Решение по дело №1101/2021 на Административен съд - Варна

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………

 

 

гр. Варна, 29.11.2021 г.

 

 

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря  Пенка Михайлова като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1101/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

С определение № 10275/11.10.2021 г. по адм. дело № 9925/2021 г. на ВАС е отменено Определение № 1874/26.07.2021 г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 1101/2021 г., в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата на Г.М.П. срещу писмо изх. № 19-01-126/01.04.2021 г. издадено от главния секретар на Националната здравноосигурителна каса и производството по делото е прекратено в тази му част и в ЧАСТТА, в която Г.М.П. е осъдена да заплати на Националната здравноосигурителна каса разноски в размер на 100 (сто) лева и е върнато делото на Адм. съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Оставено е в сила Определение № 1874/26.07.2021 г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 1101/2021 г. в останалата му част, с която е оставена без разглеждане жалбата на Г.М.П. срещу мълчалив отказ на управителя на НЗОК да се произнесе по Заявление вх. № 19-01-126/30.03.2021 г. относно назначаване на длъжност контрольор в РЗОК - Варна.

Производството е образувано по жалба от Г.М.П. ЕГН ********** срещу Писмо изх. № 19-01-126/01.04.2021 г. издадено от главен секретар на НЗОК.

Жалбоподателката сочи, че е подала заявление по пощата на 26.03.3021 г. за назначаване на длъжност „контрольор“ в РЗОК – Варна по реда на §36 от ПЗР към ЗИД на ЗДСл. Получила е писмо от 01.04.2021 г., с което документите й са върнати, което счита за изричен отказ за назначаване, поради което го оспорва. Намира същия за незаконосъобразен или нищожен, като е изложила съображения за обосноваване на становището си. Отправено е искане за обявяване нищожността на оспореното писмо и изпращането му на компетентния орган с указание да спре административното производство до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 16759/2020 г. на СРС. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Уточнява, че относно уволнението все още спорът не е решен с окончателен съдебен акт.

Ответник – Главен секретар на НЗОК в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва жалбата, поради следните съображения: съгласно § 3 от ПЗР на ПМС 81 от 09.03.2021 г. правоотношенията с лицата, които към момента на влизането в сила на постановлението заемат длъжността „контрольор“ в РЗОК се уреждат съгласно § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл. От събраните по делото доказателства се установява, че към 12.03.2021 г., жалбоподателката не заема длъжност в структурата на НЗОК, респективно в поделението ѝ в РЗОК – Варна. С оглед изложените мотиви, моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъдат присъдени разноски на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Административен съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 3573/20.05.2021 г. по адм. д. № 4174/2021 г. на АССГ е прекратено производството по делото и изпратено на Адм. съд – Варна по подсъдност.

Подадено е Заявление вх. № 19-01-126/30.03.3021 г. /л.72 от адм. д. № 4174/2021 г. на АССГ/, изпратено по пощата на 26.03.2021 г. от Г.М.П. за назначаване на длъжност  контрольор в РЗОК – Варна, която длъжност е определена за заемане от държавен служител. Към заявлението са приложени документи описани в девет точки. 

Във връзка с подаденото заявление с Писмо изх. № 19-01-126/01.04.2021 г. издадено от главен секретар на НЗОК /л. 75 от адм. д. № 4174/2021 г. на АССГ/ е уведомена Г.М.П., че на основание ПМС № 81/09.03.2021 г. е направено изменение в Класификатора на длъжностите в администрацията, като длъжността „контрольор в РЗОК“ е определена за заемане по служебно правоотношение. На основание §3 от ПРЗ на ПМС № 81/09.03.2021 г. вр. §36 от ПЗР на ЗИД ЗДСл, посочената разпоредба важи единствено за служителите, които към 12.03.2021 г. заемат длъжността „контрольор в РЗОК“ по трудово правоотношение. След 12.03.2021 г. заемането на свободна щатна длъжност  „контрольор в РЗОК“ по служебно правоотношение се извършва по реда на ЗДСл. Върнати са на Г.М.П. приложените документи към Заявление вх. № 19-01-126/30.03.2021 г.

Със Заповед № РД-09-195/11.03.2020 г. на директор на РЗОК - Варна на Г.М.П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неизпълнение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3, т.7 и т.10 от КТ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратен трудовия договор на Г.М.П. на длъжност „контрольор в РЗОК – Варна“, която длъжност е изпълнявала съгласно Заповед № РД-09-151/05.02.2020 г. на директора на РЗОК – Варна. Заповед № РД-09-195/11.03.2020 г. на директор на РЗОК е връчена на Г.М.П. на 11.03.2020 г. /л.25-28 от адм. д. № 1101/2021 г. на Адм. съд – Варна/, оспорена е и с Решение №20151218/05.07.2021 г. по гр. д. № 16759/2020 г. на СРС е отменена, за което не са налице доказателства да е влязло в сила към момента /л.48-57 от адм. д. № 1101/2021 на Адм. съд – Варна/.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореното писмо е съобщено на Г.М.П. на 02.04.2021 г. В същото не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срокът за обжалване се е удължил на два месеца – чл.140, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена на 15.04.2021 г. в изискуемия срок. По същество с обжалваното писмо се отказва преназначаване, поради което е налице годен за оспорване административен акт и за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно § 3 от ПЗР на Постановление № 81 на МС от 9.03.2021 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет /Oбн., ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., в сила от 12.03.2021 г./ -  Правоотношенията с лицата, които към момента на влизането в сила на постановлението заемат длъжността "Контрольор в районна здравноосигурителна каса", се уреждат съгласно § 36 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.

На основание § 36, ал.1 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител -  Когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт.

Посочената нормативна уредба установява, че е относима само за служители, които към 12.03.2021 г. заемат длъжността "Контрольор в районна здравноосигурителна каса".

Заповед № РД-09-195/11.03.2020 г. на директор на РЗОК е връчена на Г.М.П. на 11.03.2020 г., поради което от 11.03.2020 г. дисциплинарното наказание „уволнение“  се смята за наложено съгласно чл.195, ал.3 от КТ. Жалбоподателката към 12.03.2021 г. не е заемала длъжността "Контрольор в районна здравноосигурителна каса". Въпреки това тя е подала Заявление вх. № 19-01-126/30.03.3021 г. за назначаване на длъжност  контрольор в РЗОК – Варна, която длъжност е определена за заемане от държавен служител съгласно § 3 от ПЗР на Постановление № 81 на МС от 9.03.2021 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, вр. § 36, ал.1 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.

Следвало е това заявление да се разгледа от органа по назначаването. На основание чл.19, ал.7, т.11а, от ЗЗО – Управителят на НЗОК упражнява функциите на: б. „а“ -  орган по назначаването по отношение на държавните служители и б. “б“ - работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на НЗОК. Длъжността „контрольор в РЗОК“ е била определена за заемане от държавен служител, поради което орган по назначаването е управителя на НЗОК.

Със Заповед № РД-09-326/18.03.2020 г. на управителя на НЗОК на основание чл. 19, ал.7, т.2 и т.11а, б. “б“ от ЗЗО вр. чл. 107а, ал.7 от КТ е възложено на директорите на РЗОК да сключват, изменят и прекратяват трудовите договори със служителите, работещи по трудово правоотношение в РЗОК, и да осъществяват всички права и задължения на работниците по отношение на тези служители, произтичащи от КТ и други законови и подзаконови нормативни актове. Както беше отбелязано в процесния случай се касае за правоотношение с държавен служител, а не със служител по трудово правоотношение, поради което относно жалбоподателката, орган по назначаването е бил управителя на НЗОК. Не са представени доказателства за делегирани правомощия на основание чл.107а, ал.7 от КТ   от управителя на НЗОК на директора на РЗОК – Варна за правомощия по чл.19, ал.7, т.11а, б. “а“ от ЗЗО – назначаване на  държавните служители, поради което съдът не споделя становището на ответника  /л. 23 от делото/, че директора на РЗОК – Варна е орган по назначаването.

По заявлението на жалбоподателката за назначаване на длъжност „контрольор в РЗОК“ се е произнесъл главен секретар на НЗОК. От съда е указано на ответника с Определение № 1427/09.06.2021 г. да представи доказателства за компетентността на главен секретар на НЗОК да издаде писмо с изх. № 19-01-126/01.04.2021 г. Ответникът е представил Заповед № РД-09-561/01.06.2020 г. издадена от управителя на НЗОК, с която на основание чл.19, ал.7, т.2 от ЗЗО, чл.17, ал.1, т.5 от Правилник за устройството и дейността на НЗОК, вр. чл. 8, ал.2 от ЗА, вр. чл. 6, ал.2 от ЗДСл е наредено на Е. В. – главен секретар на НЗОК да изпълнява определени дейности, но сред тях не е назначаване на държавни служители /л.61 – 62/. Съгласно чл. 107а, ал.7 от КТ  - На ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт, могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или поделенията. От посочената норма следва, че правомощията по назначаване  на държавни служители могат да се делегират само на директорите на РЗОК, но не и на главния секретар. От изложеното следва, че главен секретар на НЗОК е нямал компетентност да разгледа Заявление 19-01-126/30.03.2021 г. от Г.М.П., поради което оспореното писмо изх. № 19-01-126/01.04.2021 г. е издадено при липса на компетентност.

При отсъствието на легална дефиниция за нищожен административен акт са били разработени практически критерии, които характеризират като нищожни онези актове на администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на формата, съдържанието или компетентността на техния издател и засягащи ги в такава степен, че те нямат правна сила.

С оглед изложеното оспореното писмо е издадено в нарушение на чл.146, т.1 от АПК, при липса на компетентност на административния орган да издаде оспорения административен акт, което налага обявяване на нищожността на административния акт.

Предвид установената нищожност съдът не следва да проверява основанията за законосъобразност на административния акт по чл. 146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК.

На основание чл.173, ал.2 от АПК, съдът следва да изпрати  преписката на компетентния административен орган – управителя на НЗОК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Относно подаденото заявление управителя на НЗОК следва да извърши проверка влязло ли е в сила Решение № 20151218/05.07.2021 г. по гр. д. № 16759/2020 г. по описа на СРС, с което е отменена заповедта за уволнение на жалбоподателката. В случай, че е налице отменена заповед за уволнение по арг. на чл.346 от КТ и чл.142, ал.2 от АПК следва да се прецени основателността на заявлението на назначаване на длъжност „Контрольор“. При условие, че процесния административен акт не беше нищожен, съдът щеше да извърши проверка на всички релевантни факти, относно заявлението на жалбоподателката за назначаване на длъжност „контрольор“ в РЗОК – Варна, включително и новонастъпилите на основание чл.142, ал.2 от АПК. Ето защо след обявяване нищожността на административния акт, това задължение  следва да се изпълни от компетентния административен орган. В случай, че не е налице окончателен съдебен акт по спора за уволнението на жалбоподателката, следва административния орган да извърши преценка, налице ли е предпоставка за спиране на административното производство до приключване на съдебния спор по гр. д. № 16759/2020 г. по описа на СРС.

С оглед изхода на спора, по арг. на противното на чл. 143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Жалбоподателката е направила искане за присъждане на разноски по делото. Такива не са сторени, поради което не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК и  чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Писмо изх. № 19-01-126/01.04.2021 г. издадено от главен секретар на Национална здравноосигурителна каса.

ИЗПРАЩА  административната  преписката по Заявление вх. № 19-01-126/30.03.3021 г. от Г.М.П. на управителя на Национална здравноосигурителна каса за произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :