№ 891
гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220101493 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба с правно основание чл.1,ал.1, т.3 от
ЗУТОССР от ищеца ВЛ. СТ. Т., ЕГН-********** от с. Ветрен дол, ул.
********, общ.Септември, обл.Пазарджик, чрез процесуалният
представител адв. М., срещу ТП на НОИ – гр. Кюстендил, с адрес-
***********.
С исковата молба ищецът предявява в условията на кумулативност
два иска на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закон за установяване на трудов
и осигурителен стаж по съдебен ред за установяване на времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г„ съгласно действащите дотогава разпоредби за периода
от 16.01.1987 г. до 01.09.1987 г. за първия иск и за периода от 21.10.1988
г. до 21.03.1990 г. за втория иск. Твърди се, че през горепосочените от
ищеца периоди от 16.01.1987 г. до 01.09.1987 г. и 21.10.1988 г. до
21.03.1990 г. работил на длъжност „помощник гатерист“ в ДП „Никола
Парапулов“ гр. Разлог на пълен работен ден. Трудовото му
1
възнаграждение се изплащало на ръка в края на всеки месец. ДП „Никола
Парапулов" гр. Разлог е бил завод, занимаващ се с дървообработваща
дейност. Негов правоприемник бил ТКЗС гр. Разлог, който също прекрати
своята дейност през 2007 г. Като на основание чл. 5, ал. 10 от Кодекса за
социално осигуряване ТКЗС гр. Разлог е предал документите по чл. 5, ал.
7, т. 1 КСО на Териториално поделение на НОИ - гр. Кюстендил. И
поради това на основание чл. 3, ал. 2 от Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред ТП на НОИ - гр. Кюстендил се явява
единствено ответна страна по така предявените от ищеца искове. Сочи се,
че видно от Уведомително писмо с изх. № Ц5506-09-3941 от 13.10.2020 г.
и Уведомително писмо с изх. № Ц5506-09-3943 от 13.10.2020 г. на
Териториално поделение на НОИ - гр. Кюстендил му се съобщава, че в
отдел „Обединен осигурителен архив” с. Невестино към ТП - Кюстендил
е приета разплащателна документация на ТКСЗ гр. Разлог с
Приемопредавателен протокол № 36-01/05.04.2007 г., но липсват писмени
данни за претендирания от него стаж за периодите от м.01.1987 г. до
м.09.1987г. и от м.10.1988 г. до м.03.1990 г.
Предвид тези факти и обстоятелства за ищеца е налице правен
интерес да предяви искове за установяване на горепосочения от него
период за трудов стаж на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закон за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да уважи предявените от
ищеца, в условията на кумулативност искове за установяване на трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране на пълен работен ден на
длъжност „помощник гатерист“ в ДП „Никола Парапулов“ гр. Разлог за
периодите от 16.01.1987 г. до 01.09.1987 г. и 21.10.1988 г. до 21.03.1990 г.
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели, при
допускането на които в съдебното заседание ищецът ще представи
трудова книжка, с която да се удостовери, че са работили или
изпълнявали длъжност в ДП „Никола Парапулов“ гр. Разлог заедно с
ищеца в претендирания от него период. Сочат се доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
2
ответника, в който се сочи, че искът, предмет на съдебното производство,
е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 1. ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР). С оглед предвидения в ЗУТОССР специален ред за
установяване на трудов и осигурителен стаж, допустимостта и
основателността на исковата молба следва да се преценява съобразно
изискванията, посочени в ЗУТОССР. Сочи се, че по реда на ЗУТОССР
законодателят е предвидил специален ред за установяване на трудов и
осигурителен стаж на лицата, претендиращи полагането на такъв и на
които липсват всички необходими документи, за да докажат полагането
му. Счита се, че така предявеният иск е недопустим за разглеждане по
реда на ЗУТОССР, като са изложени съображения в тази насока.
Съгласно ЗУТОССР условие за допустимост на иска е наличието на
задължителното съдържание на исковата молба, посочено в разпоредбата
па чл. 4 от ЗУТОССР. Сочи се, че съгласно ЗУТОССР условие за
допустимост на иска се явява наличието на удостоверението по чл. 5 от
Закона. Сочи се, че по силата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от ЗУТОССР към
исковата молба следва да се приложи удостоверението по чл. 5 от
ЗУТОССР, като в хипотезата, когато не е приложено удостоверение или
не е представено в дадения допълнително 7-дневен срок, исковата молба
се връща на ищеца /арг. чл. 4. ал. 3 от ЗУТОССР/. По силата на чл. 5 от
ЗУ ГОССР трудов и осигурителен стаж може да се установява, ако пред
съда се представи удостоверение, издадено от работодателя / осигурителя,
при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго
юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
Съгласно ал. 2 на посочената норма, когато осигурителят е
прекратил дейността си. без да има правоприемник, или не е прекратил
дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от
КСО се представя удостоверение от съответното ТП на ПОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
3
Това изискване представлява абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска и обуславя наличието на правен интерес от иска /в
този смисъл е и становището на ОСГК, т. 4 от ТР № 59/01.06.1962г. по гр.
д. № 54/62г./.
Твърди се, че предвид обстоятелството, че ищецът не е депозирал
изискуемото удостоверение но чл. 5 от ЗУТОССР. явяващо се
задължителна предпоставка за допустимост на иска, искът е недопустим
и образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.
Алтернативно се оспорва като неоснователен и недоказан. В
представеното копие от трудова книжка на
ищеца се съдържат данни единствено за периода 16.01.1987 г. до
01.09.1987 г. - датата на започване и датата па освобождаване от работа
при осигурителя ДП „Никола Парапулов“, но задължителното оформяне и
заверка на стажа не е направена и оформена с необходимите реквизити -
липсва задължителният правоъгълен печат с посочване на общия стаж,
същият е написан на ръка непосредствено до подписите на директор и
главен счетоводител. Сочи се, че относно заверяването на стажа в
трудовите книжки за процесния период е приложима Наредбата за
трудовите книжки и трудовия стаж /НТКТС/, одобрена с ПМС № 72 от
30.12.1986 г., обн., ДВ бр. 10.02.1987 г.. Сочи се, че представеното с
исковата молба копие от трудова книжка на
ищеца не може да бъде допуснато като „начало на писмено
доказателство“, доколкото както е посочено по-горе не е оформено
според изискванията на закона и е невъзможно но безспорен начин да се
установи, че записването произхожда и е съставено от длъжностни лица
на осигурителя, без наличие на разплащателни ведомости и друга
трудовоправна документация за извършване на сравнение.
Сочи се, че в настоящия случай, освен нередовната трудова книжка, не
са представени други писмени доказателства, които да установяват
вероятността на трудовия/ осигурителен стаж и които да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа.
4
Оформен е петитум, с който се иска от съда да отхвърли исковата
молба.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
От представеното към исковата молба копие на трудовата книжка
на ищеца се установява, че последният е полагал труд при осигурителя
ДП „Никола Парапунов“ в периода 16.01.1987г. – 01.09.1987г.
От представените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че по отношение на ищеца Т. за периода м.01.1987г. –
м.09.1987г. липсват данни в отдел „Обедиден осигурителен архив“-с.
Невестино към ТП – Кюстендил, където е била приета разплащателната
документация на осигурителя ТКЗС –гр. Разлог.
В тази връзка, от ТП на НОИ- гр. Кюстендил е било издадено
Удостоверение изх.№Ц5506-09-3941#3 от 20.05.2021г. в уверение на това,
че в осигурителния архив НОИ липсват писмени данни за положен от
ВЛ. СТ. Т., ЕГН-********** трудов/осигурителен стаж за периодите от
м.01.1987г. до м.09.1987г. и от м.10.1988г. до м.03.1990г. при работодател
/осигурител ТКЗС –гр. Разлог /ДЗС „Никола Парапунов“- гр. Разлог.
Видно от приетите доказателства,стажът през горецитираният период
е бил положен при осигурителя ДП „Никола Парапунов“, който не е
предал разплащателна документация в Архивохранилище- с. Невестино.
В хода на производството по настоящото дело, в качеството си на
свидетел е бил разпитан Борис Илиев Страхилов /видно от представените
преписи от трудовата книжка на св.Страхилов, последният е работил при
същия работодател през процесния период по смисъла на чл.6,ал.4 от
ЗУТОССР. Съгласно показанията на св. Страхилов, последният е работил
като „сортировач на дъски“ в ДП „Никола Парапунов“- гр. Разлог в
периода от 1972г. до 2001г. Ищецът Т. също е работил в предприятието
5
като „помощник гатерист“ на пълен работен ден, на смени. /от 06.00 до
15.00 часа или 15.00 до 00.00 часа/. Съгласно показанията на св.
Страхилов, ищецът е работил в предприятието през периода от 1987г. до
1990г- вкл.,без прекъсване, като е получавал за труда си възнаграждение в
размер около 270.00лв., на ръка. След 2001г. предприятието
преустановило своята дейност.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна
страна приема следното :
Предмет на настоящото производство е установяването на трудов
стаж и на трудов стаж при пенсиониране, придобит преди 1999г.,
съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
В конкретният случай, ищецът Т. твърди ,че през горепосочените от
ищеца периоди от 16.01.1987 г. до 01.09.1987 г. и 21.10.1988 г. до
21.03.1990 г. работил на длъжност „помощник гатерист“ в ДП „Никола
Парапулов“ гр. Разлог на пълен работен ден. Трудовото му
възнаграждение се изплащало на ръка в края на всеки месец.
ДП „Никола Парапулов" гр. Разлог е бил завод, занимаващ се с
дървообработваща дейност.
В подкрепа на твърденията си, с предявяване на исковата молба,
ищецът Т. е представил копие от трудовата си книжка, в която се
съдържат данни за това, че ищецът е полагал труд при осигурителя ДП
„Никола Парапунов“ в периода 16.01.1987г. – 01.09.1987г.
Съгласно релевантната правна уредба, стаж по чл.1, ал.1 от закона
може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от
неговия правоприемник или друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
изгубени или унищожени.
По делото е представено Удостоверение изх.№Ц5506-09-3941#3 от
6
20.05.2021г. в уверение на това, че в осигурителния архив НОИ липсват
писмени данни за положен от ВЛ. СТ. Т., ЕГН-**********
трудов/осигурителен стаж за периодите от м.01.1987г. до м.09.1987г. и от
м.10.1988г. до м.03.1990г. при работодател /осигурител ТКЗС –гр. Разлог
/ДЗС „Никола Парапунов“- гр. Разлог. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2
от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник следва да се представи удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж, поради което съдът приема, че са
били изпълнени императивните изисквания на закона касателно
представянето на такова удостоверение. Според чл.5, ал.2 от ЗУТОССР,
когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално
поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за
претендирания стаж. Предвид, че горното е условие за допустимост на
иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение,
то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Предвид цитираното писмено доказателство, предявеният иск се
явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява и основателен
по следните съображения:
По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на
посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и
начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен
и доказан. Заеманата от него длъжност «помощник-гатерист »на пълно
работно време , се установяват от показанията на разпитания свидетел,
като липсват доказателства в обратна посока.
7
Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустимо
събирането на гласни доказателства, предвид липсата на доказателства, че
лицето не представя надлежно оформен документ, от който да е видно, че
е полагало труд при този работодател поради следното: Съгласно чл.6,
ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен
стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж
и са издадени от работодателя, при който е придобит стажа по време на
полагане на стажа. В чл.6, ал.2 от ЗУТОССР са изброени примерно
писмените доказателства. В т.1 на Тълкувателно решение № 59 от
01.06.1962г. на Върховния съд по гр.д. № 54/62 г. ОСГК, което не е
изгубило значението си към момента и при действието на ЗУТОССР, е
прието, че писмени доказателства могат да сочат на отделни моменти на
трудовото правоотношение, без да е необходимо да обхващат целия
период от време, което се претендира като трудов стаж. Преценката,
която следва да се прави на представените писмени доказателства, следва
да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от
това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или
не. Освен примерно изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива
могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на
полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от
трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се
претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай
според представените писмени доказателства следва да се направи
преценка дали последните установяват или не вероятността на
претендирания стаж. /Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
228/2015 г., IV г. о./.
Съгласно императивната разпоредба на чл.6 от ЗУТОССР,
свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се
допускат само при наличност на писмени доказателства, които
установяват верността на трудовия стаж и изхождат от работодателя /
осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на стажа.
8
Алинея 2 от нормата примерно изброява писмените доказателства, които
по смисъла на Закона представляват „начало на писмено доказателство“.
В настоящото производство такива писмени доказателства са трудовата
книжка на ВЛ. СТ. Т., ЕГН-********** , където е отбелязано, че ищецът
е полагал труд при осигурителя ДП „Никола Парапунов“ в периода
16.01.1987г. – 01.09.1987г. Макар и без поставена заверка на стажа и без
поставен печат с посочване на общия стаж, настоящият съдебен състав
приема ,че представеното копие от трудовата книжка установява
вероятност на трудовия/осигурителния стаж, предмет на иска. Предвид
изложеното, е налице „начало на писмено даказателство“ в конкретното
производство и предпоставка за допускане на свидетелски показания.
Съгласно чл. 347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност
на работника или служителя, поради което не би могло да се приеме че не
са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на наведените от ищеца
фактически твърдения. По делото липсва открито производство по
оспорване на този официален документ с оглед заявеното от ответника
оспорване на неговата неистинност и в хода на производството пред
районния съд не е установена такава неистинност.
В хода на производството в качеството си на свидетел е бил
разпитан Борис Илиев Страхилов /видно от представените преписи от
трудовата книжка на св.Страхилов, последният е работил при същия
работодател през процесния период по смисъла на чл.6,ал.4 от
ЗУТОССР/. Свидетелят притежава писмени доказателства относно това,
че е работил при същия работодател/осигурител през периода, през
коойто е положен претендирания стаж. Същия при разпита си в с.з.
разказва, че ищеца е бил „помощник - гатерист“ в ДП „Никола
Парапунов“- гр. Разлог на пълен работен ден, на смени /от 06.00 до 15.00
часа или 15.00 до 00.00 часа/. Съгласно показанията на св. Страхилов,
ищецът е работил в предприятието през периода от 1987г. до 1990г- вкл.,
като е получавал за труда си възнаграждение в размер около 270.00лв., на
ръка. След 2001г. предприятието преустановило своята дейност.
9
Съдът кредитира депозираните от св. Страхилов показания, същите
са обективни и пълни. В показанията си, свидетелят по категоричен
начин потвърждава факта на полагане на трудов стаж от ищеца през
процесните периоди на длъжността, сочена в молбата. Пред районния съд
са изслушани показанията на свидетел, за който са налице безспорни
писмени доказателства относно задължителната предпоставка по
ЗУТОССР. От приложената трудова книжка се установява, че свидетелят
е работил при същия работодател през периодите през който е положен
претендираният стаж на ищеца. Същият е без родство и дела т.е.
незаинтересован от изхода на спора, работил е при същия работодател
много преди ищеца. Поради това има непосредствени впечатления за
относимите обстоятелства и показанията му следва да се кредитират за
достоверни.
В обобщение на изложеното, съгласно императивната разпоредба
на чл.6 от Закона, свидетелски показания по исковете за установяване на
трудов стаж се допускат само при наличност на писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от
работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на
полагане на стажа. Алинея 2 от нормата примерно изброява писмените
доказателства, които по смисъла на Закона представляват „начало на
писмено доказателство”. В настоящото производство такова депозирано
доказателство е трудовата книжка на ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателства – свидетелските
показания на св.Страхилов, които категорично потвърждават факта на
полагане на труд и придобиване на стаж от ищеца през процесните
периоди на длъжностите и при условията, посочени и в трудовата му
книжка.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове
следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
По отношение на разноските: съгласно специалната норма на чл.9,
ал.2 от Закона, същите остават за сметка на ищеца, поради което съдебни
10
разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.1, ал.1, т.3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
/ЗУТОССР/, по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр.Кюстендил с адрес-
***********, че ВЛ. СТ. Т., ЕГН-********** от с. Ветрен дол, ул.
********, общ.Септември, обл.Пазарджик, е работил в ДП „Никола
Парапунов“-гр. Разлог в периода от 16.01.1987г. до 01.09.1987г. и в
периода от 21.10.1988г. до 21.03.1990г. вкл., на длъжност „помощник
гатерист“, при пълно работно време, което време се зачита за трудов и
осигурителен стаж и за трудов стаж при пенсиониране.
Препис от решението да се връчи на страните
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11