РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 499 /
16.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на деветнадесети май през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора А.К., като разгледа
докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 448 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по
жалба на „МБАЛ Хигия“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Свети Иван Рилски“ №3, срещу Решение №81 от 26.02.2021г.,
постановено по а.н. дело №
20205220201621 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
13-676-6 от 08.04.2020 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ гр. София, съответно с което на МБАЛ „ХИГИЯ“ АД,
ЕИК *********, за нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредба за осъществяване на
правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81 ал. 3 от Закона за
здравето, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 250,00 лева.
Касационните основания се субсумират в твърдението,
че с атакуваният съдебен акт е потвърдено наказателно постановление, с което е
наложено явно несправедливо наказание, т.е. касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 3 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържаното в настоящото производство
възражение е, наказващият орган и районния съд, не са изпълнили задължението си
по определяне справедлив размер на наказанието спрямо извършеното нарушение по
критериите за индивидуализация по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като не са преценили,
дали санкцията съответства на целите по чл.12 от ЗАНН. Сочи се, че за
процесното нарушение законът е предвидил наказание имуществена санкция в
границите от 500 до 2000 лв., като за да потвърди процесното наказание в размер
на 1250лв., първоинстанционния съд безкритично е приел мотивите на наказващият
орган, че в хода извършената проверка били констатирани общо 39 аналогични
нарушения, което сочело на устойчивост на противоправното поведение и което
бидейки отегчаващо отговорността обстоятелство обосновавало санкция в среден
размер. За необоснован се счита извода на съда, че лечебното заведение
съзнателно и систематично е прилагало един предварително подготвен подход към
пациентите, за да ги затрудни финансово в момент когато е засегнато най-ценното
им човешко право - правото на здраве и живот. В този смисъл се поддържа, че трайна
съдебна практика е приела, че при липса на релевантни отегчаващи обстоятелства
целите на наказанието прокламирани в чл.12 от ЗАНН, биха били постигнати и при
налагане на наказанието в минималния му размер. Според жалбоподателя, районния
съд не е съобразил фактите, че в конкретния случай са били проверени 463
отделни случая за избор на екип в „МБАЛ Хигия“ АД, като от тях са били
констатирани 39 нарушения, т.е процентът на извършените нарушения по никакъв
начин не сочи на устойчивост на противоправното поведение, а още по-малко на
съзнателно прилаган план. Счита се, че всяко от тези 39 нарушения е извършено
за първи път.
Неправилно според дружеството, районния съд е
игнорирал и извънредните затруднения за болницата следствие коронавирусната
епидемия и тежките извънредни разходи, които е поела за собствена сметка,
спрямо момента към който са наложени наказанията по 39 броя наказателни
постановление, включително и процесното. Счита се при това положение,
дружеството жалбоподател търпи и ще продължава да търпи сериозни функционални и
финансови последици, а сторените разходи в изпълнение на заповедите на Министъра
на здравеопазването, не са възмездни в пълен обем.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено,
като се наложеното наказание се измени до предвидения в закона минимален
размер..
3. Ответната в настоящото производство Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ гр. София, чрез процесуалния представител юрк.
Търнева е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се
изцяло фактическите основание и правните изводи изложени в наказателното
постановление и в решението на районния съд.
Иска се присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от търговското дружество срещу НП № 13-676-6 от 08.04.2020 г.. издадено
от Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ гр. София, съответно с
което на дружеството, за нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредба за осъществяване
на правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81 ал. 3 от ЗЗ, на
основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1
250,00 лева. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № А 13-676-6 от 10.02.2020г., съставен от Ю.Д. Г., на
длъжност Началник отдел в Изпълнителната
Агенция. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
Въз основа на Заповед № ИАМН-РД 13-6769 от 28.10.2019
г., изменена със Заповед № ИАМН-РД 13-748 от 27.11.2019 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията е извършена проверка на „Многопрофилна болница за активно
лечение – Хигия“АД. От съдържанието на История на заболяването № 3283/470 от
27.05.2019 г. на Р. М. К., хоспитализирана
на 27.05.2019 г. по Клинична пътека № 005 „Раждане“ и изписана на 01.06.2019 г.
е установено, че пациента има попълнено „Заявление за избор на лекар/екип от
медицински специалисти“ на 27.05.2019 г. в което е заявил, че предпочита
извършването на „Раждане/Цезарово сечение“, да бъде осъществено от д-р Е. Г. –
Г.. Констатирано
е също така, че в Историята на заболяване на пациента; в Направлението за
хоспитализация и в Епикризата, Е. Г. – Г. е посочен, като лекуващ лекар на Р. М.
К., като е подписала издадената Епикриза.
От Оперативен протокол № 78 от 27.05.2019 г. към
ИЗ 3283/470 от 27.05.2019 г. е установено,
че екип в състав: Оператор - д-р Е. –Г.: асистент - д-р Ч.: анестезиолог - д-р Г.,
под специална анестезия е направено „Sectio caesarea“. За избора според
заявлението, пациентът е заплатил на лечебното заведение сумата от 490.00 лв.,
видно от приложения ПКО № ********** от 29.05.2019 г. и справка от счетоводния
отдел, издадени от МБАЛ „Хигия” АД, гр. Пазарджик.
Според контролния орган, избраният лекар в екипа
д-р Е. Г. – Г., видно от първа страница на История на заболяването; Направлението
за хоспитализация и Епикризата се явява и лекуващ лекар на пациента, т.е. той е
наблюдавал пациентът за цялото време на престоя му в лечебното заведение, сиреч
лекуващия лекар и избрания от пациента лекар съвпадат. Същевременно обаче
лечебното заведение е приело плащането за избор на екип от пациента, въпреки
забраната за приемане на извършения избор - а именно забраненото по чл. 29, т.
1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. При това
положение според контролния орган, в случая, когато пациента е попълнил
Заявление за избор на екип, лечебното заведение е следвало да откаже въпросния
избор и да не иска, съответно приема заплащане за него, тъй като същият
противоречи на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, тъй като избора на екип е бил неправомерен.
Деянието е квалифицирано като нарушение по
чл. 29, т. 1 от Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от
22.05.2006 г., във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето. Акта е връчен на представител на дружеството на 10.02.2020г.,
без да са вписани забележки или възражения.
Описаните в АУАН факти,
обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от
наказващия административен орган, който на основание чл. 229, ал. 3 от Закона
за здравето е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1250,00лв.
7. В хода на първоинстанционното съдебното
производство са представени :
- Наказателно постановление № 13-676-14 от
08.04.2020 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. София, съответно с което на МБАЛ „ХИГИЯ“ АД, ЕИК
*********, за нарушение на чл. 29, т. 4 от Наредба за осъществяване на правото
на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81 ал. 3 от Закона за здравето,
на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 250,00 лева ;
- Заповед № ИАМН-РД 13-646 от 28.10.2019 г. и Заповед
№ ИАМН-РД 13-748 от 27.11.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция за извършване на проверка ;
- Направление за хоспитализация, История на бременността
и раждането № 3283/470 от 27.05.2019 г. на Р. М. К. и медицинската документация
приложена към него ;
- Заявление за избор на лекар/екип от медицински
специалисти от 27.05.2019г. и ПКО за
заплатени от Г. Г. 490,00лв. ;
- Оперативен протокол № 78 от 27.05.2019г.
- Протокол от заседание на Съвета на директорите
на „Многопрофилна болница за активно лечение – Хигия“АД от 16.03.2020г. във
връзка с наложените извънредни мерки за борба с коронавирус COVID-19 ;
- Заповед № РД-01—206 от 07.05.2020г. на
Директора на РЗОК, Пазарджик и заповеди на изпълнителния директор на „Многопрофилна
болница за активно лечение – Хигия“АД
Разпитан е бил служителят, съставил акта за
установяване на административно нарушение, който в показанията си е посочил
обстоятелствата при които е извършена проверката и установените факти.
8. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, съдът е приел, че от данните по делото, несъмнено се
установява извършването на процесното административно нарушение при
осъществяване на дейността на дружеството. Преценено е, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановления са спазени административно производствените правила, като същите
съдържат данните изисквани, съобразно нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушения, изразяващо се в нарушение на принципа non bis in idem и
счетено от решаващия съд за неоснователно. Посочено е, че действително, от
приетото по делото Наказателно постановление № 13-676-4 от 08.04.2019 г. е видно,
че дружеството-жалбоподател е санкционирано на основание чл.229 ал.3 от ЗЗ, за
нарушение на чл.29 т.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ извършено на същата дата и място, досежно заплащане за избор
на лекар от страна на същия пациент, както и по обжалваното в текущото производство
наказателно постановление. Пояснено е, че по процесното наказателно
постановление, дружеството е санкционирано за нарушение на забраната по чл.29
т. 1 от Наредбата, а по НП № 13-676-14 от 08.04.2020 г., за нарушение на чл.29
т.4 от Наредбата, забраняваща допускането на избор на лекар при прием на
пациент в условията на спешност.
Според решаващия съд, фактите че д-р Е. Г. – Г.,
освен оператор и ръководител на екипа осъществил „Sectio caesarea“ спрямо Качакова
е била и лекуващ на пациента, определен при хоспитализирането му в лечебното
заведение и го е наблюдавал през цялото време на престоя му там е установено от
представените по делото копия от ИЗ и епикриза. Счетено е, че това обстоятелство е било пречка
д-р Е. Г. – Г. да бъде избрана по реда на чл.25 НОПДМП, защото по отношение на
този лекар е била налице посочената в чл.29 т.1 от същата наредба забрана. Пояснено
е, че лекуващият лекар е задължен да извърши всички налагащи се интервенции на
пациента, без за това да се дължи допълнителна такса. Възможността за избор на
лекар/екип е предвидена в полза на пациентите, които по своя преценка могат да
поискат друг лекар от същото лечебно заведение, извън определения като лекуващ,
да извърши конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. Това е допълнителна възможност,
за която пациентът дължи определена от лечебното заведение такса, която следва
да е в рамките на посоченото в чл. 31 от НОПДМП. В конкретния случай според
съда, д-р Е. Г. – Г., която е била лекуващ лекар на пациента Г. Г. е следвало
да го уведоми, че налагащата се операция ще бъде извършена от него, без да е
необходимо пациентът да го избира и да заплаща за този избор. Прието в тази
насока е, че всички тези обстоятелства са били известни за санкционираното
дружество, което е следвало да откаже въпросния избор и да не иска, респективно
да приема заплащане за него. Това според първата инстанция е в съответствие и с
правилото на чл.24а ал.6 от НОПДМП в смисъл, че избор на лекар или екип от
медицински специалисти може да се заяви от пациента само след като той е
запознат със служебно определените му по реда на чл.21 ал. 6 от Наредба № 49 от
2010 г. лекуващ лекар, съответно медицински специалисти за извършване на
назначени оперативни или други интервенции или манипулации. Констатирано е, че
в случая липсват данни, дали и как пациента е бил запознат със служебно
определените му лекуващ лекар, съответно медицински специалисти за извършване
на назначени оперативни или други интервенции или манипулации.
Според решаващия съд, при определянето на
процесното административно наказание са съобразени както смекчаващите, така и
отегчаващите обстоятелства. Отчетено е било, че не се касае за инцидентен
случай, тъй като от събраните доказателства установено, че освен процесното
нарушение, дружеството е осъществило още 39 нарушения от този вид, за които е
санкционирано. Според съда, наборът от документи подготвени и предоставени на
пациента при хоспитализацията му, говори за предварително избран подход за
избор на лекуващ лекар/екип и за приемане на заплащането за този избор. Указана
е необходимостта да се отчете и това, че този подход се прилага в труден за
пациента и близките му момент, когато здравето му е сериозно засегнато и му предстои оперативна
интервенция и който подход неминуемо ощетява пациентите. Прието е, че в случая
е засегнато едно от най-ценните блага на човека - правото на здраве, което
включва и правото му на здравеопазване, което се гарантира чрез редица
международни и вътрешни правни актове, основани на принципите на здравните услуги
- достъпност, достижимост, приемливост и добро качество за всички. Пояснено е,
че възможността за достъп и ползване на здравните услуги се гарантира чрез
заплащане на здравноосигурителни вноски, като за предоставяне на здравните
грижи и услуги лечебните заведения получават по съответните клинични пътеки определеното
за това заплащане. При това положение е счетено, че поради тази причина ,
законодателството регламентира само в определени случаи, здравните заведения да
получават допълнително заплащане от пациента при получаване на здравните грижи,
поради което е недопустимо да се нарушава регламентирания ред за получаване на
допълнително заплащане от пациентите при получаваните здравни грижи.
Първоинстанционния съд е намерил възражението,
че наложената санкция е несъразмерна на затрудненото финансово положение на
дружеството и загубите, които то търпи вследствие на предприетите мерки за
борба с коронавирусната епидемия за неоснователно. Счетено е, че тези мерки
имат задължителен характер и те се понасят и изпълняват както от
санкционираното лечебно заведение, така и от всички останали лечебни заведения
в страната.
ІV. За правото :
9. Според чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, условията
и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се
определят с наредба на Министерския съвет. Въз основа на тази законова
делегация е приета Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ(ПМС № 119 от 22.05.2006
г., обн., ДВ, бр. 45 от 2.06.2006 г., в сила от 2.06.2006 г.). Въз основа на
делегацията по чл. 46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения пък, е приета
Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да
отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи(обн., ДВ, бр. 83 от
22.10.2010 г.).
Според чл. 21, ал. 6 от Наредба № 49 от
18.10.2010 г., при приема пациентът получава информация за служебно определения
му от началника на клиниката/отделението лекуващ лекар, който води случая и
лекува, наблюдава и организира необходимите диагностични и лечебни дейности по
отношение на пациента през цялото време на престоя му в лечебното заведение, а
след назначаване на оперативна или друга интервенция или манипулация – за
служебно определените му от лечебното заведение един или повече медицински
специалисти, които ще ги изпълнят. Лекуващите лекари/медицинските специалисти
за извършване на назначени оперативни и други интервенции или манипулации при
пациентите се определят равнопоставено измежду всички медицински специалисти в
съответната болнична структура/болнично лечебно заведение.
Съобразно чл. 24а, ал. 6 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, избор на лекар или екип от
медицински специалисти може да се заяви от пациента само след като той е
запознат със служебно определените му по реда на чл. 21, ал. 6 от Наредба № 49
от 2010 г., лекуващ лекар, съответно медицински специалисти за извършване на
назначени оперативни или други интервенции или манипулации.
Според чл. 29, т. 1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, не се допуска извършването
на избор на лекар/екип: който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на
престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното
заведение лекуващ лекар на пациента.
10. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията заявени
в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които се поддържат и в
касационната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства
по делото.
Въз основа на правилно установените факти, са
направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и
на процесуалния закон.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Изложени са
последователни и обосновани съображения относно процедурата по връчване на акта
за установяване на административно нарушение на неговия адресат.
Обсъдени са въпросите свързани с приложението на
чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
11. Извършването
на процесното нарушение при осъществяване дейността на търговското дружество,
като проявен юридически факт не е спорно между страните.
Очевидно
е, че то съставлява нарушение на материалното правило за поведение, установено
в чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ. Това деяние е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред с разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето.
В случая, административно наказващия орган е приложил точните материално и
наказателно правни разпоредби.
Независимо,
че в наказателното постановление е отбелязано, че нарушението е извършено за
пръв път, по делото няма спор, че в хода на проверката, разпоредена със Заповед
№ ИАМН-РД 13-646 от 28.10.2019 г. и Заповед № ИАМН-РД 13-748 от 27.11.2019 г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за извършване на проверка, са
установени общо 39 административни нарушения от категорията на процесното
такова. Този факт, сам по себе си е достатъчен за да изключи извода, че в
случая, посочените в чл. 12 от ЗАНН цели, да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, биха били постигнати,
ако наложеното административно наказание се определи в размер, който е в
рамките на установения в закона минимум. Този минимум би бил съразмерен на
противоправното деяние, при положение, че административното нарушение е
отделен, изолиран случай, допуснат при осъществяване на дейността на
дружеството. Това в случая, очевидно не е така. Множеството нарушения на
материалните правила за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на
пациентите, изключват възможността да са формира извод, че процесното деяние е
с не особено значителна тежестта или, че са налице други смекчаващи вината
обстоятелства.
VІ. За
разноските :
12. С
оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, на администрацията
се дължи възнаграждение за осъществената от гл. юрисконсулт Търнева защита.
Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С
оглед правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
конкретния размер на възнаграждението следва да бъде определен на 80,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №81 от 26.02.2021г., постановено по а.н. дело № 20205220201621 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2020г.
ОСЪЖДА
„Многопрофилна
болница за активно лечение – Хигия“АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Свети Иван Рилски“ №3, да заплати на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ гр. София, сумата от 80,00лв.(осемдесет лв.),
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/П/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /П/
2. /П/