МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 220/2019г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД-ВИДИН
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Видинска
районна прокуратура е предявила обвинение против Е.Й.П.,
ЕГН: **********, роден на *** ***, българско гражданство, българин, със средно
образование, неженен, безработен, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***,
неосъждан,
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
На 10.07.2018г., в гр. Видин, ж.к.
„Гео Милев", бл. 11, пред вход „В", се заканил с убийство на И.С.Г. с
думите: "ще те убия и ще те вкарам в гроба", „аз няма да се спра,
докато не те убия и не те вкарам в гроба" и това заканване би могло да
възбуди у И.Г. основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Съдебното производство бе разгледано
по общият ред предвиден в НПК.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено с
обвинителния акт, като в пледоарията си по същество на делото иска налагане на
условно наказание „Лишаване от свобода“.
Пострадалото
лице – И.С.Г. е конституирано като граждански ищец
и частен обвинител по делото, като съдът е приел за съвместно разглеждане
предявения от същата граждански иск в размер на 5000лв. срещу подсъдимия
представляващи нанесени на пострадалата неимуществени вреди в резултат на
извършеното деяние, както и сумата от 350лв. представляващи нанесени на Г.
имуществени такива.
Повереника на
пострадалата моли съда да признае подсъдимия за виновен по обвинението, да му
наложи съответното наказание, като се поддържа и предявения граждански иск.
Подсъдимият Е.Й.П. заяви, че разбира
обвинението, но не пожела да даде обяснения по случая. но в последна си дуче не се заканвал с убийство на пострадалата Георгива, а освен
това не е заплашвал и близките й.
Защитника на подсъдимия- адв. И.И. *** пледира за оправдателна присъда, като твърди, че от
събраните по делото доказателства неможе да се изведе извод за съпричастност на
подсъдимия към процесното деяние.
Районният съд, преценявайки
събраните по делото доказателства – тези на досъдебното производство и в
съдебно заседание, констатира следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Е.Й.П., ЕГН: **********, е роден на *** ***, българско гражданство, българин, със
средно образование, неженен, безработен, с постоянен адрес:***, с настоящ
адрес:***, неосъждан.
Пострадалата И.С.Г. и подсъдимия Е.Й.П.
се познавали от много години, като поддържали близки отношения. През 2013 г.
св. И.Г. спряла да контактувам с подсъдимия, като до 2016 г., двамата не
подържали никакви отношения и не се виждали. В последствие подс.
П. успял да осъществи връзка чрез интернет с Г. и започнал да й пише. Г. не
откликвала по никакъв начин на поведението на подсъдимия , но последния
продължил да я преследва.
На 10.05.2018г. подс.
П. пресрещнал пострадалата Г., стиснал я силно за ръката, като по този начин
изкълчил палеца на дясната й ръка, за
което Г. потърсила съдействие от МВР и ЦСМП - Видин.
На 10.07.2018г., около 17.00 часа,
пострадалата И.С.Г. и свид. Й.Б.В. се прибирали към
жилището на последната, с нейния автомобил. Спирайки пред вход „В" на бл. 11 в ж.к. „Гео
Милев" в гр. Видин, двамата забелязали подс. Е.Й.П.,
който бил до входа на жилищния блок. Същият се приближил до пострадалата И.Г. и
я заплашил с думите: "Ще те убия и
ще те вкарам в гроба", „аз няма да се спра, докато не те убия и не те
вкарам в гроба". След като чул ясно отправените закани спрямо Г., свид. Й.В. казал на подсъдимия да
престане, но същия продължил да вика и да се заканва на И.Г.. В. забелязал, че И.Г.
се притеснила и уплашила от отправените към нея закани с убийство, като й казал
да се прибере в дома си.
Свид.Й.В. останал навън,
пред жилищния блок с подсъдимия, като в
един момент последният се отдръпнал на около метър от свид. В., след което от
мъжката си чантичка П. извадил сгъваем нож, разтворил го пред свид. В. и му
казал: „Те с този нож ще ги унищожа и двамата, без да ми мигне окото и не ме е
страх от нищо". След тези думи подс. П. си
тръгнал, а пострадалата И.Г. и свид Й.В. се прибрали
в блока.
Същата вечер, след като чула
отправените й заплахи от подсъдимия, пострадалата Г. изпитала силен страх да
остане сама, поради и което накарала свид. В. я закарал до работното й място. В
следващите дни Г. споделяла на свид. В. убеждението си, че се страхува от
подсъдимия и че същия щял да изпълни заканите си, тъй като го познавала добре.
След отправените й закани с убийство
от страна на подсъдимия, пострадалата Г. променила начина си на живот, същата
станала затворена в себе си и уплашена. Г. започнала да излиза през задния вход
на блока си, движила се по различни улици, спряла да ходи в обществени заведения,
за които знаела, че подс. П. посещавал. Г. спряла да
пуска детето си само да извежда кучето на разходка, като постоянно се
оглеждала, страхувайки се да не се появи подс. П..
На 23.07.2018г., около 22.00 часа, в
гр. Видин, на бул. „Панония", пред бл. 11, вх. „В", свидетелите И.Г.
и Й.В. видели обв. П. да срязва с нож задната дясна гума
на ползвания от свид. Г. автомобил - марка „Мазда Премаси" с per. № М 3920 ВХ.
След като подс. П. видял, че бил забелязан, същият избягал, а Г. ***
срещу подсъдимия.
По делото била изготвената
съдебнопсихиатрична експертиза, като видно от заключението на същата, отправените
закани за убийство от страна на подс. Е.П., биха могли
да възбудят у И.Г. основателен страх за осъществяването им. Според заключението
на експертизата, описаните реакции на страхови
изживявания, внезапното нахлуване на събитието, свързано с отправяне на заплахи,
могат да се тълкуват като преработка на травматично събитие, което е
провокирало съзнателен страх в личността на Г..
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се доказва от приложените по
делото писмени и гласни доказателства- свид. показания на пострадалата И.Г., на
свид. Й.Б.В., на свид. П.С.Ц.-
сестра на пострадалата, на свид. Симеон Георгиев Симеонов- баща на пострадалата,
от заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза, както и от останалите
писмени доказателства по делото приобщени
по реда на
чл.283 от НПК.
Съдебният състав счита, че показанията на тази
група от свидетели са от особено значение за изясняването на фактическите
положения по делото по един категоричен и безусловен начин, тъй като свид. В. е
бил пряк очевидец на отправените заплахи за убийство от страна на подсъдимия по
отношение на пострадалото лице, докато сестрата и бащата на Г. пък разясняват
пред съда обстоятелства, станали им достояние от страна на последната във вр. с извършеното инкриминирано деяние от страна на
подсъдимия. Нещо повече и двамата свидетели разясняват пред съда и излагат
фактически положения, относими и към други подобни противоправни прояви от
страна на подсъдимия към пострадалата Г., които били осъществени от подсъдимото
лице през непродължителен период от време.
От своя страна пострадалата Г.
поддържа пред съда, по един убедителен, категоричен и недвусмислен начин, че на
посочената в обвинителния акт дата, подсъдимия П. й се е заканил с убийство,
като е изрекъл по неин адрес следното “ "ще
те убия и ще те вкарам в гроба", „аз няма да се спра, докато не те убия и
не те вкарам в гроба“. Нещо повече , Георгива
разкрива още пред съда, че противоличностното
поведение от страна на подсъдимия спрямо нея не спира до отправените й закани
за убийство, а дори същия създал неистински неин профил в социалната мрежа „Фейсбук“, където публикувал неверни обстоятелства и факти,
свързани с личността на пострадала, които я злепоставили и станали достояние на
широк кръг от лица, включително и нейни познати и близки. Между впрочем,
твърдяното от пострадала в тази част се потвърждава и обясненията на подсъдимия
в последната му дума пред съда, където същият заявява, че във въпросния профил
създаден от него е написал „гнусни неща“
за Г..
Съдът кредитира изцяло показанията
на посочените свидетели, тъй като ги намери за безпротиворечиви,
логически-обосновани и взаимно-подкрепящи се и не на последно място относими
към предмета на доказване по делото.
От друга страна съдът не намира за
нужно да обсъжда показанията на свид. Маргаритка Савова- майка на подсъдимия и
на свид. Ростислав Магеров- пастор в църквата
„Адвентистите от седмия ден“, тъй като показанията на тези свидетели не
допринасят с нищо за установяването на фактите и обстоятелствата относими към
настоящия случай. В показанията на нито един от тези свидетели се съдържат
конкретни факти и обстоятелства, които да са обективирали личните им възприятия
относно случилото се на 10.07.2018г. пред жилището на свид. И.Г., като свид. Савова излага факти и обстоятелства относими към
предишните взаимоотношения на пострадалата с нейния син, без да внесе каквато и
да е конкретика относно отправените от страна на подсъдимия заплахи за
убийство, докато свид. Магеров разкрива пред съда, че
въз основа на посещенията на подсъдимия
в църквата „Адвентистите от седмия ден“ е имал възможността да възприеме
последния , като лице с добри характеристични данни.
Съдът
напълно се доверява на заключението на изготвената по делото и неоспорена от
страните съдебно-психиатрична експертиза, която намира за обективно,
всестранно, незаинтересовано и компетентно изготвена, с необходимите
професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото. Видно от заключението на експертизата,
описаните реакции на страхови изживявания, внезапното
нахлуване на събитието, свързано с отправяне на заплахи могат да се тълкуват
като преработка на травматично събитие, което е провокирало съзнателен страх в
личността на Г..
С оглед установените
до момента фактически положения по делото съдът възприема правния извод, че
под. П. от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав, предвиден в чл.144, ал. 3 от НК, за което му е повдигнато
съответното обвинение.
Изпълнителното деяние по чл.144
ал.3 от НК, се изразява в отправяне на устна, писмена или по друг
начин закана към друго
лице, че срещу него или негови близки ще бъде извършено определено престъпно
посегателство – и по конкретно убийство.Тъй като се касае до засягане свободата
на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно към него/както между впрочем
е и в конкретния случай/, за да може да стигне до неговото съзнание, като
от субективна страна деецът трябва да иска или най малкото да допуска това.
Релевантно за съставомерността на деянието е не дали заплашеното лице се е
обезпокоило за собствената си или на близките си безопасност, а дали заканата обективно може да
възбуди основателен страх за осъществяването и.
Предвид
изложеното, подсъдимият П., е осъществил с поведението си
от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК,
Извършвайки описаните в настоящите мотиви действия, а именно
отправянето на думите "ще те убия и
ще те вкарам в гроба", „аз няма да се спра, докато не те убия и не те
вкарам в гроба", подсъдимият П. е изпълнил от фактическа страна състава на
горепосоченото деяние.
От обективна страна посоченото
престъпление по чл.144 ал.3 НК
представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното
протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на
пострадалия.
В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот. Освен
това така отправената закана следва, както се посочи и по-горе - да създава
възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението. Последното означава, че съществува реална възможност деецът да
осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или
психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова
решение. При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по
който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. На следващо място
деянието е довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в
случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да я лиши от живот,
достигне до съзнанието на пострадалата- в случай свид. Г..
Освен това, от субективна страна, следва да е налице
съзнание на дееца, че отправя към пострадалата заплаха с престъплението
убийство, както и това, че тя се възприема от пострадалата и у нея може да
възникне основателен страх от осъществяването й.
Според настоящия състав в конкретния казус всички горепосочени
изискуеми признаци на съставомерно деяние по чл.144
ал.3 от НК са налице.
Безспорно се установиха репликите на подсъдимия към
пострадалата Г., факта, че същата ги е
възприела лично. Така фактът, че са изречени от подсъдимия във видимо трезво и
адекватно състояние, посред бял ден и без да е имало каквато и да е видима
причина за тях, придружени и с опити за физическо насилие, мотивират настоящия
състав да приеме, че същите са били напълно в състояние да възбудят основателен
страх от осъществяването им у пострадалата.
От
субективна страна престъплението
е било извършено от подсъдимия П., с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Последното се установява категорично от показанията преди всичко на
свидетеля В. – очевидец на случилото се. Посредством последните категорично се
установи, че деецът напълно е съзнавал факта на отправените от него закани с
убийство спрямо пострадалата, възприемането на последните и реакциите на
пострадалата. Но това негово съзнание не само, че не е оказало възпиращо
въздействие върху дееца, а напротив – той съзнателно се е заканил с убийство на
пострадалото лице.
С оглед
на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на
престъплението, извършено от подсъдимия П., като такова по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца,
на същия следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
при условията на чл.54 от НК.Според настоящия състав именно с това наказание
биха се постигнали горепосочените цели, визирани в Наказателния кодекс.
За деянието по чл.144,
ал.3 от НК законодателят е предвидил наказание до шест
години „Лишаване от свобода“.
С оглед на
изложеното, според настоящият съдебен състав най-справедливо е на
подсъдимият П. да бъде наложено наказание в размер, предвиден в закона за
извършеното престъпление, а именно, ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия съдът отложи на основание чл. 66, ал.1 от НК за
срок от три години.
Наказанието е
установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице
извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси
на лицето, като освен това показва отрицателната оценка на
държавата и обществото относно това лице и неговото деяние, има за
цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове
на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно.
В този смисъл и наказанието според българския законодател не е обикновено
възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл.36 НК. Тези цели в
настоящия случай с оглед личностните качества на дееца и всички други
обстоятелства по делото, изложени по-горе, според настоящата инстанция могат да
бъдат постигнати с наложеното на подс. П. наказание,
тъй като така определеното наказание, макар и в предвидения размер ще му
въздейства предупредително и ще го възпира занапред от извършването на други
престъпления, а също така и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
На следващо място
съдебният състав намира, че така наложеното наказание ще подейства
предупредително и върху останалите членове на обществото, като същевременно
налагането на по-тежко наказание спрямо подсъдимия би се оказала една
прекомерна и несправедлива санкция спрямо дееца.
Съдът осъди подс. Е.Й.П. да заплати на гр.
ищец И.Г. сумата от 2000лв., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 10.07.2018г. до окончателното издължаване, представляваща нанесени
на пострадалата неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление,
като останалата част до пълния размер на предявеният
гр. иск в размер на 5000.00 лева съдът отхвърли, като необоснован и недоказан.
Безспорно, в резултат на извършеното престъпление пострадалата Г. е претърпяла
страх и уплаха от евентуалното изпълнение на отправените й от подсъдимия
заплахи, но в никой случай претърпените вреди могат да бъдат отнесени към
пълния размер на предявения гр. иск.
На следващо място съдът отхвърли като необоснован и
незаконосъобразен предявения
от И.С.Г. гр. иск срещу подс. П. за заплащане на сумата
в размер на 350лв., представляващи нанесени имуществени вреди на Г. изразяващи
се в двукратно срязване на задна дясна гума и задна лява гума на лек автомобил
„Мазда“, ведно със законната лихва, считано от
23.07.2018г. до окончателното издължаване, тъй като въпросното деяние, което по
своята същност представлява извършено престъпление по чл. 216 НК е неотносимо към настоящето обвинение, предмет на
разглеждане от настоящия съд, поради и което предявения гр. иск в тази му част
следва да бъде оставен без уважение.
С оглед уважения размер на гр. иск съдът ОСЪДИ подсъдимия П., със снета по делото самоличност да заплати в полза на Държавата по
сметка на РС - Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 80.00 лева.
На основание чл.
189, ал. 3 НПК Съдът осъди подс. Е.Й.П. да заплати
направените разноски, както следва: сумата от 164,22 лв. в полза на ОДМВР
Видин, представляващи направени разходи
за съдебно психиатрична експертиза, както и сумата от 50.00 лв. в полза на
бюджета по сметка на РС – Видин, сума разходвана за възнаграждение на вещо
лице.
Причина за извършване на деянието е ниското правно и обществено
съзнание на подсъдимия, както и незачитането от негова страна на
неприкосновеността на личността.
При изложените по-горе съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :