена и уважена претенция.
Следва да
се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, предвид изхода на делото, в размер 67,12лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника М.Ц.А., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, следните суми: главница в размер общо 730,40лв.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 08.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед №2664/11.06.2018г.
по ч. гр.д.№4307/2018г. на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до размер на
сумата 1390,95лв./ за сумата 660,55лв. възнаграждение за допълнителни услуги/,
като НЕСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК М.Ц.А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
общо 67,12лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Ц.А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата 40,53лв.- разноски по ч.гр.д.№4307/2018г. по
описа на ПлРС
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :