№ 294
гр. Благоевград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200354 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ..., представлявано от управителя си ... против Наказателно
постановление (НП) № 42-0009339 от 09.01.2024 година на ИД Началник
отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ - София, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12
от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на дружеството-жалбоподател за
административно нарушение по чл.57 ал.4 изр.2 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС, на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните
превози е наложена „имуществена санкция” в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се твърди, че АУАН и НП са издадени при
нарушаване на материално правните и процесуални норми. Сочат се, че в
издаденото наказателно постановление липсват описан всички белези на
административното нарушение, както и не се сочи датата и мястото на
извършване на нарушението. Иска се, съдът да постанови съдебен акт, с който
да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява законния
1
представител – управителя ..., който подържа жалбата по изложените в нея
съображения, не ангажира процесуален представител, не ангажира
допълнителни доказателства в подкрепа на тезата си и изразява становище по
същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, тъй като той е единственият водач на МПС в дружеството и
необясним как той, сам на себе си би извършвал инструктаж на водачите
преди път.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален
представител по делото, но в писмено становище застъпва тезата, че жалбата е
неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди. Прави се и възражение за прекомерност на размера на
претендирания по делото от жалбоподателя адвокатски хонорар, в случай че
същия надвишава размера на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура-Благоевград надлежно призовани не ангажират
становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срока за обжалване на процесното наказателно
постановление и от страна, имаща право на жалба. Разгледана по същество,
същата е основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и безпротиворечив начин от фактическа страна, че на
05.12.2023г., около 11.30 часа, в гр.Благоевград, на бул.“Св. Димитър
Солунски“ № 77А в сградата на ОО „Автомобилна администрация“ –
Благоевград е извършена комплексна проверка на „...“ ЕООД, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от управителя си ..., в
качеството му на превозвач, притежаващо Лиценз на ЕО № 3802 от
08.04.2015г. за извършване на международни превози, с 1 брой издадено копие
от лиценза. Проверката е възложена с нарочна Заповед № РД-12-3951 от
05.12.2023г. на ИД Директора на РД „Автомобилна администрация“ – София
2
(лист 11 от делото) и осъществена на 05.12.2023г. от свидетелите П. А. Д. и К.
Б. Р., двамата служители на РД “Автомобилна администрация“ – София за
проверяван периода от 01.12.2022г. до 01.12.2023г., като са проверени
изискани и представени от дружеството писмени документи и са направени
справки в информационната система на ИА „АА“ – София. Проверката е
започнала с изпращане до дружеството-превозвач на Известие с рег. № 80-00-
56-384 от 02.11.2023г. (лист 6-7 от делото). Установено е при проверката, че
превозвачът „...“ ЕООД, с ЕИК ... е осъществил международни превози на
товари за период от 01.12.2022г. до 01.12.2023г., в това число и на 18.07.2023г.
от Република Гърция до Република България видно от CMR (ЧМР) от
18.07.2023г., като не е изпълнил задължението си да изготви книга на
инструктаж по спазване на изискванията на Регламент № 561/2006г и №
165/2014г., в която да удостовери с подпис извършения инструктаж.
Проверяващите служители приели, че процесното дружество е осъществило
нарушение, като не е изпълнило задължението си да изготви книга за
инструктаж по спазване на изискванията на Регламент № 561/2006г и №
165/2014г., в която да удостовери с подпис извършения инструктаж, поради
което на 05.12.2023г. актосъставителят П. А. Д. – инспектор при РД „АА“ –
София, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението и
съставяне на акта К. Б. Р. и управителя на дружеството-жалбоподател ...,
съставил на превозвачът „...“ ЕООД, с ЕИК ..., Акт за установяване на
административно нарушение № 338153 от 05.12.2023г. (лист 4 от делото). В
акта е посочено, че установеното нарушение е квалифицирано, като
административно нарушение по чл.57 ал.4 изр.2 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС и същият е връчен срещу подпис и с разписка на
управителя на дружеството-превозвач. При връчването на акта не са отразени
възражения от управителя на дружеството. Писмени възражения в
законоустановения срок не са постъпили. Въз основа на този акт, на
09.01.2024г. ИД Началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ - София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, издал
обжалваното Наказателно постановление № 42-0009339 от 09.01.2024 година
(лист 20 от делото), с което за административно нарушение по чл.57 ал.4 изр.2
от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози наложил на „...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и
3
адрес на управление ..., представлявано от управителя си ..., „имуществена
санкция” в размер на 200.00 (двеста) лева. НП е връчено лично и срещу
подпис на управителя на дружеството-жалбоподател на 16.02.2024г., като в
законоустановения срок, на 24.02.2024г. е подадена разглежданата в
настоящото производство жалба, заведена с вх. № 52-00-56-533/2/ от
27.02.2024г. по описа на РД „Автомобилна администрация“ – София (лист 3 от
делото).
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите - актосъставителя П. А. Д. и свидетеля
по установяване на нарушението и съставяне на акта К. Б. Р., които са
категорични, че на посочената в акта дата, час и място при извършената
комплексна проверка на дружеството-жалбоподател установили въпросното
нарушение, относно липсата за книга за провеждани инструктажи по
регламенти 561 и 165, в които да се удостовери извършването на инструктаж
на водачите. Нарушението установили, тъй ката такава книга не била
представена от управителя на дружеството. За това нарушени бил съставен акт
за установяване на административно нарушение и започнато
административнонаказателно производство срещу дружеството-
жалбоподател. Свидетелите потвърждават също, че при извършване на
проверката присъствал и управителя на дружеството-жалбоподател.
От представеното Известие рег. № 80-00-56-384 от 02.11.2023г. до
превозвача „...“ ЕООД, с ЕИК ... е видно, че същото е връчено на дружеството-
жалбоподател чрез управителя на дружеството ... на 10.11.2023г. в 14 часа,
като е посочен дата и час на проверката – 05.12.2023г. и е указано в седем
дневен срок от получаване на известието да се яви представител на
дружеството и да представи по т.3.5. Книга за инструктаж на водачите по
спазване изискванията на Регламент № 561/2006г и № 165/2014г. е други.
От представения Констативен протокол за извършена комплексната
проверка от 05.12.2023г. (лист 12-14 от делото) се установява, че свидетелите
П. А. Д. и К. Б. Р., двамата служители на РД „АА“ – София извършили
проверка на дружеството-жалбоподател на 05.12.2023г., която обхващала
период от 01.12.2022г. до 01.12.2023г. и въз основа на предоставените им
документи и справки от информационната система на ИА „АА“ – София
установили процесното нарушение, че превозвачът в хода на проверката не
4
представя Книга за инструктажи те по отношение спазването на изискванията
на Регламент № 561/2006г и № 165/2014г. Представените от проверяваното
дружество документи и направените при проверката изводи се вписали в
протокола, както и това, че при проверката е съставен процесния АУАН. В
протокола е отразено, че в проверявания период в дружеството е имало един
водач и това е управителя на дружеството ....
По делото е представена Декларация от управителя на дружеството от
05.12.2023г. (лист 15 гръб), че „...“ ЕООД, с ЕИК ... към момента на проверката
и проверявания период има вписан в списъка на ППС един брой товарен
автомобил МАН Р185 с рег. № ..., който е технически изправен.
Видно от представеното ЧМР от 18.07.2023г. е, че „...“ ЕООД, с ЕИК ... с
ППС с рег. № ..., на същата дата е извърши международен превоз на товари от
Република Гърция до Република България.
Приложени и приети като доказателства по делото са и Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС (лист 24-25 от делото) и Заповед № 363 от
29.09.2023г. на ИА „АА“ (лист 26 от делото), удостоверяващи материалната
компетентност на издателя на наказателното постановление.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от П. А. Д. –
Инспектор в ИА „АА“ (лист 21-23 от делото), удостоверяваща процесуалната
компетентност на актосъставителя.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател за административно нарушение по чл.57 ал.4 изр.2 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002г. на МТС, като е наложено административна санкция по
чл.105 ал.1 от ЗАвП, като в случая са допуснати съществени нарушения на
закона, а отделно от това и нарушението е останало и недоказано.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган
/видно от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС и Заповед № 363 от
29.09.2023г. на ИА „АА“/. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. Производството по
5
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран
процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН,
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно
чл.52 ал.1 от същия закон, наказващият орган е длъжен да се произнесе по
преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено
от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с
дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига
обвинение“ за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето
възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и
именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на
нарушителя. В този смисъл в конкретния случай в АУАН липсва посочване на
точна дата и място, на която е извършено твърдяното нарушение. Посочено е
само АУАН и НП не били съобразени с императивните изисквания, съответно
на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, по следните съображения: в акта и в НП
е посочена само датата на констатациите – „на 105.12.2023г. са извършили
комплексна проверка на дружеството в сградата на Областен отдел
„Автомобилна администрация“- град Благоевград ...“, не е посочена датата на
нарушението при положение, че се касае за отрицателен факт - бездействие,
което само по себе си е съществен порок на акта и НП, и е императивно
изискуемо съгласно посочените разпоредби на ЗАНН. Времето на извършване
на административното нарушение е определящо и за приложимия материален
и процесуален закон, съгласно чл.3 от ЗАНН. Това води до извода, че с
непосочването на дата на извършване на вмененото нарушение е допуснато
съществено нарушение на процедурните правила, което самостоятелно налага
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Отделно от това, вменената за нарушена разпоредба на чл.57 ал.4 изр.2
от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, предвижда задължение за
търговските дружества, които извършват международен превоз на пътници и
6
товари, притежават лиценз на Общността и заверени копия на лиценза,
издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, да инструктират
водачите да спазват Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и
на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламент (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ, L 102 от 11 април 2006
г.), Регламент (ЕИО) 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт (ОВ, L 370 от 31 декември 1985 г.) или съответно на
AETR, като провеждането на инструктажа следва да се удостовери от водача с
подпис в книгата за инструктаж. Съгласно чл.104 ал.5 от Закона за
автомобилните превози на превозвач, който не е осигурил на водача
необходимата информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент
(ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага имуществена санкция 2000 лева.
Доколкото за административнонаказващият орган липсата на провеждане на
инструктаж се явява отрицателен факт, е предвидено в чл.57 ал.4 изр.2 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС за международен превоз на пътници и
товари изискване за удостоверяването на проведения инструктаж от водачите
с подпис в книга за инструктаж с цел фактът на провеждането на инструктажа
да бъде доказан в хода на административнонаказателното производство. За
посочената в същата разпоредба книга за инструктаж няма предвиден
нормативно установен образец за необходимо съдържание или изискване за
начина на воденето на инструктажа. Видно от разпоредбата
административнонаказващия орган не е оборил и възражението в жалбата, че
дружеството не попада въобще в обхвата на същата, още повече, че от
констативните протоколи по делото се установява, че единственият водач в
проверяваното дружество е неговият управител, който следва сам да извършва
инструктаж на самия себе си. Съдът намира, при положение, че
доказателствената тежест да обори това възражение в жалбата е на
административнонаказващия орган, че същият действително не го е сторил и
следователно следва да се приеме, че видно от разпоредбата това възражение
е основателно и само по себе си е достатъчно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
7
На следващо място, съдът намира, че погрешно е определена и
санкционната разпоредба, тъй като при така описаното нарушение,
наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.105 ал.1 от
Закона за автомобилните превози, съгласно която норма, за нарушения на
Закона за автомобилните превози и на подзаконовите нормативни актове,
издадено въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция 200 лева. Съгласно чл.104 ал.5 от Закона за
автомобилните превози на превозвач, който не е осигурил на водача
необходимата информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент
(ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага имуществена санкция 2000 лева, т.е.,
пределно ясно е, че на юридически лица е наложена имуществена санкция за
това, че „не е организирал провеждането на инструктаж на водачите,
назначени в дружеството, относно спазване изискванията на Регламент (ЕО)
№ 561 от 2006 г. и Регламент № 165 от 2014 г., който инструктаж се
удостоверява с подпис от всеки водач в книгата за инструктаж.“, подлежащо
на санкциониране на основание чл.104 ал.5 от Закона за автомобилните
превози, а не по посочената чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Следва да се отбележи, че провеждането на инструктажа цели на водачите да
се предостави необходимата информация за изискванията на Регламент (ЕО)
№ 561 от 2006 г., тъй като съгласно чл.104 ал.5 от Закона за автомобилните
превози именно неосигурявянето на необходимата информация съгласно
Регламент (ЕО) № 561 от 2006 г. на водача от страна на превозвача се
санкционира с предвидената в закона имуществена санкция. Това съществено
нарушение също е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, което като правна последица води до
неговата отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3
т.1 и 2 от ЗАНН във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 42-0009339 от 09.01.2024 година на ИД Началник отдел „Контрол“ в РД
„Автомобилна администрация“ - София, определен от министъра на МТИТС
за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2
от ЗАНН, с което на „...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
..., представлявано от управителя си ..., за административно нарушение по
чл.57 ал.4 изр.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, на основание чл.105
ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция” в
размер на 200.00 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9