О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 934
гр. Габрово, 29.09.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 276 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по искане от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – София, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – Мъстан Юзеиров Абилов – главен юрисконсулт при ОД на ДФЗ – гр.
Търговище, за изменение на Определение № 539 от 14.06.2022 година по
горепосоченото дело, като жалбоподателят по делото в лицето на „*******“ ЕООД –
с. *******, община Трявна бъде осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /л.
255-256/.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК насрещната страна „*******“ ЕООД – с. *******,
община Трявна
не е депозирала отговор.
Съдът намира, че искането на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – София за изменение / в посока допълване/ на
Определение № 539 от 14.06.2022 година по адм. дело № 276/2020 година на Административен съд – Габрово относно разноските
е процесуално допустимо - подадено в законоустановения срок и от страна в
производството по посоченото дело, а разгледано по същество – основателно,
предвид следните съображения:
Производството по делото е образувано по жалба на „*******“
ЕООД – с. *******, община Трявна против мълчалив отказ на Държавен фонд
„Земеделие“ по заявление за финансиране с УРН 661760 от 20.06.2017 година в
частта му на мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични
ограничения“ от ПРСР 2014-2020.
Настоящият съдебен състав се е произнесъл с Определение № 401 от 14.05.2021 година /л. 228-229/, с
което е отменил дадения ход по същество на делото в съдебно заседание на
15.04.2021 година; оставил е без разглеждане жалбата на „*******“ ЕООД – с. *******,
община Трявна против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ по заявление за финансиране с УРН 661760 от 20.06.2017 година в
частта му на мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични
ограничения“ от ПРСР 2014-2020 с мотив, че липсва волеизявление за отказ,
липсват и данни, които да обосноват приложение на фикцията мълчалив отказ, тъй
като изрично е посочено предстоящо произнасяне, а не мълчаливо отказване на
подпомагане, т.е. налице
основанието по чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане
поради липса на предмет, и е прекратил производството по делото. Съдът не се
е произнесъл относно разноските поради липса на направено от ответната
страна в лицето на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София
искане за присъждане.
По подадена от „*******“ ЕООД – с. *******,
община Трявна частна жалба е постановено Определение № 9525 от 21.09.2021
година по адм. дело № 8890/2021 година на ВАС, V отделение, с което Определение
№ 401 от 14.05.2021 година на Административен съд – Габрово е отменено и делото
е върнато на Административен съд – Габрово за продължаване на
съдопроизводствените действия. В производството по разглеждане на частната
жалба пред ВАС е депозирано възражение от Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – Мъстан Юзеиров Абилов – главен юрисконсулт при ОД на
ДФЗ – гр. Търговище, в което се заявява претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение /л. 37-38 от адм. дело № 8890/2021 година на ВАС,
V отделение/. В мотивите на Определение № 9525 от 21.09.2021 година по адм.
дело № 8890/2021 година на ВАС, V отделение е посочено, че предвид изхода на
спора и на основание чл. 226 от АПК разноски не следва да бъдат определяни от
касационната инстанция.
С Определение № 902 от 27.09.2021 година настоящият съдебен
състав е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК производството по адм. дело № 276/2020 по описа на Административен съд –
Габрово до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дела С-160/21 „NIKOLOPIS AD ISTRUM 2010“ и С-217/21 „AGRO –
EKO 2013“ /л. 233/.
С Решение от 28.04.2022 година по съединени дела С-160/21 и
С-217/21 Съдът на Европейския съюз постановява, че чл. 75, параграф 1 от
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ №
165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на
Съвета, изменен с Регламент /ЕС/ 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета
от 13 декември 2017 година, трябва да се тълкува в смисъл, че ако
разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на
определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител,
това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за
подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил
уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха
обосновали пропускането на срока.
Предвид даденото от СЕС тълкуване настоящият съдебен състав
е приел, че липсва постановен мълчалив отказ от ответника, тъй като липсва
разписано за него задължение в национална или общностна правна норма да издаде
индивидуален административен акт по подаденото заявление за подпомагане в
определен срок, поради което оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т.
1 от АПК и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да
се прекрати, каквото е било и становището на състава и при първоначалното
разглеждане на оспорването. С Определение № 539 от 14.06.2022 година настоящият съдебен състав е възобновил
производството по настоящото дело, оставил е без разглеждане жалбата на „*******“
ЕООД – с. *******, община Трявна против мълчалив отказ на Държавен фонд
„Земеделие“ по заявление за финансиране с УРН 661760 от 20.06.2017 година в
частта му на мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични
ограничения“ от ПРСР 2014-2020 и е прекратил производството по делото /л.
250-251/.
Посоченото определение е връчено на ответната страна на 28.06.2022
година /л. 254/.
Видно от товарителница на л. 257 от делото, проследима и на интернет страницата на „МиБМ Експрес“ ООД /https://www.mbm-express.com//, искането за изменение в посока допълване на определението относно разноските е направено в срока за обжалване на определението, тъй като искането е изпратено чрез пощенски оператор на 04.07.2022 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В
производството пред ВАС по разглеждане на частната жалба на „*******“ ЕООД – с. *******, община Трявна против
Определение № 401 от 14.05.2021 година, постановено по настоящото дело,
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е депозирал възражение
чрез надлежно упълномощен процесуален представител – Мъстан Юзеиров Абилов –
главен юрисконсулт при ОД на ДФЗ – гр. Търговище.
В случая производството по настоящото дело е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК поради липсата на административен акт, годен да бъде обжалван по съдебен ред, като обстоятелството, че оспорващата страна е счела, че по подадено от нея заявление за финансиране е формиран мълчалив отказ, годен за оспорване по съдебен ред, не може и не следва да бъде тълкувано, че с поведението си ответната страна е дала повод за завеждане на делото.
По
изложените съображения съдът намира, че в полза на ответната страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение, без
явяване в съдебно заседание, в размер на 50 /петдесет/ лева, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение № 539
от 14.06.2022 година по адм. дело №
276/2020 година на Административен съд –
Габрово относно разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД – с. *******, община Трявна с ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – София сумата от 50 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: