№ 3155
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20211110174447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на длъжника по заповедта, с искане за допълване на определение от
28.07.2022г. в частта за разноските.
Заявителят е получил препис от молбата, по която е депозирал становище в указания от съда
срок, с което намира, че не са налице основания за присъждане на адвокатско
възнаграждение, евентуално намира същото за прекомерно.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
По арг. от чл. 80 ГПК най-късният момент, в който следва да се релевира искане за разноски
(респ. да се представи списък) е до приключване на устните състезания в съответната
инстанция. При предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК компетентен да се произнесе по
разноските, извършени в заповедното производство е исковият съд (т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС). В случай, че такъв иск не бъде предявен и заповедното производство
бъде прекратено, устни състезания не се провеждат, поради което в тези случаи длъжникът
следва да заяви искане за разноски най-късно с първото си процесуално действие
непосредствено след узнаването на акта за приключването на производството.
При това положение, следва да се отхвърли като неоснователно възражението на заявителя,
че искането на длъжника за разноски било преклудирано, тъй като същото е сторено в срока
по чл. 248 ГПК, след узнаване на акта, с който производството по делото се прекратява.
Допустимостта на молбата не е опорочена и от липсата на списък по чл. 80 ГПК, тъй като
такъв е необходим само при искане за изменение (а не допълване) на съдебния акт в частта
за разноските.
Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна по следните съображения:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
1
страната, станала повод за образуване на делото.
В случая, производството по делото е изчерпано с обезсилване на заповедта за изпълнение,
поради което доколкото заявителят е оттеглил заявлението си следва да се приеме, че той е
дал повод за образуване на производството. Недоказано е становището на заявителя, че
плащането е извършено след подаване на заявлението. Напротив, от представените от
длъжника доказателства е видно, че процесните задължения за погасени на 19.12.2021г., т.е.
преди подаване на заявлението на 21.12.2021г., поради което право на разноски има
ответникът.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която същото следва да се определи съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗА.
В настоящия случай предмет на издадената заповед за изпълнение е вземане на заявителя по
договор за потребителски кредит. Делото не се отличава с фактическа и/или правна
сложност, като се претендира едно вземане по едно правоотношение между страните, което
е характерно за сключения между страните договор. Делото не се отличава с каквато и да
било особеност от множеството идентични заповедни производства в СРС, по които се
претендират суми по договори за потребителски кредити.
Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават
адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лв. за подаване на възражението по чл.
414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи единствено като
формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не служи като средство
за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му
(чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва
да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което
дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите,
изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на
възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК. Вж. напр. Определение № 268172
от 07.05.2021г. по ч.гр.д. № 4751/2021г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021г. по
ч.гр.д. № 12926/2021г. на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021г. по ч.гр.д. №
2437/2021г. на СГС, Определение № 3767 от 27.04.2022г. по ч.гр.д. 2817/2022г. на СГС,
Определение № 1204 от 14.02.2022г. по ч.гр.д. № 999/2018г. на СГС, Решение № 265337 от
10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и мн. др..
По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи като в полза на
длъжника по заповедта за изпълнение се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Воден от горното, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 19091 от 28.07.2022г. по гр.д. № 74447/2021г. по описа на СРС,
II ГО, 63 с-в, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „И.С.К. ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. П., с ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ул. Д., бл. 9, вх. Б, ет. 4, ап. 9 сумата от 50 ЛЕ. – адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3