ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2690
Варна, 02.10.2023 г.
Административният
съд – Варна – ХІІ състав, в закрито
заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
ДАНИЕЛА НЕДЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно
дело № 2708 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК.
Образувано
е по молба с.д.№11936/16.08.2023г. от К.К.П., чрез пълномощника адв.С., с
искане за изменение на решение №1090/24.07.2023г. по адм.д.№2708/2022г. в
частта на разноските. Твърди се, че
ответната страна е изплатила по-голямата част от претендираното обезщетение по
чл.104 ал.1 от ЗДСл преди приключване на делото, но след неговото образуване,
поради което счита, че община Вълчи дол дължи съдебно-деловодни разноски за
цялото присъдено обезщетение от 12 000 лева, а не само за разликата посочена в
диспозитива на решението.
По изложените съображения отправя искане за присъждане
на претендираните разноски в пълен размер съобразно приложен списък в
последното открито съдебно заседание.
Насрещната страна, чрез пълномощника юрисконсулт Б. в
законоустановения срок изразява становище за неоснователност на направеното
искане за изменение на решението в частта на разноските. Счита, че доколкото
обезщетение в размер на 9504 лева е изплатено два дни след влизане в сила на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е станала причина за
завеждане на исковата молба за посочената сума. Прилага доказателства в
подкрепа на изложеното - заповед №1263/23.11.2022г. на кмета на община Вълчи
дол, известие за доставяне, от което се установява, че заповедта връчена на П.
на 28.11.2023г. и преводно нареждане за сумата от 9504 лева от 15.12.20022г.
Настоящият
състав на Административен съд – Варна, намира искането за изменение на решение
№1090/24.07.2023г. по адм.д.№2708/2022г. в частта на разноските, за процесуално
допустимо, като подадено от надлежна страна, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК.
Разгледано
по същество е неоснователно.
С решение
№1090/24.07.2023г. по адм.д.№2708/2022г. на
Административен съд-Варна е осъдена Община вълчи дол да
заплати на К.П. обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл в размер на 1440 лева и
обезщетение по чл.61 ал.2 ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и
за 2021г. общо за 31 работни дни в размер на 2988,09 лв., за
периода от 29.10.2020г. до 10.11.2021г., ведно със законната лихва върху
дължимата сума, считано от 07.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
Исковата претенция за присъждане на обезщетение за
горницата над 1440 лева до 12000 лева и за сумата над 2988,09 лева до 3 084.48
лева е отхвърлена.
Със същото решение е осъдена Община Вълчи дол да
заплати на К.П. сумата в размер на 961,95 лева разноски по делото.
Настоящият състав на съда не възприема описания подход
за изчисляване на разноските в настоящото производство.
На първо място, съдът констатира, че не е присъдено в полза на П. обезщетение от 12 000 лева. На второ място, заповед №1263/23.11.2022г. на кмета на община
Вълчи дол, видно от известие за доставяне е връчена на П. на 28.11.2023г., а
исковата молба е заведена в деловодството на съда на 29.11.2022г. и от същата
дата е образувано настоящото дело - преди изтичане срока за обжалването й, а
обезщетението е изплатено на 15.12.2023г. два дни след изтичане срока за
обжалване. При
това положение е неоснователна претенцията на ищцата за присъждане на
съдебно-деловодни разноски изчислени върху претендиран размер на обезщетение от
12 000 лева. Съдът намира, че правилно са присъдени такива по компенсация, с
оглед уважената/отхвърлената част от иска, тъй като такива се претендират и от
ищеца и от ответника. Установява се от приложения списък по чл.80 от ГПК, че
разноските на ищцата възлизат на 2304,20 лв., от които 1800 лева адвокатско
възнаграждение и 504,20 лева за вещо лице. Разноските на ответника са за
юрисконсултско възнаграждение – определени на 100 лева на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. В този смисъл съобразно уважената/отхвърлената
част от иска, настоящия състав на съда намира за основателна претенцията на
ищцата за адвокатско възнаграждение в размер на 457,75 лева /претендиран
размер-15084,48 лева, уважена част в размер на 4 428,09 лева или съразмерно на
уважената и отхвърлена част – 528,39 лева, след компенсация от 70,64 лева
юрисконсултско възнаграждение-457,75 лева/. Съдът намира, че присъдената сума
за разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер от
961,95 лева не следва да бъде увеличена.
Предвид
изложеното, молбата за изменение на решение №1090/24.07.2023г. по
адм.д.№2708/2022г. в частта на разноските следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, вр.
чл.144 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с.д.№11936/16.08.2023г. от К.К.П., чрез пълномощника адв.С., с искане за
изменение на решение №1090/24.07.2023г. по адм.д.№2708/2022г. в частта на
разноските.
Определението подлежи на обжалване в 7 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република
България.
|
СЪДИЯ: |
|