№ 1045
гр. Добрич, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230104052 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БУЛМАРКЕТ СИ
ЕН ДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя П. М. В., чрез упълномощеното АД „***”, ЕИК
*********, чрез преупълномощения адвокат Г. С. от ДАК със съдебен адрес:
** срещу „Д. 07 ТРАНС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя В. Д. С. и В. Д. С., ЕГН
**********, ***, за солидарно осъждане на ответниците „Д. 07 ТРАНС“
ЕООД и В. Д. С., да заплатят на ищеца следната сума: 11 000 /единадесет
хиляди/ лева, представляваща задължение по запис на заповед от
01.02.2021г., издаден в гр. Русе от издадетеля „Д. 07 ТРАНС” ЕООД , ЕИК
********* и авалиран от В. Д. С., ЕГН **********, предявен за плащане на
01.03.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.Предявените искове са с правно основание чл.538 от ТЗ във вр.
чл.535 и сл. от ТЗ във вр. чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се излага, че между ищеца и ответника „Д. 07 ТРАНС“
ЕООД е бил сключен договор за закупуване на метан, дизелово гориво,
пропан бутан и бензин от 01.02.2021г. За извършените доставки на гориво,
ищцовото дружество е издало три броя фактури, съответно от 15.02.2021г., от
31.03.2021г. и от 30.04.2021г. Общата стойност на фактурите е 9 443,78 лв.
Същите са двустранно подписани и съдържат данни, относно стоката,
1
количеството и нейната цена. Купувачът „Д. 07 ТРАНС“ ЕООД не е заплатил
цената на доставените му стоки, въпреки проведените разговори и обещания,
че ще извърши плащане.
Изпратена е била на 08.11.2021г. ПДИ до ответното дружество с даден 7-
дн. срок за доброволно изпълнение на задължението, която е получена от
адресата на 09.11.2021г., видно от обратната разписка, но не е последвало
плащане.
За обезпечение на задължението си по договора от 01.02.2021г., „Д. 07
ТРАНС“ ЕООД е издало запис на заповед от 01.02.2021г. за сумата от 11000
лв. Ценната книга е авалирана от втория ответник В. С. и е предявена за
плащане на длъжника на 01.03.2021г., удостоверено с подписа на
горепосоченото лице.
Към датата на подаване на ИМ няма плащане от ответниците по
процесното задължение, произтичащо от издадената запис на заповед на
01.02.2021г.
Ищцовото дружество моли, съдът да осъди ответниците да му заплатят
солидарно главница в размер на 11000.00 лв., представляваща задължение по
записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените съдебни разноски по делото.
В исковата молба е посочена банкова сметка в ПИБ АД, по която
ответниците могат да платят задълженията към ищеца.
С разпореждане от 04.01.2022г. ДРС е изпратил на ответниците преписи
от исковата молба и от доказателствата към нея. В законоустановения
едномесечен срок от получаването на съобщението, не са изпратени отговори
на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
От представените доказателства се установява, че между страните са
възникнали търговски взаимоотношения по повод сключен договор за
закупуване на метан, дизелово гориво, пропан бутан и бензин от 01.02.2021г.
За извършените доставки на гориво, ищцовото дружество е издало три броя
фактури, съответно от 15.02.2021г., от 31.03.2021г. и от 30.04.2021г. Общата
стойност на фактурите е 9 443,78 лв. Същите са двустранно подписани и
съдържат данни, относно стоката, количеството и нейната цена. Купувачът
„Д. 07 ТРАНС“ ЕООД не е заплатил цената на доставените му стоки, въпреки
проведените разговори и обещания, че ще извърши плащане.
Изпратена е била на 08.11.2021г. ПДИ до ответното дружество с даден 7-
дн. срок за доброволно изпълнение на задължението, която е получена от
адресата на 09.11.2021г., видно от обратната разписка, но не е последвало
плащане.
2
За обезпечение на задължението си по договора от 01.02.2021г., „Д. 07
ТРАНС“ ЕООД е издало запис на заповед от 01.02.2021г. за сумата от 11000
лв. Ценната книга е авалирана от втория ответник В. С. и е предявена за
плащане на длъжника на 01.03.2021г., удостоверено с подписа на
горепосоченото лице.
В хода на производството, се установи, че няма извършено плащане от
страна на ответниците по издадената в гр. Русе запис на заповед от
01.02.2021г., предявена за плащане на 01.03.2021г.
Представеният запис на заповед, е редовен от външна страна акт и
удостоверява, подлежащо на изпълнение вземане в размер на 11000.00 лева.
Задължението за плащане на определената парична сума е поето от издателя
на записа на заповед с подписването на документа, както спрямо поемателя,
така и срещу всеки друг кредитор по ценната книга. Неизпълнението на това
задължение при предявяване на плащане на 01.03.2021г. ангажира безусловно
отговорността на издателя, в качеството му на главен длъжник по
менителничния ефект за сумата, за която се е задължил. С предявяването на
вземането за плащане, задължението по записа на заповед е станало
изискуемо на осн. чл.487 от ТЗ. Авалистът по менителничния ефект е
поръчител на задължението по смисъла на чл.484, ал.ІІ от ТЗ, солидарно
задължен с издателя на основание чл.513 от ТЗ, с оглед на което няма пречки,
искът по чл.538 от ТЗ във вр. чл.чл.535 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД да се насочи
и срещу авалиста, което е сторено от ищеца в настоящото производство.
В конкретния случай, от представения по делото документ, който не е
оспорен от страните по отношение на неговото авторство и е валиден от
външна страна, се установява несъмнено поетото задължение от издателя да
заплати посочената сума. Документът се ползва с доказателствена сила за
това, че изявлението принадлежи на лицето, което е подписало записа на
заповед на 01.02.2021г.
При тези обстоятелства и данни по делото, искът за претендирана
главница в размер на 11000.00 лв., следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва за забава върху главното вземане, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.12.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
В съдебното заседание по делото, с оглед непредставяне в срок от
ответника на отговор по исковата молба, неявяването му, респ. на негов
представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание,
липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в
отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и
съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито
3
съдебно заседание с протоколно определение на 27.10.2022г. е прекратил
съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК,
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно от представените по делото писмени доказателства, исковите
претенции за горепосочените суми, следва да се уважат като вероятно
основателни.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът трябва да присъди в тежест на
ответното дружество „Д. 07 ТРАНС” ЕООД и на ответника В. С. сторените от
ищеца съдебни разноски, съобразно данните за направени такива /л.61- 64/ и
списъка с разноски по чл.80 от ГПК, приложен на л.60 по делото. Съгласно
представените писмени доказателства, ищцовата страна е заплатила 451.42 лв.
за държавна такса /л.23/, 735.00 лева за уговорено и платено адвокатско
възнаграждение, видно от приложените пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 16.12.2021г. /л.61-62 по делото/, 78.00 лв. – такса ЧСИ
за налагане на допуснато обезпечение – възбрана, съобщения до страните
/л.63/ и 16.20 лв. – такса вписване на възбрана /л.64/, или общо: 1280.62 лв.
Тази сума ответниците, следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищеца за съдебни разноски.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. 07 ТРАНС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. Д. С. и В. Д. С.,
ЕГН **********, ***, да заплатят солидарно на „БУЛМАРКЕТ СИ ЕН
ДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя П. М. В., следната сума: 11 000 /единадесет
хиляди/ лева, представляваща задължение по запис на заповед от
01.02.2021г., издаден в гр. Русе от издадетеля „Д. 07 ТРАНС” ЕООД , ЕИК
********* и авалиран от В. Д. С., ЕГН **********, предявен за плащане на
01.03.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
4
ОСЪЖДА „Д. 07 ТРАНС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. Д. С. и В. Д. С.,
ЕГН **********, ***, да заплатят солидарно на „БУЛМАРКЕТ СИ ЕН
ДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя П. М. В., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сторените
от ищеца съдебни разноски в настоящото производство, в размер на 1280.62
лв. /хиляда двеста и осемдесет лева и шестдесет и две стотинки/, от които:
451.42 лв. – заплатена държавна такса,735.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, 78.00 лв. – такса ЧСИ за налагане на допуснато обезпечение
– възбрана, съобщения до страните и 16.20 лв. – такса вписване на възбрана.
Банкова сметка, по която, ответниците могат да заплатят дължимите
суми на ищеца: „ПИБ“ АД, IBAN *****
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5