Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ......................2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV
въззивен състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря В. Венева и прокурора Л. Димитрова, разгледа
докладваното от съдия ТАЛЕВА ВАНД дело №
1287 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С решение от 13.01.2021 г., постановено по НАХД №
19514/2019 г., СРС, НК, 96 състав, е признал обвиняемия К.В.К. за ВИНОВЕН в
това, че на 07.03.2019 г., около 00.00 часа, в гр. София, в
жилище, находящо се на бул. „Дондуков“ *****, е причинил лека телесна повреда
на К.Ж.Ж.-К., като ѝ нанесъл удар с крак в областта на лявото рамо,
стискал я за двете ръце в областта на китките и меките тъкани, като телесната
повреда се изразява в еднотипни, овални и кръгловати синкаво-морави
кръвонасядания с диаметър от 1 см. до 2 см, с набелязани по-светли отоци, по
задната повърхност на дясната мишница, в областта на десния лакът, по лакътния
ръб и по долната повърхност на цялата лява предмишница; сливащи се
мораво-синкави кръвонасядания, съчетани с отоци в областта на дясната китка и
прилежащата част от дясната длан, както и по гърба на дясната ръка; ограничени
и болезнени движения на китката (контузия) - контузии на първи и пети пръсти на
дясната ръка, изразени с кръвонасядания, отоци, ограничени и болезнени
движения; кръвонасядане и оток по гърба на лявата ръка, върху проекциите на
трета и четвърта дланни кости на площ 4/2.5 сантиметра, които в съвкупност са
причинили на К.Ж.Ж.-К. „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от , поради което и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК и чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК го e освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева.
С решението, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК,
обвиняемият К.В.К. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 117.60 лева
/сто и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 105 /сто и пет/ лева, представляващи направените в съдебното
производство разноски и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Срещу решението е постъпила жалба от адв. Г.С.С., защитник на обвиняемия К.,
с която се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на нов съдебен
акт, с който обвиняемият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.
В разпоредително заседание на 22.01.2021 г. въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на обвиняемия, свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено. Счита, че същото е съобразено изцяло с фактическата
обстановка, която е установена въз основа на правилен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото.
Обвиняемият К.В.К. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Явява се пред въззивния съд защитникът му - адв. Г.С., който поддържа
депозираната жалба, като в пледоарията си излага следните възражения:
На първо място твърди, че наличието на квалифициращия признак на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. 130, ал. 1 от НК, а именно
престъплението да е извършено в условията на домашно насилие, не е доказано,
тъй като според него в случая става дума за семейни скандали, в които и обвиняемият и
пострадалата са участвали активно, като не е доказано, че е бил налице системен
тормоз от страна на обвиняемия К. спрямо съпругата му К.Ж.-К..
Намира, че при извършения доказателствен анализ и установената въз основа
на него фактическа обстановка, първоинстанционният съд не е взел предвид
показанията на свидетелите К.В. и Е.З., в частност изложеното от тях, че в
моментите, в които са се срещали със съпрузите К., не са забелязали между тях
да е налице конфликт и са възприели отношенията им като нормални и хармонични.
Адв. С. счита, че свидетелите В. и З.обособяват втора група свидетели, чиито
показания първоинстанционният съд неоснователно не е кредитирал. Адв. С. е на
мнение, че е налице противоречие между техните показания и дадените от
пострадалата, което поражда съмнение в достоверността на показанията на
свидетелката Ж.-К.и необходимост същите да бъдат подложени на по-задълбочен
анализ, като счита, че извършването на изпълнителното деяние не е доказано.
Сочи, че са допуснати процесуални
нарушения при разпита на свидетелите К.К. и К.Ж.-К., изразяващи се в това, че
същите не са били предупредени нито от органа на досъдебното производство, нито
от съда, че съгласно чл. 121, ал. 1 от НПК могат да не дават показания, които
биха уличили обвиняемия К.К. в извършването на престъпление.
По отношение на нанесените на
пострадалата наранявания, твърди, че те са нанесени от обвиняемия в акт на
самозащита срещу проявена от пострадалата агресия. Твърди, че
последователността на описаните от пострадалата действия е нелогична и в
нейните показания има празнини, които според адв. С. могат да бъдат запълнени
единствено като се разгледат обясненията, дадени от обвиняемия.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за
неговото отменяване или изменяване, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Въз основа на този доказателствен материал се установява
следното от фактическа страна:
Обвиняемият
К.В.К. е роден на *** ***, българин, българско гражданство, с висше
образование, неосъждан, женен, безработен, живущ ***, с ЕГН **********.
Свидетелката
К.Ж.Ж.-К. и обвиняемият К.В.К. са съпрузи, като живеели заедно със сина им –
свидетелят К.К.К. и дъщерята на свидетелката Ж.-К.от предишния брак –
свидетелката С.С.М.. Семейството обитавало жилище, находящо се на адрес гр.
София, бул. „Дондуков“ *****. Между съпрузите възниквали скандали и отношенията
им били влошени, като от началото на 2019 г. между тях имало ежедневни
скандали, обвиняемият К. се държал обидно спрямо членовете на семейството си,
като ги обиждал и отправял различни обидни квалификации спрямо всички,
включително към свидетелката Ж.-К., спрямо която осъществявал системен
психически тормоз.
На 07.03.2019 г. свидетелката Ж.-К.и
обвиняемият К. ***, като около 00.00 часа
между тях възникнал скандал. Обвиняемият К. бил легнал на леглото в спалнята, а
свидетелката К.била до него на леглото, като легнала така, че главата
ѝ била в близост до краката на
обвиняемия. При възникналия скандал, обвиняемият К. изритал с крак свидетелката
Желева- К.в областта на лявото рамо, от което последната се завъртяла и паднала
от леглото на пода по корем и на лактите си. Свидетелката Ж.-К.започнала да
вика сина им К., като му казала да се обади на тел. 112. Свидетелят К.К. влязъл
в стаята, в която били родителите му, като тогава обвиняемият се опитал да
хване свидетелката Ж.-К.за шията, но не успял, като я хванал и я стиснал за
двете китки и в по-горната част на ръцете ѝ. След като свидетелката Ж.-К.започнала
да вика на обвиняемия К., че, ако не спре, ще
се обади на тел. 112, обвиняемият я пуснал, а свидетелката Желева- К.се
оттеглила и преспала в друга стая.
На 07.03.2019 г., след обяд, свидетелката Ж.-К.посетила кабинет на съдебна
медицина, където била освидетелствана относно причинените ѝ от обвиняемия
К. телесни повреди.
На 19.03.2019 г. обвиняемият К. се изнесъл от семейното жилище, като между
съпрузите, по искане на свидетелката Ж.-К., било образувано гражданско дело за
прекратяване на брака им.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на
свидетелката Ж.-К.са причинени следните травматични увреждания: еднотипни,
овални и кръгловати синкаво-морави кръвонасядания с диаметър от 1 см. до 2 см,
с набелязани по-светли отоци, по задната повърхност на дясната мишница, в
областта на десния лакът, по лакътния ръб и по долната повърхност на цялата
лява предмишница; сливащи се мораво-синкави кръвонасядания, съчетани с отоци в
областта на дясната китка и прилежащата част от дясната длан, както и по гърба
на дясната ръка; ограничени и болезнени движения на китката (контузия) —
контузии на първи и пети пръсти на дясната ръка, изразени с кръвонасядания,
отоци, ограничени и болезнени движения; кръвонасядане и оток по гърба на лявата
ръка, върху проекциите на трета и четвърта дланни кости на площ 4/2.5
сантиметра, които в съвкупност са причинили на К.Ж.Ж.-К. „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“. Посочените телесни увреждания отговарят на
механизма на причиняване, описан от пострадалата.
Така установената от СРС фактическа обстановка се възприема изцяло от
въззивния съд. Тя се доказва по безспорен и непротиворечив
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, ценени от съда на основание разпоредбата на чл. 378,
ал. 2 НПК, а именно: обясненията на обвиняемия К.В.К. (частично); К.Ж.Ж.-К.
(дадени в хода на съдебното следствие и депозираните на л. 22-23 от ДП), К. Л.В.
(дадени в хода на съдебното следствие и депозираните на л. 25-56 от ДП), Н.В.К.
(л. 27-28 от ДП), Е.В.З.(дадени в хода на съдебното следствие и депозираните на
л. 30-31 от ДП), А.Б.А.(дадени в хода на съдебното следствие и депозираните на
л. 32-33 от ДП) и С.С.М. (дадени в хода на съдебното следствие и депозираните
на л. 34-35 от ДП); СМУ от 07.03.2019 г. (л. 7 от ДП); Удостоверение за сключен
граждански брак (л. 9 от ДП); заключение на съдебномедицинска експертиза (л.
37-41 от ДП) и справка за съдимост на обв. К..
По отношение на разпита на
малолетния свидетел К.К., проведен пред съдия от Софийски районен съд,
настоящият съдебен състав констатира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, а именно, че при провеждане на разпита разпитващият орган не му е
разяснил чрез негов законен представител правата му по чл. 119 и чл. 121, ал. 1
от НПК. Свидетелят е син на обвиняемия и за него е било налице право да не дава
показания по делото. Задължението на разпитващия орган да разясни тези права е
гаранция, че свидетелят може да се възползва от тях. Съдебната практика е
константна, че пропускът да бъде разяснено правото по чл. 119 или по чл. 121,
ал. 1 от НПК е съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на
проведения разпит и невъзможност да се ползват резултатите от него. В този
смисъл, с оглед липсата на отразено в протокола разясняване на правата по чл.
119 и чл. 121, ал. 1 от НПК, свидетелят К. е бил лишен от възможността да се
възползва от тях. С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че е
допуснато съществено процесуално нарушение при провеждането на разпита на този
свидетел и дадените от него показания следва да се изключат от доказателствения
материал по делото.
В тази връзка възниква необходимост
да се преразгледа извършения от първоинстанционния съд доказателствен анализ,
след изключване на показанията на свидетеля К.К. от доказателствената
съвкупност.
Настоящият съдебен състав счита, че наличният
по делото доказателствен материал, след изключването на свидетелските показания
на свидетеля К.К., доказва по безспорен начин установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като показанията на
останалите свидетели се характеризират с последователност и убедителност, като
е налице синхрон както между изложеното в показанията на отделните свидетели,
така и в показанията на един и същ свидетел, депозирани в различните фази на
наказателното производство, а установеното от разпитите на свидетелите
кореспондира с приложените по делото съдебномедицинско удостоверение и
съдебномедицинска експертиза.
Като основен
доказателствен източник СРС е приел показанията на пострадалата К.Ж.Ж.-К..
Настоящият съдебен състав счита този подход за правилен, с оглед
обстоятелството, че същата е пострадала от инкриминираното деяние и има
най-непосредствени възприятия за действията на обвиняемия К. на 07.03.2019 г.
Тези показания са убедителни, непротиворечиви и последователни, като въззивният
съд констатира, че изложеното в хода на съдебното следствие от свидетелка Ж.-К.е
идентично с описаното от нея в показанията, които същата свидетелка е
депозирала в хода на досъдебното производство. В показанията си свидетелката Ж.-К.е
категорична, че на 07.03.2019 г. около 00:00 часа е възникнал поредният скандал между нея и съпруга ѝ - обвиняемият К.,
относно извънбрачна връзка на последния с негова колежка. При възникналия спор,
обвиняемият К. изритал силно с крак свидетелката Ж.-К., която се намирала в
легнало положение, напречно на обвиняемия на леглото, вследствие на което
последната паднала по лице на земята и ударила лактите си. След като
свидетелката Ж.-К.паднала на земята, обвиняемият се опитал да я хване за шията,
но не успял, след което пострадалата се изправила и обвиняемият я хванал в
областта на китките и между китките и лактите, като я стиснал силно. Изложеното
от свидетелката Ж.-К.е пълно, последователно и логично, като се потвърждава от
възпроизведеното от нея при разпита ѝ в хода на съдебното следствие. В
този смисъл пострадалата потвърждава пред СРС последователността на извършените
от обвиняемия действия през процесната нощ, а именно, че след като я изритал с
крак в рамото, е паднала на земята по лице, ударила е лактите си, след което
обвиняемият се е опитал да я хване за гушата, но не е успял, при което я е
стискал силно в областта на китките. Изложеното от пострадалата отговаря и на
травмите, описани в съдебномедицинското удостоверение, приложено по делото, а в
заключението на съдебномедицинската експертиза е посочено, че телесните увреждания отговарят на механизма на
причиняване, описан от пострадалата. Показанията на свидетелката Ж.-К.са
непротиворечиви и последователни и относно обстоятелството, че преди извършване
на инкриминираното деяние, обвиняемият е осъществявал ежедневен психически
тормоз спрямо нея, който е започнал от юни месец 2018 г. Пострадалата заявява,
че обвиняемият К. ежедневно я е обиждал като я наричал „овца“, „муха“,
„боклук“, „човек с гнусни гени и объркано ДНК“.
Изложеното от свидетелката Ж.-К.е
съответно и на показанията на останалите разпитани по делото свидетели. След
като показанията на свидетеля К.К. бяха изключени от доказателствената
съвкупност по делото, следващият свидетел с най-непосредствени възприятия от
инкриминираната ситуация е свидетелката А.А.. В разпита ѝ в хода на
досъдебното производство, както и в съдебната фаза, свидетелката А.А. е
последователна в това, че на 07.03.2019 г., около 00:00 часа, е чула писъци,
идващи от апартамента на пострадалата, към който свидетелката А.е имала
частична видимост, като е видяла как пострадалата се намира на земята и вика за
помощ, а обвиняемият К. е надвесен над нея. Следва да се отбележи, че
свидетелката заявява, че е видяла как обвиняемият е хванал пострадалата за
врата, което твърдение е в противоречие с описаното от пострадалата и
приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Това разминаване обаче
не следва да влияе негативно на цялостната оценка на надеждността на
депозираните от свидетелката А.показания, тъй като всичко останало, изложено от
нея – часа и мястото на описаните събития, виковете, молбите на пострадалата
към сина ѝ, травмите на пострадалата, които свидетелката А.е видяла при
срещата им същия ден около 16:00 часа, както и разказите за предшестващите
събитието скандали, кореспондира изцяло с останалия доказателствен материал по
делото. Следва да се има предвид и че свидетелката е възприела описаната
ситуация в късен час, като същата сочи, че видимостта ѝ към спалнята на
пострадалата е частична, поради което е разбираемо да не възприеме прецизно
отделните действия, в които се е изразявало нападението на обвиняемия спрямо
пострадалата. По отношение на чутото от нея, свидетелката А.е категорична, че е
чула писъците от пострадалата и е чула как пострадалата вика сина си за помощ и
го моли да се обади на тел. 112. Свидетелката посочва както в разпита си в
досъдебното, така и в показанията, депозирани пред СРС, че е чувала скандали в
последните две години, считано от 07.03.2019 г. назад, като разказва за обиди и
заплахи от страна на обвиняемия К.. Не посочва да е чула такива прояви от
страна на пострадалата.
На следващо място, изложеното от
пострадалата Ж.-К.кореспондира и с показанията на свидетелката С.М., нейна
дъщеря, с която са живели в едно домакинство заедно с обвиняемия. Последната е
категорична в показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство, че
обвиняемият К. е обиждал ежедневно майка ѝ от септември месец 2018 г.,
като ѝ казвал, че има гнусни гени, че е със сбъркано ДНК. Заявява и че
обвиняемият често е обиждал не само майка ѝ, но и нея и брат ѝ – К.К..
В хода на съдебното следствие, свидетелката М.потвърждава, че обидите и
унизителното отношение към майка ѝ не са били инцидентен случай, а
ежедневие, като обвиняемият наричал пострадалата „овца“, „тъпачка“, „сбърканото
ти ДНК“ и „гнусните ти гени“. От друга страна, свидетелката М., макар и да не е
била очевидец на инкриминираното деяние, осъществено на 07.03.2019 г.,
потвърждава разказаното от пострадалата, тъй като разказва за разговори, които
е провела както с майка си – свидетелката Ж.К., така и с брат ѝ К.К.. В
този смисъл при проведения разговор между свидетелките М.и Ж.-К.на следващия
ден, последната ѝ е споделила, че обвиняемият К. я е изритал от леглото и
е паднала на земята, поради което е помолила свидетелката М.да ѝ каже
адреса на кабинета по съдебна медицина, където искала да се освидетелства. По
идентичен начин, братът на свидетелката М.- К.К., същата вечер ѝ писал,
че майка му и баща му се карат, като е заварил майка си да плаче на земята в
спалнята.
Свидетелката Е.З., която е семейна приятелка на обвиняемия и пострадалата,
също е последователна в показанията си, като описва идентични обстоятелства в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие, а именно, че в края на
март месец 2019 г. свидетелката Ж.-К.ѝ е показала снимки на телефона си,
на които се виждат кръвонасядания на китките ѝ, като пострадалата
обяснила, че на 6 срещу 7 март 2019 г. обвиняемият я изритал от леглото,
паднала на земята, след което я стискал силно за ръцете в областта на китките.
Макар и показанията на свидетелката З.да се явяват производни, доколкото
свидетелката преразказва възпроизведеното пред нея от свидетелката Ж.-К.,
същите подкрепят напълно изложеното в хода на делото от страна на пострадалата.
Свидетелката Ж.-К.също така е разказала на свидетелката З., че обвиняемият К. я
е обиждал постоянно с различни обидни квалификации, вкл. ѝ е казвал, че е
с „дефектни гени“, което потвърждава изложеното от пострадалата. В показанията
на свидетелката З., депозирани в различните фази на наказателното производство,
не са налице противоречия.
На следващо място следва да се разгледат показанията
на свидетелите К.В. и Н.К. – брат на обвиняемия. Въззивният съд се солидизира с
преценката на СРС, че показанията на тези двама свидетели не са от съществено
значение за изясняване на обективната истина по делото. Свидетелят Н.К. е
разпитван единствено в хода на досъдебното производство, който в депозираните
от него показания е заявил, че е вечерял с обвиняемия и пострадалата на
15.03.2019 г., след инкриминирания инцидент, като не е забелязал признаци на
конфликт между съпрузите или наранявания по ръцете на пострадалата Ж.-К.. От
една страна е житейски логично при влошени отношения в семейството, касаещи
проблеми между съпрузите, същите да се стараят да не демонстрират конфликта си
пред свои близки и роднини. От друга страна твърдението на свидетеля К., че не
е видял наранявания по ръцете на пострадалата не кореспондират с приложената по
делото съдебномедицинска експертиза, както и с показанията на останалите
свидетели. Следва да се добави, че свидетелят К. е възприел описаното в
показанията му над седмица след инкриминирания инцидент – на 15.03.2019 г., с
оглед на което и имайки предвид, че в случая става дума за леки наранявания –
кръвонасядания и отоци, съвсем вероятно е те вече да не са били така ясно
забележими, както в първите дни след инцидента. Показанията, депозирани от
свидетеля К.В., също не са информативни и не допринасят за изясняване на
основните факти по делото. Свидетелят В. няма преки възприятия от датата на
инкриминираното деяние – 07.03.2019 г. или в периода непосредствено след нея,
като единствено посочва, че след раздялата на обвиняемия и пострадалата е
помогнал на обвиняемия К. за изнасянето на багажа от дома им. Същевременно
обаче, свидетелят В. категорично твърди, че при проведена среща с пострадалата,
същата му е показала съдебномедицинско удостоверение, което си е извадила след
упражнено физическо насилие от обвиняемия.
По отношение на
обясненията на обвиняемия, настоящият съдебен състав възприема становището,
изложено от СРС, а именно, че същите се явяват почти изцяло изолирани и не
кореспондират с останалите гласни доказателствени средства по делото.
Първоинстанционният съд правилно взел предвид двойствения характер на същите –
като гласно доказателствено средство и като основно средство за защита.
Изнесените от обвиняемия твърдения, че след скандала на инкриминираната дата,
той и съпругата му са правили „садо-мазо секс“, при който той я е стискал за
китките и така тя е получила нараняванията си, че същата вечер свидетелката Ж.-К.е
била в нетрезво състояние и се е спънала и е паднала, откъдето според него са
нараняванията по лактите, че го е удряла в слабините, както и че в предходни
семейни скандали същата го е обиждала и унижавала, не се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото, а напротив - опровергават се от него.
Изложеното от обвиняемия по отношение на получените от свидетелката Ж.К.наранявания
е в противоречие с показанията на пострадалата, на свидетелката А.А. и на
свидетелката С.М., като освен това първоинстанционният съд правилно е
отбелязал, че е житейски нелогично съпрузите да са осъществили твърдените
интимни отношения след поредния скандал, придружен с обиди и физическо насилие.
Твърденията, че свидетлката Ж.-К.го е удряла в слабините, както и че в предходни
семейни скандали същата го е обиждала и унижавала, също остават изолирани и не
се подкрепят от останалите доказателства. В показанията на всички разпитани по
делото свидетели не се откриват данни пострадалата Ж.-К.да е проявявала грубо
отношение спрямо обвиняемия, като свидетелите на скандалите между нея и
обвиняемия – А.и М., посочват, че са станали свидетели на обиди и заплахи само
от страна на обвиняемия. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
се присъединява към становището на първоинстанционния съд, че обясненията на
обвиняемия К. се явяват изолирани и се опровергават от останалите гласни
доказателства по делото, поради което не следва да се кредитират като източник
на доказателства, тъй като те не са обективни, а са израз на неговата защитна
позиция по делото.
С оглед на всичко изложено дотук,
настоящият съдебен състав счита, че при извършения доказателствен анализ на
доказателствената съвкупност, след изключването на показанията на свидетеля К.К.,
се установява фактическа обстановка, идентична с тази, възприета от
първоинстанционния съд, тъй като останалите гласни доказателствени средства са
последователни, логични, потвърждават се взаимно и отговарят на приложените по
делото съдебномедицинско удостоверение и съдебномедицинска експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд счита, че обвиняемият К.В.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна по безспорен
начин се установява, че на 07.03.2019 г., около 00.00 часа, в гр. София, в
жилище, находящо се на бул. „Дондуков“ *****, обвиняемият К. е причинил лека
телесна повреда на К.Ж.Ж.-К., като ѝ нанесъл удар с крак в областта на
лявото рамо и я стискал за двете ръце в областта на китките и меките тъкани.
При извършения доказателствен анализ бяха изложени подробни съображения в
насока доказаността на повдигнатото обвинение, поради което не е необходимо
същите да се преповтарят. По несъмнен начин се установява от доказателствата по
делото, че констатираните в заключението на изготвената СМЕ телесни наранявания
на пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
обвиняемия, който е изритал с крак пострадалата, след което я е стискал силно в
областта на китките и предмишниците.
От заключението на изготвената СМЕ се установява, че
телесните увреждания на свидетелката Ж.-К.се изразяват в еднотипни, овални и
кръгловати синкаво-морави кръвонасядания с диаметър от 1 см. до 2 см, с
набелязани по-светли отоци, по задната повърхност на дясната мишница, в
областта на десния лакът, по лакътния ръб и по долната повърхност на цялата
лява предмишница; сливащи се мораво-синкави кръвонасядания, съчетани с отоци в
областта на дясната китка и прилежащата част от дясната длан, както и по гърба
на дясната ръка; ограничени и болезнени движения на китката (контузия) -
контузии на първи и пети пръсти на дясната ръка, изразени с кръвонасядания,
отоци, ограничени и болезнени движения; кръвонасядане и оток по гърба на лявата
ръка, върху проекциите на трета и четвърта дланни кости на площ 4/2.5
сантиметра. Същите по своята медико-биологична характеристика са причинили на
пострадалата „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Въззивният
състав счита, че е осъществен и квалифициращият признак на деянието по чл. 131,
ал. 1, т. 5а НК, а именно леката телесна повреда да е нанесена в условията на
домашно насилие, тъй като в случая безспорно се установява от показанията на
свидетелите Ж.-К., М.и А., че извършването на инкриминираното деяние е
предшествано от системно упражняване на психическо насилие от страна на
обвиняемия К. по отношение на свидетелката Ж.-К., изразяващо се в отправяне на
ежедневни обиди по неин адрес като „овца“, „муха“, „боклук“, „тъпачка“, „човек
с гнусни гени и сбъркано ДНК“. Според горепосочените
свидетели обидното и унизително отношение от страна на обвиняемия е било
перманентно, а не инцидентно, като такъв психически тормоз и обиди е имало
постоянно и от началото на 2019 г. до инкриминираната дата тези случаи са се
повтаряли почти всеки ден, от което следва извода, че упражняваното от
обвиняемия спрямо пострадалата психическо насилие е имало системен характер.
В
този смисъл обвиняемият К. е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Престъплението е
съставомерно и от субективна страна, като е извършено от обвиняемия при форма
на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е
целял този престъпен резултат. Освен това обвиняемият К. е нанесъл телесната
повреда, съзнавайки, че деянието му е предхождано от системно упражняване на
психическо насилие по отношение на неговата съпруга, като е целял настъпването
на общественоопасните последици от престъплението.
По отношение на изложените от адв. С.
възражения, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни, поради
следните съображения:
Относно
твърдението на защитника, че не е доказано наличието на квалифициращия признак на престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 5а, вр. 130, ал. 1 от НК, а именно престъплението да е извършено „в
условията на домашно насилие“, като според него в случая се касае за
семейни скандали, в които и двамата съпрузи са участвали активно,
обстоятелството, че инкриминираното деяние е било предшествано от системен
психически тормоз от страна на обвиняемия спрямо пострадалата, се доказва
безспорно от извършения доказателствен анализ. На първо място, бяха разгледани
показанията на пострадалата, като основен и непосредствен източник на
информация. Същите съдът намери за последователни и логични, като не откри
противоречия между изложеното от свидетелката Ж.-К.пред органите на досъдебното
производство и пред съда. Свидетелката твърди, че в последните две години преди
инкриминираната дата обвиняемият всекидневно я е подлагал на психически тормоз,
изразяваш се в назоваването ѝ с обидни епитети – „овца“, „муха“, „боклук“,
„човек със гнусни гени и объркано ДНК“, като обвиняемият е обиждал често не
само нея, но и нейните деца - К.К. и свидетелката С.М.. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на С.М., която, разпитана пред органа на досъдебното
производство на 25.07.2019 г., твърди, че в последната една година отношенията
между майка ѝ и К.К. са се влошили рязко, скандалите между тях са
зачестили и К. често е използвал груби думи и епитети към майка ѝ, към
брат ѝ К.К. и към нея самата, като дори посочва примери за такива
ситуации. Тези показания са в синхрон с изложеното от нея в хода на съдебното
следствие, като пред съда свидетелката посочва, че през 2018 г. обвиняемият е
започнал да става по-агресивен и вулгарен и тя, майка ѝ и брат ѝ К.К.
са били под непрекъснат психически тормоз, изразяващ се в постоянни обиди и
обидни епитети, често с повтарящ се характер, като посочва същите обиди,
използвани срещу майка ѝ и брат ѝ, които и свидетелката Ж.-К.сочи в
показанията си – „гнусни гени“ и „сбъркано ДНК“ по отношение на свидетелката Ж.-К.и
„овчи поглед“ спрямо свидетеля К.К.. В този смисъл са и показанията на
свидетелката А.Б.А., която твърди, че е чувала скандали между К. и К., в които
обвиняемият К. обиждал пострадала, като заявява и че е чувала заплахи от негова
страна. Както беше отбелязано по-горе, макар свидетелката А.да споменава за
„скандали“ между двамата съпрузи, то нито в нейните показания, нито в останалия доказателствен материал по
делото, с изключение на обясненията, дадени от обвиняемия, не са налице
доказателства, сочещи, че е имало обиди и от страна на пострадалата Ж.-К.срещу
нейния съпруг. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 31 от НК, престъплението е
извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие,
поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ,
съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е
живяло в едно домакинство. В настоящия случай е установено по безспорен начин, че обвиняемият и
пострадалата са били съпрузи и са живеели в едно домакинство, включително по
време на извършване на инкриминираното деяние. На следващо място безспорно се
доказва от показанията на свидетелите К.Ж.-К., А.Б.и С.М., които са
последователни и кореспондиращи едни с други, че обвиняемият К.К. системно е
упражнявал психически тормоз спрямо свидетелката Ж.-К.в продължителен период
преди датата на инкриминираното деяние чрез вербална агресия спрямо
пострадалата, изразяваща се в използването на обидни и унизителни епитети–
„овца“, „муха“ „човек с гнусни гени и сбъркано ДНК“ по отношение на нея. Въз
основа на горното, настоящия съдебен състав счита, че категорично е доказано
извършването на престъплението „в условията на домашно насилие“ и съответно
деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а,
вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Вярна е и
преценката на първоинстанционния съд, че при квалифициране на деянието не е
необходимо да се прави връзка с разпоредбата на чл. 93, т. 31 от НК, тъй като
се касае за дефинитивна норма, чиято функция е да определи смисъла, вложен от
законодателя при използването на определена дума или фраза. С оглед изложеното
е неоснователно и искането на адв. С., направено в хода на съдебното
производство пред въззивния съд, да бъде назначена съдебнопсихиатрична
експертиза със задача да се установи дали и към кой момент пострадалата е
изпитвала психическо натоварване, което да е резултат от психически тормоз от
страна на обвиняемия. Обективното наличие на такъв психически тормоз се доказва
категорично от наличните по делото доказателства, като следва да се отбележи,
че от значение е обстоятелството дали обвиняемият е осъществявал психически
тормоз по отношение на пострадалата и в какво се е изразявал той, а не по какъв
начин последната е възприемала и преживявала действията на обвиняемия.
Адв. С. излага и възражение, че
първоинстанционният съд, при установяване на фактическата обстановка по делото,
не е взел предвид показанията на втората група свидетели - К.В. и Е.К., по
отношение на твърдението, което и двамата излагат, че когато са се срещали със
съпрузите К.К. и К.Ж.-К., техните отношения са изглеждали нормални и не е имало
признаци на конфликт, като счита, че извършването на изпълнителното деяние не е
доказано. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетелите К.В.
и Е.З. не касаят инкриминираната дата, тъй като същите нямат преки впечатления
от събитията, случили се на 07.03.2019г.
и съответно не излагат показания, пряко свързани с предмета на доказване по
делото. Свидетелите В. и З.разказват за срещи със съпрузите в период близък до
процесната дата, но не и за нея. Действително, в техните показания се твърди,
че не са били налице видими признаци, че между обвиняемия К. и пострадалата Ж.-К.са
налице конфликтни отношения, но също така дадените от тях показания са в
синхрон с останалия доказателствен материал по делото – свидетелят В. твърди,
че при среща с пострадалата, същата му е показала съдебномедицинско
удостоверение, а на свидетелката З.пострадалата е разказала за инкриминираната
ситуация, като я е описала по начин, идентичен с изложеното в показанията на Ж.-К.пред
съда и в досъдебното производство. В този смисъл неправилно е и формирането на
две групи свидетелите, тъй като това не са свидетели, подкрепящи защитната теза
на обвиняемия. Що се отнася до обстоятелството, че когато свидетелите В. и З.за
се срещали със съпрузите, между тях не е било налице видимо напрежение, както
бе упоменато по-горе, житейски логично е една семейна двойка при влошаване на
отношенията помежду им, да не демонстрира този конфликт пред външни хора и
съответно настоящият съдебен състав счита, че това обстоятелство не е в
противоречие с установената по делото фактическа обстановка.
По отношение на възражението на
защитата, че са допуснати процесуални нарушения при разпитите на свидетелите К.К.
и К.Ж.-К., настоящият съдебен състав установи, че това е вярно само по
отношение на разпита на свидетеля К.К.. В протокола от проведения с него разпит
действително не е отразено, че на свидетеля чрез неговия законен представител –
майка му К.Ж.-К., която е присъствала на разпита, са разяснени правата му по
чл. 119 от НПК и чл. 121, ал. 1 от НПК да откаже да свидетелства и да не дава
показания, които биха могли да уличат негов възходящ – в настоящия случай
обвиняемия К.К., в извършването на престъпление. С оглед на тази констатация,
свидетелските показания на К.К. бяха изключени от доказателствената съвкупност
и не бяха взети предвид при доказателствения анализ, извършен от въззивния съд.
По отношение на показанията на пострадалата К.Ж.-К., настоящият въззивен състав
констатира, че в протокола от разпита на същата пред орган на досъдебното производство,
проведен на 03.07.2019 г., свидетелката заявява, че разбира, че може да не дава
отговори на въпроси, които биха уличили в престъпление нея или нейни близки,
запозната е с възможността да се консултира с адвокат, както и че разбира и
правата и задълженията си в качеството на свидетел. Видно от този протокол,
свидетелката е била предупредена за правата ѝ като свидетел в хода на
наказателното производство, поради което настоящият съдебен състав счита, че
при разпитите ѝ, проведени пред орган на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие, не са допуснати процесуални нарушения и
показанията, дадени от нея, са събрани по реда на НПК.
Адв. С. твърди,
че нараняванията, описани в съдебномедицинското удостоверение, са нанесени от
обвиняемия в акт на самозащита срещу проявена от пострадалата агресия, като
счита, че описаните от пострадалата действия са в нелогична последователност и
в показанията ѝ са налице празнини. Както бе посоченото по-горе,
въззивният съдебен състав намира показанията на пострадалата за последователни,
логични и кореспондиращи с показанията на свидетелите А.А. и С.М.. Извършването на изпълнителното
деяние по описания от пострадалата начин се доказа безспорно от показанията на
същата и на посочените свидетели, както и от съдебномедицинската експертиза,
изготвена и поддържана от вещото лице М.Г.. Твърдението на адв. С., че
нараняванията са следствие от самозащитни действия от страна на обвиняемия, се
явява изолирано и се опровергава от останалия доказателствен материал по
делото, като следва да се отбележи, че това твърдение не се подкрепя дори и от
обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие пред СРС. Нещо
повече, обвиняемият излага съвсем различна теза за причинените на пострадалата
наранявания.
По
отношение на искането на адв. С., направено в хода на съдебното производство
пред въззивния съд, да бъде назначена съдебнотехническа експертиза със задача
да посочи дали от жилището на свидетелката А.А. има пряка видимост към жилището
на пострадалата и обвиняемия, въззивният съдебен състав счита, че тази
експертиза не би допринесла за изясняване на обективната истина по делото и
съответно назначаването ѝ би било безпредметно. На първо място, както бе
посочено по-горе, фактическата обстановка по делото е установена по безспорен и
категоричен начин. Свидетелските показания на свидетелите Ж.-К., М.и А., са
последователни, кореспондират едни с други, с показанията от същите свидетели,
дадени в хода на досъдебното, както и с приложеното по делото СМУ. Описаното от
тези свидетели се потвърждава косвено и от показанията на свидетелката Е.З.. В
този смисъл свидетелските показания на свидетелката А.не се явяват единствен и
основен доказателствен източник по делото и доколкото в същите не са налице
противоречия, които да породят съмнение относно тяхната достоверност,
настоящият съдебен състав не намира за основателно те да бъдат подлагани на
проверка чрез назначаването на съдебнотехническа експертиза.
При така установената
фактическа обстановка въззивната инстанция достигна до извод, аналогичен на
формирания от първостепенния съд, а именно, че обвиняемият К. Ж.К. правилно е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл. 131, ал.1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.1 от НК.
Предвид на изложеното
дотук, жалбата на защитника на обвиняемия, с която се иска отмяна на
атакуваното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който обвиняемият да
бъде признат за невиновен, се явява неоснователна и като такава следва се
остави без уважение.
Този съдебен състав намира,
че законосъобразно производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVIII
НПК, защото са налице всички предвидени в нормата на чл. 78а НК предпоставки за
това. Престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК е умишлено
такова и предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемият не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, с престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди, както и не са налице предпоставките на чл. 78а,
ал. 7 от НК, които ограничават приложението на чл. 78а от НК.
Наложеното на обвиняемия
наказание е съобразено с личността на обвиняемия, с доказателствата по делото,
определено е при правилна преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността
на обвиняемия обстоятелства, като първоинстанционния съд правилно не е отчел
чистото съдебно минало на обвиняемия за смекчаващо вината обстоятелство, тъй
като то представлява предпоставка за приложението на института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане административно наказание по реда на чл.
78а, ал. 1 от НК. С оглед на горното
въззивният съд намира, че с така определеното наказание „глоба“ в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
С оглед на обстоятелството, че обвиняемият е признат за виновен по
обвинението, за което е внесено постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, първоинстанционният съд
правилно го е осъдил да заплати разноските по делото в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания за неговото изменяване или отмяна, поради което и с
оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.
378, ал. 5 от НПК вр. чл. 334‚ т. 3 от НПК вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК‚ Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.01.2021 г., постановено по НАХД № 19514/2019 г.,
СРС, НК, 96-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1……………..
2………………