Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. В., 04.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - В., ІХ граждански състав
в публичното заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 1901 по описа за
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна енергия на
потребител (купувач).
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - В.” ЕАД, гр. В., твърди, че ответникът В.П.П. ***, като
собственик на топлоснабден имот - апартамент ***, находящ се в гр. В., бул.
"***" ***, е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42
от ДР на Закона за енергетиката. Поддържа, че за периода 01.01.2008 г. до
30.04.2017 г. от потребителите в сградата етажна собственост е потребявана
топлинна енергия, чието разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се извършва по
системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Сочи, че в настоящия случай на 31.08.2001 г.
сградата - етажната собственост, в която се намира имота на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Топлофикация - В.” ЕАД, като на нея потребителите са заплащали такса
за извършване на услугата. Изтъква, че с влизане в сила на Наредба № 16 - 334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването §5 договорните отношения между
потребителите и търговците, извършващи услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, се считат прекратени, като се
сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето извършващо услугата
дялово разпределение и се забранява на търговците, извършващи дялово
разпределение, да събират такси за услугата, считано от отоплителен сезон
2007/2008 г. Твърди, че съгласно чл. 139в, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ, считано от
отоплителен сезон 2006/2007 г. топлопреносното предприятие е сключило договор с
търговеца, извършващ дялово разпределение при Общи условия, и е заплащало
вместо потребителите и цената за извършена услуга дялово разпределение.
Поддържа, че за процесния период за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за имота ответникът му дължи цена както следва: за
отоплителен период 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 20,00 лв., за периода
01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2009 г. -
30.04.2010 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2010 г. - 30.04.2011 г. - 20,00
лв., за периода 01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 20,00 лв., за периода
01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2013 г. -
30.04.2014 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 20,00
лв., за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 20,00 лв. и за периода
01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 20,00 лв., които суми следва да му бъдат
възстановени от ответника. Сочи, че със заявление на основание чл. 410 ГПК е
поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, като
в хода на производството по ч.гр.д. № 320/2018 г. IХ гр. състав, длъжникът в
законоустановения срок е възразил писмено срещу издадената заповед за
изпълнение. Изтъква, че въпреки многократно отправяните от него покани за
доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до момента на
предявяване на иска, което му дава основание да предяви претенциите си по
съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответника В.П.П. *** му дължи сумата 200,00
лв., представляваща размера на цената за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, както следва: за отоплителен период 01.01.2008 г. -
30.04.2008 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 20,00
лв., за периода 01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. - 20,00 лв., за периода
01.05.2010 г. - 30.04.2011 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2011 г. -
30.04.2012 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 20,00
лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 20,00 лв., за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2015 г. -
30.04.2016 г. - 20,00 лв. и за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 20,00
лв. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство
и в производството пред настоящата инстанция, включително и юрисконсулско
възнаграждение в размер 100.00 лв.
Ответникът В.П.П. ***, редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не
прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал
събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебното заседание, не се
явява и не изпраща представител.
С молба от 06.07.2018г. ищеца,
чрез пълномощника си, поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК
предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е
получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата
молба, същият е редовно призован, но не е изпратил свой представител в
съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства
в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението по чл.131 от ГПК и с
определението по чл.140 от ГПК на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявените установителни искове следва да се уважат като основателни, като се
признае за установено по отношение на ответника В.П.П. ***, че съществуват
вземанията на ищеца „Топлофикация - В.” ЕАД, гр. В., по Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 223, издадена на 31.01.2018г. по ч. гр.
д. № 320/2018г. на РС - В., които вземания са за сумата 200,00 лв.,
представляваща размера на цената за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, както следва: за отоплителен период 01.01.2008 г. -
30.04.2008 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 20,00
лв., за периода 01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. - 20,00 лв., за периода
01.05.2010 г. - 30.04.2011 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2011 г. -
30.04.2012 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 20,00
лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 20,00 лв., за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2015 г. -
30.04.2016 г. - 20,00 лв. и за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 20,00
лв.
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовото
дружество направените в заповедното производство разноски от 25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство от 75 лв. държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на В.П.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществуват
вземанията на ,,Топлофикация - В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. "***" ***, представлявано от изпълнителния
директор Р.И.М., по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 223, издадена на 31.01.2018г. по ч. гр. д. № 320/2018г. на РС - В., които
вземания са за сумата 200,00 лв., представляваща размера на цената за извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както следва: за отоплителен
период 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2008 г. -
30.04.2009 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. - 20,00
лв., за периода 01.05.2010 г. - 30.04.2011 г. - 20,00 лв., за периода
01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2012 г. -
30.04.2013 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 20,00
лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 20,00 лв., за периода
01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 20,00 лв. и за периода 01.05.2016 г. -
30.04.2017 г. - 20,00 лв.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Топлофикация - В.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "***" ***,
представлявано от изпълнителния директор Р.И.М., направените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 320/2018 г. на РС - В. разноски от 25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство от 75 лв. държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да
се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: