М О Т И В И
към присъда от 22.11.2018г, постановена по НЧХД № 179/ 2018г. по описа на Районен съд Берковица
Подсъдимият Ф.М.В.
- роден на ***г*** с ЕГН **********,
българин,бълг.гражданин, разведен,неосъждан, пенсионер е предаден
на съд за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно за това, че
на 28.10.2017 около 07,30 часа в дома за
стари хора в гр.Берковица на ул.”Ст.Стамболов” №32 нанесъл побой чрез удар с бастун в главата на П.И.Ц. *** ДСХ с
ЕГН ********** , в резултат на което му причинил лека телесна
повреда,изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота,а именно
травми в областта на главата с разкъсно-контузна рана в тилната /октипитална
/област и сътресение на мозъка и травма в областта на левия горен крайник с
хематом /кръвонасядане в областта на латетната става .
В съдебно заседание
тъжбата се поддържа от частният тъжител. Повереникът му изразява становище за
доказаност на обвинението и гражданския иск.
Предявен е от частния
тъжител и е приет за съвместно
разглеждане с наказателния процес
граждански иск срещу подсъдимия за претърпени неимуществени вреди, вследствие
причинена лека телесна повреда в размер на
1200лв.
В
съдебно заседание, подсъдимият дава
обяснение, като не се признава за
виновен и моли за оправдателна присъда. По същество обяснява, че на процесната
дата видял тъжителя в коридора на втория етаж на Дома за стари хора .Разменили
си няколко гневни реплики от разстояние.Подсъдимият тръгнал към него .В този
момент тъжителят направил крачка назад
гърбом ,спънал се на стълбището и паднал по гръб.Твърди,че не е нанасял
удари .Обяснява,че е със скъсан десен мускул на ръката и може само да се
подпира с нея. Категорично твърди ,че не е нанасял удар с бастуна на тъжителя. Защитникът му пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият Ф.М.В. и тъжителя П.И.Ц. живеят в Дома за стари
хора в гр.Берковица.Подсъдимият е настанен там
отскоро.Между
двамата често възниквали спорове по различни битови въпроси. На 28.10.2017 около 07,30 часа подсъдимият седял във фоайето
на дома заедно с още негови обитатели мъже и жени- свидетелите Милка
Савова,Георгия Георгиева,Григорина Спасова,Стоян Йорданов и Виолета Димитрова и
чакали да стане време за закуска.В коридора се появил тъжителят,който излязъл
от стаята си и се упътил към стълбите ,за да отиде на горния етаж за закуска.Виждайки
тъжителя,подсъдимият се обърнал към него като му отправил забележка , че оставя
вратата на една от стаите отворена.Тъжителят му отговорил,че „ е отскоро и няма право на глас”.Подсъдимият
казал:” На тоя ще му откача или счупя
рогите” , станал от дивана,където седял и се насочил към тъжителя. Подсъдимият приближил до
тъжителя и стоейки с лице към него, с бастуна си му нанесъл удар в главата.Това
се случило при стълбите.От удара тъжителят политнал и паднал по гръб.
Хората,които видели,се развикали .Опитали се да помогнат на пострадалия да го
вдигнат.Дошли и две медицински сестри,едната от които го завела в кабинета на
медицинската сестра, където му била оказана помощ.Целият бил в кръв . От
ударите тъжителят получил травми в
областта на главата с разкъсно-контузна рана в тилната /октипитална /област и
сътресение на мозъка и травма в областта на левия горен крайник с хематом
/кръвонасядане в областта на латетната става .Тъжителят посетил хирургичен
кабинет при МБАЛ гр.Берковица,откъдето на 31.10.2017год. му е издадено
медицинско свидетелство, в което отразил
констатираните увреждания.
Във връзка със случая е образувано ДП
№351/2017год. по описа на РУ гр.Берковица .В хода на ДП е назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза,видно от заключението на която получените травми
са от естеството да водят до временно разстройство на здравето,неопасно за
живота.Пострадалия е уведомен за това,както и че в 1-месечен срок може да
подаде тъжба при условията и по реда на чл.81 от НПК.
Горната фактическа обстановка е доказана по несъмнен
и категоричен начин от писмените доказателства по делото– медицинско удостоверение и от гласните доказателства по делото, събрани
чрез показанията на свидетеля Милка Савова,Георгия Георгиева,Григорина Спасова и отчасти от показанията на св. Стоян Йорданов и Виолета Димитрова ,както и приобщените
доказателства по ДП 351/2017год.,вкл. Съдебно –медицинска експертиза.
БЕЗСПОРНО е установено по делото, че подсъдимият и
тъжителят живеят в Дом за стари хора в гр.Берковица и се познават и че на
посочената дата между двамата е имало спор и възникнал инцидент. Безспорно са
установени и получените наранявания от тъжителя.
По
отношение авторството на деянието, съдът счита,че от съвкупния анализ на събраните гласни и
писмени доказателства по несъмнен начин е доказано обвинението за извършено
от подсъдимия престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
По делото са депозирани две групи гласни доказателства, очевидци на
инцидента, които коренно си противоречат. Съдът кредитира изцяло показанията на
св. Милка Савова,Георгия Георгиева и
Григорина Спасова. Същите имат преки и непосредствени впечатления от
развилия се инцидент. Свидетелите са незаинтересовани, с оглед отсъствието на
роднински връзки със страните. Липсват данни, че са предубедени или
заинтересовани, както и да са в лоши отношения с подсъдимия. Достоверността на
едни или други доказателства се определя от тяхната последователност,
убедителност, вътрешна и спрямо другите доказателства непротиворечивост. Така
показанията на тези свидетели са последователни, отнасящи се до основни факти
от предмета на доказване. Свидетелите дават логични и последователни показания по
основните факти от момента на извършване на деянието. Същите са вътрешно
непротиворечиви. Показанията корелират и с обективните данни, съдържащи се в
съдебно- медицинското удостоверение. От показанията на св. Милка Савова,Георгия Георгиева и
Григорина Спасова се установява, че на 28.10.2017
около 07,30 часа подсъдимият седял във фоайето на Дома за стари хора където се
намирали и те самите, както и Стоян Йорданов и Виолета Димитрова.В коридора се
появил тъжителят,който излязъл от стаята си и се упътил към стълбите , за да
отиде на горния етаж за закуска.Виждайки тъжителя,подсъдимият станал от
дивана,където седял и се насочил към него. Подсъдимият приближил до тъжителя и стоейки с лице
към него, с бастуна си, му нанесъл удар в главата. Действително, от
показанията на свидетелите се установява, че подсъдимият е нанесъл удар с
бастун в главата на тъжителя ,при което той паднал на земята в близост до
стълбите. Видно от съдебно- медицинското удостоверение, уврежданията, които е
получил тъжителят са: травми в областта
на главата с разкъсно-контузна рана в тилната /октипитална /област и сътресение
на мозъка и травма в областта на левия горен крайник с хематом /кръвонасядане в
областта на латетната става . В подкрепа на това са и
показанията на св. Антоанета Ангелова-медицинска сестра в ДСХ в частта, в която
тя обяснява, че на същия ден тъжителят
имал „наранявания в областта на главата и
бил целия в кръв,цялата му риза отзад беше в кръв”. Твърди,че раната била в
окосмената част на главата.Извикала я свид.Георгия Георгиева като казала ,че
имало конфликт между П. и Ф.,при който П. пострадал. От друга страна, свидетелката е категорична,
че подсъдимият ходи малко по –бавно но придвижването му е нормално и се
придвижва самостоятелно.А с горните крайници няма проблеми. Така от показанията
на свидетелката се установява, че на посоченото време и място тъжителят е
получил наранявания.
Единствено свид.Виолета Димитрова,разпитана по искане на подсъдимия
твърди,че не е видяла подс.Ф.В. да удря тъжителя П.И..Свидетелката твърди,че
подс.Ф.В. изобщо не е ставал от фотьойла и не е доближавал тъжителя,а че
тъжителят сам е паднал на стъпалата.Показанията на тази свидетелка се явяват
изолирани от останали доказателствен материал.Свидетелката не уточнява на коя
дата е станало това,нито пък описва какво точно се е случило.
Показанията на свид.Виолета
Димитрова по отношение твърдението й,че подсъдимия Ф.В. не е ставал от мястото
си и не е приближавал тъжителя П.И. се опровергават от показанията на свид.
Валя Павлова,макар и същата да е разпитана по искане на подсъдимия както и от
обясненията на самия подсъдим.Свид.Павлова твърди,че качвайки се от първия етаж
,стигайки до площадката на втория етаж
видяла подс.Ф.В. да идва срещу нея.Свидетелката твърди,че в това време „
един човек до мен падна до
стълбите назад„.Показанията на свидетелката са противоречиви и неясни,тъй
като същата твърди,че качвайки се по стъпалата за втория етаж „чух че става врява и разправия „, след това
видяла Ф. да я приближава и едва
след това „един човек до мен падна по
стълбите назад”.Според нейните показания не става ясно как врявата и
разправията във връзка с падането на мъжа,са се случили по време на
придвижването й от първия до втория етаж,след като в следващия момент същата
твърди,че мъжът паднал до нея.Съдът
не дава пълна вяра на показанията на тази свидетелка,тъй като същата сама
обясни,че е в близки отношения с подсъдимия,който е приятел на баща й.На
следващо място буди съмнение факта как тази свидетелка ,която по нейни лични
твърдения отишла точно в този момент и в този ранен час да търси директора на
дома и след като разговаряла с подсъдимия,който
я упътил къде да отиде,същата без причина се отказала от намерението си и си
тръгнала.В показанията на свидетелката прозира известна тенденциозност и
заинтересованост с цел оправдаване на подсъдимия. Свид.Стоян Йорданов свидетелства
относно това,че тъжителят се е заканил на тъжителя П.И. ,като казал: ”На тоя ще му откача или счупя рогите”.Свидетелят
дава малко объркани показания относно времето,когато се е случило това,но
твърди,че на друг инцидент той не е присъствал. Съобразявайки изложеното
по-горе , съдът счита, че авторството на подсъдимия е безспорно
и категорично доказано.
Съдът не даде вяра на показанията на св. Ангелова,тъй като
същите са в противоречие както с показанията на свид.Виолета
Павлова,така и с обясненията на подсъдимия.. Същият твърди, че на мястото
на инцидента са били той,тъжителят и свид.Виолета Павлова,която е стояла
най-близо до тъжителя.Подсъдимият заявява : „Други
не знам кои са били” и не сочи свидетелката Павлова.Подсъдимият изобщо не
споменава за среща и разговор със свид.Ангелова,което поставя под съмнение
твърденията й,че именно този ден се е намирала на посоченото място.
Констатираното противоречие се отнася до
основни факти. Свид.Павлова твърди,че подсъдимият изобщо не е ставал от
мястото,където е седял,а свид.Ангелова твърди,че го е срещнала на площадката на
втория етаж,където до нея паднал подсъдимия. Свидетелката не е категорична
относно датата, на която се е случил инцидента, на който тя е станала
свидетел..
Свид.Стоян Йорданов свидетелства
относно това,че тъжителят се е заканил на тъжителя П.И. ,като казал: ”На тоя ще му откача или счупя рогите”.Свидетелят
дава малко объркани показания относно времето,когато се е случило това,но
твърди,че на друг инцидент той не е присъствал.
Съобразявайки изложеното по-горе ,
съдът счита, че авторството на подсъдимия
е безспорно и категорично
доказано не само от медицинското свидетелство, но и от преките доказателства:
показанията на св. св. Милка
Савова,Георгия Георгиева,Григорина Спасова , частично показанията на св. Антоанета Ангелова .
Подсъдимият
твърди, че видял тъжителят при библиотеката. Тогава той тръгнал към него ,но не
му е нанасял удари,тъй като има проблем с дясната ръка.Твърди,че може само да
се подпира с ръката,но не и да нанася удари.
Действително, освен средство за защита, обясненията на подсъдимия са и
доказателствено средство. Преценени обаче с оглед събрания доказателствен
материал, обясненията на подсъдимия са недостоверни. Същите се явяват изолирани
и неподкрепени от останалите доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия
не се подкрепят дори от показанията на разпитаните по негово искане свидетели
по изложените по- горе мотиви.
Ето защо съдът намира, че
показанията на св. Милка Савова,Георгия Георгиева,Григорина Спасова , частично показанията на
св. Антоанета Ангелова , както и
данните, отразени в съдебно- мед. експертиза установяват по безспорен начин
авторството на деянието и механизма на причиняване на увреждането. Поради това и съдът намери за
безспорно доказано, че на посочената
дата, подсъдимият причинил описаното в
медицинското удостоверение и съдебно медицинската експертиза увреждане, съставляващо
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, на частния тъжител
П.И., като му
нанесъл удар по главата,поради което същият паднал. По този начин му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето неопасно за
живота , с
което обективно е осъществил престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Механизмът на причиняване на
увреждането се установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Съдебният лекар е установил, че получените увреждания отговарят да са получени
по начин и по време, описвани от тъжителя- удари с метален бастун.
Действително, медицинското удостоверение материализира уврежданията, но не доказва авторството. Безспорно то
представлява косвено доказателство и само по себе си не може да послужи като
единствено такова за постановяване на осъдителна присъда, ако не е подкрепено с
други доказателства или ако косвените доказателства, в своята съвкупност не изключват какъвто и да е бил друг извод,
освен за вината на подсъдимия.
Поради това и го призна за
виновен по обвинението му по
чл.130, ал. 1 от НК, като прие, че подсъдимият е причинил
лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на
здравето неопасно за живота,а именно травми в областта на главата с
разкъсно-контузна рана в тилната /октипитална /област и сътресение на мозъка и
травма в областта на левия горен крайник с хематом /кръвонасядане в областта на
латетната става,
с което от
обективна
страна е осъществил престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Съдът намира за установено по категоричен начин, че
престъплението извършено от страна на подсъдимия следва да се квалифицира
именно по този състав, а не по предложения от защитника текст на чл.130, ал.2
от НК. В случаят, по-лекия състав на умишлено нанесена лека телесна повреда е
неприложим, защото на пострадалия са причинени не само болки и страдания, а
причинените и обсъдени по-горе травми и наранявания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, поради което съдът призна подсъдимия за виновен именно по текста
на чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено под
формата на пряк умисъл, като той е предвиждал настъпването на обществено опасните последици е
искал настъпването на
съставомерния резултат. Безспорно, подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удар по
главата на тъжителя с бастуна си ,
последният ще получи увреждания.
По същество, подсъдимият не отрича,
че между него и тъжителя е имало конфликт. Твърди, че видял как тъжителят излиза
в коридора и двамата си разменили гневни реплики.Станал и тръгнал към него и
докато бил още на разстояние от него,тъжителят направил крачка назад и паднал
на стълбите. Както съдът вече посочи,
обясненията на подсъдимият съдът дискредитира като недостоверни.
Защитата на подсъдимия се гради на
две тези- твърдяната причина за възникване на инцидента и отричане на
възможността подсъдимият да е нанасял удар на тъжителя поради затруднено
движение както на горните,така и на долните крайници и твърдението, че
тъжителят сам е паднал.
По наказанията:
При
определяне на наказанието на подс. Ф.В. за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съдът прецени сравнително невисоката обществената опасност на деянието,
липсата на предходни осъждания , процесуалното поведение на подсъдимия, както и
начина на извършване на деянието. Съдът като взе предвид и че за деянието по
чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, и че от деянието не са причинени имуществени вреди, които да се
претендират , както и като взе предвид, че подс. В. не е освобождаван от
наказателна отговорност и не му е налагано административно наказание по чл. 78
“а“ от НК, намери, че едно административно наказание спрямо него ще въздействува
предупредително и възпиращо и ще се постигнат целите на наказанието по чл. 36
от НК.
Съдът, след като отчете изложените
обстоятелства, намери, че подс. В. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и му наложи на осн. чл.78а във вр. с чл.130, ал.1 от НК,
административно наказание - глоба в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, които да
заплати в полза на държавата по сметка на съдебната власт, като съобрази
предмета на престъплението, личността на подсъдимия, неговата възраст,факта че
е пенсионер ,както и че така ще се постигнат целите на наказанието.
Ето защо, при
превес на смекчаващите обстоятелства,
каквито са всички посочени по-горе, съдът наложи глоба в минимален
размер. Във връзка с индивидуализацията на наказанията,следва да се посочи, че като отегчаващо обстоятелство съдът НЕ
отчете липсата на критичност към извършеното, защото първо и основно право на подсъдимия е да има
позиция съобразно собствената си преценка. Не е и не може да бъде
отегчаващо обстоятелство не признаването
на вината, без значение, че става въпрос за осъдителна присъда.
Съдът
счита, че така наложеното наказание ще постигне целите на специалната и
генералната превенция.
По
гражданския иск :
След
като призна подсъдимия за виновен, съдът намери за доказан по основание предявения граждански
иск и
осъди подсъдимия да заплати на
пострадалия обезщетение за причинените
му неимуществени вреди. С разпоредбата на ЗЗД, съобразно която предявеният иск за неимуществени
вреди се уважава от съда по справедливост, настоящата инстанция счете, че с
оглед характера на претърпените болки и страдание, гр.иск е частично
основателен предвид причинената телесна повреда, както и настъпилите
неблагоприятни последици и липсата на усложнения за здравето, справедливият
размер на иска е 500лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 1200лв.
искът бе отхвърлен като неоснователен и недоказан, по следните съображения
:Касае за причинени леки телесни повреди,които не се установи да са довели до
качествено нарушаване нормалния ритъм на живот на пострадалия, не е установено
наложило се лечение, не са настъпили необратими неблогоприятни изменения в
здравето, не са засегнати жизненоважни органи и системи в организма на гр.ищец,
което мотивира съда да приеме, че сумата от 500лв. е справедливото обезщетение
за телесната увреда.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, съдът се произнесе по
направените разноски, като осъди
подсъдимият да заплати направените разноски
от частния тъжител в размер на 500лв.
Съдът осъди подсъдимия да
заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер
на 50лв.,26лв. разноски за вещо лице и 5
лв.ДТ за издаване на ИЛ.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: